Луи ХІV - история, живот и постижения
Според Волтер има директна и мощна връзка сред икономическия прогрес на една страна и развиването на нейната просвета.
Философът счита, че владетелят може да взима правилни или неправилни управленчески решения, само че значимо е какво оставя след себе си в културен проект. И тъкмо поради достиженията в културната сфера той слага ръководството на Луи ХІV на една нога с антична Гърция, Рим и Ренесансова Италия и го дефинира като един от златните интервали в човешката история, а освен в тази на Франция. Той счита, че Европа е задължена на Луи ХІV за духа и учтивостта.
Кралят Слънце, по този начин е прочут този държател и споменаването на името му извиква асоциации за лукс, разгул и безгранична претрупаност. Управлението му обаче има и друга страна, той прави Франция преобладаваща мощ в Европа, трансформира духа на Просвещението във водещ и с това надминава другите модерни монархии. Дългото му властване е несъмнено като ера, като векът на Луи ХІV. С какво още се отличава най-известният френски монарх и какво може да се каже за неговото царуване?
Рождение и генезис на Луи ХІV
На 5 септември 1638 на крал Луи ХІІІ и брачната половинка му Ана Австрийска се ражда наследник и получава името Луи Дийодоне, което значи подарък от Бога, тъй като е престолонаследник или както се назовава във Франция - дофин. Историята го запомня като Луи ХІV дьо Бурбон.
Това, което може да се каже незабавно за него е, че е най-дълго управлявалият европейски монарх. Кралят Слънце седи на френския престол цели 72 години. Още невръстен той наследява татко си след гибелта му, само че ръководят регенти до пълнолетието му. Това са майка му, Ана Австрийска и кардинал Мазарини. Кардиналът съумява да завземе властта и даже когато младият крал навършва пълноправие, той не го позволява до взимането на решения.
Това, което получава като завещание от активността на регентите си, е довеждане докрай на 30-годишната война с победа за Франция, от което монархията печели 2 области, отстъпени от Испания, както и ръката на испанската принцеса Мария Тереза, с което френският монарх добива право над испанското завещание.
Другото значимо събитие от ранните години на Луи ХІV е поредицата от цивилен войни, наречени Фронда, които отсрочват коронацията му за интервал от 3 години.
Разочарованията, които претърпява около тези събития, довеждат до образуване на разбиране у младия престолонаследник, че дадените му права са непосредствено от Бога, а правилото на безспорната монархия става водещ за целия му живот.
Красноречиво доказателство за убеждението му в безспорната монархия е крилатата фраза: Държавата, това съм аз! Жак- Антоан Дьолюр твърди, че Луи ХІV я произнася през 1655 година. Тогава по време на съвещание на Парламента едвам 17- годишният предстоящ монарх, появил се на съвещание в костюм за лов, прекъсва съдията с тази фраза, която в следствие става негова визитка пред поколенията.
Изграждане на абсолютизма при Краля слънце
През 1661 година кардинал Мазарини умира и младият държател стартира персоналното си ръководство. Първото решение, което взима е, че няма да има кардинал, а ще ръководи самичък. Поучен от опита с италианеца Мазарини, кралят взема решение, че високите административни и духовни постове по-рядко би трябвало да се дават на чужденци.
Макар да няма задоволително положително обучение за поста си, както и да не е изцяло квалифициран кралят твърдо има вяра, че правото му да ръководи е божествено и той е наместник на Бога.
Това му виждане намира израз в мощната концентрация на властта, която монархът реализира. Държейки всички провинции под надзор посредством правилните си интенданти и отнемането на пълномощията на Парламента да оспорва решенията му, Луи ХІV съумява да сплоти французите и да сътвори единната френска нация.
Данъчната промяна, военната промяна са и време на консолидация и единство в страната и увеличение на политическата роля на Франция в международните каузи.
Едновременно с това обаче той води и непрекъснати войни, които изискват безпределно повишение на налозите. Агресивната политика на краля се отразява най-зле в провинцията. Грешна стъпка е и анулацията на разпоредбите за толерантност към друговерците, което се показва в всеобща емиграция на хугенотите от Франция.
Все отново Луи е наименуван Кралят Слънце. И това се дължи на доста обстоятелства. Един от тях е, че дипломацията му господства над всички европейски монархични династии. Армията му е най-добре готова и съвършено командвана. Френската нация доближава при него невиждани висоти с достиженията си в изкуството и науките, в индустрията и най-много с разцвета на търговията.
Златен век за Франция във всички аспекти е този ХVІІ век на ръководство на краля слънце, а външният израз е животът в кралския двор.
Животът във Версай
Стремежът към популярност и искра и споменът за Фрондата подтикват Луи ХІV към пренасяне на столицата. Светският живот се мести на 30 километра югозападно от Париж, в околност, която е била просто гора.
Разкошът, който съставлява новата кралска резиденция - Версай, става обект на злоба от доста владетели по това време. В разцвета на ръководството на краля слънце този дворцов комплекс разполага с 450 стаи, в които могат да се настаняват 3 хиляди индивида. Той е фактическият център на целия държавен живот.
Променя се същността на придворните. От радостни придружители на владетеля те се трансформират в свита със непоколебим код на държание, където значими се оказват добродетели като образование, добър усет и обществено държание.
Версайският замък е и знак на любовните похождения на краля, на многочислените му фаворитки, някои от които играят роля и в политически живот с въздействието си върху решенията на владетеля.
Кралят Слънце вкарва дворцовия етикет и строгите порядки. Те стават норма в най-близкото обграждане на владетеля. Макар да няма публична власт, кралският двор се трансформира във значим орган в живота на страната. Той става най-стабилният държавен инструмент, с който абсолютизмът упражнява надзор над поданиците.
Кралският двор изиграва позитивна роля за Франция през ХVІ и ХVІІ век, само че пък разточителството, достигнало невиждани размери при краля слънце, коства на кралската институция прекалено много в вероятност. Френската гражданска война поставя завършек на абсолютизма.
Значение на ръководството на Луи ХІV
Луи ХІV остава деятелен до последните си дни. Дори в края на неговия Златен век. Усещането за залеза на абсолютизма към този момент се усеща, само че Кралят Слънце продължава да поддържа на високо равнище дворцовия етикет и резервира външно блестящият тип на френската монархия.
Едва 4 дни преди да навърши 77 години, Луи ХІV умира през 1715 години. Мястото му е заето от Луи ХV. Всички негови деца от брака с Мария Тереза умират преди краля. Само синът му Луи, именуван великият дофин доживява до зрелост и умира 4 години преди краля. Той оставя 3 синове. Най-големият от тях- Луи умира единствено година след татко си и по този начин вторият му наследник става Луи ХV. Той е внук на Краля Слънце.
Управлението на Луи ХІV минава под знака на Просвещението, в който разцветът на основополагащите просвета и изкуства и напредъка на човешкия дух са водещото състояние и тъкмо това е повода за Златния век на Луи ХІV.
