Вежди Рашидов, председател на комисията по култура в 44-то НС, пред „Труд“: Няма завършен светец на земята
Срещаме се с Вежди Рашидов до момента в който инициира подписка за пенсия на великия Иво Папазов – Ибряма. За броени минути описът от депутати и създатели набъбва. „ Това са хората, които са дали доста повече на страната години, в сравнение с могат да вземат “, аргументира се Рашидов. И още: „ Великите българи не трябва да имат мизерни старини “. Точно той като министър на културата съумя да лобира за пожизнена пенсия на най-именитите създатели от близкото минало. Встрани от подписката е новият азбучник с негови статуи, скици и рисунки. Рашидов е подготвен и с най-новата си галерия, която ще показа на 22 февруари в изложба „ Сан Стефано “. Премиерата й предизвика със заглавието „ Завръщане “.
– Господин Рашидов, представяте в четвъртък пред българската аудитория една по-нестандартна галерия с ваши произведения. Нарекохте я “Завръщане ” – къде се завръщате?
– Връщам се в живота си, тъй като всеки, който обича своята специалност, основава онази аура, в която той споделя, че е неговият живот. Това, което човек прави през целия си живот, е неговото битие. Връщането към моята специалност, която практикувам към този момент толкоз години, прибирам се към същинския си живот – да върша статуи. Благодарение на скулптурата сътворих име, популярност, хранех фамилията си. Каквото имах да вземам от живота, аз го вземах посредством изкуството. Връщам се към занаята си. Започнах да върша напълно нови неща и в тази галерия ще има непоказвани до момента творби. За пръв път в живота си ще покажа рисунки – черно бели ескизи към всяка статуя. За мен се получи забавно – уповавам се и на приятелите ми, които ще дойдат на изложбата. Влязох в същинския въздух. Слава Богу, че притежавам една дарба – да ходя с баланс, тъй като истеричните отскачания очевидно към този момент с годините са изчезнали. Гледам умерено да си довърша нещата. Годините вървят дружно с мандатите. Ето, гласувахме ремонти в закона за киното, приготвяме закона за авторските права. Пак бях народен представител, когато в края на 2013 година успяхме да внесем закона за 10 процентното облагане на хазарта за културата. Искам да бъда и в политиката потребен. Стремил съм се и в този момент също – да върша потребни неща в името на българската просвета. Някои не го желаеха, други не го разбираха, изключително “специалистите по всичко ”. Този миг за мен е най-съществен – да бъда потребен за моите другари и сътрудници, които свързваме с българското изкуство. Това е моето семейство, пред което постоянно съм стоял и ще се върна при него.
– Дали Вежди Рашидов приказва по този начин, тъй като след премиерата на “Завръщане ” ще се отдаде напълно на творчеството си? Това се питахме с сътрудници, когато получихме поканата за изложбата Ви. Има ли подобен детайл в думите Ви?
– Не, няма. Не бива завръщането да е мотив да напускаш друго. Завръщането е осмислено. Онова, което ми се случи в здравословен проект, ме уплаши доста, тъй като в един миг си помислих, че в никакъв случай няма да се завърна към бронза, към материала, към камъка. Близо две години имах възбрана да работя с бронзов прахуляк, каменни прахове, химикали и патини – въобще всичко, което би могло да ми навреди. Господ нека да ми е дал късмет. По една свещ за Бог – без значение кой е той. Ако има Бог, постоянно ще запалвам по една свещ за него. Да ми даде късмет и да продължа живота си пълноценно. Мисълта, че може да се наложи да не докосвам бронз и камък, статуя, ме ужасяваше. А цялостен живот съм го правил. Това са инстинкти. Това са привички, сънища, дни, вечери, наслади, ядове…това е целият ми живот. Слава на Бога, лекарите към този момент ми споделиха, че с маски и защитни средства към този момент мога да работя. И в този момент към този момент съм благополучен, че още веднъж върша проекти и планове. Ние, художниците, сме огромни мечтатели, а животът е доста къс. Вече имам един план, една тематика, по която работя, тя е библейска и човешка.
– Как наподобява тази ви концепция – единствено като щрих най-малко за читателите на вестник “Труд ”?
