Срещам се с Ваня заради видеоформата ѝ в YouTube. Тя

Срещам се с Ваня поради видеоформата ѝ в YouTube. Тя го назовава „ това нещо “ или „ предаване “, аз – подкаст, а неин другар тиктокър ѝ обяснил, че е по-скоро поредност. Името му е „ Наобратно “, тъй като Ваня, по думите ѝ, постоянно прави неща наопаки – бръсне си главата през януари, отхвърля да гледа филмите, които всички харесват, става на повече, а наподобява на по-малко…Когато взех решение да върша това нещо – споделя тя, – крещя – или ще го почна в този момент, тъй като мама е родена на 10 декември, татко ми – на 18-и, и ще са отдадени на тях епизодите, или в никакъв случай, тъй като извънредно доста не ми се занимава да е всяка седмица. Тази периодичност ме побърква. А за какво реши да го правиш? Нямам отговор. След няколко лайфа в инстаграм доста хора ме питаха – няма ли да направиш подкаст или влог в youtube? Искаха да им приказвам. Алекс Богданска, нали е доста дейна и ги схваща нещата, и тя все ми вика, почвай. Една вечер у тях даде директиви и след два дни ми звъни, ти какво направи с Youtube, пита. Казвам ѝ, единствено преди два дни говорихме, то не става по този начин бързо. Ставало, сподели тя. При мен беше единствено на думи – добре, добре, върша го. Мила (Роберт, дъщерята на Ваня) също ме поддържа. И тя като Алекс работи бързо и си споделих, абе, да, техният метод е по-як, а не моето подмотване. И го почнах като всяко нещо при мен – без нищо, без техника, без тон, с една ориентирана нощна лампа. Започнах на тези дати, с цел да опукам два епизода със стихотворение за майка ми, което доста одобрявам, и стихотворение за татко ми. И в двете има история. Първият епизод имаше огромен отзив, хората доста го харесаха, и си крещя, ааа, тая работа ще я бъде. Купих микрофон. Вторият епизод, за татко ми, също стана мощен – мнозина се разпознаха в моята история. За третия поканих Мила да си приказваме без тематика, без подготовка. Това е правилото на моето „ предаване “ – безспорна импровизация, човек да има възприятието, че е в хола ти. Вярно ли е, че си признала на майка си, че пушиш, на гроба ѝ, както казваш в първия епизод? Да. Отиде си на 84, не млада, само че тежко го претърпях. Десет години беше на легло след строшаване на крайник и сестра ми го отнесе най-вече, тъй като е във Варна. Аз ходех до такава степен да се грижа за по седмица-две, когато успявах да се измъкна от задължения. Мама докрая беше с акъла си, популярност Богу, само че тялото ѝ стартира да се разпада. И най-страшно стана, когато спря да гледа телевизия и да се интересува. Спомням си, през 2017 година бях в „ Биг Брадър “ и се притеснявах да вижда, че пуша. Тя не го беше гледала. Толкова не се е чувствала добре. Нямаше я доста преди да си отиде, само че ние със сестра ми докрая имахме нечовечен почит към нея. И до през днешния ден е по този начин. Няма ден, в който да не си мисля за нея. 2019 година си отиде. И ми остави страшна дупка. Човек не може да бъде подготвен за това. Да, внезапно се чувстваш доста възрастен. Оставаш самичък на себе си. Тотално безсилен, тъй като на колкото и да си години, вътрешно постоянно си дете.Дълго не можех въобще да действам вярно. Тогава направих лечебния апетит на Лидия Ковачева. Четох, че лекува орган по орган и стига и до душeвността. Направих целия интервал и ми олекна. Върнах се в естествения си живот. Ти не си ли сама на себе си откогато пристигна от Варна в София? Да, бе! Само си мислех, че пребивавам свободно, а постоянно ми се постановяваше да внимавам и да вардя благовъзпитание. Приятел е бил у дома, лигавили сме се, снимал ме е на тоалетната паница, с книга на Достоевски в ръце и смъкнати гащи. Снимката е хубава, художествена, не нещо просташко. Нищо не се вижда. Публикувам я във Facebook. И незабавно получавам известие от сестра ми: Изтрий това! Жълтите ще пишат нелепости! Елка от третия етаж, която загатвам в стихотворението (в първия епизод на подкаста) ще донесе на майка жълтия вестник. Загрижена е била Елка. Доста работа ѝ отвори… Бръсна си главата, снима се гола с китара… Ха-ха-ха. Винаги носеше жълтите вестници. И споделяше жълтите злословия. Отиде си, Бог да я елементарни, и тя. И тогава напълно ми свърши светът, тъй като всичките приятелки на майка във входа си отпътуваха. Детството ти тъжно ли беше? В подкаста разказваш, че не си имала самочувствие, била си принудена да тренираш и в непрестанен стрес. Детството ми беше непоносимо поради тая суровост и напрежението от ножа, който татко ми вадеше по всеки мотив. Дълга история, описвам я в епизод 2. Страхувах се да не направи пакост. Непрекъснато скачаше да коли. Как се научи да се справяш с този боязън. Не всеки би се съхранил с сходно детство и връзки, без да излезе с контузии … Дълго носех тежкото си детство. И тези прочувствени вреди. Обаче като започнах да реализирам резултати в живота си, да върша готини неща – книги, сюжети, да съм задоволена, си споделих: „ Ами да, ето аз мога “. И се свърза със силата си? Да. Лека-полека се изчистваш. Може да прозвучи жестоко, само че има хора, които цялостен живот се оправдават с тежкото си детство. Това не мога да го претърпявам. Вероятно не съумяват да излязат оттова? Няма не мога. Има – не желая. Комфортът на тежкото детство и „ по тази причина не ми се получават нещата “, е неполагане на старания. В подкаста споделих, че съм с доста мощна душeвност и по тази причина не мога да проумея хората с по-слаба. Всъщност мога. Но когато си с по-слаба душeвност, има експерти. И здрави хора вървят на психотерапевт, тъй като оказва помощ. Аз, с моята мощна душeвност, знам, че ще ми даде друга позиция. Всеки има комплекси. Моите ги знам, само че мога да се погрижа да почистя каквото ми пречи… Чувството за виновност да вземем за пример, страхът, сравненията с някого. Или пък настройката – ех, в случай че беше станало еди-какво си, можеше… Можело е, само че е можело и да не може. Човек би трябвало да живее в сегашното. Не в предишното, не в бъдещето. Бъдещето отново ще е настояще. Ако татко ти беше жив в този момент, бихте ли могли да говорите за това? Да. Вече пораснах и се усещам огромен човек. Приятел ме пита по какъв начин виждам героинята в клипа на песента, която протоколирам – пò момиче, пò хашлачка или повече жена. Отговарям – повече жена. Макар да се усещам хашлачка. Трябва да ставам към този момент по-женствена. То си идва. Наблюдавам по какъв начин си закупувам елегантни и женствени облекла.