Иван Николов: Проблемът не е в македонската история, проблемът е в македонистичното й тълкуване
Споровете, които се породиха в смесената българо-македонска комисия по историческите и просветителните въпроси са колкото неуместни, толкоз и смешни.
Проблемът не е дали Гоце Делчев е българин или македонец. Той е и едното, и другото. Проблемът е, че Гоце би трябвало да стане македонист, т.е. той да облече рухото на югокомунистическия модел за Македония и да замязя на враговете, против които се е борил. Това е формулата, по която се възпроизвежда цялата античност, цялото Средновековие, Възраждането и революционните битки, формула, която не признава научна истина, научни престижи и въобще от дълго време откритите научни правила.
Корените на това събитие би трябвало да търсим в прозренията на Стоян Новакович за методите, посредством които българите в Македония би трябвало да станат сърби. Тези способи след 1886 година, т.е. след спора сред България и Русия, обилно бяха подкрепени и от съветската агитация в Македония. Решението на Коминтерна за „ македонска нация ” и изключително след края на Втората международна война, когато Македония остана в границите на Титова Югославия, македонизмът от чисто шовинистично-геополитическа проекция, се трансформира в мощно идеологизирана национално-политическа теория. Парадоксът е в това, че под лозунга за битка с фашизма, този мироглед беше натрапен с типично фашистки способи, единствено че под маската на комунизма. В съвсем трийсетгодишното независимо битие на младата република около Вардара никой не дръзна да стартира полемика за същността на привнесената извън македонистична доктрина, за нейния произход, способи на внедряване и способи на одобряване. Страхът да не би да пострада идентитета, става дума за македонистичния идентитет, т.е. подправената визия за себе си, е най-комичният боязън, който познава международната история. Колкото и да не им се желае, на елитите в Скопие – научни, политически, идеологически, военни, стопански – им следва открит конфликт с фалшивостта на този „ народен идентит ”. Това ще бъде провокирано от могъщия световен продан на информация, който те няма по какъв начин да спрат. Македонското общество като цяло е пред прага на разтърсващо трагичен диалог за себе си. Разговор, който досегашните способи за възпирането му – посредством наукоподобни мъдрувания, внушения и „ доказателства ” – няма да могат да го предотвратят.
За по-дълбоко прозрение в тъканта на македонизма, предлагам и разсъжденията на един задграничен интелектуалец, които ни водят към първичната концепция за сходен фалшификат, чиято рецепта напълно не е автентично сръбско откритие.
***
ПЕТЕР ЮХАС, маджарски есеист, книжовен критик и преводач:
„ Ако преди години някой ми беше споделил, че отводът (далдърдисването) е комфортен и се ползва за отделяне на обособени народностни групи от тяхната нация и за превръщането им в обособен, нов народ, то просто бих се изсмял на този човек. И това бе по този начин, до момента в който не попаднаха в ръцете ми събраните съчинения на един от уредниците и вдъхновителите на Свещения съюз – отличния австрийски посланик княз Метерних… В 1815 година той предложил на своя император Франц I безусловно същия способ за отделяне от полската нация, от тяхната майка-родина, и за германизиране на галицийските поляци. „ От поляците не трябва внезапно да вършим немци, а изначало и на първо място – същински галицийци, с цел да престанат да се смятат за поляци ”… И още: „ Само по подобен метод – поредно, настъпателно, правейки крачка по крачка в мечтаната посока, може да се надяваме, че ще стигнем до крайната цел. Всеки различен метод на държавното управление освен би ни отдалечил от поставената цел, а и ще стане рисков за самите нас… ”
Дяволски гениалният проект, създаден от Метерних, станал публично притежание след издание на събраните му съчинения (1880-1884), бил общопризнат и прибавен от изтъкнатия сръбски посланик, упълномощен в Истанбул, Стоян Новакович.
