Неглижирането на деца - тежка форма на насилие, която трудно се установява
Срещаме ви с Румяна Герова, шеф на отдел " Закрила на детето " в дирекция " Социално подкрепяне " в Перник. Занимава се със обществена работа от 11 години. Потърсихме я, с цел да отговорим на въпросите и страховете на доста родители, подбудени от разискването на новия Закон за обществени услуги и измененията в други закони, свързани с детската протекция. Всички те влизат в действие от 1-ви януари 2020 година
В каква обстановка би трябвало да е едно дете, с цел да се стигне до незабавното му извеждане от фамилията?
Трябва да има непосреден риск за неговия живот и здраве. Деца, които са потърпевши от принуждение или деца, които са изоставени. Деца, които са открити на улицата. Деца, които са претърпели произшествия или деца, за които сега няма кой да поставя грижи. Тогава те са застрашени и ние вършим вероятното те да бъдат настанени на място, което е най-щадящо за тях. Място, на което ще се усещат най-добре. И подхващаме съответната мярка настаняване отвън фамилията.
Разбира се, бедността никога не е причина за извеждане на деца, само че неприятните условия, като неналичието на заслон, неналичието на обикновени условия за живот - няма отопление в зимните месеци или няма никаква храна за това дете. Имали сме случаи, в които сме влизали в апаратамент и сме се срещали с плъхове. Кой би си разрешил да остави едно дете да живее дружно с плъховете? Въпреки че детето тогава сподели, че то се схваща с тях, няма никакъв проблем.
Имали сме случаи на деца, които не бяха яли от три дни. И те самите споделят, че не са яли от три дни. И техният татко споделя, че децата не са се хранили три дни, тъй като няма с какво да ги нахрани. Естествено, че в този случай се намесваме и извеждаме децата.
Но би трябвало да е ясно за всички, че този акт на извеждане на дете отвън фамилията, е краткотрайна мярка, която ние подхващаме. Това не е нещо, което се прави вечно за това дете и то остава в системата да работим с него. Освен че това е краткотрайна мярка, тя предстои на правосъден надзор. Съдът е този, който постановява решение, с което отхвърля или удостоверява административната мярка, т.е. дейностите на обществения служащ не са самоцелни.
Какво съставлява неглижирането като тип принуждение, написано в законодателството?
Неглижирането е една доста тежка форма на принуждение при децата, която обаче стои някак си настрана от тематиката принуждение. По-скоро за обществото, не за нас експертите. Ние се сблъскваме доста постоянно с неглижиране на деца. Едно дете, което е подценявано в фамилията, едно дете, което е обиждано. Дете, на което не се задоволяват потребностите, такива каквито би трябвало да бъдат съгласно неговата възраст. Всяко дете е самостоятелно.
Родителите мъчно обаче разпознават тази форма на принуждение. И когато на един родител обясняваме, че има белези на неглижиране на това дете, че то без значение, че са подсигурени базовите му потребности - т.е. фамилията има храна и заслон, има отопление, неща които родителят счита за естествени и за нужни, ги е направил. Но той не се интересува от своето дете, не се интересува от неговите прочувствени потребности, от неговите усеща.
Имали сме изрази като мен са ме възпитавали по този метод, аз ще дисциплинирам децата си по същия метод. Не одобряват това, че детето е най-малкото едно друго потомство. От това, че всеки родител би трябвало да надгражда. Ние родителите се учим цялостен живот. И вършим неточности.
Може ли неглижирането на дете и установяването на такова да стане мотив за извеждане на дете от вкъщи му?
Да, може. Много по-трудно ни е да създадем сходна оценка на неглижирано дете. Трябва ни по-сериозен запас от експерти.
Ако едно дете желае обещано лакомство или дадена играчка, а родителят всякога му отхвърля, това неглижиране ли е?
Не бих го нарекла неглижиране, тъй като първо приказваме за лакомство. Това, мисля че е нещо, от което родителят не следва да лишава детето си. Но той би трябвало да преценя до каква степен е належащо всякога да задоволява претенциите на детето с желанието му за лакомства. Много е значимо какво е мисленето и държанието на родителя в тази посока, доколкото той е склонен детето му всеки ден да яде такива храни, които най-вероятно не са толкоз здравословни и потребни.
