Как да спрем да се тревожим какво мислят другите за нас
Срещал съм хора, които въобще не се интересуват какво мислят другите. Може да са страхотни хора като цяло, само че в обществени обстановки са склонни да вършат това, което непредвиденото внезапно стопляне прави със зимните олимпийски игри. И въпреки всичко, ненапълно можем да им завиждаме. Каква независимост! Ние обаче желаеме баланс. Да бъдем прочувствено интелигентни значи да имаме визия и ненапълно да се вземане предвид с това, което другите биха могли да мислят за нас, без да ни е грижа толкоз, че да ни пречи да бъдем ефикасни и истински човешки същества, написа obekti.bg, базирайки се на Uncommon Help.
Джон, на който му пукаше прекалено много
Един от първите ми клиенти, Джон, се оплакваше по какъв начин в продължение на 50 години не е можел да прави това, което той желае да прави. Продължил е фамилния бизнес, тъй като се е страхувал какво ще каже фамилията му, в случай че последва пристрастеността си към музиката. Казва, че постоянно се е страхувал да прави, споделя или даже да мисли това, което желае. По времето, в което пристигна при мен, той даже имаше възприятието, че хората го правят оценка, до момента в който върви по улицата. „ Сякаш облеклата ми, метода, по който ходя… всичко е неверно по някакъв метод. “
На умишлено равнище Джон разбираше, че другите хора не са фокусирани единствено върху него, беше наясно, че неговите възгледи, стремежи и хрумвания са също толкоз годни, както и на останалите. Но не се усещаше по този начин.
Зададох му въпроса за милион $: „ Какво бил желал в действителност да правиш, Джон? “ Той се замисли, изглеждаше изпълнен със подозрения, след което на лицето му изгря срамежлива усмивка, последвана от по-широка: „ Знаете ли, в този момент, когато децата са пораснали, жена ми и аз на драго сърце бихме последвали фантазията си да се пенсионираме в Испания и да отворим дребен хотел. “
Попитах го: „ Какво ти пречи да го направиш? “
„ Същото, което постоянно: страхът от това какво ще си помислят хората. Дори към този момент не знам кои хора. “
Тревогата за това какво си мислят другите хора е причина за най-различни видове незадълбочено държание, терзание, пропуснати благоприятни условия, вътрешно възмущение, съжаления и мъка.
Какво го прави толкоз мъчно за превъзмогване? Ето няколко хрумвания, които могат да оказват помощ.
Собственото ни въображение
Защо някои хора не ги е грижа какво мислят другите? Възможно е те да са в аутистичния набор и да нямат това, което психолозите назовават „ доктрина на съзнанието “ – да им е мъчно или невероятно да си показват, че други хора виждат нещата по друг метод от това, което самите те вършат. Всъщност, това по какъв начин другите може да гледат да нещо, не се взима въобще под внимание.
Предимство е да осъзнаваме, че другите имат свои лични отзиви и възприемат действителността по друг метод. За да имаме „ доктрина на съзнанието “, би трябвало да можем да разтеглим нашето въображение. Ако ми харесва нещо, би трябвало да мога да си показва, че на вас може да не ви харесва. Но в случай че не сме деликатни, можем да прекалим с „ теорията на съзнанието “ и въображението, което има за цел да ни служи, стартира да работи против нас. Това се случва, когато хората си показват, че са разстроили другите, когато не са, или че другите ги считат за глупави, и така нататък
За да противодействате на тази наклонност, започнете да оспорвате това, което вашето въображение ви подмята. „ Всички ще ме намразят!... Момент, от кое място знаеш? Някои хора ще те харесват, някои няма да имат нищо срещу, други ще бъдат безразлични. “
Свикнете да се чувствате удобно, без да знаете какво мислят за вас
Когато за пръв път започнах да приказвам пред аудитория, се притеснявах дали хората ще одобрят това, което върша, обезверено се надявах да ме харесат и постоянно си представях, че не е по този начин. Сега не се тормозя: прекомерно уморително е. Не допускам, че хората ще харесат мен или нещата, които им приказвам, просто привикнах с това, че няма по какъв начин да знам.
