По едно малко село всеки ден напуска България
Средно по 74 българи на ден напущат родината си в търсене на по-добре платена работа и по-добър живот на Запад. Същата е картината и в други страни от Югоизточна Европа – с пагубни последствия за тях, отбелязва изданието Deutsche Welle.
" Ние сме изчезваща нация ", отбелязва във връзка всеобщата емиграция от Румъния Мариан Хангану, началник на компанията за набиране на работна ръка Colorful. " В резултат доста интернационалните компании се отхвърлят да влагат в Румъния, защото не могат да разчитат на задоволително личен състав ".
По подобен метод стоят нещата и в България: " Договори се приключват, а нови не се подписват, тъй като липсва работна ръка ", признава министърът на стопанската система Емил Караниколов.
Много хора от Югоизточна Европа ги тегли към страни като Германия, Италия и Испания. Заплащането в родните им страни пораства, само че прекомерно постепенно. Масовото бягство от тези страни тревожи политиката и бизнеса от Букурещ до Атина: отпътуват най-атрактивните за трудовия пазар фрагменти - младите и добре образованите хора. Навсякъде се усеща дефицит на квалифицирана работна ръка. И по какъв начин да е другояче, откакто приблизително дневно родината си напущат 185 румънци, 79 хървати и 74 българи - колкото едно малко село, разяснява и немският Frankfurter Allgemeine Zeitung.
По преценки на държавното управление в Букурещ, над два милиона румънци живеят в чужбина - най-вече в Испания и Италия. Ситуацията в България е сходна: повече от 700 000 българи са отвън родината си - живеят в други страни от Европейски Съюз. От Хърватия единствено сред 2013 и 2016 година към други страни от Общността са се изнесли 230 хиляди души - два % от популацията всяка година. От Гърция пък от финансовата рецесия насам, т.е. от 2010-а до през днешния ден, са отпътували минимум 400 хиляди души - най-вече младежи. Дори в Унгария, която бе една от най-добре развитите страни в района, рецесията от 2008-а провокира емиграционна вълна, която се усили след 2010-а - след идването на Виктор Орбан на власт. В идващите години - до 2017-а, родината си са напуснали над 200 000 унгарци на възраст сред 20 и 65 години.
Румънката Кристина Миху взема решение относително елементарно да замине за Германия. В учебно заведение тя е научила езика, а по-късно - до момента в който следвала медицина в Тимишоара, имала опция да стажува в Италия, Испания и в Хайделберг. От шест години интернистката работи в болничното заведение в Нюрнберг. Като съществени аргументи да напусне родината си тя акцентира корупцията в румънското опазване на здравето и опцията на открито да печели повече.
Същевременно в Югоизточна Европа дефицитът на лекари и обслужващ личен състав е всеобщ. Ето единствено два образеца: отделението за инфекциозни заболявания в унгарския град Солнок краткотрайно е затворено, защото няма искащи да работят в него; а болничното заведение в румънския град Тулча пък остана без анестезиолози, откакто от тримата двама напуснаха, а третият се разболя.
Поради дефицит на личен състав румънските бизнесмени към този момент са принудени да набират фрагменти от Далечния Изток. Правителството е определило квота от 20 000 души, които да одобри през тази година от страни отвън Европейския съюз. Но това въобще няма да е задоволително - нужни са към 300 хиляди души, допуска Мариан Хангану. А неговата колежка Андреа Тартачан показва, че нещата с претендентите от Изтока не вървят доста добре: на мнозина от тях не им понасят нито климатът, нито храната. " Сега се опитваме най-малко за строителството да намерим хора от Таджикистан, добавя тя.
Същото е и в България: в курортите на Черно море доста от сервитьорите и камериерките са от Украйна, Беларус и Молдова.
В същото време западните политици, наподобява, единствено предизвикват миграцията: немският здравен министър Йенс Шпан посети неотдавна едно учебно заведение в Косово, в което се образоват фрагменти за Германия. А и влиятелната немска гимназия в косовския град Призрен е считана за трамплин за чужбина. На към 30 зрелостници годишно се предлага контракт за продължение на образованието в Германия. И съвсем никой не се завръща по-късно в родината си.
От немското Дружество за интернационално съдействие GIZ твърдят, че набират фрагменти за Федералната република единствено от страни, в които има " остатък " от квалифицирана работна ръка. Но Югоизточна Европа не е подобен случай, тъкмо противоположното - щом на редица места не доближават лекари и обслужващ личен състав. Положението се утежнява с всяка последваща година, което е обвързвано и с обстоятелството, че раждаемостта в тези страни понижава непрекъснато.
Според Института за изследване на трудовия пазар в Нюрнберг, Германия несъмнено има изгода от пришълците от Югоизточна Европа. " Повечето от тях са млади, степента на претовареност измежду тях е много сходна с тази на германците ", споделя експертът по миграцията Херберт Брюкер. В някои сектори като строителството, грижите за заболели и възрастни хора и в ресторантьорството без тези фрагменти би било мъчно, защото за тях германци съвсем не се намират. " И не може да се каже, че ги изместват ", акцентира Брюкер.
