Заплашват ни близо 600 тона касетъчни боеприпаси
Според военни специалисти близо 40 на 100 от минизарядите навътре в касетъчните муниции не се задействат незабавно. Смята се, че в към 98 на 100 от случаите на взривяване жертви стават не бойци, а цивилен лица. От тези смъртоносни муниции у нас има 585 тона.
В отчета на държавното управление за положението на защитата и Въоръжените сили през предходната година се показва, че се забавя осъществяването на отговорностите на Република България, произлизащи от Конвенцията по касетъчните муниции от Дъблин 2008 година Тези муниции би трябвало да бъдат унищожени най-късно до 1 октомври 2019 година За несъблюдение на отговорностите по Конвенцията могат да бъдат наложени наказания.
Кабинетът наваксва това закъснение с предлагането за смяна на Закона за осъществяване на Конвенцията по касетъчните муниции и Конвенцията за възбраната на потреблението, складирането, производството и прехвърлянето на противопехотни мини и за тяхното заличаване. В момента е в ход нов план за заличаване на касетъчните муниции на БА, посредством финансиране от американска страна и избор на реализатор посредством Агенцията за поддръжка на НАТО (NSPA). Възможно е това да стане отвън територията на Република България. Нормативно регламентираното условие за връщане на територията на Република България на празната опаковка и отпадъчните взривни субстанции и метали, получени вследствие на утилизацията, което се основава на Закона за държавната благосъстоятелност, обаче затруднява осъществяването на плана. Не единствено това, то основава при превозването опасности от пораждане на произшествия с непредвидими последици. Наред с това е изрично мението, че Българската войска не разполага със складови региони, в които могат да бъдат основани подобаващи условия за предпазване на тези взривни субстанции. Поправката на закона ще даде опция при заличаване на касетъчните муниции на Въоръжените сили отвън територията на Република България, компанията реализатор на плана да се разпорежда с празната опаковка и отпадъчните артикули от процеса на заличаване, което понижава сензитивно рисковете за жителите.
Касетъчните муниции са създадени преди повече от 50 години за нанасяне на удари върху огромни площи. Някои типове касетъчни бомби съдържат до 700 минизаряда. Те унищожават всичко живо на повърхност колкото две футболни полета. Основната уязвимост на касетъчните муниции е, че не са подобаващи за нанасяне на прицелни, прецизни удари. Касетъчните бомби и снаряди поначало са предопределени за приложимост в сражения с присъединяване на огромни пехотни съединения. Днешните въоръжени спорове са от различен темперамент. Много армии обаче не бързат да се откажат от касетъчните муниции.
Напоследък стана ясно за още един риск, чието попречване също се нуждае от средства. Ракетните горива, които са остатъчен артикул от утилизацията на няколко типа ракетни системи – SS-23, на Frog и на Skud, се съхраняват в хранилища с известна все още заплаха, съгласно Министерството на защитата и изключително на експертите в дирекция „ Логистика “. Причината, както я изяснява заместник-министърът на защитата Анатолий Величков, е че пластът метал на танковете, в които се съхранява горивото, стартира да изтънява, което е сериозна причина за взимане на бързи решения.
В тази връзка Министерството на защитата е подхванало нужните дейности още в предходния мандат с опит да бъдат обезпечени средства към този момент и по линия на ОССЕ. Получен е обаче отвод да има други донори за финансиране на заличаването и ще се разчита единствено на нашия бюджет.
В момента тече процедура по координиране с комисията, която е към Министерския съвет, за разпределяне на такива средства. Прогнозата е, че отговорът ще бъде негативен, което ще наложи обособяване на средства от бюджета на министерството.
Разбира се, казусът не е единствено в касетъчните муниции и ракетните горива. В хода на осъществяване на Плана за развиване на въоръжените сили до 2020 година и заради редица софтуерни условия, към 1 януари т.г. броят на ненужните въоръжения и муниции в Българската войска набъбна. Излишните въоръжения са 14 830, а непотребните муниции – 4695 тона. Крайно време е да се одобри национална стратегия с целеви средства за очистване на тези цъкъщи бомби. В противоположен случай случаите няма да бъдат изключение.
Утилизацията на боеприпасите у нас е блокирана
С признатите в края на 2015 година промени в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните субстанции и пиротехническите произведения, съгласно които утилизацията на боеприпасите следва се прави единствено от производителите им, на процедура беше блокиран процесът по утилизация на муниции в Българската войска. Процедурите за възлагане на публични поръчки за утилизация/унищожаване на муниции бяха спрени, се показва в Доклада за положението на защитата и Въоръжените сили за 2016 година В тази връзка Министерството на защитата насочва напъните си за освобождение от муниции, чието техническо положение е причина за пораждане на произшествия при по- нататъшното им предпазване, посредством унищожаването им.
