И в корона кризата българите са най-нещастни в ЕС
Сравнително лекият удар, който България понесе в пандемията от COVID-19, не оказва помощ на българите да са оптимисти за бъдещето. Известно е, че страната ни трайно е в дъното на европейските проучвания по стандарт на живот, задоволеност на хората и така нататък, само че тя изпъква с това и на всеобщия тъмен декор. Това демонстрира проучване на Европейската фондация за възстановяване изискванията на живот и труд (Еurofound), извършено посредством онлайн анкета.
Анкетата е отворена за присъединяване от 9 април и продължава да набира усещания от европейци. Към 30 април в нея са се присъединили над 85 000 души, като при обобщаването на резултатите е взет поради демографският профил на съответната страна. Eurofound е организация на Европейския съюз (ЕС) със седалище в Дъблин, която дава информация за създаването на обществени и трудови политики. На всеки 4 години организацията организира огромни проучвания за благосъстоянието на хората в Европейски Съюз. Окончателният отчет по актуалното проучване ще бъде оповестен през септември.
Най-тежко засегнатият континент е в плен на рецесията - доста хора са самотни, опасяват се за бъдещето, нямат работа, изобщо - благосъстоянието им е влошено, означават създателите на проучването. Доверието в Европейски Съюз и националните държавни управления трагично се срутва съвсем на всички места. Много хора работят отдалечено, само че и доста хора се усещат несигурни за работата си, а работното време фрапантно е намаляло.
НЕДОВОЛНИТЕ
Удовлетворението от живота в Европейски Съюз през април е 6.3 пункта по десетстепенна канара, а щастието - 6.4. И двата индикатора се намаляват спрямо предходни проучвания - през 2016 година междинното задоволство от живота бе 7 пункта, а чувството за благополучие - 7.4. Любопитно е, че макар по-тежките последствия на COVID-19 за по-възрастните, точно хората на 50 и повече години демонстрират по-висока степен на задоволеност и благополучие от младите и хората в междинна възраст.
В подредбата на европейските страни по задоволеност на техните жители от живота нещата в огромна степен са както преди рецесията - предстоящо Дания и Финландия са с най-голям рейтинг, надлежно 7.4 и 7.3, само че Франция сменя мястото си и слиза в групата на недоволните, където от години сме и ние. Удовлетворението на французите е 5.9 - нетипично ниско за тях. По задоволеност България с малко изпреварва Гърция, с цел да не заеме последно място - и при двете резултатът е към 5.
БЪДЕЩЕТО
Не са нужни проучвания, с цел да се знае, че пандемията е подкопала оптимизма на хората за бъдещето. Едва 45% от европейците гледат оптимистично на личното си бъдеще при 64% в проучването от 2016 година Най-песимистично са настроени хората от най-тежко засегнатите страни - Белгия, Франция, Италия и Испания, като техните резултати спадат под междинното за Европа. За Белгия и Испания това е смяна - преди те бяха над междинното равнище оптимизъм за Европейски Съюз.
ТРЕВОГИ
Социалната изолираност беше една доста отчетлива смяна в живота на доста хора в последните месеци. Затова може да се чака, че чувството за самотност ще се задълбочи. 16% от респондентите и 20% от тези под 35-годишна възраст споделят, че са били самотни от самото начало в предходните две седмици. Това е много друго от картината, която даваха предходните проучвания - през 2016 година като самотни се определяха едвам 6% от хората (4% за хората под 35 г.). Тези данни подсказват, че младежите са усетили по-остро рестриктивните мерки от другите възрастови групи заради по-активния си обществен живот. Тук още веднъж най-самотни се оказват французите (23%), а минимум подобен проблем показват във Финландия (9%).
Разбираемо, паниките за здравето и обществените и стопански последствия от рецесията също са повсеместни. 18% от участвалите в проучването споделят, че са били напрегнати съвсем от самото начало през последните две седмици при 11% показали този отговор през 2016 година Въпреки че България бе пощадена от доста жертви и претрупани лечебни заведения, българите са били най-стресирани в Европейски Съюз - тук 30% от хората споделят, че са били обезпокоени през последните две седмици, до момента в който на другия полюс е Дания с 6% показали подобен отговор. 13% от хората споделят, че се усещат депресирани и потиснати съвсем от самото начало, като тук още веднъж България е преди всичко в компанията на Гърция, Полша и Франция.