Но не трябва и да бъдат крайни, да отхвърлят лакомства на децата си. Разбира се, че би трябвало всичко да бъде в някаква умерена форма. Родител, който отхвърля всеки ден, може да има и своите претекстове за това - имаме деца с тежки алергии, които не би трябвало да ядат лакомства като чипсове, шоколади и така нататък Родителят в такива обстановки е заставен да отхвърля. Всеки случай е доста самостоятелен.
Едно злоядо дете неглижирано ли е?
Може да има доста аргументи, заради които децата отхвърлят да се хранят. Те могат да бъдат аргументи, идващи от самото дете, само че може да има злоядо дете, което не е хранено вярно, на което не са давани нужните храни и то е злоядо.
Аз ще дам следния образец - дете, за което майката твърдеше, че то не желае да яде безусловно нищо друго, с изключение на кисело мляко, на възраст към 2 години. Когато изведохме детето от фамилията - не тъй като ядеше единствено кисело мляко, имаше доста други аргументи да бъде изведено - се оказа, че на третия ден детето стартира да яде всякаква храна. И в този момент се храни отлично. Тоест злоядото дете, наречено по този начин от неговата майка, беше поради нейните неумения и нейното отвращение най-вероятно да не храни детето с питателна храна, а само с кисело мляко.
Ако едно дете има синини по тялото си, а в действителност е по-палаво, родителят мъчно го управлява, има ли риск в това да бъде разпознато принуждение? Как ще установите, че не е принуждение?
Когато едно дете има синини по тялото си и в случай че имаме сигнал за това, че детето е с забележими белези по тялото - такива сигнали постоянно идват от детските градини, от яслените групи и от учебните заведения. И от фамилиите несъмнено, когато пък фамилията твърди, че тези синини са породени на друго място. Когато получим сходен сигнал, ние вършим съществено изследване. Събираме информация от доста източници.
В никакъв случай не взимаме решение, без да сме разговаряли с родителите, с детето, в случай че то е на възраст, на която може да изясни. Но повярвайте ми, че и двегодишните деца, които идват при нас, също могат да си кажат и да опишат кой какво е направил, въпреки и с малко думи, въпреки и с някакви жестове. Събираме информация от образователните заведения. Лекарите са ни доста потребни, тъй като един доктор може да каже, дали в миналото е забелязал нещо, когато детето е водено при него. Съседи, другари на детето. Събираме доста подробна информация от всички вероятни източници, до които можем да достигнем, с цел да създадем своето умозаключение.
Но, има и нещо друго. Има случаи, в които детето е унизено и бито у дома, а родителите настояват, че то постоянно пада, че то постоянно се удря, че единствено се е наранило. Лесно стигаме обаче до истината със съответните способи, които използваме за проучване на сходни обстановки. Много мъчно объркваме това, дали детето е паднало и се е блъснало, с това, дали е претърпяло физическо принуждение от възрастен човек.
Друг боязън на родителите е какво се случва, когато общественият служащ влезе в дома на едно семейство. Какво тъкмо ревизира общественият служащ?
Това е част от работата на обществения служащ, част от това обществено изследване, когато е належащо обаче. Ние не във всички случаи посещаваме жилищата на нашите клиенти. Това е нужно тогава, когато следва да правим обществено изследване на терен и да опишем жилищните условия - било за правосъдни процедури или за някакви други случаи.
Разбира се, общественият служащ не е нахлуващият човек, който стартира и прекатурва дома им наобратно, и поглежда всяко кътче. Социалният служащ има задачата да влезе в жилището, да види, дали има най-необходимите условия за развъждане на дете, никога не влизаме в детайлности във връзка с това да ревизираме хладилници, шкафове - това не се случва. Ако това се е случило някъде, са някакви единични случаи, само че като цяло не е жанр на работа на обществените служащи.
Социалният служащ желае да види, дали детето има своето персонално пространство, има ли нужното, с цел да се усеща добре, и като цяло какъв е бита на хората.
Лично пространство значи ли, че всяко дете би трябвало да има независима стая?
