Срещата Путин - Зеленски не постигна трайно мирно споразумение
Срещата мина, войната остава; първата среща на четири очи сред Путин и Зеленски бе по-скоро мач с еднакъв резултат; топене може би, само че мир сигурно не още.
Такива са преобладаващите заключения след срещата на Нормандската четворка в Париж, която за пръв път събра президентите на Русия и Украйна - Владимир Путин и Володимир Зеленски, с посредничеството на френския президент Еманюел Макрон и немския канцлер Ангела Меркел.
По всеобщо мнение срещата е постигнала непретенциозен прогрес към успокояването на спора в Източна Украйна, който продължава към този момент пет години и половина и взе до момента към 15 000 жертви.
За какво не съумяха да се схванат Киев и Москва
Основният препъникамък сред двете страни е статутът на сепаратистките региони в Донецк и Луганск. По този въпрос Зеленски и Путин не престават да приказват на разнообразни езици.
Двете страни одобряват определяне на специфичен статут на Донбас. Но и тук дяволът е в детайлите.
В заключителното официално съобщение от срещата в Париж се споделя, че Украйна е съгласна с непрекъснатия специфичен статут на Донбас. Но в това време Зеленски упорства за продължение на краткотрайния специфичен статут на сепаратистките региони, за който има признат краткотраен закон, тъй като, по думите му, " никой не знае каква ще бъде обстановката след 5-10 години ". Украинският президент не желае да предлага въпроса на разискване в Тристранната контактна група (Украйна, ОССЕ и Русия), където " могат да ни извиват ръцете ", споделя той, имайки поради Русия.
Законът за локалното самоуправление в Донецка и Луганска област е признат на 18 октомври 2014 година и е в действие до 31 декември 2019 година Според него наредбите за специфичния статут ще стартират да работят за непрекъснато след осъществяване на локалните избори в тези области в сходство с Конституцията и законодателството на Украйна, след публикуването на отчета на ОССЕ, че изборите са извършени съгласно стандартите на организацията и интернационалните стандарти за демократични избори и след изтеглянето на непознатите войски. Имат се поради съветските военни, а за такива Москва отхвърля.
В същото време Киев желае украински бойци да охраняват границата сред Украйна и Русия.
От своя страна Владимир Путин упорства за законодателно, даже конституционно - това значи повече от непрекъснато, споразумяване на специфичния статут на Донбас.
Путин се притеснява, че цялостен надзор на Киев върху отделилите се региони, в това число върху границата, ще докара до кръвопролитие, до етническа чистка, до втора Сребреница, както се изрази. По тази причина Москва директно или индиректно не пуска контрола там - както на границата, по този начин и сред Украйна и " другата " Украйна. Насреща им са държавните сили. Така на процедура се поддържа " тленен " спор.
Тук е моментът да напомним, че военният спор в Източна Украйна сред държавната войска и неправителствени въоръжени елементи стартира през април 2014 година Чрез посредничеството на интернационалната общественост през септември 2014 година и февруари 2015 година в Минск двете страни в спора реализираха съглашение за преустановяване на огъня и дефинираха граничната линия на примирието. Мащабните военни дейности (придвижване на тежко въоръжение) са под надзор, само че престрелките не престават и до през днешния ден.
Има ли излаз от обстановката: ще успее ли проектът на немския президент
Путин изиска задействане на " формулата Щайнмайер " за определяне на непрекъснат специфичен статут след осъществяване на избори в отцепническите региони. Зеленски обаче сподели след срещата в Париж, че " формулата Щайнмайер " ще бъде въведена по-късно, когато се видят стъпки за деескалация.
Тоест, Путин упорства първо за политическо споразумяване на статута и по-късно за разпределяне на военната хватка, а Зеленски - първо за деескалация на военния спор и едвам тогава за непрекъснат специфичен статут, скрепен законодателно.
" Формула на Щайнмайер " беше препоръчана от немския президент Франк-Валтер Щайнмайер през 2016 година, който тогава бе външен министър. Тогава Киев отхвърли " формулата ", а бунтовниците я приветстваха като победа.
Днес и Киев, и Москва одобряват най-важното - че след локални избори в сепаратистките региони и след изтеглянето на украинските и съветските военни сили от така наречен контактна линия Донбас би трябвало да получи специфичен статус в границите на Украйна.
