По-неизвестният Георги Кирков е сред строителите на нова България
Сред позабравените в нашето съвремие видни персони е и това на Георги Яковлев Кирков (24 април 1848 – 14 април 1929). За него може самоуверено да се твърди, че е измежду пионерите, които слагат основите на модерните български административни и научни институции след Освобождението.
Кирков е роден в Плевен. Той е чичо на своя адаш – известния политик и оратор, водач на Българската работническа социалдемократическа партия Георги Йорданов Кирков. Първоначално учи в родния си град. Средно обучение получава в пансиона на Тодор Минков в Николаев (днешна Украйна). Студент е по физика и математика в Санкт Петербург. Ала заради тежкия климат се реалокира в Новоросийския университет в Одеса. Там приключва физико-математически науки (1876).
През идващите десетилетия Кирков за малко е преподавател в гимназията на град Симферопол (днес в Украйна). Съставя учебник по аритметика. Завръща се в България по време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 година Финансов консултант е на губернатора на София Пьотър Алабин и ръководител на Софийския областен съд. Народен представител в Учредителното заседание (1879), където взе участие в приемането на Търновската конституция и създава автентичен ръкопис на главния закон. Кирков
написва първата биография на Васил Левски
Тази дребна брошура е написана единствено за няколко часа през март 1882 година От невзискателност не оставя името си върху ръкописа. Раздава го гратис на възпитаници и жители, а главната му цел е да помогне да се довърши построяването на занемарения монумент на Апостола в столицата. Има догатки, че той стои зад тази концепция. Кирков е един от създателите на Физико-математическото сдружение в България.
Възпитаникът на Новоросийския университет е дописен член, ковчежник и инспектор на Българското книжовно сдружение. По-късно е и автентичен член на Българската академия на науките (БАН). Той е пръв шеф (1879-1880) на Публичната библиотека в София (днес Народна библиотека " Св. св. Кирил и Методий " ) и основен контрольор на Министерството на националното просвещение.
След абдикацията на княз Александър І (1886) напуща България за 3 години, като живее в Италия и Германия. Изучава съвременни графични изкуства и тяхното практическо приложение. Неговата осведоменост е високо оценена и той е канен през 1890 година в Генуа за шеф на Хидрографската (морска) работа и през 1893 година в Дрезден за началник на Института за графически изкуства. Верен на патриотичните си правила, Кирков отхвърля и двете оферти. Завръща се в родината и става първият шеф на Военния картографски институт. Автор е на планове за български банкноти от първата емисия и на първите български пощенски марки. За тези изяви е отличен на интернационална галерия в Антверпен, Белгия (1884).
Кирков е изявен полиглот. Ползва свободно документално и говоримо съветски, френски, немски, италиански, чешки, сръбски и румънски език. Той е известен и с благотворителната си активност. Дарява скъпи задгранични издания по алгебра, физика, диференциално и интегрално броене и други, които е употребявал като студент, на Физико-математическото сдружение. Две години преди гибелта си
завещава 300 000 лв. на Българска академия на науките
за формиране на фонд, който да носи името му и това на брачната половинка му Елена. Волята на донора е лихвите от фонда да се дават като заплащане на създатели на изобретения. Част от сумата следва да се използва за издаване на съчинението на Кирков, наречено " Начала геометрической алгебри ".
Безспорно най-значимо място в професионалната кариера на Кирков заема неговият принос за основаването на Държавната печатница в София. Той е шеф на институцията от 1881 до 1887 година и от 1903 до 1913 година През лятото на 1880 година е изпратен за малко време на специализация по книгопечатане във Виена. Завръща се от столицата на Австро-Унгария дружно с първите майстори чужденци и с нужните печатарски машини и материали. Последните са прекарани от пристанището на Лом до столицата през Балкана с биволски каруци по разкаляните пътища.
Всички компликации са преодолени и на 20 октомври 1880 година Държавната печатница стартира да работи. За шеф е назначен Кирков, а предприятието се обслужва от 12 майстори и 30 служащи. Първоначално се обитава в дъсчена колиба, прилепена до постройката на Буюк джамия (днес там се намира Националният археологически музей и институт). Тук се слагат три скоропечатни преси, движени от една парна машина, една книгорезачка, един стандартен уред и богат избор от печатарски букви. Тържественото служебно разкриване на Държавната печатница става на 25 януари 1881 година в наличието на княз Александър І, целия Министерски съвет и голям брой висши политици и общественици.
