Таксите са важна част от гражданското дело
Спряха ми делото, тъй като не била платена държавна такса. Възможно ли е това? Какъв е редът за тези такси?
Ч.Х., София
" По водене на делото се събират държавни такси върху цената на желае и разходи за производството. Когато искът е неоценяем, размерът на държавната такса се дефинира от съда. " Това е записано в чл.71 от настоящия Граждански процесуален кодекс. Пак там е и разпореждането, че когато предмет на делото е право на благосъстоятелност или други вещни права върху парцел, както и по исковете за битие, за заличаване или за повреждане на контракт с предмет вещни права върху парцел и за подписване на финален контракт с подобен предмет, размерът на държавната такса се дефинира върху една четвърт от цената на желае.
Всъщност българското законодателство е изрично, че правосъдно дело не може да тръгне, без да е платена съответната, планувана по закон, държавна такса. В последна сметка, когато се завежда правосъдно дело, ищецът би трябвало да заплати държавна такса и да показа разписка за осъществяване на заплащането. Внасянето на държавната такса пък е изискване за напредване на исковата молба и за предоставяне ход на делото. Държавните такси са избрани в Тарифа №1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правораздаването. Въпросната цена пък се приема от държавното управление със особено разпореждане. Там е посочено защо гражданско дело какви такси се събират. Те могат да бъдат елементарни или пропорционални. На процедура те се заплащат върху цената на желае. Според Граждански процесуален кодекс цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. Според чл.69 от кодекса размерът на цената на желае за парични вземания е търсената сума. По искове за благосъстоятелност и други вещни права върху парцел цената на желае е данъчната оценка, а в случай че няма такава, то тогава се гледа пазарната цена на вещното право. Цената по искове за битие, за заличаване или за повреждане на контракт и за подписване на финален контракт е стойността на контракта, а когато договорът има за предмет вещни права върху парцел, то тогава размерите са данъчната оценка, надлежно пазарната цена. По искове за битие или преустановяване на контракт за наем цената на желае е наемът за една година. При искове за периодически платежи за несъмнено време тя е сборът на всички платежи, а по искове за периодически платежи за неопределен срок или за пожизнени платежи - сборът на платежите за три години.
По искове, които не са измежду посочените, съдът самичък дефинира първична цена на желае. Цената на желае се показва от ищеца. По искове, по които оценката съставлява усложнение сега на предявяване на желае, цената на желае се дефинира почти от съда, като след това се изиска спомагателна такса или се връща надвзетата съгласно цената, която съдът дефинира при решение на делото.
Законът позволява опция за освобождение от такси. Така да вземем за пример такива не заплащат ищците, които са служащи, чиновници и членове на кооперации. Става дума обаче единствено по водени от тях искове, произлизащи от трудови правни отношения. Такси не заплащат и тези, които завеждат искове за прехрана, не се заплащат и по искове, водени от прокурор.
Такси и разходи по производството не се внасят и от физически лица, за които е прието от съда, че нямат задоволително средства да ги заплатят. Освобождаването става от ръководителя на съответния областен или областен съд. За задачата обаче би трябвало да се показа молба за освобождение от държавна такса, както и декларация за фамилно и материално състояние и имотно положение. По молбата за освобождение съдът взема поради приходите на лицето и на неговото семейство, имущественото положение, удостоверено с декларация, фамилното състояние, здравословното положение, трудовата претовареност, възрастта. Съдът може да установи и други условия, които да водят до освобождение. В случай на освобождение разноските по производството се заплащат от сумите, планувани от бюджета на съда.
Ч.Х., София
" По водене на делото се събират държавни такси върху цената на желае и разходи за производството. Когато искът е неоценяем, размерът на държавната такса се дефинира от съда. " Това е записано в чл.71 от настоящия Граждански процесуален кодекс. Пак там е и разпореждането, че когато предмет на делото е право на благосъстоятелност или други вещни права върху парцел, както и по исковете за битие, за заличаване или за повреждане на контракт с предмет вещни права върху парцел и за подписване на финален контракт с подобен предмет, размерът на държавната такса се дефинира върху една четвърт от цената на желае.
Всъщност българското законодателство е изрично, че правосъдно дело не може да тръгне, без да е платена съответната, планувана по закон, държавна такса. В последна сметка, когато се завежда правосъдно дело, ищецът би трябвало да заплати държавна такса и да показа разписка за осъществяване на заплащането. Внасянето на държавната такса пък е изискване за напредване на исковата молба и за предоставяне ход на делото. Държавните такси са избрани в Тарифа №1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правораздаването. Въпросната цена пък се приема от държавното управление със особено разпореждане. Там е посочено защо гражданско дело какви такси се събират. Те могат да бъдат елементарни или пропорционални. На процедура те се заплащат върху цената на желае. Според Граждански процесуален кодекс цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. Според чл.69 от кодекса размерът на цената на желае за парични вземания е търсената сума. По искове за благосъстоятелност и други вещни права върху парцел цената на желае е данъчната оценка, а в случай че няма такава, то тогава се гледа пазарната цена на вещното право. Цената по искове за битие, за заличаване или за повреждане на контракт и за подписване на финален контракт е стойността на контракта, а когато договорът има за предмет вещни права върху парцел, то тогава размерите са данъчната оценка, надлежно пазарната цена. По искове за битие или преустановяване на контракт за наем цената на желае е наемът за една година. При искове за периодически платежи за несъмнено време тя е сборът на всички платежи, а по искове за периодически платежи за неопределен срок или за пожизнени платежи - сборът на платежите за три години.
По искове, които не са измежду посочените, съдът самичък дефинира първична цена на желае. Цената на желае се показва от ищеца. По искове, по които оценката съставлява усложнение сега на предявяване на желае, цената на желае се дефинира почти от съда, като след това се изиска спомагателна такса или се връща надвзетата съгласно цената, която съдът дефинира при решение на делото.
Законът позволява опция за освобождение от такси. Така да вземем за пример такива не заплащат ищците, които са служащи, чиновници и членове на кооперации. Става дума обаче единствено по водени от тях искове, произлизащи от трудови правни отношения. Такси не заплащат и тези, които завеждат искове за прехрана, не се заплащат и по искове, водени от прокурор.
Такси и разходи по производството не се внасят и от физически лица, за които е прието от съда, че нямат задоволително средства да ги заплатят. Освобождаването става от ръководителя на съответния областен или областен съд. За задачата обаче би трябвало да се показа молба за освобождение от държавна такса, както и декларация за фамилно и материално състояние и имотно положение. По молбата за освобождение съдът взема поради приходите на лицето и на неговото семейство, имущественото положение, удостоверено с декларация, фамилното състояние, здравословното положение, трудовата претовареност, възрастта. Съдът може да установи и други условия, които да водят до освобождение. В случай на освобождение разноските по производството се заплащат от сумите, планувани от бюджета на съда.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