В отчета на държавното управление за положението на защитата и Въоръжените сили през предходната година се показва, че се забавя осъществяването на отговорностите на Република България, произлизащи от Конвенцията по касетъчните муниции от Дъблин 2008 година Тези муниции би трябвало да бъдат унищожени най-късно до 1 октомври 2019 година За несъблюдение на отговорностите по Конвенцията могат да бъдат наложени наказания.
Кабинетът наваксва това закъснение с предлагането за смяна на Закона за осъществяване на Конвенцията по касетъчните муниции и Конвенцията за възбраната на потреблението, складирането, производството и прехвърлянето на противопехотни мини и за тяхното заличаване. В момента е в ход нов план за заличаване на касетъчните муниции на БА, посредством финансиране от американска страна и избор на реализатор посредством Агенцията за поддръжка на НАТО (NSPA). Възможно е това да стане отвън територията на Република България. Нормативно регламентираното условие за връщане на територията на Република България на празната опаковка и отпадъчните взривни субстанции и метали, получени вследствие на утилизацията, което се основава на Закона за държавната благосъстоятелност, обаче затруднява осъществяването на плана. Не единствено това, то основава при превозването опасности от пораждане на произшествия с непредвидими последици. Наред с това е изрично мението, че Българската войска не разполага със складови региони, в които могат да бъдат основани подобаващи условия за предпазване на тези взривни субстанции. Поправката на закона ще даде опция при заличаване на касетъчните муниции на Въоръжените сили отвън територията на Република България, компанията реализатор на плана да се разпорежда с празната опаковка и отпадъчните артикули от процеса на заличаване, което понижава сензитивно рисковете за жителите.
Касетъчните муниции са създадени преди повече от 50 години за нанасяне на удари върху огромни площи. Някои типове касетъчни бомби съдържат до 700 минизаряда. Те унищожават всичко живо на повърхност колкото две футболни полета. Основната уязвимост на касетъчните муниции е, че не са подобаващи за нанасяне на прицелни, прецизни удари. Касетъчните бомби и снаряди поначало са предопределени за приложимост в сражения с присъединяване на огромни пехотни съединения. Днешните въоръжени спорове са от различен темперамент. Много армии обаче не бързат да се откажат от касетъчните муниции.
Напоследък стана ясно за още един риск, чието попречване също се нуждае от средства. Ракетните горива, които са остатъчен артикул от утилизацията на няколко типа ракетни системи – SS-23, на Frog и на Skud, се съхраняват в хранилища с известна все още заплаха, съгласно Министерството на защитата и изключително на експертите в дирекция „ Логистика “. Причината, както я изяснява заместник-министърът на защитата Анатолий Величков, е че пластът метал на танковете, в които се съхранява горивото, стартира да изтънява, което е сериозна причина за взимане на бързи решения.
В тази връзка Министерството на защитата е подхванало нужните дейности още в предходния мандат с опит да бъдат обезпечени средства към този момент и по линия на ОССЕ. Получен е обаче отвод да има други донори за финансиране на заличаването и ще се разчита единствено на нашия бюджет.
В момента тече процедура по координиране с комисията, която е към Министерския съвет, за разпределяне на такива средства. Прогнозата е, че отговорът ще бъде негативен, което ще наложи обособяване на средства от бюджета на министерството.
Разбира се, казусът не е единствено в касетъчните муниции и ракетните горива. В хода на осъществяване на Плана за развиване на въоръжените сили до 2020 година и заради редица софтуерни условия, към 1 януари т.г. броят на ненужните въоръжения и муниции в Българската войска набъбна. Излишните въоръжения са 14 830, а непотребните муниции – 4695 тона. Крайно време е да се одобри национална стратегия с целеви средства за очистване на тези цъкъщи бомби. В противоположен случай случаите няма да бъдат изключение.
Утилизацията на боеприпасите у нас е блокирана
С признатите в края на 2015 година промени в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните субстанции и пиротехническите произведения, съгласно които утилизацията на боеприпасите следва се прави единствено от производителите им, на процедура беше блокиран процесът по утилизация на муниции в Българската войска. Процедурите за възлагане на публични поръчки за утилизация/унищожаване на муниции бяха спрени, се показва в Доклада за положението на защитата и Въоръжените сили за 2016 година В тази връзка Министерството на защитата насочва напъните си за освобождение от муниции, чието техническо положение е причина за пораждане на произшествия при по- нататъшното им предпазване, посредством унищожаването им.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