Още през началната година печатницата дава забележителен чист доход от 114 000 лв. в хазната. По думите на министър-председателя Петко Каравелов тя е "... Единственото институция в България, което е добре подредено и което способства действителна изгода ". Скоростно нарастват и държавните поръчки. Бързият растеж на предприятието постанова построяването на особено здание. Основният камък е положен от премиера Петко Каравелов на 14 май 1885 година Изграждането стартира незабавно, а Кирков способства доста за построяването на първата монументална постройка на печатницата. Но настъпилите съдбоносни събития – съединението на Княжество България и Източна Румелия, и последвалата Сръбско-българска война са спънка за скорошното привършване на плана на виенския проектант Фридрих Шванберг. Новата постройка е приключена през 1887 година, когато става и преместването на печатницата. Тя се намира на ул. " Московска " в центъра на столицата до храма " Св. Александър Невски ". Няколко години по-късно наоколо е повдигнат паметникът на Васил Левски. Днес
там се обитава Националната изложба " Квадрат 500 "
През идващото ръководство на Държавната печатница от Кирков тя продължава да се развива в позитивна посока. Нараства административният и техническият персонален състав, който доближава 505 души. Те са в основата на първите професионални организации в страната. Това са Българското типографическо сдружение и Централният работен печатарски профсъюз. Годишното произвеждане на печатницата възлиза на десетки вагона разнообразни типове модифицирана хартия. В нея се печата " Държавен вестник " и всички закони и правилници, пощенски марки и карти, облигации, художествени албуми, писалищен бумаги и други
Войните за национално обединяване стопират за известно време възхода на Държавната печатница. През 1913 година Кирков е освободен от поста и се отдръпва от всевъзможни професионални и публични задължения. Остава да живее в столицата. Умира броени дни преди да навърши 81 години. Погребан е в Софийските гробища, а на него е отдаден незабравим материал в Летопис на Българска академия на науките.
Кирков е роден в Плевен. Той е чичо на своя адаш – известния политик и оратор, водач на Българската работническа социалдемократическа партия Георги Йорданов Кирков. Първоначално учи в родния си град. Средно обучение получава в пансиона на Тодор Минков в Николаев (днешна Украйна). Студент е по физика и математика в Санкт Петербург. Ала заради тежкия климат се реалокира в Новоросийския университет в Одеса. Там приключва физико-математически науки (1876).
През идващите десетилетия Кирков за малко е преподавател в гимназията на град Симферопол (днес в Украйна). Съставя учебник по аритметика. Завръща се в България по време на Руско-турската освободителна война 1877-1878 година Финансов консултант е на губернатора на София Пьотър Алабин и ръководител на Софийския областен съд. Народен представител в Учредителното заседание (1879), където взе участие в приемането на Търновската конституция и създава автентичен ръкопис на главния закон. Кирков
написва първата биография на Васил Левски
Тази дребна брошура е написана единствено за няколко часа през март 1882 година От невзискателност не оставя името си върху ръкописа. Раздава го гратис на възпитаници и жители, а главната му цел е да помогне да се довърши построяването на занемарения монумент на Апостола в столицата. Има догатки, че той стои зад тази концепция. Кирков е един от създателите на Физико-математическото сдружение в България.
Възпитаникът на Новоросийския университет е дописен член, ковчежник и инспектор на Българското книжовно сдружение. По-късно е и автентичен член на Българската академия на науките (БАН). Той е пръв шеф (1879-1880) на Публичната библиотека в София (днес Народна библиотека " Св. св. Кирил и Методий " ) и основен контрольор на Министерството на националното просвещение.