ИНСТИТУЦИИ
Коронавирусът трансформира и доверието на хората в институциите . Кризата можеше да е опция медиите да възвърнат своите позиции, защото хората доста повече следяха новините, само че това не се случи - в съвсем две трети от страните в Европейски Съюз рейтингът на медиите остава под 5 пункта при канара от 1 до 10, отбелязва Eurofound. Спада и доверието в националните държавни управления и институциите, които са виновни за въвеждането на ограничения по време на рецесията - то е 4.8 пункта приблизително за Европейски Съюз. Липсата на обединен отговор на рецесията на европейско равнище закономерно срина и доверието към съюза - то получава 4.6 от 10 вероятни точки, като най-голямо доверие в него имат във Финландия, Ирландия и Дания, а минимум - във Франция, Чехия и Гърция. По-ниското доверие в Европейски Съюз по отношение на това към националните държавни управления е извънредно събитие - европейците нормално имат вяра доста повече в съюза, в сравнение с в личните си управляващи, разясняват създателите на проучването. Липсата на сериозна рецесия в здравната система не е повишила доверието на българите в нея - единствено в Унгария то е по-ниско в сравнение с у нас, като и в двете страни е към 4 пункта. В тежко засегнатата Испания доверието в здравната система е съвсем двойно по-високо от нашето.
ПАЗАР НА ТРУДА
Социалната изолираност на процедура сложи стопанската система във фризера. 5% от участниците в проучването споделят, че са изгубили работата си за непрекъснато, а 23% - краткотрайно. Въпреки бодрата статистика на общественото министерство България се отличава с най-голям дял на хората, които считат, че е доста евентуално да изгубят работата си поради рецесията - 20%. Всеки втори в съюза работи с понижено работно време., като по този индикатор сме малко по-близо до междинното за Европейски Съюз.
Гъвкавата работа не беше доста публикувана в България преди рецесията и надлежно не съумяваме да наваксаме и в този момент - под една трета от българите са работили отдалечено, до момента в който във Финландия делът им е съвсем 60%. Изследването удостоверява и още една емпирично открита специфичност на изключителното състояние - 18% от хората споделят, че работят в свободното си време минимум през ден, само че това се случва още по-често на тези, които работят отвкъщи - 27% от тях споделят, че минимум през ден крадат от свободното си време, с цел да си свършат работата . Съчетаването на работния и персоналния живот е друга област, където границите се размиват с новото обикновено - близо 30% от хората споделят, че не престават да се тревожат по служебни въпроси и в извънработно време.
СТАНДАРТ НА ЖИВОТ
38% от хората показват, че финансовото им положение се е влошило - доста повече от хората, които са отбелязали такова развиване в проучването от 2016 година Същият е делът и на хората, които чакат положението им да се утежни в идващите 3 месеца. И тук българите са най-зле в Европейски Съюз - съвсем 60% споделят, че са по-зле финансово спрямо три месеца по-рано , а 62% чакат утежняване в идващите 3 месеца. В Дания тези проценти са 10-12%.
Над половината участници в допитването - 56%, споделят, че не могат да поддържат същия стандарт на живот за повече от три месеца при липса на приходи. 27% нямат никакви спестявания, а 29% имат единствено едвам изкарат три месеца. Дори в по-богатите страни над една трета от хората споделят, че нямат задоволително спестявания, с цел да се оправят без приходи за повече от три месеца - делът им е 35% в Люксембург, 40% в Австрия, 42% в Швеция, 43% в Дания и 46% в Нидерландия. В най-тежко засегнатите страни този индикатор много варира - в Италия да вземем за пример делът на хората, които могат да се оправят до три месеца без приходи е непосредствен до този на другите - 45%, само че в Испания и Франция е по-висок - надлежно 53% и 59%.
От хората, останали без работа, 44% споделят, че не са имали спестявания, а 35% - че имат едвам преживеят три месеца. Тези данни акцентират нуждата в такива случаи да се мисли за обществена протекция, означават създателите на проучването.
47% от семействата мъчно свързват двата края . През 2016 година този дял беше 41%. Особено огромно е нарастването на хората, които споделят, че им е извънредно мъчно да се оправят - 10% при 6% преди. Такива проблеми минимум изпитват в Дания (2%), Естония (4%), Нидерландия и Австрия (5%). Отново най-голям е делът на хората в сходна обстановка в Гърция и България - надлежно 24% и 20%, Хърватия - 18%, Словакия - 17%. За съпоставяне през 2016 година в 12 страни делът на хората с огромни компликации е бил под 5%, до момента в който в този момент е под тази граница единствено в две.
