Българите искат правна реформа, но не са запознати
Сред българското общество се отбелязва кардинална поддръжка за правосъдна промяна, само че и огромна част от българите не се считат за задоволително осведомени . Почти идентичен % българи не желаят да се сменя националния ни празник, както и да се разрешава на хора с двойно поданство за влизат във властта.
Тези съществени заключения прави в лятно изследване " Галъп интернешънъл " в границите на личната изследователска стратегия на организацията. Изследването е извършено сред 3 и 11 август 2023 година измежду 807 души по метода " лице в лице ".
С ангажимента, че на този стадий данните носят по-скоро характера на хипотези, тъй като очевидно липсва детайлна полемика и осведоменост, анализаторите открояват ( от " Галъп " ги дефинират като " публични инстинкти " ) попътен вятър за правосъдните промени.
Източник:
Впечатление прави по-високото равнище на увереност, когато става дума за промени, свързани с овластяване на жителите или с промени в правосъдната система : 61,3% се съгласяват, а 12,2% не се съгласяват, че е добре всеки да има право да подава самостоятелна конституционна тъжба, т.е. всеки български жител да може да се обръща към Конституционния съд. Цели 49,7% не демонстрират никакъв инстинкт за това дали е добре Висшият правосъден съвет да се раздели на две - съдийски съвет и прокурорски съвет. 35,5% са на този стадий " за ", 14,8% са все още " срещу ".
Ясна позиция има във връзка с основните прокурори у нас : 56,2% одобряват най-общо понижаване на пълномощията им, а 17,4% са срещу това. Останалите се двоумят.
По-високи равнища на съмнение и на отказване, когато става дума за понижаване на президентските пълномощия . 29% са " за " да се понижат пълномощията на президентите у нас при съставянето на служебни държавни управления, само че 44,3% са " срещу " . Останалите не могат да образуват мнение. Вероятно настоящата известност на президента оказва въздействие , а следва да се има поради също, че тематиките, свързани със правосъдната промяна, са налагани от години на фона и на без друго ниски равнища на доверие към правосъдната система, пишат още от " Галъп ".
Идеите за повече толериране на двойното поданство в политическите институции очевидно също се натъкват на опозиция - 65% не са съгласни, против 17,5% се съгласяват. Останалите не могат да отговорят.
Източник:
Сериозна опозиция среща концепцията за смяна на националния празник . На първо четене не се вижда сериозна степен на несъгласие в всеобщото схващане сред трети март и двадесет и четвърти май, а самата смяна на националния празник не среща съвсем никаква поддръжка. На въпрос кой от двата празника се харесва повече 33% посочват трети март, а 10,7% посочват двадесет и четвърти май , 48% са в " междинната " алтернатива от вида одобрявам ги еднообразно, само че има и 2,4%, които не харесват нито един от двата празника. Останалите не могат да отговорят.
Източник:
Както може да се чака, измежду огромните електорати известни вариации има измежду тези на Движение за права и свободи и " Демократична България " , само че в общи линии структурата на мненията не демонстрира трагични разлики по електорати.
Националният празник и пристрастеностите хорски
Датата 24 май е извънредно символно натоварена и уплътнена, само че значимо е и по какъв начин ще бъде дефинирана в Конституцията
Тези съществени заключения прави в лятно изследване " Галъп интернешънъл " в границите на личната изследователска стратегия на организацията. Изследването е извършено сред 3 и 11 август 2023 година измежду 807 души по метода " лице в лице ".
С ангажимента, че на този стадий данните носят по-скоро характера на хипотези, тъй като очевидно липсва детайлна полемика и осведоменост, анализаторите открояват ( от " Галъп " ги дефинират като " публични инстинкти " ) попътен вятър за правосъдните промени.
Източник:
Впечатление прави по-високото равнище на увереност, когато става дума за промени, свързани с овластяване на жителите или с промени в правосъдната система : 61,3% се съгласяват, а 12,2% не се съгласяват, че е добре всеки да има право да подава самостоятелна конституционна тъжба, т.е. всеки български жител да може да се обръща към Конституционния съд. Цели 49,7% не демонстрират никакъв инстинкт за това дали е добре Висшият правосъден съвет да се раздели на две - съдийски съвет и прокурорски съвет. 35,5% са на този стадий " за ", 14,8% са все още " срещу ".
Ясна позиция има във връзка с основните прокурори у нас : 56,2% одобряват най-общо понижаване на пълномощията им, а 17,4% са срещу това. Останалите се двоумят.
По-високи равнища на съмнение и на отказване, когато става дума за понижаване на президентските пълномощия . 29% са " за " да се понижат пълномощията на президентите у нас при съставянето на служебни държавни управления, само че 44,3% са " срещу " . Останалите не могат да образуват мнение. Вероятно настоящата известност на президента оказва въздействие , а следва да се има поради също, че тематиките, свързани със правосъдната промяна, са налагани от години на фона и на без друго ниски равнища на доверие към правосъдната система, пишат още от " Галъп ".
Идеите за повече толериране на двойното поданство в политическите институции очевидно също се натъкват на опозиция - 65% не са съгласни, против 17,5% се съгласяват. Останалите не могат да отговорят.
Източник:
Сериозна опозиция среща концепцията за смяна на националния празник . На първо четене не се вижда сериозна степен на несъгласие в всеобщото схващане сред трети март и двадесет и четвърти май, а самата смяна на националния празник не среща съвсем никаква поддръжка. На въпрос кой от двата празника се харесва повече 33% посочват трети март, а 10,7% посочват двадесет и четвърти май , 48% са в " междинната " алтернатива от вида одобрявам ги еднообразно, само че има и 2,4%, които не харесват нито един от двата празника. Останалите не могат да отговорят.
Източник:
Както може да се чака, измежду огромните електорати известни вариации има измежду тези на Движение за права и свободи и " Демократична България " , само че в общи линии структурата на мненията не демонстрира трагични разлики по електорати.
Националният празник и пристрастеностите хорски
Датата 24 май е извънредно символно натоварена и уплътнена, само че значимо е и по какъв начин ще бъде дефинирана в Конституцията
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