Стремежите на българите в Македония за съединяване с майката-родина Стоян Новакович желае да пресече по тествания Метернихов способ: събуждането на локалния патриотизъм… обработване у популацията на неестествен псевдонационализъм. Затова той не желае от българите в Македония внезапно да станат сърби, а изхождайки от названието на земята им – Македония, предлага да бъдат наричани македонци, т.е присажда у тях ново национално самосъзнание… Ето по какъв начин сръбският посланик перифразира цитираните нагоре думи на Метерних: „ Тъй като българската концепция, както е известно на всички, е пуснала дълбоки корени в Македония, аз мисля, че е съвсем невероятно тя изцяло да се разколебае, като противопоставяме единствено сръбската концепция. Тая концепция, притеснявам се, не би била в положение като чисто и голо опълчване да потисне българската и по тази причина сръбската концепция би имала изгода от някакъв съдружник, който би бил внезапно срещу българизма и който би имал зад себе си детайлите, които биха могли да привлекат към себе си народа и националните усеща, като ги отделят от българизма. Този съдружник виждам в македонизма ”
Както излиза наяве, македонизмът на забележителния идеолог на великосръбската концепция Стоян Новакович извършва същата роля в Македония, както галицизмът на Метерних в Галиция или по-късно молдовизмът в Молдова. Понятието „ македонизъм ” добива плът и кръв посредством пробудения местен национализъм и изкуствено подтикваните локални обичаи.
С оглед на всичко това още през 1886 година в Истанбул Стоян Новакович провежда – по Метернихов пример – „ Дружество на сърбо-македонците ”. Ето мотивацията и обяснението му: „ За да се унищожи българското въздействие в Македония и да се сътвори сръбско и да се резервира народността на сърбо-македонския народ, би трябвало да се основе в Цариград сдружение на сърбо-македонците. Вестникът ще се назовава „ Македонски вастник ” и ще се придържа към следната програма… На македонския народ се влива сръбски дух, с цел да му се потвърди, че македонците не са българи, че с българите към този момент нямат никаква връзка, че българите са неприятели на македонския народ… Да се развива най-енергично агитация за изгонването на българските владици и учители, родом от Македония и възпитани в български дух… Да се вземе сръбската писменост като най-подходяща за македонския език „ и т.н… ”… при Соян Новакович заслугата е тази, че незабавно е прочел оповестените съчинения на австрийския канцлер (което ние не направихме в продължение на 100 години) и пръв приложил на процедура неговото изобретение. ”
(Петер Юхас, „ Договорът ми с Бога ”,Велико Търново, 2002 г, стр. 202-205 ).
Мякедонският историкът доктор Климент Джамбазовски не е чел съчиненията на Метерних, само че той надникнал в тайните сръбски архиви, попада на отчетите на Стоян Новакович от Цариград с препоръчаните формули за македонизма до министъра на просветата Владан Джорджевич в Белград. Така се ражда книгата му „ Културноопштествените врски на Македонците со Србиja во текот на XIX век ”, Скопиje, 1960 г.Заради тази си смелост той заплати с научната си кариера, само че пък остави дълбока диря, тъй като извади на показ грижливо защитаваната в загадка теория за промяната на генетичния код на Македония.
***
Рецептата на Метерних, приложена за германизиране на галицийските поляци и усвоена от Стоян Новакович за сърбизиране на македонските българи се трансформира в неотменимо „ научно предписание ” за историците, политиците, обществениците, учителите в Социалистическа Р Македония, в границите на Югославия след Втората международна война. За огромна изненада и страдание на обективната международна историография, това предписание продължава да сковава волята, интелекта и възприятието за обективност на огромна част от елита на днешното македонско общество.
В днешната Република Северна Македония историците не престават да обслужват тази скица на знание, пренебрегвайки юначен научните правила. Така стълбове на македонистичното мислене и съзнание там се трансфораха във внедрените още в края на XIX век белградските храненици, родени в Македония, като Кръсте Мисирков, макар пословичната му променчивост, Коста Групчев -ич, Наум Евров -ич, Темко Попов-ич и други Към тях ще прибавя и имената на съветските им наставници Иван Аксаков, В.В.Комаров, Петър Драганов, както и посланика на Петербург в Цариград Нелидов. Около техните персони и каузи пионерите на македонизма в Социалистическа Македония след 1944 година Блаже Конески, Блаже Ристовски, Димитър Митрев, Лазар Мойсов, Иван Катарджиев, Гане Тодоровски трябваше да утвърдят съшитата с бели конци митология, която и през днешния ден сковава волята и мозъците на мнозина там.
Ще посоча няколко образеца.