– Има и нещо езическо в нея. Ритуал от доста преди Христа. Но дано да я стартира. По-скоро мога да кажа, а и вие знаете, че през последните години работих главно акварели, все си мислех, че след едно боледуване човек ще бъде песимист, злобен, сив – необичайно, при мен избликна цвета. Много цвят, доста жизненост – тези дни си ги трансферирах да ги видя. Явно желанието ми за слънце и живот отключи в мен нещо по-свежо. Но в този момент е шансът ми да покажа и нова статуя. Направих и азбучник на всичко, което съм работил след заболяването и не е показвано. Осъзнах, че всичко, което събирателно държи разпръснатите по сбирки статуи, е каталогът.
– Кой е най-яркият ви, само че не документиран спомен от креативния Ви път?
– Няма да не помни, когато едвам трийсетгодишен завоювах една премия на името на Данте Алигиери за присъединяване в едно международно биенале. Тогава имах визита при папа Йоан Павел II. Бях по едни дънки и якенце, нямах фотоапарат дори да се фотографирам за спомен. Сега както министър председателят Борисов споделя, че “папи го галят по главата ” и аз бях благополучен неведнъж да видя папските коридори, където са оставили ярки следи Ел Греко, Караваджо, Рафаело, Микеланджело. Изключително прекарване.
– Какво следва през 2018-та в креативния ви проект?
– Докато бях министър пропуснах много предложения, отправени към мен. Със “Завръщане ” пускам от една прелестна изложба на “Сан Стефано ”. На 18 април с един надарен български живописец – Николай Янакиев откриваме галерия в Люксембург, в “Галерия 88 ”. Ще открия и една галерия в Лондон в една от най-знаковите галерии там. Август ми следва и доста дълго отлагана галерия в Монте Карло, следва уточняване на дата за Третяковската изложба. Догодина не преставам със забавени изложения и в Турция. Да даде Господ да се случват.
– Като споменахте премиера Бойко Борисов, за какво се стигна до тази замяна на реплики сред министър-председателя и президента?
– Улавям, че през последните години нашата съществена храна е абсурдът. Разбира се, това се оказа обичано средство както на медиите, по този начин и на читателите. Първо, имам извънредно мощен почит към институциите на Република България. Искам в една правова и една демократична страна нейните високопоставени мъже да беседват държавнически. Имам почитание както към президента, по този начин и към институцията. Десет години съм работил с премиера Бойко Борисов. Някои употребяват абсурда, с цел да вършат тиражи. Винаги може да има разнообразни отзиви сред двама огромни мъже, човешко е те да бъдат по-остри. Това, което мъчно одобрявам е, да се приказва през медиите. Смятам, че и двамата са почтени мъже. Смятам, че те ще си вземат записка от случилото се в името на българската страна. Премиерът Бойко Борисов от дълго време мина границите на елементарния политик – той е общественик на доста високо равнище. Той прави доста съществени и забавни ходове и те са по-важни за страната ни. А по отношение на президента Радев – той е един човек със сериозна специалност. Да, несъмнено – нов е в политиката, ще се учи в придвижване. И аз не бях теоретичен да бъда министър. Всички се хванахме за ръце да се учим в придвижване и в името на българската страна. Дълбоко имам вяра и съм сигурен, че те ще намерят общ език в името на България. Да консумираш неточност е едно, а да установиш неточност е друго. Всеки бърка, само че по-важно е като държавници да водят страната ни в вярната посока. Втора година никой не отбелязва, че тематиката “бежанци ” у нас я няма. Че през днешния ден не се вълнуваме, по какъв начин селата не желаят краткотрайни центрове за мигранти. Тази тематика изчезна. И тя не изчезна от единствено себе си. Благодарение на извънредно положителната дипломация в лицето на българското държавно управление и на премиера Бойко Борисов на границата на България е умерено. Някои желаят да го унизят, че надали не той е куриер на турския президент Ердоган. Това е неуместно изказване. Турция е най-големият ни комшия и тъкмо огромната дипломация може да направи дребния народ важен. Това е по-полезно за страната ни. Смятам, че Бойко Борисов показва във външната политика невероятни умения и гений. Това би трябвало да го приемем,защото това е истината. Както би трябвало да приемем, че три мандата той е победител на избори. Значи хората го харесват и той прави нещо положително за хората, което се регистрира. Всичко останало е самоинициативно говорене и е от лукавия.
