Сред търсените са сайтовете на Бабикян - Информиран.нет и Чудослав

Сред търсените са уеб страниците на Бабикян - „ Информиран.нет ” и „ Чудослав ” 11 медии и техните притежатели се оказаха загадка за две министерства, откакто пропуснаха - съзнателно или не, да се впишат в регистъра на медиите през предходната година, пише в.„ 24 часа “. Министерството на културата, което поддържа регистъра, се видя насила да потърси помощ от Министерство на вътрешните работи, с цел да ги открие. След запитванията единствено една от тях - уеб сайтът newsbul.com, към този момент е вписана и за 2020 година, и за актуалната 2021-а. Останалите 10 не престават да липсват от регистъра. От тях единствено една медия е вестник - безплатният „ 19 минути ”, другите са все онлайн уеб сайтове, измежду които и електронният вид - 19min.bg. „ Сивата зона са онлайн медиите ”, изяснява Мехти Меликов, шеф на дирекция „ Авторско право и сродните му права ” към МК, която се занимава с регистъра. В процеса на работа от дирекцията откриват, че нито те, нито Министерство на вътрешните работи могат да доближат до избрани издатели, изключително когато медийните снабдители поставят специфични старания да се укрият в интернет пространството. Кой влиза в регистъра на медиите? Проверката на пръв взор наподобява лесна, защото той е обществен и в него се вижда, че всички най-популярни медии на процедура са подали заявления и данните им за притежатели и доходи към този момент са известни на обществото. Не е толкоз лесна обаче, когато стане ясно, че тези обстоятелства на процедура са непроверими. Министерството на културата няма пълномощията да ревизира, нито да управлява до каква степен данните в декларациите са същински или цялостни, дали да вземем за пример са посочени всички източници на безплатно финансиране и кредитиране. Иначе тази година в регистъра са постъпили 340 заявления на снабдители на медийни услуги, 20 - на разпространители на периодически печатни творби, всички те подадени до 30 юни - периода, подложен по закон. За съпоставяне през 2020 година декларациите на доставчиците са били 361, а на разпространителите - 31. Може би в този момент ще има и още, защото Министерството на културата дава неписан толеранс от време с единствената цел регистърът да бъде колкото се може по-изчерпателен. Това демонстрира сухата статистика за броя на добросъвестните издатели и разпространители, длъжни да заявяват активността и обществените си доходи по закона с незапомнящо се име (Закон за наложително складиране на печатни и други творби и оповестяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги (ЗЗДПДПОРДМУ). Работата по закона, изменен през 2018 година, обаче демонстрира два съществени минуса: - административният орган не може да управлява достоверността на информацията, която събира, - не може и да разпознава всички неподали декларация и да ги накаже. Никой в министерството не подсигурява, че това са всички медии у нас, най-малкото тъй като лист, по който да се ревизира „ присъственост ”, липсва. Впрочем подобен не е необходим за малките екрани и радиата, които влизат и в регистрите на Съвета за електронни медии. „ Хартиените издания също могат да бъдат открити елементарно, защото с цел да се популяризират, най-малкото влизат в договорни връзки с „ Български пощи ”. Стигнахме до доста такива медии точно посредством „ Български пощи ”, от които поискахме съответни контракти за медии, за които се бяхме самосезирали ”, изяснява Меликов. Почти невероятно е обаче да бъдат открити български онлайн уеб сайтове, които постоянно употребяват задграничен хостинг Те не престават да са анонимни, откакто в тях липсват идентификациите, посредством които медиите биват разпознати - публицистично каре, адрес, телефони или мейли за контакт. Често липсват даже рекламодатели, от които да се разбере с кого са сключили контракт за реклама в съответния уебсайт. Така тези, които се крият като притежатели, не могат да бъдат открити, нито санкционирани. Затова пък „ осъдени ” са добросъвестните - тъй като би трябвало да подават много заявления с идентична информация на доста места. Случи ли се да закъснеят, получават акт. Глобени най-малко към този момент - след две поредни акции за обявление, откогато законът работи по новите промени в него, няма. Същевременно глобите са толкоз високи, че приложени към районните вестници примерно, могат да изхвърлят медията от пазара въобще. За първо нарушаване те са сред 10 000 и 15 000 лева, при наново - от 20 000 до 30 000 лева „ Съставите на административно нарушаване не вършат разграничаване сред подал със забавяне и неподал въобще, тъй като задължението е закрепено във времето - до 30 юни, като не е планувана обособена глоба за забавяне. Дори и подал един месец по-късно, си неизряден. Въпреки че е явно, че тежестта на нарушаването е минимална спрямо този, който въобще не е подал ”, споделя Меликов. Още повече че добросъвестният издател, без значение от закъснението, показва всичките си данни дружно с огромно количество контракти и финансиране, което го прави извънредно уязвим. Това е повода, заради която във връзка с такива издатели досега не е формирано произвеждане, изяснява Меликов. Отделно от това са техническите компликации, които срещат издателите. Може да наподобява маловажно, че всеки един контракт примерно би трябвало да се вписва настрана онлайн, само че