Френската правораздаваща система срещу прасетата
Средновековието в Европа има доста забавно отношение към животните. Докато хората се избиват в най-различни спорове, а животните се трансформират най-вече в храна, човек може да се изненада доколко французите обръщат внимание на своите любимци. Макар и правата на животните и известната зоо полиция още да са доста надалеч от даже обсъждане, Франция има дълга традиция за завеждането на каузи против свине, кучета, крави, плъхове и даже мухи.
Безумието продължава и с обстоятелството, че за отбраната на всяко животно се намира и юрист. Трудно е да си представим по какъв начин човек се пробва да пази муха, само че откакто през 1266 година съществува секция в съда за санкции на животните, можем умерено да се замислим какво тъкмо е качеството на френската правораздаваща система и за какво толкоз доста са скучали хората в нея. През въпросната година в покрайнините на Париж се случва един противен случай. Прасе е било упрекнато в консумирането на човешко създание и монасите от Сент Женевие побързали да съберат съда, с цел да прегледат този значим случай. След запознаването и чуването на всички страни, монасите виждат една единствена допустима присъда – гибел посредством изгаряне.
Същата е изпълнена във френските околности. По-важното е, че никой не е консумирал жертвата. През XIV век младо прасе атакува дете и съумява да изяде огромна част от лицето му. Пострадалият умира от раните си, а за това нарушение още веднъж се намесва съда, който след прочитане на обвиняването, чуването на очевидците, както и вероятно на провинилия се, изпраща животното в пандиза. Законът изисква прасето да се третира като всички останали пандизчии. На 9 януари 1386 година е открита и специфична квитанция на екзекутор, която признава осъществяването на 10 смъртни присъди. Сред имената на хората може да се открие и наличието на въпросното прасе, за което разбираме, че е било обесено.
Очевидно престоят в пандиза не се нравил на останалите, а и не желаеме във френските затвори да се демонстрира такава форма на канибализъм. В книгата с присъди са документирани повече от 200 сходни случая. Повдигнато е обвиняване против врабчета, които не спирали да приказват в църквата, друго прасе е било убито, тъй като е откраднало общата вода, петел е бил изгорял жив, тъй като решил да снесе яйце и още доста други. Една от злокобните присъди е на свиня с шест дребни прасенца. Всички те съумели да убият малко дете и по-късно да го изядат. Майката била осъдена с обесване, дребните също трябвало да последват стъпките ѝ, тъй като са получили неприятен образец от родителското тяло.
Интересен факт е, че юристът съумял въпреки всичко да ги помилва – липсвали доказателства по отношение на това нарушение. В Нормандия откриваме друга история за прасе, което консумирало крайниците на новородено, до момента в който е в люлката. За това закононарушение се проведен обществена екзекуция посредством бесене. За да изпратят обръщение към останалите животни в селския двор, подсъдимият бил облечен в човешки облекла. В книгата на Едуард Пейсън Еванс можем да открием още доста други комични случаи по отношение на решенията на френския съд, изключително към животните. По-важният въпрос, който най-вероятно съумява да развълнува всеки е: за какво французите не отделят прасетата от дребните си деца и толкоз ли е мъчно да се гледа прасе?