Документът на процедура урежда специфичния статут на районите в Донецка и Луганска област. Предвижда се териториите, окупирани от сепаратистите, да придобият краткотрайно специфичен статут до провеждането на локални избори под наблюдението на ОССЕ. Ако наблюдаващите преценяват, че вотът е извършен в сходство със стандартите на организацията и украинските закони, специфичният статут ще бъде разгласен за непрекъснат.
Споразумението, признато от Контактната група, не съдържа текстове за пребиваването на войски в тези райони, нито за реда на провеждането на изборите. Той урежда само използването на закона за статута на Донбас, признат през 2014 година от украинската Върховна рада.
На 1 октомври т.г. Зеленски съобщи, че " формулата на Щайнмайер " би трябвало да бъде включена в новата редакция на закона за специфичния статут на Донбас, която ще бъде импортирана във Върховната рада.
Но от този момент Зеленски е подложен на мощен напън от опозицията и националистите в Украйна. Обединени в придвижването " Съпротива на капитулацията ", съперниците на " формулата на Щайнмайер " подвигнаха многохилядни митинги, като оповестиха, че тя води до " капитулация и федерализация " на страната. Те се оповестиха и против изтеглянето на войските и провеждането на избори в Донбас, против амнистията на опълченците от непризнатите две национални републики Донецка и Луганска. Сред съперниците са парламентарните политически сили " Европейска взаимност " на Петро Порошенко, и " Глас ", както и националистически организации, измежду които прословутият " Десен бранш ".
Зеленски призна, че страната му е разграничена, в нея царуват безусловно разнообразни визии за това по какъв начин тъкмо да си върнат Донбас. Признава и че не е допустимо " още на следващия ден " всички там да заговорят на украински език.
Стратегия за " връщане на окупираните територии " в Донбас въпреки всичко се написа, сподели през октомври представителят на украинския парламент Дмитрий Разумков.
Путин пък като че ли въобще няма религия в украинския държавен глава. Видяхме, споделя той, по какъв начин президентът Зеленски водеше полемика с националистите. " Вижда се кой там е по-силен. И какво ще се случи там? И кой ще управлява тези националисти, когато те влязат на тези територии без гаранции за (безопасността) на хората? ". Според него всяко предаване на контрола на украинците би трябвало да бъде предхождано от прошка за жителите на Донецк и Луганск - нещо, на което Киев надали ще се съгласи.
Самият Щайнмайер не скри разочарованието си.
" Споровете в Украйна ме изненадват малко, тъй като един от участниците, тогавашният президент (Петро Порошенко) взе участие в тези договаряния (за " формулата Щайнмайер " ) ", сподели немският президент на 8 октомври. В същото време той отхвърли изказванията, че " формулата " е основана под въздействието на Русия.
" Формулата не съдържа нищо повече от опит да се извършат огромни стъпки, тъй като и двете страни на спора не бяха подготвени да подхващат дребни такива ", изясни Щайнмайер.
Петро Порошенко обаче счита, че " формулата на Щайнмайер " в действителност е формула на Путин и действително подменя същността на Минските съглашения.
Дайте късмет на мира
Обясним е оптимизмът на радетелите на разговора - Макрон и Меркел, тъй като бе доказан стремежът на двете враждуващи страни към съблюдаване на Минските съглашения, както и уговорена последваща среща след четири месеца.
Все отново Украйна и Русия се споразумяха за спомагателни ограничения за прекъсване на огъня, за замяна на пандизчии до края на декември и за евакуиране на бойците от три региона на конфликтната зона до края на март.
Честно казано не зная дали ще има триумф, само че първата победа е, че тази среща въобще ще се състои, сподели в навечерието на парижката среша Зеленски. След диалозите той означи, че никой от двамата президенти не е постигнал победа, резултатът е еднакъв. Путин като цяло оцени срещата като положителна.
Да напомним, че Минските съглашения изискват неотложно прекъсване на огъня, евакуиране на тежките оръжия и от двете страни, връщане на териториите под сепаратистки надзор в Източна Украйна под контрола на Киев и даване на по-голяма автономност за тях.