В предговора към юбилейното издание на „ За македонцките работи ” на Кръсте Мисирков, Скопие, 1953 година тогавашният министър на просветата Даре Джамбаз загатва ролята на издаваното в София през 1892 година списание „ Лоза ”, като подстрекател на „ македонския народен фракционизъм ”, само че „ пропуща ” да цитира думите на самите редактори. А те в кн. 3 на списанието поместват „ Необнародван отговор до в. ”Свобода ”, поради несправедливите обвинявания против тях, който приключва по този начин: ”…Остава затова още един път да издигнем гласът си самоуверено пред целия български свят, че Дружината ни е надалеч от всевъзможни сепаратистически замисли, които така преждевременно се хвърлиха върху нея и да заявим, че ИДЕАЛЪТ НА МЛАДАТА МАК.КН.ДР. Е, НЕ СЕПАРАТИЗЪМ, А ЕДИНСТВОТО НА ЦЕЛОКУПНИЯ БЪЛГАРСКИ НАРОД… ОТ ЧЕРНО МОРЕ ДО ДРИН… ”
По същата формула и Блаже Ристовски във фундаменталния си труд „ Мисирков ” повтаря рефрена за сепаратизма на редакторите на „ Лоза ”, само че „ не помни ” да цитира техния „ Необнародван отговор до в. ”Свобода ”.
Това е господстващият принцип и в днешната историография на Скопие. Изважда се някакъв фрагмент, от общата конструкция на текста и той зазвучава напълно независимо и с противоположно наличие на авторовия план. Любима фраза, която се цитира постоянно в Скопие, без да се показва източникът, като се приписва ту на Гоце, ту на Яне е: „ Ние не можем да го бараме своето спасуване успешно, ниту како Грци, ниту како Срби, ниту како Бугари, туку како Македонци… ”
В книгата си „ Претходниците на Мисирков ”, Скопие, 1968 година Гане Тодоровски като приказва за вестника на Коста Шахов „ Македония ” от 1888 година, издаван в началото в Русе, а по-късно в София, също употребява този откъс, без да спомене, че той е част от по-голям текст в бр.36 от 19 август 1889 година на същия вестник и озаглавен „ Мнение за решение на Македонския въпрос ”. Текстът е много дълъг, ще приведа част от него, с цел да се види в какъв смисъл е употребен упоменатият фрагмент: „ …И през днешния ден е желателно най-малко от свободните си братя българи да се насърчи робът за една независима битка, когато се вижда, че другояче е мъчно и много рисково да се работи за тоя трагичен край. Ние сме казвали и различен път, не е време щото ние, македонците, да заявяваме нашето предпочитание за съединяването ни с известна страна. Това е рисково, най-първо за сами нас, македонците, и след това за целия български народ. В подобен случай ще се възползват съседите, Македония ще бъде раздрана и НАШИЯТ БЪЛГАРСКИ ИДЕАЛ ОСУЕТЕН. Освобождението на Македония и присъединението й с известна страна са два въпроса, които е немислимо да се решат удобно в едно и също време, а поредно. И македонската емиграция най-малко за време би трябвало да напусне досегашната си политика. Тя би трябвало да се сложи в битката си на чисто македонска почва. И след това може да върви сполучливо напред с своите стремления. Ние не можем да търсим своето избавление успешно нито като гърци, нито като сърби, нито като българи, а като македонци, на които, имаме вяра, всички ще погледнат еднообразно с положително око. Най-много в този случай би трябвало да ни предизвикват НАШИТЕ БРАТЯ БЪЛГАРИ, ОЩЕ ПОВЕЧЕ, ЧЕ БОЛШИНСТВОТО В МАКЕДОНИЯ Е БЪЛГАРСКО… и така нататък ”След ва автограф ”Единъ Македонецъ ”.
***
Работата на взаимната българо-македонска комисия по историческите и просветителните въпроси засегна тъкмо тези порочни практики на македонистичната хуманитаристика. Историците от Скопие се съпротивляват на откритата от обективната просвета истина в името на обоготворяваните с години митологеми, които те се пробват да внушават и на другите.