– Коя е по-голямата болежка – измяната или лъжата?
– Когато получиш засегнатост от човек, който не е значим за теб, ти го подминаваш. Дори не подозираш, че сте живели в едно и също време, махваш с ръка. Но при другарството – когато те предадат, там болката е доста мощна. По-силна е и от раната. Защото човек влага в другарството доста време, доста доверие, доста отношение, доста любов, доста нощи и дни. И когато това се разпадне за секунди поради изменничество – болката остава доста мощна. Физическата болежка се преодолява даже по-лесно. Човек е такова създание, че съумява да овладее и физическата болежка. Хората са разнообразни по темперамент. Зависи кое се отключва в един миг. И положителното, и злото го има в индивида. Зависи на кое решаваме да подчиним живота си. Когато майките ни раждат, те ни раждат почтени. Битката за положително съхранява, а лошотията погубва.
– Казвате, че към този момент нямате време за врагове. Простихте ли им?
– Преди ги преживявах. Но откакто осъзнах, че може да не се събудиш една заран, тогава разбрах, че е безсмислено. И виждам тази сила да я отправям към съзидание. Слава Богу, върнах се към скулптурата. Има неща, които мъчно се простят, само че е добре да се подминат. Имам стеснен кръг от положителни другари и никому неприятното не искам. Важно е да не вредиш, да не води злото. Ако страстта от време на време взема връх – не е съдбовно, казваш крива дума. Много е елементарно, доста бързо става да накърниш някого. Но най-трудното нещо в живота е да имаш куража, достолепието и мъжкарлъка да се извиниш, когато си сбъркал.
– На Сирни Заговезни на кого бихте дали амнистия и от кого бихте поискали?
– Всеки ден желая амнистия от Бог, от фамилията ми и от приятелите ми, тъй като всеки ден бъркам. Истината е изтъкана от куп неточности. Грешим, с цел да се поправяме. Няма приключен светец на земята.
Нашият посетител
Вежди Рашидов е български ваятел и министър на културата в кабинета „ Борисов I ” и „ Борисов II ”. Член-кореспондент на Българска академия на науките от 2004 година Академик на три непознати академии. Носител на медал Стара Планина, медал Кирил и Методий и на редица влиятелни интернационалните оценки. Има повече от 50 независими изложения у нас и в чужбина. Член на Парижки есенен салон, на фондация Юнекура в Япония, както и почетен жител на Армения, на София и на доста други градове в страната. Председател е на Комисията по културата и медиите в 44-то Народно заседание. Роден е на 14 декември 1951 година. Семеен.
– Господин Рашидов, представяте в четвъртък пред българската аудитория една по-нестандартна галерия с ваши произведения. Нарекохте я “Завръщане ” – къде се завръщате?
– Връщам се в живота си, тъй като всеки, който обича своята специалност, основава онази аура, в която той споделя, че е неговият живот. Това, което човек прави през целия си живот, е неговото битие. Връщането към моята специалност, която практикувам към този момент толкоз години, прибирам се към същинския си живот – да върша статуи. Благодарение на скулптурата сътворих име, популярност, хранех фамилията си. Каквото имах да вземам от живота, аз го вземах посредством изкуството. Връщам се към занаята си. Започнах да върша напълно нови неща и в тази галерия ще има непоказвани до момента творби. За пръв път в живота си ще покажа рисунки – черно бели ескизи към всяка статуя. За мен се получи забавно – уповавам се и на приятелите ми, които ще дойдат на изложбата. Влязох в същинския въздух. Слава Богу, че притежавам една дарба – да ходя с баланс, тъй като истеричните отскачания очевидно към този момент с годините са изчезнали. Гледам умерено да си довърша нещата. Годините вървят дружно с мандатите. Ето, гласувахме ремонти в закона за киното, приготвяме закона за авторските права. Пак бях народен представител, когато в края на 2013 година успяхме да внесем закона за 10 процентното облагане на хазарта за културата. Искам да бъда и в политиката потребен. Стремил съм се и в този момент също – да върша потребни неща в името на българската просвета. Някои не го желаеха, други не го разбираха, изключително “специалистите по всичко ”. Този миг за мен е най-съществен – да бъда потребен за моите другари и сътрудници, които свързваме с българското изкуство. Това е моето семейство, пред което постоянно съм стоял и ще се върна при него.
