Гръцки алъш-вериш в Турция
Срещата на гръцкия министър председател Алексис Ципрас в Белия Дворец (Аксарай) със султана Ердоган може да не провокира трагични мигове, както през декември 2017 година, когато турският президент обрисува цялата гама на турските искания при визитата си в Гърция, в това число и поисканата проверка на Лозанския контракт. Може и да се спомене за нуждата от взаимно съгласие и понижаване на напрежението сред двете страни, само че резултатът, както е видно от общите изказвания, е далечко от мисълта за дипломатически триумф.
Така или другояче трънът, обвързван с 8-те турски офицери, които откриха леговище в Гърция след турския прелом, продължава да утежнява връзките сред двете страни и президентът Ердоган не сподели да е податлив да не помни тази история, както стана ясно и от оповестената премия от 5,5 милиона евро за 8-те военни, няколко часа преди да дойде Алексис Ципрас в Анкара. Това обръщение бе изпратено още преди да стъпи кракът на гръцкия министър-председател в Турция. Президентът Ердоган продължава с претенциите си за тяхното експулсиране, въпреки да е наясно, че сходно деяние надвишава опциите на Алексис Ципрас.
Изявленията на гръцкия министър-председател, че “превратаджиите не са мечтани в Гърция ”, може да се чуват като позитивни в Анкара, само че казусът продължава да съществува и турският президент размаха пръст на Атина, за това какво може да се случи в бъдеще при аналогични случаи. “Не би трябвало бегълците да намират леговище в Гърция ” сподели той и добави, че чака от Гърция да почете паметта на тези, които са изгубили живота си по време на опита за прелом на 15 юли.
Двете страни не реализираха консенсус във връзка с Кипър и островите в Егейско море, без значение, че Ципрас употребява невисок звук по време на диалозите защото е наясно, че е подвластен от съседите във връзка с миграцията. Ако Турция осъди съглашението с Европейски Съюз, обстановката на гръцките острови Лесбос, Хиос и Кос ще излезе изцяло отвън надзор и ще сътвори главоболия в района.
Алексис Ципрас е наясно, че съществува геополитическото напрежение сред Запада и Русия, с главен състезател Турция и нейното непрестанно навлизане на Балканите посредством религията и се стреми да се потвърди като политически избавител. След постигнатата цел Северна Македония и надвисналия фантом за предварителни избори над него, в този момент е значимо да понижи напрежението сред Гърция, Кипър и Турция, което ще му донесе единствено дивиденти и ще го бетонира на политическата сцена.
От своя страна турският президент не се отклони нито за момент от стабилната политика на турските държавни управления. Всяко гръцко искане, даже и това, което се приема от европейските държавни управления и Вашингтон, каквото е възобновяване на Богословското учебно заведение (Семинарията) в Халки – което посети Алексис Ципрас, (от 1971 година не е посещавано от гръцки премиер) – бе съпровождано от гръцки отстъпки във връзка с мюсюлманското малцинство в Тракия. “Искате учебното заведение, дайте ни турските мюфтии ” бе посланието на Таип Ердоган.
Иначе турците култивират вяра даже и с жестове. По време на литургията в Халки, до момента в който Ципрас приказва за несъгласията към гръцкото малцинство в Истанбул и мюсюлманското малцинство в Тракия, даже турските служители на реда смъкнаха мобилните си телефони, с цел да уважат този исторически миг. Двете малцинства “не би трябвало да бъдат причина за спор, а мост сред двете страни ”, сподели гръцкият министър председател, до момента в който Ердоган прикани за възстановяване на изискванията в Тракия и го сложи като изискване за обновяване на богословската школа. От изказванията стана видно, че сред двете прилежащи страни травматичното минало играе роля и през днешния ден.
Както се е случвало и в предишното по време на сходни визити на гръцки министър-председатели в прилежащата страна, останаха в остатък изказванията за нужда от разширение на разговора от стопански връзки сред двете страни, от укрепване на доверието и усилване на връзката сред Атина и Анкара. Остава извънредно подозрителен фактът дали тези изказвания ще имат отражение за гръцкото FIR (въздушно пространство), където всекидневно гръцки и турски бойни самолети организират сурови военни учения, които наподобяват повече на военни дейности.
Ако нещо завоюва Алексис Ципрас от срещата си с Ердоган, това е възприятието, че информационният канал сред Атина и Анкара остава жив. Не е нещо удивително, само че не е и за занемаряване. Това вероятно е очаквал и гръцкият министър председател, който заради идните избори с едно нежно болшинство в парламенти, евентуално не е в положение да поеме начинания по отношение на гръцко-турските взаимоотношения. Това визираше, казвайки, че в случай че нямаше опция да вдигне телефона, щяхме да се надигнем пред “опасни ескалации ”.
За Алексис Ципрас е значимо да бъде сигурен, че съществува връзка, която се улеснява и от поемането на гръцкото военно министерство от Евангелос Апостолакис, който поддържа топла връзка с неговия сътрудник Акар. Комуникационни канали, които могат да се окажат драгоценни, при положение на рецесия в Източното Средиземноморие и особено в кипърската икономическа зона.
