Османската империя отвръща на удара на Европа
Сред многото външнополитически провокации пред Европа, малко са толкоз неотложни, колкото ескалиращото напрежение в Източното Средиземноморие, където неоосманските искания на Турция заплашват европейските ползи. Тъй като Турция е избрала своя път, в този момент задачата е да се обезпечи общуване, а не интеграция, написа за Project Syndicate Йошка Фишер, немският външен министър и вицеканцлер от 1998 до 2005 година, водач на Германската партия на зелените съвсем 20 години.
Президентството на Доналд Тръмп към този момент е история, което слага подновяването на трансатлантическите връзки още веднъж в европейския дневен ред. Но не може да има връщане към старите, уютни зависимости от ерата на Студената война и интервала по-късно, когато Америка - огромният настойник - решаваше всички значими въпроси, свързани със сигурността, а Европа я следваше несъмнено. За да възобнови трансатлантизма, Европа ще би трябвало да направи своя принос за взаимната сигурност, изключително в границите на личната си геополитическа среда.
В непосредствената си непосредственост Европейският съюз е изправен пред три някогашни международни сили, захласнати от предходната имперска популярност: Русия, Турция и в този момент Обединеното кралство. Всяка от тях има неповторими връзки с Европа, както сега, по този начин и в исторически проект, и всички споделят някои общи черти.
По времето на президента Владимир Путин Русия с блян се придържа към спомените за статута си на суперсила, когато Съветският съюз бе световно еднакъв на Съединени американски щати. При президента Реджеп Тайип Ердоган Турция мечтае да възвърне геополитическата и културна агресия на Османската империя от Балканите и западните краища на Централна Азия до Източното Средиземноморие и Северноафриканското крайбрежие (Либия), чак до Персийския залив. И най-после, Англия след Брекзит търси душата си в самоналожена (и не толкоз прекрасна) изолираност, макар че остава покрай континенталните европейци посредством НАТО и мощни културни и исторически връзки.
За положително или неприятно Европейски Съюз споделя европейския континент с тези три сложни съседи и по този метод би трябвало да работи с всеки от тях, с цел да реализира спокойно общуване. Русия е нуклеарна мощ, прекомерно огромна и с военна мощност, с цел да може Европа да се оправя сама. Тук Европейски Съюз ще остане подвластен от отбраната на Съединени американски щати, изключително в лицето на съветските закани за Източна Европа и балтийските страни, които се демонстрираха с анексирането на Крим през 2014 година и войната в Източна Украйна.
Ердоган мечтае за нова Османска империя
Териториални искания най-малко към 5 страни...
Но главното предизвикателство за Европа се крие другаде: Източното Средиземноморие, където откриването на обилни залежи на природен газ под морското дъно доста усилва риска от спор сред членовете на НАТО Турция и Гърция, както и присъединяване на страна членка на Европейски Съюз Кипър. Нещо повече, задача на НАТО за прекъсване на контрабандата на оръжие по либийското крайбрежие неотдавна породи рискова борба сред френска фрегата и кораби на турските военноморски сили, което докара до съществени дипломатически проблеми.
Всъщност няма дефицит на евентуални точки на възпламеняване в района заради конкуренцията за залежи на природен газ, намесата на Турция в либийската революция, античният спор за Егейско море, дългогодишните проблеми с демаркацията, прехвръкване, морските права и открития въпрос за Кипър. Това напрежение, което се задълбочава в допълнение от вековни религиозни и етнически съперничества, основава все по-опасна обстановка на прага на Европа. Що се отнася до личните й ползи, Европа ще би трябвало да се оправи сама с този проблем.
По времето на Ердоган Турция към този момент няколко години организира експанзивна " неоосманска " политика. Въпреки че държавното управление на Партията на справедливостта и развиването (ПСР) в началото се опита да форсира интеграцията със Запада, като се придвижи към присъединение към Европейски Съюз, немският канцлер Ангела Меркел и тогавашният френски президент Жак Ширак твърдо затвориха вратата пред лицето й през 2006 година
По това време световният стопански взрив сътвори у Ердоган усещането, че Турция може да се модернизира и по-късно да се появи още веднъж като велика мощ - сама, без да прибягва до европейска интеграция. Но Ердоган изцяло надцени опциите на страната си (и към момента го прави).
