Зелена светлина: Бъдеще несвършено
Споровете за сегашното стесняват визията за бъдещето. Съвсем естествено, в случай че си напомним за днешните проблеми, разказани от фантастите преди десетки години. Претрупани градове, нечист въздух, дефицит на запаси, само че и високи технологии, както и безконечното разделяне на хора, които разполагат с доста и други, които имат прекомерно малко.
Стремежът на индивида да се отличава от себеподобните си е родил и ражда прелестни творби на изкуството и главозамайващи механически достижения. Само че общоизвестната приказка за Стълбата трансформира опциите за мнозина в преимущества за шепа определени. Стига се до такава степен, че малцината определени имат привилегията да поемат чист и пресен въздух и да се радват на слънцето и небето, до момента в който останалите дишат през маски и с тъга си пробиват път из потъналите в смог градове някъде там, долу...
Визията за този свят е разказана през 1973 година от огромния испански фантазьор Доминго Сантос. Разказът му " Отвъд облаците " в днешно време наподобява все по-малко като метафора и все по-тревожно припомня за действителността. Той чертае крайните точки на екологичното разделяне. Истински " съумелите " живеят на първокласни платформи, които се носят над земята на друга височина според от замърсяването в долните пластове. А най-долу, на повърхността, са останалите хора - бледи, с хилави гърди, залутани измежду пелена от димни частици. Без небе, измежду мътната и нищожна слънчева светлина.
Екстремното развлечение на хората от платформите е гмуркане в облаците - примес от бънджи скок и полет с антигравитационен костюм. Границата на гмуркането е на хиляда метра от нечистата повърхнина. Хората долу ненавиждат хората горе. Но не престават да работят за тях. Само че всеки, стъпил на платформите, мечтае да остане там. И да не помни час по-скоро за екологичната съсипия на повърхността. Фантастичната история на Доминго Сантос е обезпокоително действителна не толкоз поради замърсяването, а поради лекотата, с която индивидът е подготвен да пожертва общото оцеляване в подмяна на персоналното задоволство. Новият прочит на остарелия роман несъмнено си коства.
Стремежът на индивида да се отличава от себеподобните си е родил и ражда прелестни творби на изкуството и главозамайващи механически достижения. Само че общоизвестната приказка за Стълбата трансформира опциите за мнозина в преимущества за шепа определени. Стига се до такава степен, че малцината определени имат привилегията да поемат чист и пресен въздух и да се радват на слънцето и небето, до момента в който останалите дишат през маски и с тъга си пробиват път из потъналите в смог градове някъде там, долу...
Визията за този свят е разказана през 1973 година от огромния испански фантазьор Доминго Сантос. Разказът му " Отвъд облаците " в днешно време наподобява все по-малко като метафора и все по-тревожно припомня за действителността. Той чертае крайните точки на екологичното разделяне. Истински " съумелите " живеят на първокласни платформи, които се носят над земята на друга височина според от замърсяването в долните пластове. А най-долу, на повърхността, са останалите хора - бледи, с хилави гърди, залутани измежду пелена от димни частици. Без небе, измежду мътната и нищожна слънчева светлина.
Екстремното развлечение на хората от платформите е гмуркане в облаците - примес от бънджи скок и полет с антигравитационен костюм. Границата на гмуркането е на хиляда метра от нечистата повърхнина. Хората долу ненавиждат хората горе. Но не престават да работят за тях. Само че всеки, стъпил на платформите, мечтае да остане там. И да не помни час по-скоро за екологичната съсипия на повърхността. Фантастичната история на Доминго Сантос е обезпокоително действителна не толкоз поради замърсяването, а поради лекотата, с която индивидът е подготвен да пожертва общото оцеляване в подмяна на персоналното задоволство. Новият прочит на остарелия роман несъмнено си коства.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