Сред домашните птици у нас една от най-добре познатите е

Сред домашните птици у нас една от най-добре познатите е пуйката. Тази птица от фамилията на фазаните е наричана в България също и мисирка, биба, фитка и други. Тя води своя генезис от американската дива пуйка и е одомашена в Мексико в края на ХV век.

В Европа е пренесена при започване на ХVІ век с Великите географски открития, а породите и вариациите на животното са многочислени. Тъй като е доста известна у нас още от времето на османското господство, птицата заслужава да бъде показана по-подробно, най-много животът, който води в естествената си среда в Северна Америка.

Класификация на пуйки

Дивата пуйка, която е същия тип като домашната птица, е с научно наименование Meleagris gallopavo. Тя е от фамилията на Фазановите и е наземна птица, най-тежката от фамилията.

Въпреки че родината на пернатото е Северна Америка, името е получено от опитомения вид, който се внася с кораби от Левант през Испания. Европейците свързват животното с страната Турция и името се постанова.

Другото съмнение е, че птицата токачка с генезис от Мадагаскар, внасяна от турски търговци, е първичният източник на името.

Как наподобяват дивите пуйки?

Пуйката е топлолюбива птица, която се отглежда в опитомения си вид основно за месо, тъй като се угоява бързо, а месото е диетично и с положителни вкусови качества.

В дивата природа старата има дълги червеникаво-жълти до сивкаво-зелени крайници. Всеки крайник има три пръста начело и по-къс, извърнат обратно пръст. Имат шпори на всеки крайник.

Оперението на пуйките е основно черно-кафяво, от време на време сиво-кафяво с мек искра.

Възрастните мъжки пуйки имат огромна, без пера червеникава глава, алена шия и характерни брадавици, наречени корали. В горната част на човката има също червен кожен тумор. Цветът на човката и на краката хармонира с оперението.

Птицата има добре развита гръдна мускулатура. Перата на опашката на възрастния са с идентична дължина, до момента в който на младите в средата на опашката е по-дълга.

Когато мъжките са разчувствани, месестите кожени израстъци се уголемяват и изпълват с кръв, като съвсем прикриват очите.

Мъжкият е доста по-голям от женската, а крилата му имат сектори с алено, лилаво, зелено или медно оцветяване.

Женските пуйки имат пера, които са в кафяво или сиво обагрени. Паразитите, които носят, могат да притъпят цвета и на двата пола. Пуйките имат от 5 хиляди до 6 хиляди пера.

Мъжките пуйки имат брада - кичур груби пера с дължина 230 милиметра, женските пуйки също имат, само че е по-къса и по-тънка от тази на мъжките.

Възрастен мъжки пуяк тежи от 5 до 11 кг и е дълъг 100-125 сантиметра. Женската пуйка е доста по-малка. Тежи от 2, 5 до 5, 5 кг и е с дължина от 75 до 95 сантиметра.

Питомните са много по-тежки. Мъжкият пуяк стига до 24 кг, а женската пуйка до 9 кг.

Крилата на пуйките са дребни, както е особено за типа, 20-21 сантиметра. Опашката на пуйката е дълга, от 25 до 50 сантиметра.

Въпреки че е по-лека от водоплаващите птици, пуйката е втората по величина северноамериканска птица.

Къде живеят дивите пуйки?

Дивите пуйки избират твърди и смесени иглолистни гори, разнообразявани с пасища, ниви, овощни градини и блата. Те може видимо да се приспособяват към съвсем всяка гъста локална растителност, стига да са необятно налични.

Откритата, зряла гора с многообразие от дървесни типове, се избира. Смесените гори от дъбове и букове, кипариси, череша и бял явен са места, където пуйките жевеят.

Начин на живот на пуйките

Въпреки тежестта си, дивите пуйка, за разлика от питомните техни братя и сестри, са пъргави и бързи летци. В открита гора или в тревисти места те могат да летят покрай земята, само че за не повече от 400 метра.

Птиците имат доста положително зрение денем, само че нощем виждат неприятно. Няма да видят див звяр, до момента в който не стане прекомерно късно.

Когато се здрачи, се насочват към дърветата, където намират заслон за през нощта, скрити от погледите на хищниците. Те избират огромни дървета, където могат да летият по клоните и да търсят заслон при виелици.

