Сръбската църква сменя името си. Тя вече официално ще се

Сръбската черква сменя името си. Тя към този момент публично ще се назовава Сръбска православна черква – Печка патриаршия. С което протяга ръка и към българското духовно и културно завещание, съобщи БГНЕС. Променя се и процедурата за избор на патриарх. Той ще се избира с скрито гласоподаване с две трети болшинство на владиците.

Град Печ към този момент не е в рамките на Сърбия, а в обитаемото най-вече с албанци Косово. Историята на Печката патриаршия е неразривно обвързвана с историята освен на Сърбия, само че и на България още от самото си основаване. Сред нейните патриарси, изключително през османския интервал /16-17 век/, има доста българи. Също по този начин Печката патриаршия е основана през 1346 година от цар Стефан Душан благодарение на българския цар Иван Александър и Търновската патриаршия. Тя е учредена въз основа на съществувалата от 1219 година сръбска архиепископия, която на собствен ред произлиза от рашката епархия на Охридската българска архиепископия. Печките патриарси се титулуват " Отца и оучителя Сръблем и Блъгаром ", тъй като под църковната пълномощия на тази патриаршия, с изключение на целокупните сръбски земи, влизат и западни български земи – Поморавието, Шоплука, а в избрани интервали даже и българската реликва – Рилския манастир.

В българската историография е признато с понятието Печка патриаршия да се отбелязва интервала 1557-1766 година от съществуването на тази православна славянска черква, който пък от великосръбската теория се приема като част от историята на Сръбската православна черква. След рухването на балканските нации под турско иго тази южнославянска черква е възобновена по начинания на Мехмед паша Соколович, ислямизиран сърбин от Херцеговина. Печката патриаршия изиграва значима роля за историята на българи и сърби, за воденето на самостоятелен нравствен живот от Цариградската вселенска патриаршия, за запазването на българската и сръбската християнска и национална еднаквост.