След абдикацията на княз Александър І (1886) напуща България за 3 години, като живее в Италия и Германия. Изучава съвременни графични изкуства и тяхното практическо приложение. Неговата осведоменост е високо оценена и той е канен през 1890 година в Генуа за шеф на Хидрографската (морска) работа и през 1893 година в Дрезден за началник на Института за графически изкуства. Верен на патриотичните си правила, Кирков отхвърля и двете оферти. Завръща се в родината и става първият шеф на Военния картографски институт. Автор е на планове за български банкноти от първата емисия и на първите български пощенски марки. За тези изяви е отличен на интернационална галерия в Антверпен, Белгия (1884).
Кирков е изявен полиглот. Ползва свободно документално и говоримо съветски, френски, немски, италиански, чешки, сръбски и румънски език. Той е известен и с благотворителната си активност. Дарява скъпи задгранични издания по алгебра, физика, диференциално и интегрално броене и други, които е употребявал като студент, на Физико-математическото сдружение. Две години преди гибелта си
завещава 300 000 лв. на Българска академия на науките
за формиране на фонд, който да носи името му и това на брачната половинка му Елена. Волята на донора е лихвите от фонда да се дават като заплащане на създатели на изобретения. Част от сумата следва да се използва за издаване на съчинението на Кирков, наречено " Начала геометрической алгебри ".
Безспорно най-значимо място в професионалната кариера на Кирков заема неговият принос за основаването на Държавната печатница в София. Той е шеф на институцията от 1881 до 1887 година и от 1903 до 1913 година През лятото на 1880 година е изпратен за малко време на специализация по книгопечатане във Виена. Завръща се от столицата на Австро-Унгария дружно с първите майстори чужденци и с нужните печатарски машини и материали. Последните са прекарани от пристанището на Лом до столицата през Балкана с биволски каруци по разкаляните пътища.
Всички компликации са преодолени и на 20 октомври 1880 година Държавната печатница стартира да работи. За шеф е назначен Кирков, а предприятието се обслужва от 12 майстори и 30 служащи. Първоначално се обитава в дъсчена колиба, прилепена до постройката на Буюк джамия (днес там се намира Националният археологически музей и институт). Тук се слагат три скоропечатни преси, движени от една парна машина, една книгорезачка, един стандартен уред и богат избор от печатарски букви. Тържественото служебно разкриване на Държавната печатница става на 25 януари 1881 година в наличието на княз Александър І, целия Министерски съвет и голям брой висши политици и общественици.
Още през началната година печатницата дава забележителен чист доход от 114 000 лв. в хазната. По думите на министър-председателя Петко Каравелов тя е "... Единственото институция в България, което е добре подредено и което способства действителна изгода ". Скоростно нарастват и държавните поръчки. Бързият растеж на предприятието постанова построяването на особено здание. Основният камък е положен от премиера Петко Каравелов на 14 май 1885 година Изграждането стартира незабавно, а Кирков способства доста за построяването на първата монументална постройка на печатницата. Но настъпилите съдбоносни събития – съединението на Княжество България и Източна Румелия, и последвалата Сръбско-българска война са спънка за скорошното привършване на плана на виенския проектант Фридрих Шванберг. Новата постройка е приключена през 1887 година, когато става и преместването на печатницата. Тя се намира на ул. " Московска " в центъра на столицата до храма " Св. Александър Невски ". Няколко години по-късно наоколо е повдигнат паметникът на Васил Левски. Днес
там се обитава Националната изложба " Квадрат 500 "
През идващото ръководство на Държавната печатница от Кирков тя продължава да се развива в позитивна посока. Нараства административният и техническият персонален състав, който доближава 505 души. Те са в основата на първите професионални организации в страната. Това са Българското типографическо сдружение и Централният работен печатарски профсъюз. Годишното произвеждане на печатницата възлиза на десетки вагона разнообразни типове модифицирана хартия. В нея се печата " Държавен вестник " и всички закони и правилници, пощенски марки и карти, облигации, художествени албуми, писалищен бумаги и други
Войните за национално обединяване стопират за известно време възхода на Държавната печатница. През 1913 година Кирков е освободен от поста и се отдръпва от всевъзможни професионални и публични задължения. Остава да живее в столицата. Умира броени дни преди да навърши 81 години. Погребан е в Софийските гробища, а на него е отдаден незабравим материал в Летопис на Българска академия на науките.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