Някои „ проблеми “ в живота, като да вземем за пример, че няма по какъв начин да знаем сигурно какво мислят другите за нас, в действителност не са предопределени да бъдат решени. Как хората ни възприемат, от време на време има повече общо с тях, в сравнение с с нас самите. Те ни харесат или не, единствено тъй като сме задействали асоциация в съзнанието си и им подсещаме за някой, който са харесвали (или не) в предишното. Това няма нищо общо с нас.
Наслаждавайте се на характерността си
Човешко е да имитираш други хора. Особено постоянно го виждаме при младежите, които копират стила на обличане, прическата и маниера на държание на свои познати или някоя звезда. Но в последна сметка всичко, което можеш да бъдеш е… себе си.
Опитът да бъдеш някой, който не си, постоянно ще те остави незадоволен, без значение какъв брой се възхищаваш на този човек. Забавното е, че най-често се стремим да възприемем външния тип и държанието точно на хората, които се усещат най-комфортно да бъдат индивидуалистични. Ако в действителност желаеме да ги копираме, би трябвало да развием личната си характерност.
Всички имаме странности, неповторими гледни точки и ексцентрични привички. Колкото повече сме способни да се отпуснем с тях, толкоз по-комфортно започваме да се усещаме в кожата си.
Запомнете: хората ще си мислят, каквото си мислят
Има разлика сред метода, по който един човек наподобява и метода, по който е. Външният тип заблуждава. Това, което някой си мисли за вас може да е напълно надалеч от истината. Ако някой образува мнение за вас въз основата на повърхностни неща, негова, а не ваша работа е да поправи гледната си точка въз основата на по-обективна и рационална информация. Оставете на другите да се занимават с това – в случай че въобще имат някакво мнение.
Бъдете фокусирани
Ако вършиме животоспасяващо дишане уста в уста на обществено място, ще бъдете изцяло фокусирани. Няма да мислите какво си мислят минувачите за облеклата или за формата на тялото ви. Всичко това ще изчезне от вашето схващане. Когато сте увлечени и очаровани, да вземем за пример от забавен диалог, тогава сте склонни да спрете да си визиите какво могат да мислят другите за вас.
Направете това упражнение по самохипноза:
Стъпка 1: Спомнете си миг, когато сте се изкушавали да се притеснявате какво мислят другите за вас.
Стъпка 2: Сега помислете за моменти, когато сте изцяло фокусирани – в спортно съревнование, музикално парче, книга или диалог с другар, който ви споделя нещо необикновено. Забележете, че сте изцяло фокусирани отвън себе си.
Стъпка 3: Увеличете това чувство.
Стъпка 4: Вземете това чувство за централизация отвън себе си и го придвижите в обстановката от Стъпка 1 (където сте се тормозили какво мислят другите).
Стъпка 5: Представете си по какъв начин сте в тази обстановка и се чувствате спокойни и безразлични по отношение на това, което другите могат да си помислят.
Стъпка 6: Обърнете внимание какво е чувството да стигнете досега, в който въобще не се замисляте какво може да си мислят другите.
Представете си живота, откакто сте отхвърлили паниката за непознатото мнение
Тревогата, че ще изглеждаме несъответстващо или необичайно, ни пречи даже да се опитаме да създадем или да изпитаме това, което може да е от голямо значение за нас. Чарлс Дарвин бил угрижен за това по какъв начин неговите неортодоксални научни възгледи за еволюцията ще бъдат признати, само че не можел да се въздържи да разгласява концепциите си. Бетовен може да се е тревожел, че околните му не утвърждават композирането…
Факт е, че някой постоянно ще бъде неудовлетворен и това не е постоянно ваша грижа. Просто като хипотетично психическо упражнение, отделете време да си визиите какво бихте могли да извършите и да изпитате, в случай че не ви е грижа за това, което мислят другите. Това не значи, че ще спрете да се интересувате изцяло, само че ще ви даде опция да решите какво самите вие желаете да извършите или да кажете.
