Кърмата има важна роля за функционирането на нервната система
Сравнение сред човешкото мляко и това на някои типове бозайници докара учените до извода, че неговият състав се е променял според от усложняването градежа на мозъка. Изследването е оповестено в научното списание „ BMC Evolutionary Biology ”.
Съществува разлика освен сред млякото на приматите и кравите, което е изцяло предстоящо, само че и сред човешкото и маймунското мляко. Това значи, че кърмата също е еволюирала, а съставът ѝ отразява промените в потребностите на организма, в това число повишаването на мозъка.
Всички хранителни субстанции, нужни за растежа и развиването на бебетата – бозайници се получават от майчиното мляко. В взаимозависимост от местообитанието и физиологическите потребности, неговият състав при другите животни е друг. То се трансформира и според от растежа на бебетата.
Кърмата се състои от протеини, сухи и минерални субстанции, лактоза, както и мазнини (липиди). Последните служат освен като източник на сила за дребните, само че и като структурни съставни елементи на клетъчните мембрани. Това е изключително значимо при образуването на мозъка. По този метод еволюцията на състава на млякото може да върви редом с еволюцията на мозъка, а междувидовите разлики в млякото от бозайници съставляват необикновен интерес за учените.
Водени от тази концепция, учени от института Сколковски са анализирали липиди от краве мляко, два типа макаци, крави, прасета, кози и якове и са ги сравнили по 472 обособени съставния елемент.
Резултатите посочили, че човешката кърма , за разлика от тази на маймуната, съдържа огромно количество ненаситени мастни киселини, които извършват значима роля за действието на нервната система. Отчитайки обстоятелството, че интервалът на лактация при приматите и при индивида е релативно нескончаем, тези разлики в състава може да бъдат свързани с акомодацията към потребностите на развиващия се мозък, считат учените.
Съществува разлика освен сред млякото на приматите и кравите, което е изцяло предстоящо, само че и сред човешкото и маймунското мляко. Това значи, че кърмата също е еволюирала, а съставът ѝ отразява промените в потребностите на организма, в това число повишаването на мозъка.
Всички хранителни субстанции, нужни за растежа и развиването на бебетата – бозайници се получават от майчиното мляко. В взаимозависимост от местообитанието и физиологическите потребности, неговият състав при другите животни е друг. То се трансформира и според от растежа на бебетата.
Кърмата се състои от протеини, сухи и минерални субстанции, лактоза, както и мазнини (липиди). Последните служат освен като източник на сила за дребните, само че и като структурни съставни елементи на клетъчните мембрани. Това е изключително значимо при образуването на мозъка. По този метод еволюцията на състава на млякото може да върви редом с еволюцията на мозъка, а междувидовите разлики в млякото от бозайници съставляват необикновен интерес за учените.
Водени от тази концепция, учени от института Сколковски са анализирали липиди от краве мляко, два типа макаци, крави, прасета, кози и якове и са ги сравнили по 472 обособени съставния елемент.
Резултатите посочили, че човешката кърма , за разлика от тази на маймуната, съдържа огромно количество ненаситени мастни киселини, които извършват значима роля за действието на нервната система. Отчитайки обстоятелството, че интервалът на лактация при приматите и при индивида е релативно нескончаем, тези разлики в състава може да бъдат свързани с акомодацията към потребностите на развиващия се мозък, считат учените.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