Острите словесни престрелки сред българския министър председател Бойко Борисов и сръбския външен министър Ивица Дачич отвън злободневния им темперамент ни препращат към по-далечни исторически времена. От втората половина на XIX век и през целия ХХ век сред Македония и България се е изправяла Сърбия с неимоверните си прищевки, мъчителни упоритости и античовешки изобретения. И когато единствено преди дни в Сараево се срещнаха президентът на Р С Македония Стево Пендаровсски и министър председателят на България Бойко Борисов върху техния диалог лягаше невидимата сянка на Стоян Новакович, Никола Пашич, Тито и Милошевич, претворена в някакъв постоянно натрапващ се Ивица Дачич… Проблемът сред София и Скопие и през днешния ден е не историята, а с десетилетия фанатично насаждания сръбски антибългаризъм. Натоварената с висока доза двоякост дефиниция на Пендаровски, че Гоце е българин, който се е борил за самостоятелна македонска страна и наситената с неосъзната подигравка имитация на Бойко Борисов, че Гоце е нашият Че Гевара единствено акцентират днешните комплицирани превъплъщения на казуса, наследен ни от Стоян Новакович.
Добре е като лекарство против етноидеологизирания махмурлук на македонското общество, да се оферират повече текстове на одобрени учени, чийто престиж не предстои на подозрение. Кой и по какъв начин, да вземем за пример в Македония би възразил на следния разбор на световноизвестния учен Игор Калиганов от Русия: ”В днешната македонска преса и в някои изявления на македонските слависти се натрапват дефиниции като „ Македония ”, „ античен македонски публицист ”, „ античен македонски език ”, „ антична македонска литература ”, „ антична македонска просвета ”. Според мен по отношение на историческите и историко-културните монументи, отнасящи се за времето от IX до XVII век, сходни дефиниции могат да се използват извънредно в географски смисъл… Литературата на Първото българско царство не би трябвало да се разделя на литература на Източна България и на Македония. Тя е била една и е образувала единно културно-енергийно „ поле ”, в което едното не е могло да съществува без другото. От края на IX и през целия Х век всичко основано в региона на литературата и книжнината в Преслав е ставало притежание и на Охрид и на македонските културни центрове и назад – основаните в тези области на българската страна истински и преводни литературни монументи незабавно се препращат към Преслав и Източна България… ”
(„ Македония: проблеми на историята и културата, Москва, 1999 година ” Сборник на Руската академия на науките и Института по славяноведение).
Логиката повелява болният не да се сърди на лекаря, че му е разкрил тежко заболяване, а да се концентрира върху действителните благоприятни условия за личното си излекуване. /БГНЕС
————–
Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание “България-Македония ” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. Текстът е написан особено за БГНЕС.
Проблемът не е дали Гоце Делчев е българин или македонец. Той е и едното, и другото. Проблемът е, че Гоце би трябвало да стане македонист, т.е. той да облече рухото на югокомунистическия модел за Македония и да замязя на враговете, против които се е борил. Това е формулата, по която се възпроизвежда цялата античност, цялото Средновековие, Възраждането и революционните битки, формула, която не признава научна истина, научни престижи и въобще от дълго време откритите научни правила.
Корените на това събитие би трябвало да търсим в прозренията на Стоян Новакович за методите, посредством които българите в Македония би трябвало да станат сърби. Тези способи след 1886 година, т.е. след спора сред България и Русия, обилно бяха подкрепени и от съветската агитация в Македония. Решението на Коминтерна за „ македонска нация ” и изключително след края на Втората международна война, когато Македония остана в границите на Титова Югославия, македонизмът от чисто шовинистично-геополитическа проекция, се трансформира в мощно идеологизирана национално-политическа теория. Парадоксът е в това, че под лозунга за битка с фашизма, този мироглед беше натрапен с типично фашистки способи, единствено че под маската на комунизма. В съвсем трийсетгодишното независимо битие на младата република около Вардара никой не дръзна да стартира полемика за същността на привнесената извън македонистична доктрина, за нейния произход, способи на внедряване и способи на одобряване. Страхът да не би да пострада идентитета, става дума за македонистичния идентитет, т.е. подправената визия за себе си, е най-комичният боязън, който познава международната история. Колкото и да не им се желае, на елитите в Скопие – научни, политически, идеологически, военни, стопански – им следва открит конфликт с фалшивостта на този „ народен идентит ”. Това ще бъде провокирано от могъщия световен продан на информация, който те няма по какъв начин да спрат. Македонското общество като цяло е пред прага на разтърсващо трагичен диалог за себе си. Разговор, който досегашните способи за възпирането му – посредством наукоподобни мъдрувания, внушения и „ доказателства ” – няма да могат да го предотвратят.
