Сражението, за което ще стане дума тук, за което все

4 милиона войници се сражават в най-голямата битка

Сражението, за което ще стане дума тук, за което все по-малко се приказва, и за жал все по-малко се знае изключително от младите, влиза в историята като едно от най-важните във Великата отечествена и изобщо в цялата Втора международна война. В него от двете страни вземат присъединяване над 4 милиона души (!), т.е. два пъти повече, в сравнение с при Сталинград.
При Курск се сблъскват към 70 хиляди оръдия и минохвъргачи, над 13 хиляди танка и самоходни оръдия, към 12 хиляди бойни самолета! За разлика от борбите за Москва и Сталинград прекосяването към защита при Курск не е наложително. Върховното основно командване в Москва към този момент е поело в ръцете си хода на войната, възнамерява и приготвя интервенциите...
Резултатите са задоволително показателни. На Курската дъга Червената войска разгромява 30 дивизии на съперника, от които 7 - танкови. Немско-фашистките войски губят 500 хиляди бойци и офицери, 3 хиляди оръдия, 1500 танка и повече от 3700 самолета!
Битката при Курската дъга от 5 юли до 23 август 1943 година е най-голямата във военната история на човечеството. И всевъзможни замълчавания и омаловажавания на нейното голямо значение за развоя на Втората международна война са позорни и смешни!

Възторзите от огромния триумф с пленяването на фелдмаршал Паулус и 330-хилядната немско-фашистка формация при Сталинград, сякаш най-бързо отзвучават у тези, които приготвят и реализират успехите. Известно е, че спечелилият над Наполеон, отново при Москва, само че през 1812 година - Кутузов, бил добър ценител на духа на армията, душевността на войската и душата на боеца. А ето и какво споделя висшият главнокомандващ Сталин във връзка 25-годишнината на Червената войска в заповедта си от 23 февруари 1943 година Като се базира на триумфа в "обкръжаването и ликвидирането на голяма защита немска войска... ", той акцентира, че "в хода на войната Червената войска стана кадрова войска. Тя се научи да побеждава врага, като регистрира неговите мощни и слаби страни, както изисква актуалната военна просвета... "

И Сталин става маршал

Невероятно е, само че има архиви и те следва да се знаят. На 25 януари Сталин поздравява "бойците, командирите и политработниците... с успеха над немско-фашистките завоеватели и техните съдружници - румънци, италианци и унгарци при Сталинград... " А на идващия ден, 26 януари, повече от 5 месеца преди огромната борба на Курската дъга, споделя на армейски военачалник Василевски:
"...Гответе удар към Курск... Дясното крило на Воронежкия фронт настава право към Курск... "
Когато светът се радва на триумфите на Червената войска, в деня на "щракването на клопката " за 6-а войска на Паулус, 2 февруари, е освободен Воронеж, на 8-и е освободен и Курск, а на 16-и - и Харков.
За насърчаване на отличилите се в тези боеве старши офицери е основан медал "Кутузов " - III степен. А в деня на освобождението на Харков е оповестен и декрет за заграбване на Василевски, координиращ дейностите на Воронежкия и Югозападния фронт, звание маршал. Не е ненужно да се напомни, че единствено месец по-рано, за присъединяване си в Сталинградската интервенция, заместникът на Сталин става армейски военачалник. Със сигурност - изцяло справедливо.
Преваля третата година на Великата отечествена война. Много са жертвите, доста страдания са претърпени, доста награди и звания, доста ордени и медали за подвиг и смелост, за заслуги и победи са дадени... За себе си Върховният главнокомандващ не желае и не приема нищо. Докато най-сетне, на 6 март, откакто и представителите на Главното командване при Сталинград Рокосовски и Воронов стават маршали, съвсем 20 дни след Василевски, "за особени заслуги на Върховния главнокомандващ в хода на войната срещу хитлеристка Германия " Президиумът на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики присвоява на Й.В. Сталин военното звание маршал на Съветския съюз.

Сянката на Сталинград

А войната продължава. Продължава и гневното движение на повишаване на отбранителната индустрия. Печалният опит от началния интервал на войната ускорява убеждението, че успеха на бойното поле няма да се реализира единствено от гения на маршалите и генералите. Това не е война, в която ловкото маневриране на полковете е задоволително за успеха. Още преди вероломното нахлуване на Хитлер е пределно ясно - идната война ще бъде "война на моторите ". Такава се постанова логиката на войната. Победата в последна сметка печели по-силният. Страната и народът, които устоят колосалното натоварване, легнало на плещите на воюващите.
Това доста добре схваща и Хитлер. В речта си на 18 февруари в "Спортпалас " Гьобелс признава:
"Сталинград бе и ще остане великият обезпокоителен знак на ориста за немския народ! "
И изисква:
"Тотална готовност на всички човешки и промишлени запаси за войната - това е повелята на времето! "
В залата участват няколко стотици представители на елита на нацистката партия.
"Пред нас е успеха и ние сме длъжни да я реализираме! - приканва водачът.
"Да! " - неистово крещи аудиторията и след час го понася на ръце. Виждали сме сходни документални фрагменти...
А фашисткото управление на Германия в действителност не спи, жадува реванш поради Москва и Сталинград. И създава интервенция "Цитадела ". За нахлуване е определен регионът на Курск, поради предизвикателно вдалата се на запад дъга, формирана от предходните бойни дейности сред Орел и Белгород. И като натурален фокус на тази 550-километрова фронтова линия е освободеният на 8 февруари град Курск.
Хитлер възнамерява да унищожи руските войски в тази дъга и да продължи настъплението си към Москва, Ленинград... Макар че след провалянето на Паулус при Сталинград самичък се съмнява във опциите да завоюва войната. Но ораторският му жар по табиет е прекомерно самонадеян:
"Мои командири! Аз дадох заповед за първата настъпателна борба през тази година. На вас и подчинените ви бойци разпореждам задача да я постигнете, каквото и да става... Затова се обръщам към вас, мои командири... Повече от всеки път тази победа да зависи от вас... "
Познати обноски на познати позьори!

Върховният немски напор

Не е упоменато даже по кое време и къде е писана и изпратена... Все за запазване на тайната самичък фюрерът най-после заръчва:
"...Тази заповед да се унищожи след разгласяването й в щабовете на дивизии! "
Но по данни на руското разузнаване немците възнамеряват настъплението сред 10 и 12 май. Разбира се, както постоянно, Хитлер неведнъж се отмята. Разузнаването всякога добросъвестно донася датата на немското нахлуване: 19 май, сетне 19-26 май...
И както през 1941 година Сталин надлежно всякога изпраща наставления на Ставката до командващите фронтове. И ги предизвестява за вероятното начало на настъплението на немците - 2 май, 20 май, 2 юли...
Не че има някакъв боязън или суматоха. Точно противоположното. По това време Червената войска наброява 6,4 милиона души, към 99 хиляди оръдия и минохвъргачки, съвсем 2200 реактивни установки от вида "Катюша ", 9580 танка и самоходни артилерийски установки, съвсем 8300 бойни самолета. За съпоставяне, немците имат на фронта на изток 4,8 милиона бойци и офицери, повече от 54 хиляди оръдия и минохвъргачки, 5800 танка и щурмови оръдия, към 3000 самолета.
Наистина урокът от Сталинград и жадуваният реванш на германците доближават върха си при Курск. На южния фланг моторизираните дивизии на Манщайн имат в състава си полкове като "Велика Германия ", "Райх ", "Мъртва глава ", "Адолф Хитлер "... Смразяващо!
Тук са струпани и новопроизведените тежки танкове "Фердинанд ", самолетите "Фоке-Вулф-190 " и "Хейнкел-129 ". Върховен напор! Пояснен и в секретното послание към елита на Вермахта:
"...Армиите за нахлуване са обезпечени с всички типове въоръжение, които съумяха да основат немският находчив дух и немската техника. Числеността на персоналния състав е повдигната до лимита... "

Артилерийска подготовка при... защита

Би могло да се изброяват още обстоятелства и доказателства за мащаба на Курската борба даже при подготовката й. И е незаслужено, и е елементарно обяснимо, че все пак, тя остава като че ли в сянката на Сталинградската епопея. И до момента в който последната инструкция на Върховния главнокомандващ е от 2 юли, в нощта на 5-и в щаба на Централния фронт на Рокосовски пленени немски сапьори настояват, че в 3 часа тази нощ немските войски потеглят в нахлуване.
Ето го в този момент и часа на младия маршал Рокосовски, комуто Сталин постоянно е имал цялостно доверие. Тук е и безконечният Жуков, Георгий Константинович. По-късно историците ще почнат да спорят кому се пада повече дял - на Жуков, или на командващия фронта Рокосовски. А лъжата пръв подхваща представителят на Ставката Жуков, историците единствено му се нагаждат. И целият спор се завърта към решението на командващия фронта да нанесе изпреварващ удар по готовите да тръгнат в нахлуване немци.
В 2 часа и 20 минути, т.е. 40 минути преди началото на предстоящото немско нахлуване, 506 оръдия, 468 минохвъргачки и 117 "Катюши " залпово откриват огън по предния завършек на немската войска. Тази артилерийска подготовка символизира и началото на историческото стълкновение. Според Жуков въздействието й не е съгласно упованията. Хрушчов пък твърди, че тя "е дала извънреден резултат ". А резултатите са известни.
След изпреварващия удар на Рокосовски немците забавят настъплението. И от своя страна също организират едночасова артподготовка. И към 5 часа и 30 минути потеглят в нахлуване. Въпреки минираното и добре прострелвано от артилерията пространство пред фронта, северната формация на Модел се придвижва на 10-15 км. Още едно доказателство, че немците умеят да водят война. Но за двете години война доста научават и руските военачалници. Не на вятъра тук протича месеци наред сериозна подготовка.
Централният и Воронежкият фронт разполагат с 1 милион и 300 хиляди индивида, до 5 хиляди танка и САУ, 2600 самолета, 28 хиляди оръдия и минохвъргачки. Зад гърба им е Степният фронт с още 500 хиляди бойци и офицери. Дълбочината на ешелонираната защита е до 200 км.

Танков въртоп

Стана дума за преднамереното прекосяване на Червената войска към защита. Българското определение е "заблаговременно ". А като триумф на маршал Модел се сочи напредването му напред на 10-15 км. Цената обаче още в първия ден са две трети от общо 300-те му танка. До 8 юли немците съумяват да се вклинят в руската защита на дълбочина до 20 км и повече. А на 9 юли идва и ответният удар. Върховният изпраща в предписание на маршал Василевски Гвардейската танкова войска на военачалник Ротмистров от състава на Степния фронт на маршал Конев. И на 10 юли фелдмаршал Фон Клюге със своята група армии "Център " към този момент не може да се придвижи даже километър. Не е по-добре и Манщайн на южния фас на Дъгата.
След два дни почналото сутринта на 12 юли на фронт от 15 км нахлуване западно и северозападно от с. Прохоровка, се трансформира в известното танково стълкновение. На повърхност от над 100 кв. км от двете страни вземат участие в конфликта не по-малко от 1200 танка.
Естествено, в Германия и в Съветския съюз оценките за станалото са разнообразни. Немските военни историци се стараят да омаловажат своето проваляне. Забравяйки хвалбите на Хитлер за "тигрите ", "пантерите " и "Фердинандите "...
Докато маршал Ротмистров свидетелства персонално:
"Танковете се въртяха, като че ли подхванати от великански въртоп. "Тридесет и четворките ", като маневрираха и се завъртаха, разстрелваха от упор "тигрите " и "пантерите ", само че и сами попадаха под вършиме изстрели на тежките противников танкове, замираха, горяха, избухваха. Удряйки се в бронята, рикушираха снаряди, веригите се късаха на части, взривяваха се муниции вътре в танковете, отхвърляйки настрана танковите куполи... "

Реквием на успеха

Същата е картината на дуела и на идващия ден. Сталин търпеливо чака настъпването на най-подходящия час за прекосяване в уверено нахлуване. Като непрестанно усилва фронта с готовите за това запаси. На 15 юли вкарва в деяние на южното крило на Курската дъга поредно 27-а и 53-а войска, 4-и гвардейски танков и 1-ви механизиран корпус. Едновременно прибавя устно на Рибалко "колкото може по-бързо да вкарва танковете в багра " и на Воронов като представител на Ставката да приготви инструкция.
До 17 юли руските войски по цялата Курска дъга минават в нахлуване. И до вечерта на 24-и немците са отхвърлени на позициите, от които потеглят в нахлуване на 5 юли.
"Всичко това, написа Щеменко, бе доложено на Сталин през нощта на 24 юли. А на сутринта по телефона Върховният главнокомандващ разпореди на Генщаба срочно да приготви приветствена заповед до войските, постигнали успеха при Курската борба. "
Щеменко си спомня още, че в редактирането на тази победна заповед взе участие персонално и Върховният главнокомандващ. Който упорства да бъде маркирано, че при Курск е развенчан митът, съгласно който немците губят единствено зиме.
Тази победна заповед, готова от Щеменко, Антонов и Сталин, приключва с фразата:
"Вечна популярност на героите, паднали на бойното поле за свободата и достойнството на нашата Родина! "
По-късно тя става неизменима при всички сходни приветствени заповеди с добавения апел: "Смърт на немските завоеватели! " А в заповедта след победоносния 9 май 1945 година този край звучи като реквием:
"Вечна популярност на героите, паднали в битката за независимост и самостоятелност на нашата Родина! "
Отбранителното стълкновение прераства в нахлуване за погром на съперника в региона на Белгород и Харков. Започва интервенция "Румянцев ". А в случай че се присетим, може да ни хрумне и някакво съпоставяне със ставащото към познатите ни имена на градове, реки, региони... преди 75 години и през днешния ден. Пак се водят боеве, избиват се мирни люде... Защо и по какъв начин?

Говорит Москва

Операция "Румянцев " стартира на 3 август, а на 2-и вечерта Върховният главнокомандващ самичък отива на фронта. Да види с очите си каква е ситуацията. А като се връща на 5-и, някак обновен, вика Щеменко и Антонов:
"Ако сте чели деликатно историята, знаете, че още античните хора, когато войската се връща с победа, са биели всички камбани... Не би било неприятно и ние да означаваме успехите освен с приветствени заповеди. А да поздравяваме отличилите се войски и командири със салюти. С някакви илюминации. "
И още същата вечер в Москва 124 оръдия дават 12 залпа в чест на освобождението на Орел и Белгород. За първи път. По-късно това към този момент ще се трансформира в традиция. А в ушите ми, като че ли в този момент слушам гласа на диктора Левитан:
"...Говорит Москва! Передаем важное сообщение!... Сегодня наши армия... " Чувал съм го персонално. Неведнъж. Значи съм щастливо съпричастен!