В умозаключение, ето оценката на френския " Фигаро " след срещата: Със сигурност Донбас е задължение, което коства скъпо на Путин и той би желал повдигане на западните наказания. Но за него този район е и значим лост за въздействие.
Такива са преобладаващите заключения след срещата на Нормандската четворка в Париж, която за пръв път събра президентите на Русия и Украйна - Владимир Путин и Володимир Зеленски, с посредничеството на френския президент Еманюел Макрон и немския канцлер Ангела Меркел.
По всеобщо мнение срещата е постигнала непретенциозен прогрес към успокояването на спора в Източна Украйна, който продължава към този момент пет години и половина и взе до момента към 15 000 жертви.
За какво не съумяха да се схванат Киев и Москва
Основният препъникамък сред двете страни е статутът на сепаратистките региони в Донецк и Луганск. По този въпрос Зеленски и Путин не престават да приказват на разнообразни езици.
Двете страни одобряват определяне на специфичен статут на Донбас. Но и тук дяволът е в детайлите.
В заключителното официално съобщение от срещата в Париж се споделя, че Украйна е съгласна с непрекъснатия специфичен статут на Донбас. Но в това време Зеленски упорства за продължение на краткотрайния специфичен статут на сепаратистките региони, за който има признат краткотраен закон, тъй като, по думите му, " никой не знае каква ще бъде обстановката след 5-10 години ". Украинският президент не желае да предлага въпроса на разискване в Тристранната контактна група (Украйна, ОССЕ и Русия), където " могат да ни извиват ръцете ", споделя той, имайки поради Русия.
Законът за локалното самоуправление в Донецка и Луганска област е признат на 18 октомври 2014 година и е в действие до 31 декември 2019 година Според него наредбите за специфичния статут ще стартират да работят за непрекъснато след осъществяване на локалните избори в тези области в сходство с Конституцията и законодателството на Украйна, след публикуването на отчета на ОССЕ, че изборите са извършени съгласно стандартите на организацията и интернационалните стандарти за демократични избори и след изтеглянето на непознатите войски. Имат се поради съветските военни, а за такива Москва отхвърля.
В същото време Киев желае украински бойци да охраняват границата сред Украйна и Русия.
От своя страна Владимир Путин упорства за законодателно, даже конституционно - това значи повече от непрекъснато, споразумяване на специфичния статут на Донбас.
Путин се притеснява, че цялостен надзор на Киев върху отделилите се региони, в това число върху границата, ще докара до кръвопролитие, до етническа чистка, до втора Сребреница, както се изрази. По тази причина Москва директно или индиректно не пуска контрола там - както на границата, по този начин и сред Украйна и " другата " Украйна. Насреща им са държавните сили. Така на процедура се поддържа " тленен " спор.
Тук е моментът да напомним, че военният спор в Източна Украйна сред държавната войска и неправителствени въоръжени елементи стартира през април 2014 година Чрез посредничеството на интернационалната общественост през септември 2014 година и февруари 2015 година в Минск двете страни в спора реализираха съглашение за преустановяване на огъня и дефинираха граничната линия на примирието. Мащабните военни дейности (придвижване на тежко въоръжение) са под надзор, само че престрелките не престават и до през днешния ден.
Има ли излаз от обстановката: ще успее ли проектът на немския президент
Путин изиска задействане на " формулата Щайнмайер " за определяне на непрекъснат специфичен статут след осъществяване на избори в отцепническите региони. Зеленски обаче сподели след срещата в Париж, че " формулата Щайнмайер " ще бъде въведена по-късно, когато се видят стъпки за деескалация.
Тоест, Путин упорства първо за политическо споразумяване на статута и по-късно за разпределяне на военната хватка, а Зеленски - първо за деескалация на военния спор и едвам тогава за непрекъснат специфичен статут, скрепен законодателно.
" Формула на Щайнмайер " беше препоръчана от немския президент Франк-Валтер Щайнмайер през 2016 година, който тогава бе външен министър. Тогава Киев отхвърли " формулата ", а бунтовниците я приветстваха като победа.
Днес и Киев, и Москва одобряват най-важното - че след локални избори в сепаратистките региони и след изтеглянето на украинските и съветските военни сили от така наречен контактна линия Донбас би трябвало да получи специфичен статус в границите на Украйна.