Анкетата е отворена за присъединяване от 9 април и продължава да набира усещания от европейци. Към 30 април в нея са се присъединили над 85 000 души, като при обобщаването на резултатите е взет поради демографският профил на съответната страна. Eurofound е организация на Европейския съюз (ЕС) със седалище в Дъблин, която дава информация за създаването на обществени и трудови политики. На всеки 4 години организацията организира огромни проучвания за благосъстоянието на хората в Европейски Съюз. Окончателният отчет по актуалното проучване ще бъде оповестен през септември.
Най-тежко засегнатият континент е в плен на рецесията - доста хора са самотни, опасяват се за бъдещето, нямат работа, изобщо - благосъстоянието им е влошено, означават създателите на проучването. Доверието в Европейски Съюз и националните държавни управления трагично се срутва съвсем на всички места. Много хора работят отдалечено, само че и доста хора се усещат несигурни за работата си, а работното време фрапантно е намаляло.
НЕДОВОЛНИТЕ
Удовлетворението от живота в Европейски Съюз през април е 6.3 пункта по десетстепенна канара, а щастието - 6.4. И двата индикатора се намаляват спрямо предходни проучвания - през 2016 година междинното задоволство от живота бе 7 пункта, а чувството за благополучие - 7.4. Любопитно е, че макар по-тежките последствия на COVID-19 за по-възрастните, точно хората на 50 и повече години демонстрират по-висока степен на задоволеност и благополучие от младите и хората в междинна възраст.
В подредбата на европейските страни по задоволеност на техните жители от живота нещата в огромна степен са както преди рецесията - предстоящо Дания и Финландия са с най-голям рейтинг, надлежно 7.4 и 7.3, само че Франция сменя мястото си и слиза в групата на недоволните, където от години сме и ние. Удовлетворението на французите е 5.9 - нетипично ниско за тях. По задоволеност България с малко изпреварва Гърция, с цел да не заеме последно място - и при двете резултатът е към 5.
БЪДЕЩЕТО
Не са нужни проучвания, с цел да се знае, че пандемията е подкопала оптимизма на хората за бъдещето. Едва 45% от европейците гледат оптимистично на личното си бъдеще при 64% в проучването от 2016 година Най-песимистично са настроени хората от най-тежко засегнатите страни - Белгия, Франция, Италия и Испания, като техните резултати спадат под междинното за Европа. За Белгия и Испания това е смяна - преди те бяха над междинното равнище оптимизъм за Европейски Съюз.
ТРЕВОГИ
Социалната изолираност беше една доста отчетлива смяна в живота на доста хора в последните месеци. Затова може да се чака, че чувството за самотност ще се задълбочи. 16% от респондентите и 20% от тези под 35-годишна възраст споделят, че са били самотни от самото начало в предходните две седмици. Това е много друго от картината, която даваха предходните проучвания - през 2016 година като самотни се определяха едвам 6% от хората (4% за хората под 35 г.). Тези данни подсказват, че младежите са усетили по-остро рестриктивните мерки от другите възрастови групи заради по-активния си обществен живот. Тук още веднъж най-самотни се оказват французите (23%), а минимум подобен проблем показват във Финландия (9%).
Разбираемо, паниките за здравето и обществените и стопански последствия от рецесията също са повсеместни. 18% от участвалите в проучването споделят, че са били напрегнати съвсем от самото начало през последните две седмици при 11% показали този отговор през 2016 година Въпреки че България бе пощадена от доста жертви и претрупани лечебни заведения, българите са били най-стресирани в Европейски Съюз - тук 30% от хората споделят, че са били обезпокоени през последните две седмици, до момента в който на другия полюс е Дания с 6% показали подобен отговор. 13% от хората споделят, че се усещат депресирани и потиснати съвсем от самото начало, като тук още веднъж България е преди всичко в компанията на Гърция, Полша и Франция.