Във вътрешен проект Ердоган разчиташе на политически съюз с ислямското придвижване на Гюлен до опита за прелом през 2016 година, след което подписа нов пакт с рискови националисти. Но промяната на съдружниците не понижи религиозния съставен елемент в политиката на Ердоган. Той от дълго време акцентира, че следва ислямски път в актуалната ера, което съставлява отклоняване от светската традиция, основана от създателя на пост-османска Турция Кемал Ататюрк. Този ангажимент неизбежно води Ердоган от Запада към Близкия изток.
Вече е ясно, че както Европейски Съюз, по този начин и Турция са попаднали в клопката на личното си основаване: вероятността за участие в Европейски Съюз, която няма да се появи в обозримо бъдеще. За страдание не се оферират различни механизми за интеграция.
Но Турция и Европейски Съюз не могат просто да вървят по своя път. Европейските пазари, капиталовият потенциал и връзките със старите врагове на Турция, Русия и Иран ги вършат незаменими за Турция; и геополитическото състояние на Турция сред Европа, Близкия изток, Централна Азия и Кавказ я прави незаменима за Европейски Съюз.
Освен че е прародината на огромни малцинствени популации в Германия, Белгия и Скандинавия, Турция ще продължи да извършва значима " свързваща функционалност " за миграцията на бежанци от Азия към Европа. Следователно е неотложно двете страни да развиват мирни връзки отвън участието в Европейски Съюз.
Разбира се, фикцията на от дълго време спряния развой на присъединение на Турция към Европейски Съюз към този момент ще би трябвало да бъде поддържана; тъй като остава да забележим кой ще наследи Ердоган, като публично приключването на процеса в сегашния миг би донесло повече щета, в сравнение с изгода. Но до момента в който Ердоган е на власт, съжителството е най-хубавото, на което може да се надяваме.
Европа не би трябвало да изпуска от взор дългата игра, която неизбежно ще се концентрира върху Китай, а не върху Русия или връзките с Англия след Брекзит. Китай към този момент открива наличие в Иран и показва, че има капитал, ноу-хау и технологии, с цел да проектира мощност и въздействие отвън своите граници. Ако успее да трансформира самодейността " Един пояс, веднъж " в линия от геополитически стъпала, тя може скоро да се появи на югоизточната граница на Европа под формата, която никой в ЕС не е планувал.
Европа няма по какъв начин да желае подобен резултат. Следователно " турският въпрос " ще остане настоящ както постоянно.
Европа би трябвало да се разсъни за неоосманската упоритост на Ердоган
Западните водачи би трябвало да схванат ислямистките корени на турската агресия
Президентството на Доналд Тръмп към този момент е история, което слага подновяването на трансатлантическите връзки още веднъж в европейския дневен ред. Но не може да има връщане към старите, уютни зависимости от ерата на Студената война и интервала по-късно, когато Америка - огромният настойник - решаваше всички значими въпроси, свързани със сигурността, а Европа я следваше несъмнено. За да възобнови трансатлантизма, Европа ще би трябвало да направи своя принос за взаимната сигурност, изключително в границите на личната си геополитическа среда.
В непосредствената си непосредственост Европейският съюз е изправен пред три някогашни международни сили, захласнати от предходната имперска популярност: Русия, Турция и в този момент Обединеното кралство. Всяка от тях има неповторими връзки с Европа, както сега, по този начин и в исторически проект, и всички споделят някои общи черти.
По времето на президента Владимир Путин Русия с блян се придържа към спомените за статута си на суперсила, когато Съветският съюз бе световно еднакъв на Съединени американски щати. При президента Реджеп Тайип Ердоган Турция мечтае да възвърне геополитическата и културна агресия на Османската империя от Балканите и западните краища на Централна Азия до Източното Средиземноморие и Северноафриканското крайбрежие (Либия), чак до Персийския залив. И най-после, Англия след Брекзит търси душата си в самоналожена (и не толкоз прекрасна) изолираност, макар че остава покрай континенталните европейци посредством НАТО и мощни културни и исторически връзки.
За положително или неприятно Европейски Съюз споделя европейския континент с тези три сложни съседи и по този метод би трябвало да работи с всеки от тях, с цел да реализира спокойно общуване. Русия е нуклеарна мощ, прекомерно огромна и с военна мощност, с цел да може Европа да се оправя сама. Тук Европейски Съюз ще остане подвластен от отбраната на Съединени американски щати, изключително в лицето на съветските закани за Източна Европа и балтийските страни, които се демонстрираха с анексирането на Крим през 2014 година и войната в Източна Украйна.