За по-дълбоко прозрение в тъканта на македонизма, предлагам и разсъжденията на един задграничен интелектуалец, които ни водят към първичната концепция за сходен фалшификат, чиято рецепта напълно не е автентично сръбско откритие.
***
ПЕТЕР ЮХАС, маджарски есеист, книжовен критик и преводач:
„ Ако преди години някой ми беше споделил, че отводът (далдърдисването) е комфортен и се ползва за отделяне на обособени народностни групи от тяхната нация и за превръщането им в обособен, нов народ, то просто бих се изсмял на този човек. И това бе по този начин, до момента в който не попаднаха в ръцете ми събраните съчинения на един от уредниците и вдъхновителите на Свещения съюз – отличния австрийски посланик княз Метерних… В 1815 година той предложил на своя император Франц I безусловно същия способ за отделяне от полската нация, от тяхната майка-родина, и за германизиране на галицийските поляци. „ От поляците не трябва внезапно да вършим немци, а изначало и на първо място – същински галицийци, с цел да престанат да се смятат за поляци ”… И още: „ Само по подобен метод – поредно, настъпателно, правейки крачка по крачка в мечтаната посока, може да се надяваме, че ще стигнем до крайната цел. Всеки различен метод на държавното управление освен би ни отдалечил от поставената цел, а и ще стане рисков за самите нас… ”
Дяволски гениалният проект, създаден от Метерних, станал публично притежание след издание на събраните му съчинения (1880-1884), бил общопризнат и прибавен от изтъкнатия сръбски посланик, упълномощен в Истанбул, Стоян Новакович.
Стремежите на българите в Македония за съединяване с майката-родина Стоян Новакович желае да пресече по тествания Метернихов способ: събуждането на локалния патриотизъм… обработване у популацията на неестествен псевдонационализъм. Затова той не желае от българите в Македония внезапно да станат сърби, а изхождайки от названието на земята им – Македония, предлага да бъдат наричани македонци, т.е присажда у тях ново национално самосъзнание… Ето по какъв начин сръбският посланик перифразира цитираните нагоре думи на Метерних: „ Тъй като българската концепция, както е известно на всички, е пуснала дълбоки корени в Македония, аз мисля, че е съвсем невероятно тя изцяло да се разколебае, като противопоставяме единствено сръбската концепция. Тая концепция, притеснявам се, не би била в положение като чисто и голо опълчване да потисне българската и по тази причина сръбската концепция би имала изгода от някакъв съдружник, който би бил внезапно срещу българизма и който би имал зад себе си детайлите, които биха могли да привлекат към себе си народа и националните усеща, като ги отделят от българизма. Този съдружник виждам в македонизма ”
Както излиза наяве, македонизмът на забележителния идеолог на великосръбската концепция Стоян Новакович извършва същата роля в Македония, както галицизмът на Метерних в Галиция или по-късно молдовизмът в Молдова. Понятието „ македонизъм ” добива плът и кръв посредством пробудения местен национализъм и изкуствено подтикваните локални обичаи.
С оглед на всичко това още през 1886 година в Истанбул Стоян Новакович провежда – по Метернихов пример – „ Дружество на сърбо-македонците ”. Ето мотивацията и обяснението му: „ За да се унищожи българското въздействие в Македония и да се сътвори сръбско и да се резервира народността на сърбо-македонския народ, би трябвало да се основе в Цариград сдружение на сърбо-македонците. Вестникът ще се назовава „ Македонски вастник ” и ще се придържа към следната програма… На македонския народ се влива сръбски дух, с цел да му се потвърди, че македонците не са българи, че с българите към този момент нямат никаква връзка, че българите са неприятели на македонския народ… Да се развива най-енергично агитация за изгонването на българските владици и учители, родом от Македония и възпитани в български дух… Да се вземе сръбската писменост като най-подходяща за македонския език „ и т.н… ”… при Соян Новакович заслугата е тази, че незабавно е прочел оповестените съчинения на австрийския канцлер (което ние не направихме в продължение на 100 години) и пръв приложил на процедура неговото изобретение. ”
(Петер Юхас, „ Договорът ми с Бога ”,Велико Търново, 2002 г, стр. 202-205 ).