Животът, изживян в опит да угоди на хора, които може би в никакъв случай няма да са удовлетворени от нищо, старанието и жертвите, с цел да бъде всичко „ както би трябвало “ – това е кралският път към съжалението.
Джон осъзна, че няма да живее постоянно и последното, което чух от него, беше, че се радва на живота си в Испания.
Джон, на който му пукаше прекалено много
Един от първите ми клиенти, Джон, се оплакваше по какъв начин в продължение на 50 години не е можел да прави това, което той желае да прави. Продължил е фамилния бизнес, тъй като се е страхувал какво ще каже фамилията му, в случай че последва пристрастеността си към музиката. Казва, че постоянно се е страхувал да прави, споделя или даже да мисли това, което желае. По времето, в което пристигна при мен, той даже имаше възприятието, че хората го правят оценка, до момента в който върви по улицата. „ Сякаш облеклата ми, метода, по който ходя… всичко е неверно по някакъв метод. “
На умишлено равнище Джон разбираше, че другите хора не са фокусирани единствено върху него, беше наясно, че неговите възгледи, стремежи и хрумвания са също толкоз годни, както и на останалите. Но не се усещаше по този начин.
Зададох му въпроса за милион $: „ Какво бил желал в действителност да правиш, Джон? “ Той се замисли, изглеждаше изпълнен със подозрения, след което на лицето му изгря срамежлива усмивка, последвана от по-широка: „ Знаете ли, в този момент, когато децата са пораснали, жена ми и аз на драго сърце бихме последвали фантазията си да се пенсионираме в Испания и да отворим дребен хотел. “
Попитах го: „ Какво ти пречи да го направиш? “
„ Същото, което постоянно: страхът от това какво ще си помислят хората. Дори към този момент не знам кои хора. “
Тревогата за това какво си мислят другите хора е причина за най-различни видове незадълбочено държание, терзание, пропуснати благоприятни условия, вътрешно възмущение, съжаления и мъка.
Какво го прави толкоз мъчно за превъзмогване? Ето няколко хрумвания, които могат да оказват помощ.
Собственото ни въображение
Защо някои хора не ги е грижа какво мислят другите? Възможно е те да са в аутистичния набор и да нямат това, което психолозите назовават „ доктрина на съзнанието “ – да им е мъчно или невероятно да си показват, че други хора виждат нещата по друг метод от това, което самите те вършат. Всъщност, това по какъв начин другите може да гледат да нещо, не се взима въобще под внимание.
Предимство е да осъзнаваме, че другите имат свои лични отзиви и възприемат действителността по друг метод. За да имаме „ доктрина на съзнанието “, би трябвало да можем да разтеглим нашето въображение. Ако ми харесва нещо, би трябвало да мога да си показва, че на вас може да не ви харесва. Но в случай че не сме деликатни, можем да прекалим с „ теорията на съзнанието “ и въображението, което има за цел да ни служи, стартира да работи против нас. Това се случва, когато хората си показват, че са разстроили другите, когато не са, или че другите ги считат за глупави, и така нататък
За да противодействате на тази наклонност, започнете да оспорвате това, което вашето въображение ви подмята. „ Всички ще ме намразят!... Момент, от кое място знаеш? Някои хора ще те харесват, някои няма да имат нищо срещу, други ще бъдат безразлични. “
Свикнете да се чувствате удобно, без да знаете какво мислят за вас
Когато за пръв път започнах да приказвам пред аудитория, се притеснявах дали хората ще одобрят това, което върша, обезверено се надявах да ме харесат и постоянно си представях, че не е по този начин. Сега не се тормозя: прекомерно уморително е. Не допускам, че хората ще харесат мен или нещата, които им приказвам, просто привикнах с това, че няма по какъв начин да знам.
Някои „ проблеми “ в живота, като да вземем за пример, че няма по какъв начин да знаем сигурно какво мислят другите за нас, в действителност не са предопределени да бъдат решени. Как хората ни възприемат, от време на време има повече общо с тях, в сравнение с с нас самите. Те ни харесат или не, единствено тъй като сме задействали асоциация в съзнанието си и им подсещаме за някой, който са харесвали (или не) в предишното. Това няма нищо общо с нас.