защото те нормално са доста за цяла година, това е много трудоемко и дълго. От друга страна, огромна част от изискуемите данни копира информация от Търговския указател. Точно тъй като доста сходни данни се подават от медиите в разнообразни институции, сега се образува работна група, която да предложи промени, с цел да се компенсират някои дефекти на закона и вероятно да се понижи административната тежест за медиите, а евентуално и да се предложи понижаване на глобите, изяснява Меликов. Уместно ли е да вземем за пример една телевизия да заявява едни и същи условия в Съвет за електронни медии, в Министерството на културата и в Търговския указател? Същевременно няма опция да се заличат някои данни, които съставляват комерсиална загадка - да вземем за пример сумите, за които е подписан съответен контракт. По закон се дават не рекламни контракти, а такива, които са подписани с съответен вид контрагенти - политически партии, държавни или общински компании или с такова присъединяване, или когато се получават пари от европейски стратегии и фондове. Също и контракти с компании, чийто бизнес е контролиран - банки и застрахователни сдружения. Така обаче се обезсмисля законът за отбрана на комерсиалната загадка, който урежда отбрана от непозволено откриване, както и законът за достъп до обществена информация, изясняват юристи. В този смисъл законът за складиране на печатните издания, с който се изисква попълването на регистъра, не извършва публичната си функционалност. В същото време публичните упования и потребности са големи - да се изсветлява медийната благосъстоятелност. За да се случи това, в регистъра би трябвало да са декларациите на всички медии, както и да се знае, че посочените вътре лица фактически са медийните притежатели. Капацитет за събирането на цялата тази информация обаче администрацията няма. Затова контролната активност се прави по два съществени метода - или дирекция “Авторско право и сродните му права ” към МК се самосезира, в това число и от медийни изявления, или по сигнал на жители или организации Собствените инспекции на министерството се възнамеряват по критерии, с цел да няма произвол и поръчково атакуване. През 2020 година да вземем за пример са били тествани всички централни издания, включени в каталога на “Български пощи ”. Проверки могат да се създадат и по отчетите на Сметната палата, където всички партии се регистрират с кои медии са сключили контракт по време на предизборни акции. Контролната акция тази година към момента не е почнала поради толеранса от време, провиснал за регистриране на медиите от Министерството на културата. Заради невъзможността да бъдат открити анонимните уеб сайтове Меликов е на мнение, че онлайн новинарските услуги на български език би било добре да преминат на някакъв вид осведомителен режим. Повод за това е фактът, че анонимните медийни източници не способстват за качеството на медийната информация, а по-скоро подкрепят разпространяването на подправени вести, тъй като това е информация без подател, не знаеш кой ти приказва и каква цел преследва. Търсени снабдители на Онлайн Услуги Министерството на културата е пратило 8 запитвания към Министерство на вътрешните работи за подпомагане за определяне на снабдител на онлайн услуги. Те са свързани със следните уеб сайтове: 1. newsbul.com. Впрочем уеб сайтът към този момент участва в регистъра. 2. troyanpress.com - разгласява вести за Троян и района, който включва градовете Дряново, Ловеч, Луковит, Плевен, Тетевен, Угърчин. Контакти липсват, само може да се прати писмо на имейл адрес. 3. Електронните уеб сайтове “Информиран.нет ” (https://www.informiran.net/), “Чудослав ” (https://4udoslav.writeas.com/) и “София таймс ” (https://thesofiatimes.com/). За първите два „ 24 часа ” прави следствие през 2018 година, когато откри, че Арман Бабикян и Добри Божилов са записали домейните за интернет страниците и ги заплащат по това време. Самият Бабикян тогава отхвърли да е техен притежател. 4. Доставчика на медийни услуги, създаващ вестник “19 минути ” и електронното му издание https://19min.bg. Собственик на вестника и уеб страницата е “БАЛ Медия ” АД. От Министерството на културата обясниха, че са се свързали с сдружението, само че все пак то не е подало декларация. 5. sofia.media - уеб сайтът пуска публикации и вести за столицата. В него няма посочени контакти, нито публицистичен екип. 6. vestonosec.net - популяризира се като уебсайт за настоящи пикантни вести от България и света, само че се обновява относително рядко - по една публикация на 2-3 дни, най-вече обвързвана с лица от политиката и властта. Не е ясно кой го списва, не са посочени нито създатели, нито адрес и телефон. 7. novinarnik.net - също неизвестен уебсайт, описващ себе си като “независима онлайн медия за вести, разбори и мнения ”. Същевременно прецизира, че “екипът на novinarnik.net не разполага с ресурсите да ревизира информацията, която доближава до редакцията, и не подсигурява за истинността ѝ ”. 8. burgasdream.com - богат на информация уебсайт най-вече с вести от Бургас, има и рубрики на британски и на съветски език. Единствената опция за контакт с екипа обаче е да се прати мейл. Имена и адрес на никое място не са посочени. Някои от търсените снабдители са открити, само че след това по този начин и не са дали своите заявления за регистъра, обясниха от Министерството на културата.