Мякедонският историкът доктор Климент Джамбазовски не е чел съчиненията на Метерних, само че той надникнал в тайните сръбски архиви, попада на отчетите на Стоян Новакович от Цариград с препоръчаните формули за македонизма до министъра на просветата Владан Джорджевич в Белград. Така се ражда книгата му „ Културноопштествените врски на Македонците со Србиja во текот на XIX век ”, Скопиje, 1960 г.Заради тази си смелост той заплати с научната си кариера, само че пък остави дълбока диря, тъй като извади на показ грижливо защитаваната в загадка теория за промяната на генетичния код на Македония.
***
Рецептата на Метерних, приложена за германизиране на галицийските поляци и усвоена от Стоян Новакович за сърбизиране на македонските българи се трансформира в неотменимо „ научно предписание ” за историците, политиците, обществениците, учителите в Социалистическа Р Македония, в границите на Югославия след Втората международна война. За огромна изненада и страдание на обективната международна историография, това предписание продължава да сковава волята, интелекта и възприятието за обективност на огромна част от елита на днешното македонско общество.
В днешната Република Северна Македония историците не престават да обслужват тази скица на знание, пренебрегвайки юначен научните правила. Така стълбове на македонистичното мислене и съзнание там се трансфораха във внедрените още в края на XIX век белградските храненици, родени в Македония, като Кръсте Мисирков, макар пословичната му променчивост, Коста Групчев -ич, Наум Евров -ич, Темко Попов-ич и други Към тях ще прибавя и имената на съветските им наставници Иван Аксаков, В.В.Комаров, Петър Драганов, както и посланика на Петербург в Цариград Нелидов. Около техните персони и каузи пионерите на македонизма в Социалистическа Македония след 1944 година Блаже Конески, Блаже Ристовски, Димитър Митрев, Лазар Мойсов, Иван Катарджиев, Гане Тодоровски трябваше да утвърдят съшитата с бели конци митология, която и през днешния ден сковава волята и мозъците на мнозина там.
Ще посоча няколко образеца.
В предговора към юбилейното издание на „ За македонцките работи ” на Кръсте Мисирков, Скопие, 1953 година тогавашният министър на просветата Даре Джамбаз загатва ролята на издаваното в София през 1892 година списание „ Лоза ”, като подстрекател на „ македонския народен фракционизъм ”, само че „ пропуща ” да цитира думите на самите редактори. А те в кн. 3 на списанието поместват „ Необнародван отговор до в. ”Свобода ”, поради несправедливите обвинявания против тях, който приключва по този начин: ”…Остава затова още един път да издигнем гласът си самоуверено пред целия български свят, че Дружината ни е надалеч от всевъзможни сепаратистически замисли, които така преждевременно се хвърлиха върху нея и да заявим, че ИДЕАЛЪТ НА МЛАДАТА МАК.КН.ДР. Е, НЕ СЕПАРАТИЗЪМ, А ЕДИНСТВОТО НА ЦЕЛОКУПНИЯ БЪЛГАРСКИ НАРОД… ОТ ЧЕРНО МОРЕ ДО ДРИН… ”
По същата формула и Блаже Ристовски във фундаменталния си труд „ Мисирков ” повтаря рефрена за сепаратизма на редакторите на „ Лоза ”, само че „ не помни ” да цитира техния „ Необнародван отговор до в. ”Свобода ”.
