Средиземноморска туристическа диета: Мароко
" Средиземноморска туристическа диета " е поредност на Lifestyle.bg и, която ще ни накара да погледнем с други очи на Средиземно море. Защото ще се обърнем към него от крайбрежията на Африка, които оферират съвършени плажове, вековна история, десетки култури, ароматни кулинарни обичаи и туризъм на атрактивни цени.
Привечер в центъра на едномилионен Маракеш. Групи хора се скупчват към незнайна атракция, идват нови и нови, а любознанието ни става все по-голямо. Защото не можем да забележим какво е провокирало вниманието им.
Би могло да е всичко - намираме се на Джема Ел Фна, вековният площад в града, където през деня се разполагат дресьори на животни и укротители на кобри, а нощем...
Нощем попадаме в приказка. Такава споделя и индивидът, обкръжен от тълпите хора, които нямат самообладание да научат нова история за геройства, беди, завършения и премеждия. И надали тъкмо в този момент в Маракеш има нещо по-интересно от това - кой различен град на света може да се похвали с разказвачи на приказки?
Червеният град
Намираме се в сърцето на Мароко, в пъстрота, смрадлив, забързан, благоуханен, ленив и баснословен Маракеш. А именитият му площад след залез е безусловно главозамайващ - с изключение на разказвачите на приказки, тук локалните се събират за спонтанна битка в свободен жанр, за изобразяване на татуировки с къна, за ядене на някоя от стотици апетитно миришещи сергии.
А те оферират преди малко изцеден сок от портокали, месо от камила, варени охлюви - локален специалитет, както и добре познатите ни тажини, под чийто островърх капак може да се крие всичко. Трудно е да прекосиш Джема Ел Фна без да приканят към някоя сергия, без смугла жена да те придърпа с увещания да изрисува ръцете ти.
За да не се загубим в действителност тук, е целесъобразно да имаме гид. А какъв по-добър от екскурзовода Мишо Иванов, чиято пристрастеност е точно Мароко, а напълно неотдавна чакаме излизането на книгата му, отдадена на кралството.
Твърде дълго останахме на площада, а в Маракеш има още толкоз неща за виждане, опитване и помирисване. Като тези в берберските аптеки из медината, които оферират локални подправки, натурална козметика, нетрадиционна медицина, както и фамозното за Мароко арганово масло.
Или няколко луксозни градини посред жежките улици - Мажорел, която последно е била владеене на Ив Сен Лоран, паркът в андалусийски жанр " Лайла Хасна " или градините Менара с голямо изкуствено езеро, построено през 12 век.
Планината
Маракеш може да остане зад тила ни, само че пред нас виждаме червеникавия му отенък, дал прякора му " Червения град ". Защото огромна част от него е построен с камъни и пясък от околните Атласки планини. В тях се намира Уарзазат, към който сме тръгнали, само че преди този момент минаваме през Айт Бен Хаду.
Укрепеното населено място е от най-добре съхранените образци за мароканска глинена архитектура и следващото приказно място в кралство Мароко. Нищо чудно, че тук са снимани подиуми от " Мумията ", " Гладиатор ", " Исус от Назарет ". Като кино център обаче се слави Уарзазат - много по-голям, само че с сходна архитектура и берберско население, градът е бил фон за " Последното прелъщение на Христос ", " Небесно царсктво ", " Александър ", " Принцът на Персия ". Сянката на Атлас може и да се извисява над него, само че Уарзазат е прочут и като Вратата към пустинята. Защо ли?
Пустинята
Защото отсам стартира пътят ни към Сахара под вещото водачество на. Може и да минаваме през няколко прохладни оазиса и внушителните скали на планината, само че крайната ни цел са дюните на Ерг Чеби.
Средиземноморска туристическа диета: Тунис
Защо това е нашата дестинация-фаворит за лятото
И в случай че в Тунис Сахара е равна и приветлива с бяло-сивия си пясък и солени езера, тук ни чакат големи златисти дюни съвсем като картините, които се появяват в мозъка ни при думата " пустиня ". Можем да й се любуваме даже от прозореца на хотела, ситуиран при започване на дюните.
Или пък с дълга разходка с камили, която е единственият метод да навлезем във вътрешността в пясъците - мароканците пазят Сахара и не разрешават прекосяването през дюните с транспортни средства. Има за какво - няма тишина на планетата като тази на нощ измежду Сахара!
По стъпките на императорите
Какво би било визитата ни на Мароко без да сме видели вековните имперски столици на страната. Маракеш е изобилен откъм гледки и преживявания, само че от пустинята се насочваме към Фес. Винаги сме го свързали с това, че е домът на най-стария непрекъсвал активността си университет в света - Карауин, учреден през 9-и век.
Фес обаче се слави и като " африканската Атина ", като градът с най-старата работилница за боядисване на кожи в света и с най-голямата пешеходна зона със своите над девет хиляди пешеходни улички в медината. В непосредственост до него са една някогашна и актуалната столица на Мароко - Мекнес и Рабат.
Векове история се крият под всеки камък в тях и надали бихме могли да забележим най-важното без помощта на опитни гидове, каквито са тези на Exotic Holiday. А те няма да ни разрешат да си тръгнем от Мароко без да сме видели и Казабланка, изправила белия си контур на ръба на Атлантическия океан.