" Ние сме изчезваща нация ", отбелязва във връзка всеобщата емиграция от Румъния Мариан Хангану, началник на компанията за набиране на работна ръка Colorful. " В резултат доста интернационалните компании се отхвърлят да влагат в Румъния, защото не могат да разчитат на задоволително личен състав ".
По подобен метод стоят нещата и в България: " Договори се приключват, а нови не се подписват, тъй като липсва работна ръка ", признава министърът на стопанската система Емил Караниколов.
Много хора от Югоизточна Европа ги тегли към страни като Германия, Италия и Испания. Заплащането в родните им страни пораства, само че прекомерно постепенно. Масовото бягство от тези страни тревожи политиката и бизнеса от Букурещ до Атина: отпътуват най-атрактивните за трудовия пазар фрагменти - младите и добре образованите хора. Навсякъде се усеща дефицит на квалифицирана работна ръка. И по какъв начин да е другояче, откакто приблизително дневно родината си напущат 185 румънци, 79 хървати и 74 българи - колкото едно малко село, разяснява и немският Frankfurter Allgemeine Zeitung.
По преценки на държавното управление в Букурещ, над два милиона румънци живеят в чужбина - най-вече в Испания и Италия. Ситуацията в България е сходна: повече от 700 000 българи са отвън родината си - живеят в други страни от Европейски Съюз. От Хърватия единствено сред 2013 и 2016 година към други страни от Общността са се изнесли 230 хиляди души - два % от популацията всяка година. От Гърция пък от финансовата рецесия насам, т.е. от 2010-а до през днешния ден, са отпътували минимум 400 хиляди души - най-вече младежи. Дори в Унгария, която бе една от най-добре развитите страни в района, рецесията от 2008-а провокира емиграционна вълна, която се усили след 2010-а - след идването на Виктор Орбан на власт. В идващите години - до 2017-а, родината си са напуснали над 200 000 унгарци на възраст сред 20 и 65 години.
Румънката Кристина Миху взема решение относително елементарно да замине за Германия. В учебно заведение тя е научила езика, а по-късно - до момента в който следвала медицина в Тимишоара, имала опция да стажува в Италия, Испания и в Хайделберг. От шест години интернистката работи в болничното заведение в Нюрнберг. Като съществени аргументи да напусне родината си тя акцентира корупцията в румънското опазване на здравето и опцията на открито да печели повече.
Същевременно в Югоизточна Европа дефицитът на лекари и обслужващ личен състав е всеобщ. Ето единствено два образеца: отделението за инфекциозни заболявания в унгарския град Солнок краткотрайно е затворено, защото няма искащи да работят в него; а болничното заведение в румънския град Тулча пък остана без анестезиолози, откакто от тримата двама напуснаха, а третият се разболя.
Поради дефицит на личен състав румънските бизнесмени към този момент са принудени да набират фрагменти от Далечния Изток. Правителството е определило квота от 20 000 души, които да одобри през тази година от страни отвън Европейския съюз. Но това въобще няма да е задоволително - нужни са към 300 хиляди души, допуска Мариан Хангану. А неговата колежка Андреа Тартачан показва, че нещата с претендентите от Изтока не вървят доста добре: на мнозина от тях не им понасят нито климатът, нито храната. " Сега се опитваме най-малко за строителството да намерим хора от Таджикистан, добавя тя.
Същото е и в България: в курортите на Черно море доста от сервитьорите и камериерките са от Украйна, Беларус и Молдова.
В същото време западните политици, наподобява, единствено предизвикват миграцията: немският здравен министър Йенс Шпан посети неотдавна едно учебно заведение в Косово, в което се образоват фрагменти за Германия. А и влиятелната немска гимназия в косовския град Призрен е считана за трамплин за чужбина. На към 30 зрелостници годишно се предлага контракт за продължение на образованието в Германия. И съвсем никой не се завръща по-късно в родината си.
От немското Дружество за интернационално съдействие GIZ твърдят, че набират фрагменти за Федералната република единствено от страни, в които има " остатък " от квалифицирана работна ръка. Но Югоизточна Европа не е подобен случай, тъкмо противоположното - щом на редица места не доближават лекари и обслужващ личен състав. Положението се утежнява с всяка последваща година, което е обвързвано и с обстоятелството, че раждаемостта в тези страни понижава непрекъснато.
Според Института за изследване на трудовия пазар в Нюрнберг, Германия несъмнено има изгода от пришълците от Югоизточна Европа. " Повечето от тях са млади, степента на претовареност измежду тях е много сходна с тази на германците ", споделя експертът по миграцията Херберт Брюкер. В някои сектори като строителството, грижите за заболели и възрастни хора и в ресторантьорството без тези фрагменти би било мъчно, защото за тях германци съвсем не се намират. " И не може да се каже, че ги изместват ", акцентира Брюкер.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