Ердоган мечтае за нова Османска империя
Териториални искания най-малко към 5 страни...
Но главното предизвикателство за Европа се крие другаде: Източното Средиземноморие, където откриването на обилни залежи на природен газ под морското дъно доста усилва риска от спор сред членовете на НАТО Турция и Гърция, както и присъединяване на страна членка на Европейски Съюз Кипър. Нещо повече, задача на НАТО за прекъсване на контрабандата на оръжие по либийското крайбрежие неотдавна породи рискова борба сред френска фрегата и кораби на турските военноморски сили, което докара до съществени дипломатически проблеми.
Всъщност няма дефицит на евентуални точки на възпламеняване в района заради конкуренцията за залежи на природен газ, намесата на Турция в либийската революция, античният спор за Егейско море, дългогодишните проблеми с демаркацията, прехвръкване, морските права и открития въпрос за Кипър. Това напрежение, което се задълбочава в допълнение от вековни религиозни и етнически съперничества, основава все по-опасна обстановка на прага на Европа. Що се отнася до личните й ползи, Европа ще би трябвало да се оправи сама с този проблем.
По времето на Ердоган Турция към този момент няколко години организира експанзивна " неоосманска " политика. Въпреки че държавното управление на Партията на справедливостта и развиването (ПСР) в началото се опита да форсира интеграцията със Запада, като се придвижи към присъединение към Европейски Съюз, немският канцлер Ангела Меркел и тогавашният френски президент Жак Ширак твърдо затвориха вратата пред лицето й през 2006 година
По това време световният стопански взрив сътвори у Ердоган усещането, че Турция може да се модернизира и по-късно да се появи още веднъж като велика мощ - сама, без да прибягва до европейска интеграция. Но Ердоган изцяло надцени опциите на страната си (и към момента го прави).
Във вътрешен проект Ердоган разчиташе на политически съюз с ислямското придвижване на Гюлен до опита за прелом през 2016 година, след което подписа нов пакт с рискови националисти. Но промяната на съдружниците не понижи религиозния съставен елемент в политиката на Ердоган. Той от дълго време акцентира, че следва ислямски път в актуалната ера, което съставлява отклоняване от светската традиция, основана от създателя на пост-османска Турция Кемал Ататюрк. Този ангажимент неизбежно води Ердоган от Запада към Близкия изток.
Вече е ясно, че както Европейски Съюз, по този начин и Турция са попаднали в клопката на личното си основаване: вероятността за участие в Европейски Съюз, която няма да се появи в обозримо бъдеще. За страдание не се оферират различни механизми за интеграция.
Но Турция и Европейски Съюз не могат просто да вървят по своя път. Европейските пазари, капиталовият потенциал и връзките със старите врагове на Турция, Русия и Иран ги вършат незаменими за Турция; и геополитическото състояние на Турция сред Европа, Близкия изток, Централна Азия и Кавказ я прави незаменима за Европейски Съюз.
Освен че е прародината на огромни малцинствени популации в Германия, Белгия и Скандинавия, Турция ще продължи да извършва значима " свързваща функционалност " за миграцията на бежанци от Азия към Европа. Следователно е неотложно двете страни да развиват мирни връзки отвън участието в Европейски Съюз.
Разбира се, фикцията на от дълго време спряния развой на присъединение на Турция към Европейски Съюз към този момент ще би трябвало да бъде поддържана; тъй като остава да забележим кой ще наследи Ердоган, като публично приключването на процеса в сегашния миг би донесло повече щета, в сравнение с изгода. Но до момента в който Ердоган е на власт, съжителството е най-хубавото, на което може да се надяваме.
Европа не би трябвало да изпуска от взор дългата игра, която неизбежно ще се концентрира върху Китай, а не върху Русия или връзките с Англия след Брекзит. Китай към този момент открива наличие в Иран и показва, че има капитал, ноу-хау и технологии, с цел да проектира мощност и въздействие отвън своите граници. Ако успее да трансформира самодейността " Един пояс, веднъж " в линия от геополитически стъпала, тя може скоро да се появи на югоизточната граница на Европа под формата, която никой в ЕС не е планувал.
Европа няма по какъв начин да желае подобен резултат. Следователно " турският въпрос " ще остане настоящ както постоянно.
Европа би трябвало да се разсъни за неоосманската упоритост на Ердоган
Западните водачи би трябвало да схванат ислямистките корени на турската агресия
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