Актуалните оферти за екскурзии на Екзотик Холидей до Мароко може да видите.
Привечер в центъра на едномилионен Маракеш. Групи хора се скупчват към незнайна атракция, идват нови и нови, а любознанието ни става все по-голямо. Защото не можем да забележим какво е провокирало вниманието им.
Би могло да е всичко - намираме се на Джема Ел Фна, вековният площад в града, където през деня се разполагат дресьори на животни и укротители на кобри, а нощем...
Нощем попадаме в приказка. Такава споделя и индивидът, обкръжен от тълпите хора, които нямат самообладание да научат нова история за геройства, беди, завършения и премеждия. И надали тъкмо в този момент в Маракеш има нещо по-интересно от това - кой различен град на света може да се похвали с разказвачи на приказки?
Червеният град
Намираме се в сърцето на Мароко, в пъстрота, смрадлив, забързан, благоуханен, ленив и баснословен Маракеш. А именитият му площад след залез е безусловно главозамайващ - с изключение на разказвачите на приказки, тук локалните се събират за спонтанна битка в свободен жанр, за изобразяване на татуировки с къна, за ядене на някоя от стотици апетитно миришещи сергии.
А те оферират преди малко изцеден сок от портокали, месо от камила, варени охлюви - локален специалитет, както и добре познатите ни тажини, под чийто островърх капак може да се крие всичко. Трудно е да прекосиш Джема Ел Фна без да приканят към някоя сергия, без смугла жена да те придърпа с увещания да изрисува ръцете ти.
За да не се загубим в действителност тук, е целесъобразно да имаме гид. А какъв по-добър от екскурзовода Мишо Иванов, чиято пристрастеност е точно Мароко, а напълно неотдавна чакаме излизането на книгата му, отдадена на кралството.
Твърде дълго останахме на площада, а в Маракеш има още толкоз неща за виждане, опитване и помирисване. Като тези в берберските аптеки из медината, които оферират локални подправки, натурална козметика, нетрадиционна медицина, както и фамозното за Мароко арганово масло.
Или няколко луксозни градини посред жежките улици - Мажорел, която последно е била владеене на Ив Сен Лоран, паркът в андалусийски жанр " Лайла Хасна " или градините Менара с голямо изкуствено езеро, построено през 12 век.
Планината
Маракеш може да остане зад тила ни, само че пред нас виждаме червеникавия му отенък, дал прякора му " Червения град ". Защото огромна част от него е построен с камъни и пясък от околните Атласки планини. В тях се намира Уарзазат, към който сме тръгнали, само че преди този момент минаваме през Айт Бен Хаду.
Укрепеното населено място е от най-добре съхранените образци за мароканска глинена архитектура и следващото приказно място в кралство Мароко. Нищо чудно, че тук са снимани подиуми от " Мумията ", " Гладиатор ", " Исус от Назарет ". Като кино център обаче се слави Уарзазат - много по-голям, само че с сходна архитектура и берберско население, градът е бил фон за " Последното прелъщение на Христос ", " Небесно царсктво ", " Александър ", " Принцът на Персия ". Сянката на Атлас може и да се извисява над него, само че Уарзазат е прочут и като Вратата към пустинята. Защо ли?
Пустинята
Защото отсам стартира пътят ни към Сахара под вещото водачество на. Може и да минаваме през няколко прохладни оазиса и внушителните скали на планината, само че крайната ни цел са дюните на Ерг Чеби.
Средиземноморска туристическа диета: Тунис
Защо това е нашата дестинация-фаворит за лятото
И в случай че в Тунис Сахара е равна и приветлива с бяло-сивия си пясък и солени езера, тук ни чакат големи златисти дюни съвсем като картините, които се появяват в мозъка ни при думата " пустиня ". Можем да й се любуваме даже от прозореца на хотела, ситуиран при започване на дюните.
Или пък с дълга разходка с камили, която е единственият метод да навлезем във вътрешността в пясъците - мароканците пазят Сахара и не разрешават прекосяването през дюните с транспортни средства. Има за какво - няма тишина на планетата като тази на нощ измежду Сахара!
По стъпките на императорите
Какво би било визитата ни на Мароко без да сме видели вековните имперски столици на страната. Маракеш е изобилен откъм гледки и преживявания, само че от пустинята се насочваме към Фес. Винаги сме го свързали с това, че е домът на най-стария непрекъсвал активността си университет в света - Карауин, учреден през 9-и век.
Фес обаче се слави и като " африканската Атина ", като градът с най-старата работилница за боядисване на кожи в света и с най-голямата пешеходна зона със своите над девет хиляди пешеходни улички в медината. В непосредственост до него са една някогашна и актуалната столица на Мароко - Мекнес и Рабат.
Векове история се крият под всеки камък в тях и надали бихме могли да забележим най-важното без помощта на опитни гидове, каквито са тези на Exotic Holiday. А те няма да ни разрешат да си тръгнем от Мароко без да сме видели и Казабланка, изправила белия си контур на ръба на Атлантическия океан.
Актуалните оферти за екскурзии на Екзотик Холидей до Мароко може да видите.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