Наслаждавайте се на характерността си
Човешко е да имитираш други хора. Особено постоянно го виждаме при младежите, които копират стила на обличане, прическата и маниера на държание на свои познати или някоя звезда. Но в последна сметка всичко, което можеш да бъдеш е… себе си.
Опитът да бъдеш някой, който не си, постоянно ще те остави незадоволен, без значение какъв брой се възхищаваш на този човек. Забавното е, че най-често се стремим да възприемем външния тип и държанието точно на хората, които се усещат най-комфортно да бъдат индивидуалистични. Ако в действителност желаеме да ги копираме, би трябвало да развием личната си характерност.
Всички имаме странности, неповторими гледни точки и ексцентрични привички. Колкото повече сме способни да се отпуснем с тях, толкоз по-комфортно започваме да се усещаме в кожата си.
Запомнете: хората ще си мислят, каквото си мислят
Има разлика сред метода, по който един човек наподобява и метода, по който е. Външният тип заблуждава. Това, което някой си мисли за вас може да е напълно надалеч от истината. Ако някой образува мнение за вас въз основата на повърхностни неща, негова, а не ваша работа е да поправи гледната си точка въз основата на по-обективна и рационална информация. Оставете на другите да се занимават с това – в случай че въобще имат някакво мнение.
Бъдете фокусирани
Ако вършиме животоспасяващо дишане уста в уста на обществено място, ще бъдете изцяло фокусирани. Няма да мислите какво си мислят минувачите за облеклата или за формата на тялото ви. Всичко това ще изчезне от вашето схващане. Когато сте увлечени и очаровани, да вземем за пример от забавен диалог, тогава сте склонни да спрете да си визиите какво могат да мислят другите за вас.
Направете това упражнение по самохипноза:
Стъпка 1: Спомнете си миг, когато сте се изкушавали да се притеснявате какво мислят другите за вас.
Стъпка 2: Сега помислете за моменти, когато сте изцяло фокусирани – в спортно съревнование, музикално парче, книга или диалог с другар, който ви споделя нещо необикновено. Забележете, че сте изцяло фокусирани отвън себе си.
Стъпка 3: Увеличете това чувство.
Стъпка 4: Вземете това чувство за централизация отвън себе си и го придвижите в обстановката от Стъпка 1 (където сте се тормозили какво мислят другите).
Стъпка 5: Представете си по какъв начин сте в тази обстановка и се чувствате спокойни и безразлични по отношение на това, което другите могат да си помислят.
Стъпка 6: Обърнете внимание какво е чувството да стигнете досега, в който въобще не се замисляте какво може да си мислят другите.
Представете си живота, откакто сте отхвърлили паниката за непознатото мнение
Тревогата, че ще изглеждаме несъответстващо или необичайно, ни пречи даже да се опитаме да създадем или да изпитаме това, което може да е от голямо значение за нас. Чарлс Дарвин бил угрижен за това по какъв начин неговите неортодоксални научни възгледи за еволюцията ще бъдат признати, само че не можел да се въздържи да разгласява концепциите си. Бетовен може да се е тревожел, че околните му не утвърждават композирането…
Факт е, че някой постоянно ще бъде неудовлетворен и това не е постоянно ваша грижа. Просто като хипотетично психическо упражнение, отделете време да си визиите какво бихте могли да извършите и да изпитате, в случай че не ви е грижа за това, което мислят другите. Това не значи, че ще спрете да се интересувате изцяло, само че ще ви даде опция да решите какво самите вие желаете да извършите или да кажете.
Животът, изживян в опит да угоди на хора, които може би в никакъв случай няма да са удовлетворени от нищо, старанието и жертвите, с цел да бъде всичко „ както би трябвало “ – това е кралският път към съжалението.
Джон осъзна, че няма да живее постоянно и последното, което чух от него, беше, че се радва на живота си в Испания.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