Нищо не се дава безплатно
Днешните символизми от визитата на Алексис Ципрас в Халки и срещата му с Вселенския патриарх, както и обиколката в “Света София ”, му разрешиха да стартира посланието, че “навън върви добре ”, до момента в който на Таип Ердоган бе дадена опция да отговори на обвиняванията на европейците, че не почита свободата на вероизповеданията. В източния пазар, където съседите са експерти, нищо не се дава безплатно. Едно даваш, едно взимаш… Стратегически вземане-даване с висока политическа цена.
Така или другояче трънът, обвързван с 8-те турски офицери, които откриха леговище в Гърция след турския прелом, продължава да утежнява връзките сред двете страни и президентът Ердоган не сподели да е податлив да не помни тази история, както стана ясно и от оповестената премия от 5,5 милиона евро за 8-те военни, няколко часа преди да дойде Алексис Ципрас в Анкара. Това обръщение бе изпратено още преди да стъпи кракът на гръцкия министър-председател в Турция. Президентът Ердоган продължава с претенциите си за тяхното експулсиране, въпреки да е наясно, че сходно деяние надвишава опциите на Алексис Ципрас.
Изявленията на гръцкия министър-председател, че “превратаджиите не са мечтани в Гърция ”, може да се чуват като позитивни в Анкара, само че казусът продължава да съществува и турският президент размаха пръст на Атина, за това какво може да се случи в бъдеще при аналогични случаи. “Не би трябвало бегълците да намират леговище в Гърция ” сподели той и добави, че чака от Гърция да почете паметта на тези, които са изгубили живота си по време на опита за прелом на 15 юли.
Двете страни не реализираха консенсус във връзка с Кипър и островите в Егейско море, без значение, че Ципрас употребява невисок звук по време на диалозите защото е наясно, че е подвластен от съседите във връзка с миграцията. Ако Турция осъди съглашението с Европейски Съюз, обстановката на гръцките острови Лесбос, Хиос и Кос ще излезе изцяло отвън надзор и ще сътвори главоболия в района.
Алексис Ципрас е наясно, че съществува геополитическото напрежение сред Запада и Русия, с главен състезател Турция и нейното непрестанно навлизане на Балканите посредством религията и се стреми да се потвърди като политически избавител. След постигнатата цел Северна Македония и надвисналия фантом за предварителни избори над него, в този момент е значимо да понижи напрежението сред Гърция, Кипър и Турция, което ще му донесе единствено дивиденти и ще го бетонира на политическата сцена.
От своя страна турският президент не се отклони нито за момент от стабилната политика на турските държавни управления. Всяко гръцко искане, даже и това, което се приема от европейските държавни управления и Вашингтон, каквото е възобновяване на Богословското учебно заведение (Семинарията) в Халки – което посети Алексис Ципрас, (от 1971 година не е посещавано от гръцки премиер) – бе съпровождано от гръцки отстъпки във връзка с мюсюлманското малцинство в Тракия. “Искате учебното заведение, дайте ни турските мюфтии ” бе посланието на Таип Ердоган.
Иначе турците култивират вяра даже и с жестове. По време на литургията в Халки, до момента в който Ципрас приказва за несъгласията към гръцкото малцинство в Истанбул и мюсюлманското малцинство в Тракия, даже турските служители на реда смъкнаха мобилните си телефони, с цел да уважат този исторически миг. Двете малцинства “не би трябвало да бъдат причина за спор, а мост сред двете страни ”, сподели гръцкият министър председател, до момента в който Ердоган прикани за възстановяване на изискванията в Тракия и го сложи като изискване за обновяване на богословската школа. От изказванията стана видно, че сред двете прилежащи страни травматичното минало играе роля и през днешния ден.
Както се е случвало и в предишното по време на сходни визити на гръцки министър-председатели в прилежащата страна, останаха в остатък изказванията за нужда от разширение на разговора от стопански връзки сред двете страни, от укрепване на доверието и усилване на връзката сред Атина и Анкара. Остава извънредно подозрителен фактът дали тези изказвания ще имат отражение за гръцкото FIR (въздушно пространство), където всекидневно гръцки и турски бойни самолети организират сурови военни учения, които наподобяват повече на военни дейности.
Ако нещо завоюва Алексис Ципрас от срещата си с Ердоган, това е възприятието, че информационният канал сред Атина и Анкара остава жив. Не е нещо удивително, само че не е и за занемаряване. Това вероятно е очаквал и гръцкият министър председател, който заради идните избори с едно нежно болшинство в парламенти, евентуално не е в положение да поеме начинания по отношение на гръцко-турските взаимоотношения. Това визираше, казвайки, че в случай че нямаше опция да вдигне телефона, щяхме да се надигнем пред “опасни ескалации ”.
За Алексис Ципрас е значимо да бъде сигурен, че съществува връзка, която се улеснява и от поемането на гръцкото военно министерство от Евангелос Апостолакис, който поддържа топла връзка с неговия сътрудник Акар. Комуникационни канали, които могат да се окажат драгоценни, при положение на рецесия в Източното Средиземноморие и особено в кипърската икономическа зона.
Нищо не се дава безплатно
Днешните символизми от визитата на Алексис Ципрас в Халки и срещата му с Вселенския патриарх, както и обиколката в “Света София ”, му разрешиха да стартира посланието, че “навън върви добре ”, до момента в който на Таип Ердоган бе дадена опция да отговори на обвиняванията на европейците, че не почита свободата на вероизповеданията. В източния пазар, където съседите са експерти, нищо не се дава безплатно. Едно даваш, едно взимаш… Стратегически вземане-даване с висока политическа цена.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