Документът на процедура урежда специфичния статут на районите в Донецка и Луганска област. Предвижда се териториите, окупирани от сепаратистите, да придобият краткотрайно специфичен статут до провеждането на локални избори под наблюдението на ОССЕ. Ако наблюдаващите преценяват, че вотът е извършен в сходство със стандартите на организацията и украинските закони, специфичният статут ще бъде разгласен за непрекъснат.
Споразумението, признато от Контактната група, не съдържа текстове за пребиваването на войски в тези райони, нито за реда на провеждането на изборите. Той урежда само използването на закона за статута на Донбас, признат през 2014 година от украинската Върховна рада.
На 1 октомври т.г. Зеленски съобщи, че " формулата на Щайнмайер " би трябвало да бъде включена в новата редакция на закона за специфичния статут на Донбас, която ще бъде импортирана във Върховната рада.
Но от този момент Зеленски е подложен на мощен напън от опозицията и националистите в Украйна. Обединени в придвижването " Съпротива на капитулацията ", съперниците на " формулата на Щайнмайер " подвигнаха многохилядни митинги, като оповестиха, че тя води до " капитулация и федерализация " на страната. Те се оповестиха и против изтеглянето на войските и провеждането на избори в Донбас, против амнистията на опълченците от непризнатите две национални републики Донецка и Луганска. Сред съперниците са парламентарните политически сили " Европейска взаимност " на Петро Порошенко, и " Глас ", както и националистически организации, измежду които прословутият " Десен бранш ".
Зеленски призна, че страната му е разграничена, в нея царуват безусловно разнообразни визии за това по какъв начин тъкмо да си върнат Донбас. Признава и че не е допустимо " още на следващия ден " всички там да заговорят на украински език.
Стратегия за " връщане на окупираните територии " в Донбас въпреки всичко се написа, сподели през октомври представителят на украинския парламент Дмитрий Разумков.
Путин пък като че ли въобще няма религия в украинския държавен глава. Видяхме, споделя той, по какъв начин президентът Зеленски водеше полемика с националистите. " Вижда се кой там е по-силен. И какво ще се случи там? И кой ще управлява тези националисти, когато те влязат на тези територии без гаранции за (безопасността) на хората? ". Според него всяко предаване на контрола на украинците би трябвало да бъде предхождано от прошка за жителите на Донецк и Луганск - нещо, на което Киев надали ще се съгласи.
Самият Щайнмайер не скри разочарованието си.
" Споровете в Украйна ме изненадват малко, тъй като един от участниците, тогавашният президент (Петро Порошенко) взе участие в тези договаряния (за " формулата Щайнмайер " ) ", сподели немският президент на 8 октомври. В същото време той отхвърли изказванията, че " формулата " е основана под въздействието на Русия.
" Формулата не съдържа нищо повече от опит да се извършат огромни стъпки, тъй като и двете страни на спора не бяха подготвени да подхващат дребни такива ", изясни Щайнмайер.
Петро Порошенко обаче счита, че " формулата на Щайнмайер " в действителност е формула на Путин и действително подменя същността на Минските съглашения.
Дайте късмет на мира
Обясним е оптимизмът на радетелите на разговора - Макрон и Меркел, тъй като бе доказан стремежът на двете враждуващи страни към съблюдаване на Минските съглашения, както и уговорена последваща среща след четири месеца.
Все отново Украйна и Русия се споразумяха за спомагателни ограничения за прекъсване на огъня, за замяна на пандизчии до края на декември и за евакуиране на бойците от три региона на конфликтната зона до края на март.
Честно казано не зная дали ще има триумф, само че първата победа е, че тази среща въобще ще се състои, сподели в навечерието на парижката среша Зеленски. След диалозите той означи, че никой от двамата президенти не е постигнал победа, резултатът е еднакъв. Путин като цяло оцени срещата като положителна.
Да напомним, че Минските съглашения изискват неотложно прекъсване на огъня, евакуиране на тежките оръжия и от двете страни, връщане на териториите под сепаратистки надзор в Източна Украйна под контрола на Киев и даване на по-голяма автономност за тях.
В умозаключение, ето оценката на френския " Фигаро " след срещата: Със сигурност Донбас е задължение, което коства скъпо на Путин и той би желал повдигане на западните наказания. Но за него този район е и значим лост за въздействие.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