Добре е всяко дете да има независима стая. То е персона, като всички нас. То също има потребност от свое персонално пространство. Това не значи непременно. Разбира се, има фамилии, които живеят в една или в две стаи, само че са обезпечили прочувствен комфорт на детето си. То въпреки всичко има своето кътче някъде и се усеща добре. Има деца, които живеят в големи жилища, с прелестни условия, само че не наподобяват добре и не се усещат добре. /dnews.bg
В каква обстановка би трябвало да е едно дете, с цел да се стигне до незабавното му извеждане от фамилията?
Трябва да има непосреден риск за неговия живот и здраве. Деца, които са потърпевши от принуждение или деца, които са изоставени. Деца, които са открити на улицата. Деца, които са претърпели произшествия или деца, за които сега няма кой да поставя грижи. Тогава те са застрашени и ние вършим вероятното те да бъдат настанени на място, което е най-щадящо за тях. Място, на което ще се усещат най-добре. И подхващаме съответната мярка настаняване отвън фамилията.
Разбира се, бедността никога не е причина за извеждане на деца, само че неприятните условия, като неналичието на заслон, неналичието на обикновени условия за живот - няма отопление в зимните месеци или няма никаква храна за това дете. Имали сме случаи, в които сме влизали в апаратамент и сме се срещали с плъхове. Кой би си разрешил да остави едно дете да живее дружно с плъховете? Въпреки че детето тогава сподели, че то се схваща с тях, няма никакъв проблем.
Имали сме случаи на деца, които не бяха яли от три дни. И те самите споделят, че не са яли от три дни. И техният татко споделя, че децата не са се хранили три дни, тъй като няма с какво да ги нахрани. Естествено, че в този случай се намесваме и извеждаме децата.
Но би трябвало да е ясно за всички, че този акт на извеждане на дете отвън фамилията, е краткотрайна мярка, която ние подхващаме. Това не е нещо, което се прави вечно за това дете и то остава в системата да работим с него. Освен че това е краткотрайна мярка, тя предстои на правосъден надзор. Съдът е този, който постановява решение, с което отхвърля или удостоверява административната мярка, т.е. дейностите на обществения служащ не са самоцелни.
Какво съставлява неглижирането като тип принуждение, написано в законодателството?
Неглижирането е една доста тежка форма на принуждение при децата, която обаче стои някак си настрана от тематиката принуждение. По-скоро за обществото, не за нас експертите. Ние се сблъскваме доста постоянно с неглижиране на деца. Едно дете, което е подценявано в фамилията, едно дете, което е обиждано. Дете, на което не се задоволяват потребностите, такива каквито би трябвало да бъдат съгласно неговата възраст. Всяко дете е самостоятелно.
Родителите мъчно обаче разпознават тази форма на принуждение. И когато на един родител обясняваме, че има белези на неглижиране на това дете, че то без значение, че са подсигурени базовите му потребности - т.е. фамилията има храна и заслон, има отопление, неща които родителят счита за естествени и за нужни, ги е направил. Но той не се интересува от своето дете, не се интересува от неговите прочувствени потребности, от неговите усеща.
Имали сме изрази като мен са ме възпитавали по този метод, аз ще дисциплинирам децата си по същия метод. Не одобряват това, че детето е най-малкото едно друго потомство. От това, че всеки родител би трябвало да надгражда. Ние родителите се учим цялостен живот. И вършим неточности.
Може ли неглижирането на дете и установяването на такова да стане мотив за извеждане на дете от вкъщи му?
Да, може. Много по-трудно ни е да създадем сходна оценка на неглижирано дете. Трябва ни по-сериозен запас от експерти.
Ако едно дете желае обещано лакомство или дадена играчка, а родителят всякога му отхвърля, това неглижиране ли е?
Не бих го нарекла неглижиране, тъй като първо приказваме за лакомство. Това, мисля че е нещо, от което родителят не следва да лишава детето си. Но той би трябвало да преценя до каква степен е належащо всякога да задоволява претенциите на детето с желанието му за лакомства. Много е значимо какво е мисленето и държанието на родителя в тази посока, доколкото той е склонен детето му всеки ден да яде такива храни, които най-вероятно не са толкоз здравословни и потребни.
Но не трябва и да бъдат крайни, да отхвърлят лакомства на децата си. Разбира се, че би трябвало всичко да бъде в някаква умерена форма. Родител, който отхвърля всеки ден, може да има и своите претекстове за това - имаме деца с тежки алергии, които не би трябвало да ядат лакомства като чипсове, шоколади и така нататък Родителят в такива обстановки е заставен да отхвърля. Всеки случай е доста самостоятелен.