ИНСТИТУЦИИ
Коронавирусът трансформира и доверието на хората в институциите . Кризата можеше да е опция медиите да възвърнат своите позиции, защото хората доста повече следяха новините, само че това не се случи - в съвсем две трети от страните в Европейски Съюз рейтингът на медиите остава под 5 пункта при канара от 1 до 10, отбелязва Eurofound. Спада и доверието в националните държавни управления и институциите, които са виновни за въвеждането на ограничения по време на рецесията - то е 4.8 пункта приблизително за Европейски Съюз. Липсата на обединен отговор на рецесията на европейско равнище закономерно срина и доверието към съюза - то получава 4.6 от 10 вероятни точки, като най-голямо доверие в него имат във Финландия, Ирландия и Дания, а минимум - във Франция, Чехия и Гърция. По-ниското доверие в Европейски Съюз по отношение на това към националните държавни управления е извънредно събитие - европейците нормално имат вяра доста повече в съюза, в сравнение с в личните си управляващи, разясняват създателите на проучването. Липсата на сериозна рецесия в здравната система не е повишила доверието на българите в нея - единствено в Унгария то е по-ниско в сравнение с у нас, като и в двете страни е към 4 пункта. В тежко засегнатата Испания доверието в здравната система е съвсем двойно по-високо от нашето.
ПАЗАР НА ТРУДА
Социалната изолираност на процедура сложи стопанската система във фризера. 5% от участниците в проучването споделят, че са изгубили работата си за непрекъснато, а 23% - краткотрайно. Въпреки бодрата статистика на общественото министерство България се отличава с най-голям дял на хората, които считат, че е доста евентуално да изгубят работата си поради рецесията - 20%. Всеки втори в съюза работи с понижено работно време., като по този индикатор сме малко по-близо до междинното за Европейски Съюз.
Гъвкавата работа не беше доста публикувана в България преди рецесията и надлежно не съумяваме да наваксаме и в този момент - под една трета от българите са работили отдалечено, до момента в който във Финландия делът им е съвсем 60%. Изследването удостоверява и още една емпирично открита специфичност на изключителното състояние - 18% от хората споделят, че работят в свободното си време минимум през ден, само че това се случва още по-често на тези, които работят отвкъщи - 27% от тях споделят, че минимум през ден крадат от свободното си време, с цел да си свършат работата . Съчетаването на работния и персоналния живот е друга област, където границите се размиват с новото обикновено - близо 30% от хората споделят, че не престават да се тревожат по служебни въпроси и в извънработно време.
СТАНДАРТ НА ЖИВОТ
38% от хората показват, че финансовото им положение се е влошило - доста повече от хората, които са отбелязали такова развиване в проучването от 2016 година Същият е делът и на хората, които чакат положението им да се утежни в идващите 3 месеца. И тук българите са най-зле в Европейски Съюз - съвсем 60% споделят, че са по-зле финансово спрямо три месеца по-рано , а 62% чакат утежняване в идващите 3 месеца. В Дания тези проценти са 10-12%.
Над половината участници в допитването - 56%, споделят, че не могат да поддържат същия стандарт на живот за повече от три месеца при липса на приходи. 27% нямат никакви спестявания, а 29% имат единствено едвам изкарат три месеца. Дори в по-богатите страни над една трета от хората споделят, че нямат задоволително спестявания, с цел да се оправят без приходи за повече от три месеца - делът им е 35% в Люксембург, 40% в Австрия, 42% в Швеция, 43% в Дания и 46% в Нидерландия. В най-тежко засегнатите страни този индикатор много варира - в Италия да вземем за пример делът на хората, които могат да се оправят до три месеца без приходи е непосредствен до този на другите - 45%, само че в Испания и Франция е по-висок - надлежно 53% и 59%.
От хората, останали без работа, 44% споделят, че не са имали спестявания, а 35% - че имат едвам преживеят три месеца. Тези данни акцентират нуждата в такива случаи да се мисли за обществена протекция, означават създателите на проучването.
47% от семействата мъчно свързват двата края . През 2016 година този дял беше 41%. Особено огромно е нарастването на хората, които споделят, че им е извънредно мъчно да се оправят - 10% при 6% преди. Такива проблеми минимум изпитват в Дания (2%), Естония (4%), Нидерландия и Австрия (5%). Отново най-голям е делът на хората в сходна обстановка в Гърция и България - надлежно 24% и 20%, Хърватия - 18%, Словакия - 17%. За съпоставяне през 2016 година в 12 страни делът на хората с огромни компликации е бил под 5%, до момента в който в този момент е под тази граница единствено в две.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