Война срещу природата – екологичните последици от конфликтите в Украйна и Газа
Сраженията в Украйна и Газа не престават с цялостна мощ, а прекратяването на военните дейности към сегашния миг наподобява като съвсем невъзможна задача. Докато броят на починалите и ранените непрестанно пораства, а разрушенията стават все по-катастрофални, една тематика постоянно остава на назад във времето – тази за вредите, които двата спора нанасят на околната среда. Експерти предизвестяват, че това се трансформира в сериозен проблем, последствията от който могат да се окажат извънредно тежки.
In June, a catastrophic explosion destroyed the Kakhovka dam in southern Ukraine, flooding huge areas of land.
As the flood waters recede, international correspondent Bel Trew traveled to the affected areas to find shellshocked Ukrainians trying to put their lives back together.
— The Independent (@Independent) Задълбочаваща се рецесия
Започналата преди повече от две години война в Украйна нанася големи вреди на околната среда, означават специалистите. Въздухът, водата и почвата в регионите, наранени от спора, са мощно нечисти, редица гори са изсечени, а количеството боклуци, останали след сраженията, е голямо – в това число от срутени здания, изгорели транспортни средства и тонове военно съоръжение. Голямо внимание притегли разрушаването на язовира „ Каховка “ през юни предходната година, за което Киев и Москва се упрекват взаимно. В резултат, цели села бяха наводнени, хиляди хора напуснаха домовете си, посеви и напоителни системи бяха унищожени, а токсични субстанции замърсиха нежните екосистеми в района.
По оценки на интернационална комисия, в състава на която влизат представители на украинското държавно управление, Световната банка и още няколко организации, нанесените от сраженията вреди възлизат на над 152 милиарда $. Освен това, почистването на отпадъците, възобновяване на инфраструктурата и осъществяването на други наложителни поправки евентуално ще коства към 486 милиарда $ през идващото десетилетие. Въпросната сума нараства с всеки минал ден, в който войната продължава. Украинският президент Волоримир Зеленски е безапелационен, че всички разноски би трябвало да бъдат поети от Кремъл. Как би се случило сходно нещо е въпрос, на който към момента няма отговор, макар че Съединени американски щати и Европейски Съюз поддържат концепцията за изземването на замразени съветски активи, държани в западни банки, с които да се покрие част от въпросните разноски.
От правна позиция, подвеждането на Русия под отговорност би било изцяло целесъобразно. През 2022 година Организация на обединените нации съгласува набор от правила за опазването на околната среда по време на въоръжени спорове. Наред с други към този момент съществуващи закони, те са учредени на протокол към Женевските конвенции от 1949 година, забраняващ потреблението на „ способи или средства за водене на война, които са предопределени да причинят или за които може да се чака, че ще причинят обширни, трайни и съществени вреди на околната среда “. До момента съвсем не са водени полемики по тематиката по какъв начин тези правила биха били включени в бъдещо съглашение сред Киев и Москва. Въпреки това, експертна група, в състава на която има представители на Украйна, няколко страни от Европейски Съюз и Бразилия, към този момент работи по този въпрос.
The combination of warm weather and malnutrition presents a " perfect environment for a massive epidemic " in Gaza, experts warn
— TIME (@TIME) Войната в Газа
Не по-малки са вредите, които войната в Газа нанася на околната среда. По данни на Организация на обединените нации от началото на 2024 година, всекидневно в Средиземно море или на сушата се изхвърлят по почти 26 млн. галона (над 90 млн. литра) непречистени канализационни и отпадъчни води. Още преди експлоадирането на спора, доста хора, живеещи в региона на Газа, нямаха достъп до питейна вода, а почналата преди повече от половин година израелска атака в допълнение утежни обстановката. Редица правозащитни организации пък сигнализират, че на един локален гражданин се падат по към 3 литра вода дневно – количество, което е извънредно незадоволително.
Всеки ден, броят на постройките, разрушени вследствие на военните дейности, се усилва. Това води до изхвърлянето в околната среда на рискови субстанции, в това число азбест. Лекари предизвестяват, че вдишването му може да провокира разнообразни тежки болести, измежду които рак (статистиката сочи, че почти 125 млн. души по света са изложени на контакт с азбест, а 90 000 умират всяка година). В същото време, всяка хвърлена бомба разпръсква токсични материали, които се просмукват в почвата. Несъмнено, най-големият проблем, обвързван с войната в Газа, са ужасяващите условия, при които са принудени да живеят стотици хиляди хора. Те страдат от дефицит на вода, храна, електричество и лекарства. Експертите са единомислещи, че в случай че не бъдат взети незабавни ограничения за справяне с рецесията, последствията ще бъдат необратими – както за локалните поданици, по този начин и за околната среда.
Congress has given us the power to seize Russian assets in the U.S., and we intend to use it.
We are working with partners to see that Russia’s immobilized sovereign assets are used to remedy the damage Putin continues to cause in Ukraine. -
— Department of State (@StateDept) Насоки за бъдещи мирни договаряния
Включването на тематиката за опазването на околната среда в бъдещи мирни съглашения безспорно е доста комплицирана задача, означават в свое проучване Ричард Маркантонио и Жозефина Алварес, които са професори по интернационалните връзки от университета в Нотр Дам, Индиана. Те акцентират, че запаси като питейна вода и чиста почва са от голямо значение, а управлението или унищожаването им е основна част от всеки въоръжен спор. Това се случва както в Украйна, по този начин и в Газа. „ Мирните договаряния в множеството случаи се концентрират върху обществените, политическите и икономическите въпроси, а на тези, свързани с околната среда, не се обръща съвсем никакво внимание. Пренебрегването на екологичните вреди слага хората, които са разселени или маргинализирани, в доста нестабилно състояние “, допълват Маркантонио и Алварес.
По данни на Организация на обединените нации, към 40 на 100 от войните, избухнали през последните 60 години, са били свързани с естествени запаси. В сходни случаи, вероятността споровете да бъдат възобновени в границите на пет години след прекратяването им е двойно по-голяма, разясняват специалистите. Участниците в бъдещи мирни договаряния би трябвало да вземат това поради. „ На първо място, значимо е в споразуменията да се признаят вредите, които войните нанасят на околната среда и да се подчертае, че опазването на природата е от огромно значение за постигането на дълготраен мир. Второ, свързването на екологичните разпореди с други въпроси, като промени в селските региони, да вземем за пример, може да сътвори по-добри условия за одобряване на демокрацията. Трето, задачите би трябвало да бъдат ясно дефинирани – каква инфраструктура и институции ще бъдат възобновени, кой ще се заеме с това и така нататък Четвърто, интернационалната общественост е длъжна да следи деликатно всички тези действия, в това число във връзка с даването на техническа и финансова помощ “, се споделя още в проучването на Маркантонио и Алварес.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
In June, a catastrophic explosion destroyed the Kakhovka dam in southern Ukraine, flooding huge areas of land.
As the flood waters recede, international correspondent Bel Trew traveled to the affected areas to find shellshocked Ukrainians trying to put their lives back together.
— The Independent (@Independent) Задълбочаваща се рецесия
Започналата преди повече от две години война в Украйна нанася големи вреди на околната среда, означават специалистите. Въздухът, водата и почвата в регионите, наранени от спора, са мощно нечисти, редица гори са изсечени, а количеството боклуци, останали след сраженията, е голямо – в това число от срутени здания, изгорели транспортни средства и тонове военно съоръжение. Голямо внимание притегли разрушаването на язовира „ Каховка “ през юни предходната година, за което Киев и Москва се упрекват взаимно. В резултат, цели села бяха наводнени, хиляди хора напуснаха домовете си, посеви и напоителни системи бяха унищожени, а токсични субстанции замърсиха нежните екосистеми в района.
По оценки на интернационална комисия, в състава на която влизат представители на украинското държавно управление, Световната банка и още няколко организации, нанесените от сраженията вреди възлизат на над 152 милиарда $. Освен това, почистването на отпадъците, възобновяване на инфраструктурата и осъществяването на други наложителни поправки евентуално ще коства към 486 милиарда $ през идващото десетилетие. Въпросната сума нараства с всеки минал ден, в който войната продължава. Украинският президент Волоримир Зеленски е безапелационен, че всички разноски би трябвало да бъдат поети от Кремъл. Как би се случило сходно нещо е въпрос, на който към момента няма отговор, макар че Съединени американски щати и Европейски Съюз поддържат концепцията за изземването на замразени съветски активи, държани в западни банки, с които да се покрие част от въпросните разноски.
От правна позиция, подвеждането на Русия под отговорност би било изцяло целесъобразно. През 2022 година Организация на обединените нации съгласува набор от правила за опазването на околната среда по време на въоръжени спорове. Наред с други към този момент съществуващи закони, те са учредени на протокол към Женевските конвенции от 1949 година, забраняващ потреблението на „ способи или средства за водене на война, които са предопределени да причинят или за които може да се чака, че ще причинят обширни, трайни и съществени вреди на околната среда “. До момента съвсем не са водени полемики по тематиката по какъв начин тези правила биха били включени в бъдещо съглашение сред Киев и Москва. Въпреки това, експертна група, в състава на която има представители на Украйна, няколко страни от Европейски Съюз и Бразилия, към този момент работи по този въпрос.
The combination of warm weather and malnutrition presents a " perfect environment for a massive epidemic " in Gaza, experts warn
— TIME (@TIME) Войната в Газа
Не по-малки са вредите, които войната в Газа нанася на околната среда. По данни на Организация на обединените нации от началото на 2024 година, всекидневно в Средиземно море или на сушата се изхвърлят по почти 26 млн. галона (над 90 млн. литра) непречистени канализационни и отпадъчни води. Още преди експлоадирането на спора, доста хора, живеещи в региона на Газа, нямаха достъп до питейна вода, а почналата преди повече от половин година израелска атака в допълнение утежни обстановката. Редица правозащитни организации пък сигнализират, че на един локален гражданин се падат по към 3 литра вода дневно – количество, което е извънредно незадоволително.
Всеки ден, броят на постройките, разрушени вследствие на военните дейности, се усилва. Това води до изхвърлянето в околната среда на рискови субстанции, в това число азбест. Лекари предизвестяват, че вдишването му може да провокира разнообразни тежки болести, измежду които рак (статистиката сочи, че почти 125 млн. души по света са изложени на контакт с азбест, а 90 000 умират всяка година). В същото време, всяка хвърлена бомба разпръсква токсични материали, които се просмукват в почвата. Несъмнено, най-големият проблем, обвързван с войната в Газа, са ужасяващите условия, при които са принудени да живеят стотици хиляди хора. Те страдат от дефицит на вода, храна, електричество и лекарства. Експертите са единомислещи, че в случай че не бъдат взети незабавни ограничения за справяне с рецесията, последствията ще бъдат необратими – както за локалните поданици, по този начин и за околната среда.
Congress has given us the power to seize Russian assets in the U.S., and we intend to use it.
We are working with partners to see that Russia’s immobilized sovereign assets are used to remedy the damage Putin continues to cause in Ukraine. -
— Department of State (@StateDept) Насоки за бъдещи мирни договаряния
Включването на тематиката за опазването на околната среда в бъдещи мирни съглашения безспорно е доста комплицирана задача, означават в свое проучване Ричард Маркантонио и Жозефина Алварес, които са професори по интернационалните връзки от университета в Нотр Дам, Индиана. Те акцентират, че запаси като питейна вода и чиста почва са от голямо значение, а управлението или унищожаването им е основна част от всеки въоръжен спор. Това се случва както в Украйна, по този начин и в Газа. „ Мирните договаряния в множеството случаи се концентрират върху обществените, политическите и икономическите въпроси, а на тези, свързани с околната среда, не се обръща съвсем никакво внимание. Пренебрегването на екологичните вреди слага хората, които са разселени или маргинализирани, в доста нестабилно състояние “, допълват Маркантонио и Алварес.
По данни на Организация на обединените нации, към 40 на 100 от войните, избухнали през последните 60 години, са били свързани с естествени запаси. В сходни случаи, вероятността споровете да бъдат възобновени в границите на пет години след прекратяването им е двойно по-голяма, разясняват специалистите. Участниците в бъдещи мирни договаряния би трябвало да вземат това поради. „ На първо място, значимо е в споразуменията да се признаят вредите, които войните нанасят на околната среда и да се подчертае, че опазването на природата е от огромно значение за постигането на дълготраен мир. Второ, свързването на екологичните разпореди с други въпроси, като промени в селските региони, да вземем за пример, може да сътвори по-добри условия за одобряване на демокрацията. Трето, задачите би трябвало да бъдат ясно дефинирани – каква инфраструктура и институции ще бъдат възобновени, кой ще се заеме с това и така нататък Четвърто, интернационалната общественост е длъжна да следи деликатно всички тези действия, в това число във връзка с даването на техническа и финансова помощ “, се споделя още в проучването на Маркантонио и Алварес.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