Едно злоядо дете неглижирано ли е?
Може да има доста аргументи, заради които децата отхвърлят да се хранят. Те могат да бъдат аргументи, идващи от самото дете, само че може да има злоядо дете, което не е хранено вярно, на което не са давани нужните храни и то е злоядо.
Аз ще дам следния образец - дете, за което майката твърдеше, че то не желае да яде безусловно нищо друго, с изключение на кисело мляко, на възраст към 2 години. Когато изведохме детето от фамилията - не тъй като ядеше единствено кисело мляко, имаше доста други аргументи да бъде изведено - се оказа, че на третия ден детето стартира да яде всякаква храна. И в този момент се храни отлично. Тоест злоядото дете, наречено по този начин от неговата майка, беше поради нейните неумения и нейното отвращение най-вероятно да не храни детето с питателна храна, а само с кисело мляко.
Ако едно дете има синини по тялото си, а в действителност е по-палаво, родителят мъчно го управлява, има ли риск в това да бъде разпознато принуждение? Как ще установите, че не е принуждение?
Когато едно дете има синини по тялото си и в случай че имаме сигнал за това, че детето е с забележими белези по тялото - такива сигнали постоянно идват от детските градини, от яслените групи и от учебните заведения. И от фамилиите несъмнено, когато пък фамилията твърди, че тези синини са породени на друго място. Когато получим сходен сигнал, ние вършим съществено изследване. Събираме информация от доста източници.
В никакъв случай не взимаме решение, без да сме разговаряли с родителите, с детето, в случай че то е на възраст, на която може да изясни. Но повярвайте ми, че и двегодишните деца, които идват при нас, също могат да си кажат и да опишат кой какво е направил, въпреки и с малко думи, въпреки и с някакви жестове. Събираме информация от образователните заведения. Лекарите са ни доста потребни, тъй като един доктор може да каже, дали в миналото е забелязал нещо, когато детето е водено при него. Съседи, другари на детето. Събираме доста подробна информация от всички вероятни източници, до които можем да достигнем, с цел да създадем своето умозаключение.
Но, има и нещо друго. Има случаи, в които детето е унизено и бито у дома, а родителите настояват, че то постоянно пада, че то постоянно се удря, че единствено се е наранило. Лесно стигаме обаче до истината със съответните способи, които използваме за проучване на сходни обстановки. Много мъчно объркваме това, дали детето е паднало и се е блъснало, с това, дали е претърпяло физическо принуждение от възрастен човек.
Друг боязън на родителите е какво се случва, когато общественият служащ влезе в дома на едно семейство. Какво тъкмо ревизира общественият служащ?
Това е част от работата на обществения служащ, част от това обществено изследване, когато е належащо обаче. Ние не във всички случаи посещаваме жилищата на нашите клиенти. Това е нужно тогава, когато следва да правим обществено изследване на терен и да опишем жилищните условия - било за правосъдни процедури или за някакви други случаи.
Разбира се, общественият служащ не е нахлуващият човек, който стартира и прекатурва дома им наобратно, и поглежда всяко кътче. Социалният служащ има задачата да влезе в жилището, да види, дали има най-необходимите условия за развъждане на дете, никога не влизаме в детайлности във връзка с това да ревизираме хладилници, шкафове - това не се случва. Ако това се е случило някъде, са някакви единични случаи, само че като цяло не е жанр на работа на обществените служащи.
Социалният служащ желае да види, дали детето има своето персонално пространство, има ли нужното, с цел да се усеща добре, и като цяло какъв е бита на хората.
Лично пространство значи ли, че всяко дете би трябвало да има независима стая?
Добре е всяко дете да има независима стая. То е персона, като всички нас. То също има потребност от свое персонално пространство. Това не значи непременно. Разбира се, има фамилии, които живеят в една или в две стаи, само че са обезпечили прочувствен комфорт на детето си. То въпреки всичко има своето кътче някъде и се усеща добре. Има деца, които живеят в големи жилища, с прелестни условия, само че не наподобяват добре и не се усещат добре. /dnews.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