Звуците, които издават пуйките, са доста и показват разнообразни настроения или са сигнал за заплаха. Женските пуйки постоянно викат, с цел да покажат местонахождението си, а младите мъжки пуйки пищят.

С какво се хранят пуйките?

Дивите пуйки са всеядни, хранят се на земята или катерят шубраци и дребни дървета, с цел да търсят храна. Предпочитат жълъди, ядки от дървета като леската, кестен, синия бор, а също разнообразни семена, горски плодове като боровинки, хвойна, инсекти и корени.

Понякога пуйките ядат дребни земноводни, които съумеят да уловят, най-много гущерчета и дребни змийчета. Посещават и хранилките за птици, ядат и огромно многообразие от треви.

Популацията им може да доближи огромен брой в дребни региони поради способността им да се хранят с разнообразна храна. Ранната заран и късният следобяд са времето за хранене на пуйките.

Домашните пуйки се хранят с комбинирани фуражи, царевица, жито, ечемик и други. При тях изборът на меню зависи от възрастта на птиците и с каква цел се отглеждат.

Размножаване при пуйките

Изразът влюбен като пуяк се употребява за човек, който е изгубил дарба да мисли рационално и да преценя съответно, налегнат от нежни трепети. При размножаването на дивата пуйка нещата стоят напълно друго. В естествената си среда те имат характерно държание в размножителния интервал, което покачва екологичните им шансове.

Вярно е, че първите 7 месеца от живота на мъжкия пуяк дефинират бъдещия му живот. В края на есента младите мъжки напущат ятото си. Братята на една птица стават фамилията му за цялостен живот.

През зимата братските групи се събират дружно и образуват ято Това е интервал на войни, в който се дефинира статуса на птиците. Битките са за право на размножаване и се водят на 3 равнища. Братята се бият между тях, а спечелилият става водач до живот.

След това се бият обособените групи. Победилата група се трансферира за борба с други ята. В последна сметка една мъжка птица става водач на цялата популация. А това взема решение въпроса с размножаването. Водачът има правото първи да се развъжда.

През февруари ятата на мъжките и женските се смесват. Мъжките са полигамни и се чифтосват с колкото е допустимо повече женски. Мъжките ухажват женските като раздуват перата си, разперват опашка и влачат крилите си. Червеният цвят по главата и врата им може да стане изключително ослепителен.

Мъжките пуйки ухажват женските на групи като това дава повече благоприятни условия за възпроизводство на идентичния генетичен материал на братската група.

Когато чифтосването на пуйките завърши, женските търсят място за гнездо. Те са плитки трапчинки, заровени измежду гъстата растителност. Женските пуйки снасят 10-14 яйца, дневно по едно. Инкубационният интервал е към 28 дни. Малките пуйчета напущат гнездото към 12-24 часа часа след излюпването.

А в този момент дано кажем няколко думи и за размножаването на пуйките, които се отглеждат като селскостопански животни.

Питомните пуйки се употребяват с известност на доста положителни в мътенето. Използват се за произвеждане на пуйчета-бройлери, които доближават до 4-7 кг още на 4 месеца. Породите са насочени към разнообразни икономически нужди-за носене, за напредък и други.

Враговете на пуйките

Хищниците, нападащи дивите пуйки са такива, които се хранят с месото на птиците, или с яйцата им, а те са доста. Врагове на пуйките са: енотите, опосумите, скунксовете, лисиците и морските птици. Тук се включват и всички грабливи птици, змиите, които пият яйцата им, а също и плъховете. Смъртността е най-голяма през първите 14 дни от живота на птиците.

Възрастните птици биват нападани също от вълци, койоти, пуми, рисове и огромните сови, както и алигатори. Затова пуйките освен бягат от хищниците, само че от време на време се бият с тях.

Защитавайки се, пуйките могат да бъдат изключително нападателни. Те ритат с крайници, като употребяват шпорите си като оръжие и хапят. Могат да се държат нападателно и към хората, в случай че наближат прекалено много гнездата им.

Отглеждане на пуйки

Стопанското значение на питомната пуйка е добре известно. Затова и развъждането на пуйки е толкоз мощно публикувано по целия свят. Използват се главно за храна.

Пуешкото месо е диетично и с отлични кулинарни качества. Печената пуйка е обичайно ядене за Коледа в Съединени американски щати и на други места. От него се прави и шунка. Пуешките яйца наподобяват доста на кокошите и също са с доста положителни хранителни качества.