Това е господстващият принцип и в днешната историография на Скопие. Изважда се някакъв фрагмент, от общата конструкция на текста и той зазвучава напълно независимо и с противоположно наличие на авторовия план. Любима фраза, която се цитира постоянно в Скопие, без да се показва източникът, като се приписва ту на Гоце, ту на Яне е: „ Ние не можем да го бараме своето спасуване успешно, ниту како Грци, ниту како Срби, ниту како Бугари, туку како Македонци… ”
В книгата си „ Претходниците на Мисирков ”, Скопие, 1968 година Гане Тодоровски като приказва за вестника на Коста Шахов „ Македония ” от 1888 година, издаван в началото в Русе, а по-късно в София, също употребява този откъс, без да спомене, че той е част от по-голям текст в бр.36 от 19 август 1889 година на същия вестник и озаглавен „ Мнение за решение на Македонския въпрос ”. Текстът е много дълъг, ще приведа част от него, с цел да се види в какъв смисъл е употребен упоменатият фрагмент: „ …И през днешния ден е желателно най-малко от свободните си братя българи да се насърчи робът за една независима битка, когато се вижда, че другояче е мъчно и много рисково да се работи за тоя трагичен край. Ние сме казвали и различен път, не е време щото ние, македонците, да заявяваме нашето предпочитание за съединяването ни с известна страна. Това е рисково, най-първо за сами нас, македонците, и след това за целия български народ. В подобен случай ще се възползват съседите, Македония ще бъде раздрана и НАШИЯТ БЪЛГАРСКИ ИДЕАЛ ОСУЕТЕН. Освобождението на Македония и присъединението й с известна страна са два въпроса, които е немислимо да се решат удобно в едно и също време, а поредно. И македонската емиграция най-малко за време би трябвало да напусне досегашната си политика. Тя би трябвало да се сложи в битката си на чисто македонска почва. И след това може да върви сполучливо напред с своите стремления. Ние не можем да търсим своето избавление успешно нито като гърци, нито като сърби, нито като българи, а като македонци, на които, имаме вяра, всички ще погледнат еднообразно с положително око. Най-много в този случай би трябвало да ни предизвикват НАШИТЕ БРАТЯ БЪЛГАРИ, ОЩЕ ПОВЕЧЕ, ЧЕ БОЛШИНСТВОТО В МАКЕДОНИЯ Е БЪЛГАРСКО… и така нататък ”След ва автограф ”Единъ Македонецъ ”.
***
Работата на взаимната българо-македонска комисия по историческите и просветителните въпроси засегна тъкмо тези порочни практики на македонистичната хуманитаристика. Историците от Скопие се съпротивляват на откритата от обективната просвета истина в името на обоготворяваните с години митологеми, които те се пробват да внушават и на другите.
Острите словесни престрелки сред българския министър председател Бойко Борисов и сръбския външен министър Ивица Дачич отвън злободневния им темперамент ни препращат към по-далечни исторически времена. От втората половина на XIX век и през целия ХХ век сред Македония и България се е изправяла Сърбия с неимоверните си прищевки, мъчителни упоритости и античовешки изобретения. И когато единствено преди дни в Сараево се срещнаха президентът на Р С Македония Стево Пендаровсски и министър председателят на България Бойко Борисов върху техния диалог лягаше невидимата сянка на Стоян Новакович, Никола Пашич, Тито и Милошевич, претворена в някакъв постоянно натрапващ се Ивица Дачич… Проблемът сред София и Скопие и през днешния ден е не историята, а с десетилетия фанатично насаждания сръбски антибългаризъм. Натоварената с висока доза двоякост дефиниция на Пендаровски, че Гоце е българин, който се е борил за самостоятелна македонска страна и наситената с неосъзната подигравка имитация на Бойко Борисов, че Гоце е нашият Че Гевара единствено акцентират днешните комплицирани превъплъщения на казуса, наследен ни от Стоян Новакович.
Добре е като лекарство против етноидеологизирания махмурлук на македонското общество, да се оферират повече текстове на одобрени учени, чийто престиж не предстои на подозрение. Кой и по какъв начин, да вземем за пример в Македония би възразил на следния разбор на световноизвестния учен Игор Калиганов от Русия: ”В днешната македонска преса и в някои изявления на македонските слависти се натрапват дефиниции като „ Македония ”, „ античен македонски публицист ”, „ античен македонски език ”, „ антична македонска литература ”, „ антична македонска просвета ”. Според мен по отношение на историческите и историко-културните монументи, отнасящи се за времето от IX до XVII век, сходни дефиниции могат да се използват извънредно в географски смисъл… Литературата на Първото българско царство не би трябвало да се разделя на литература на Източна България и на Македония. Тя е била една и е образувала единно културно-енергийно „ поле ”, в което едното не е могло да съществува без другото. От края на IX и през целия Х век всичко основано в региона на литературата и книжнината в Преслав е ставало притежание и на Охрид и на македонските културни центрове и назад – основаните в тези области на българската страна истински и преводни литературни монументи незабавно се препращат към Преслав и Източна България… ”
(„ Македония: проблеми на историята и културата, Москва, 1999 година ” Сборник на Руската академия на науките и Института по славяноведение).
Логиката повелява болният не да се сърди на лекаря, че му е разкрил тежко заболяване, а да се концентрира върху действителните благоприятни условия за личното си излекуване. /БГНЕС
————–
Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание “България-Македония ” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. Текстът е написан особено за БГНЕС.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