– Дали Вежди Рашидов приказва по този начин, тъй като след премиерата на “Завръщане ” ще се отдаде напълно на творчеството си? Това се питахме с сътрудници, когато получихме поканата за изложбата Ви. Има ли подобен детайл в думите Ви?
– Не, няма. Не бива завръщането да е мотив да напускаш друго. Завръщането е осмислено. Онова, което ми се случи в здравословен проект, ме уплаши доста, тъй като в един миг си помислих, че в никакъв случай няма да се завърна към бронза, към материала, към камъка. Близо две години имах възбрана да работя с бронзов прахуляк, каменни прахове, химикали и патини – въобще всичко, което би могло да ми навреди. Господ нека да ми е дал късмет. По една свещ за Бог – без значение кой е той. Ако има Бог, постоянно ще запалвам по една свещ за него. Да ми даде късмет и да продължа живота си пълноценно. Мисълта, че може да се наложи да не докосвам бронз и камък, статуя, ме ужасяваше. А цялостен живот съм го правил. Това са инстинкти. Това са привички, сънища, дни, вечери, наслади, ядове…това е целият ми живот. Слава на Бога, лекарите към този момент ми споделиха, че с маски и защитни средства към този момент мога да работя. И в този момент към този момент съм благополучен, че още веднъж върша проекти и планове. Ние, художниците, сме огромни мечтатели, а животът е доста къс. Вече имам един план, една тематика, по която работя, тя е библейска и човешка.
– Как наподобява тази ви концепция – единствено като щрих най-малко за читателите на вестник “Труд ”?
– Има и нещо езическо в нея. Ритуал от доста преди Христа. Но дано да я стартира. По-скоро мога да кажа, а и вие знаете, че през последните години работих главно акварели, все си мислех, че след едно боледуване човек ще бъде песимист, злобен, сив – необичайно, при мен избликна цвета. Много цвят, доста жизненост – тези дни си ги трансферирах да ги видя. Явно желанието ми за слънце и живот отключи в мен нещо по-свежо. Но в този момент е шансът ми да покажа и нова статуя. Направих и азбучник на всичко, което съм работил след заболяването и не е показвано. Осъзнах, че всичко, което събирателно държи разпръснатите по сбирки статуи, е каталогът.
– Кой е най-яркият ви, само че не документиран спомен от креативния Ви път?
– Няма да не помни, когато едвам трийсетгодишен завоювах една премия на името на Данте Алигиери за присъединяване в едно международно биенале. Тогава имах визита при папа Йоан Павел II. Бях по едни дънки и якенце, нямах фотоапарат дори да се фотографирам за спомен. Сега както министър председателят Борисов споделя, че “папи го галят по главата ” и аз бях благополучен неведнъж да видя папските коридори, където са оставили ярки следи Ел Греко, Караваджо, Рафаело, Микеланджело. Изключително прекарване.
– Какво следва през 2018-та в креативния ви проект?
– Докато бях министър пропуснах много предложения, отправени към мен. Със “Завръщане ” пускам от една прелестна изложба на “Сан Стефано ”. На 18 април с един надарен български живописец – Николай Янакиев откриваме галерия в Люксембург, в “Галерия 88 ”. Ще открия и една галерия в Лондон в една от най-знаковите галерии там. Август ми следва и доста дълго отлагана галерия в Монте Карло, следва уточняване на дата за Третяковската изложба. Догодина не преставам със забавени изложения и в Турция. Да даде Господ да се случват.
– Като споменахте премиера Бойко Борисов, за какво се стигна до тази замяна на реплики сред министър-председателя и президента?
– Улавям, че през последните години нашата съществена храна е абсурдът. Разбира се, това се оказа обичано средство както на медиите, по този начин и на читателите. Първо, имам извънредно мощен почит към институциите на Република България. Искам в една правова и една демократична страна нейните високопоставени мъже да беседват държавнически. Имам почитание както към президента, по този начин и към институцията. Десет години съм работил с премиера Бойко Борисов. Някои употребяват абсурда, с цел да вършат тиражи. Винаги може да има разнообразни отзиви сред двама огромни мъже, човешко е те да бъдат по-остри. Това, което мъчно одобрявам е, да се приказва през медиите. Смятам, че и двамата са почтени мъже. Смятам, че те ще си вземат записка от случилото се в името на българската страна. Премиерът Бойко Борисов от дълго време мина границите на елементарния политик – той е общественик на доста високо равнище. Той прави доста съществени и забавни ходове и те са по-важни за страната ни. А по отношение на президента Радев – той е един човек със сериозна специалност. Да, несъмнено – нов е в политиката, ще се учи в придвижване. И аз не бях теоретичен да бъда министър. Всички се хванахме за ръце да се учим в придвижване и в името на българската страна. Дълбоко имам вяра и съм сигурен, че те ще намерят общ език в името на България. Да консумираш неточност е едно, а да установиш неточност е друго. Всеки бърка, само че по-важно е като държавници да водят страната ни в вярната посока. Втора година никой не отбелязва, че тематиката “бежанци ” у нас я няма. Че през днешния ден не се вълнуваме, по какъв начин селата не желаят краткотрайни центрове за мигранти. Тази тематика изчезна. И тя не изчезна от единствено себе си. Благодарение на извънредно положителната дипломация в лицето на българското държавно управление и на премиера Бойко Борисов на границата на България е умерено. Някои желаят да го унизят, че надали не той е куриер на турския президент Ердоган. Това е неуместно изказване. Турция е най-големият ни комшия и тъкмо огромната дипломация може да направи дребния народ важен. Това е по-полезно за страната ни. Смятам, че Бойко Борисов показва във външната политика невероятни умения и гений. Това би трябвало да го приемем,защото това е истината. Както би трябвало да приемем, че три мандата той е победител на избори. Значи хората го харесват и той прави нещо положително за хората, което се регистрира. Всичко останало е самоинициативно говорене и е от лукавия.
– Коя е по-голямата болежка – измяната или лъжата?
– Когато получиш засегнатост от човек, който не е значим за теб, ти го подминаваш. Дори не подозираш, че сте живели в едно и също време, махваш с ръка. Но при другарството – когато те предадат, там болката е доста мощна. По-силна е и от раната. Защото човек влага в другарството доста време, доста доверие, доста отношение, доста любов, доста нощи и дни. И когато това се разпадне за секунди поради изменничество – болката остава доста мощна. Физическата болежка се преодолява даже по-лесно. Човек е такова създание, че съумява да овладее и физическата болежка. Хората са разнообразни по темперамент. Зависи кое се отключва в един миг. И положителното, и злото го има в индивида. Зависи на кое решаваме да подчиним живота си. Когато майките ни раждат, те ни раждат почтени. Битката за положително съхранява, а лошотията погубва.
– Казвате, че към този момент нямате време за врагове. Простихте ли им?
– Преди ги преживявах. Но откакто осъзнах, че може да не се събудиш една заран, тогава разбрах, че е безсмислено. И виждам тази сила да я отправям към съзидание. Слава Богу, върнах се към скулптурата. Има неща, които мъчно се простят, само че е добре да се подминат. Имам стеснен кръг от положителни другари и никому неприятното не искам. Важно е да не вредиш, да не води злото. Ако страстта от време на време взема връх – не е съдбовно, казваш крива дума. Много е елементарно, доста бързо става да накърниш някого. Но най-трудното нещо в живота е да имаш куража, достолепието и мъжкарлъка да се извиниш, когато си сбъркал.
– На Сирни Заговезни на кого бихте дали амнистия и от кого бихте поискали?
– Всеки ден желая амнистия от Бог, от фамилията ми и от приятелите ми, тъй като всеки ден бъркам. Истината е изтъкана от куп неточности. Грешим, с цел да се поправяме. Няма приключен светец на земята.
Нашият посетител
Вежди Рашидов е български ваятел и министър на културата в кабинета „ Борисов I ” и „ Борисов II ”. Член-кореспондент на Българска академия на науките от 2004 година Академик на три непознати академии. Носител на медал Стара Планина, медал Кирил и Методий и на редица влиятелни интернационалните оценки. Има повече от 50 независими изложения у нас и в чужбина. Член на Парижки есенен салон, на фондация Юнекура в Япония, както и почетен жител на Армения, на София и на доста други градове в страната. Председател е на Комисията по културата и медиите в 44-то Народно заседание. Роден е на 14 декември 1951 година. Семеен.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