Сръбски историк обвини България в геноцид и изтребление
Сръбски историк упрекна България в геноцид, депортация и изтребване на популацията в Сърбия и българизация на Македония, съобщи организация БГНЕС, представена от Vesti.bg.
Тези обвинявания бяха отправени в ефира на държавната телевизия РТС от сръбския историк Милован Писари. Според него в България е имало концлагери сходно на нацистките където са били избивани сръбски дами и деца. Българските окупационни управляващи в интервала 1915 – 1918 година са направили геноцид против сръбското население в Източна и Южна Сърбия. Те са се пробвали да го унищожат. По време на Първата международна война сръбски цивилни лица са били отведени в 22 български лагера, разгласи Писари в утринната стратегия на РТС.
Според него, единствената цел била „ побългаряването на Източна и Южна Сърбия и даже Македония “. Писари твърди, че най-големият му проблем е бил да подбере събраните материали, защото е имало доста „ документи и свидетелства, които да намерят мястото си в книга”, издадена на италиански език от Архива на Войводина през 2019 година, а тази година и на сръбски.
„ Занимавам се главно с закононарушения против цивилни, осъществени най-вече от българските окупационни управляващи от 1915 до 1918 година Когато приказваме за закононарушения, приказваме за депортирането на десетки хиляди цивилни хора - дами и деца, в български лагери. Става дума за кланета на цивилни в изцяло унищожени села, за специфична политика към избрани категории от популацията, като единствената цел на тези политики е побългаряването на Източна и Южна Сърбия и даже Македония. Става въпрос за опит по някакъв метод да бъде унищожено сръбското население, което е живяло там “, твърди историкът.
Според Писари, в поддръжка на изказванията му има голям брой документи и архивни материали в Сърбия, както и истински български документи, оповестени през 1915, 1916, 1917 година „ Когато става въпрос за депортиране на цивилни, незабавно вършим връзка с Втората международна война. Тук обаче се вижда, че тази процедура е съществувала и преди този момент, през Първата международна война. Важно е да се означи, че не става въпрос за бойци - това постоянно го е имало, приказвам за цивилни. Цивилните, които са живели в къщите си, в един миг са взети от българските управляващи и са отведени в лагер, макар че е имало депортации от австро-унгарската окупационна зона. Вървели са или пешком, или са били натоварени във влакове, във вагони за добитък. Докато стигнат до Пловдив, София и по този начин нататък, към този момент е имало мъртви, измирали са по пътя “, сподели Писари, като разгласи, че е разкрил данни за 22 такива лагера.
Тези обвинявания Писари хвърля против България от няколко години. По време на войната под контрола на България са Западните околности, регионът към Ниш, огромна част от Косово и от днешна Северна Македония. Основната теза на Писари е, че българската войска имала една съществена цел - трайното анексиране на тези територии и българизация на локалното сръбско население. Според българската историография принуждение в окупираните територии е имало, само че то е било с доста по-малки мащаби от обявяваното от сръбските историци. Освен това огромна част от репресиите са били осъществени в отговор на насилието по отношение на българското население в завзетата от Кралство Сърбия след Балканските войни настояща Северна Македония. Българските историци регистрират, че по-големи са били репресиите против сръбското население в териториите, окупирани по време на Първата международна война от Австро-Унгария.
Тези обвинявания бяха отправени в ефира на държавната телевизия РТС от сръбския историк Милован Писари. Според него в България е имало концлагери сходно на нацистките където са били избивани сръбски дами и деца. Българските окупационни управляващи в интервала 1915 – 1918 година са направили геноцид против сръбското население в Източна и Южна Сърбия. Те са се пробвали да го унищожат. По време на Първата международна война сръбски цивилни лица са били отведени в 22 български лагера, разгласи Писари в утринната стратегия на РТС.
Според него, единствената цел била „ побългаряването на Източна и Южна Сърбия и даже Македония “. Писари твърди, че най-големият му проблем е бил да подбере събраните материали, защото е имало доста „ документи и свидетелства, които да намерят мястото си в книга”, издадена на италиански език от Архива на Войводина през 2019 година, а тази година и на сръбски.
„ Занимавам се главно с закононарушения против цивилни, осъществени най-вече от българските окупационни управляващи от 1915 до 1918 година Когато приказваме за закононарушения, приказваме за депортирането на десетки хиляди цивилни хора - дами и деца, в български лагери. Става дума за кланета на цивилни в изцяло унищожени села, за специфична политика към избрани категории от популацията, като единствената цел на тези политики е побългаряването на Източна и Южна Сърбия и даже Македония. Става въпрос за опит по някакъв метод да бъде унищожено сръбското население, което е живяло там “, твърди историкът.
Според Писари, в поддръжка на изказванията му има голям брой документи и архивни материали в Сърбия, както и истински български документи, оповестени през 1915, 1916, 1917 година „ Когато става въпрос за депортиране на цивилни, незабавно вършим връзка с Втората международна война. Тук обаче се вижда, че тази процедура е съществувала и преди този момент, през Първата международна война. Важно е да се означи, че не става въпрос за бойци - това постоянно го е имало, приказвам за цивилни. Цивилните, които са живели в къщите си, в един миг са взети от българските управляващи и са отведени в лагер, макар че е имало депортации от австро-унгарската окупационна зона. Вървели са или пешком, или са били натоварени във влакове, във вагони за добитък. Докато стигнат до Пловдив, София и по този начин нататък, към този момент е имало мъртви, измирали са по пътя “, сподели Писари, като разгласи, че е разкрил данни за 22 такива лагера.
Тези обвинявания Писари хвърля против България от няколко години. По време на войната под контрола на България са Западните околности, регионът към Ниш, огромна част от Косово и от днешна Северна Македония. Основната теза на Писари е, че българската войска имала една съществена цел - трайното анексиране на тези територии и българизация на локалното сръбско население. Според българската историография принуждение в окупираните територии е имало, само че то е било с доста по-малки мащаби от обявяваното от сръбските историци. Освен това огромна част от репресиите са били осъществени в отговор на насилието по отношение на българското население в завзетата от Кралство Сърбия след Балканските войни настояща Северна Македония. Българските историци регистрират, че по-големи са били репресиите против сръбското население в териториите, окупирани по време на Първата международна война от Австро-Унгария.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