Азбучник на българския хаос: АФЕРИМ, АШКОЛСУН, МАШАЛА
Според Уинстън Чърчил Европа свършва там, където стартират да ядат шкембе супа.
Браво, Уинстън, аферим, само че шкембе чорбата си е кефска работа, в случай че ще и да сме отвън Европа, съгласно вашите думи.
Пак съгласно Чърчил българите са едни нещастни хора, които си честитят банята. Браво Уинстън, ашколсун, само че българите са имали бани преди англичаните и не са изхвърляли фекалиите си по сокаците на Лондон.
Дотук със закачките.
Ироничното отношение към България на този другояче грамаден политик несъмнено е подбудено от потресаващата загуба на англичаните през Първата международна война при Дойран. Затова през Втората международна война и по-точно през 1942 година той прави всичко допустимо да подтикне Турция към война с България, да ни завладее и още веднъж да станем част от състава на империята в тогавашния й тип, да станем още веднъж васал на тогавашната ни поробителка. По стичане на редица условия това не се е случило и в този момент ние сме част от Европа, а Турция не е.
Дотук с историята.
Днес, господин Чърчил, ние сме в Европа и по едно и също време сме съседи на Турция. Би трябвало да сме изцяло удовлетворени, щастливи и задоволени. Но не сме. Не единствено тъй като петстотингодишното иго ни е трансформирало като народ потресаващо надълбоко. Не единствено тъй като тази мощна страна безочливо и безогледно се меси в нашите вътрешни работи; да не приказваме, че може, в случай че й хрумне, да ни превземе за броени часове, само че защо й е, тя го прави стопански.
Нашето злощастие е, че ориенталско-ченгеджийският нрав напълно е превзел българската политическа върхушка. И това не е инцидентно. Защото моделът, в който съществени играчи са Ахмед Доган и Делян Пеевски, е скърпен при започване на по този начин наречения Преход с дейното присъединяване на Сокола и неговите кукловоди от Държавна сигурност.
И този модел на корупция, примитивизъм и безвластие се възпроизвежда до през днешния ден. Наглецът Доган даже изрича обществено: ”Аз съм инструментът на властта, който разпределя порциите на компаниите в страната. Искам да сте доста наясно по този въпрос. ”
Политиката е като съревнование по маратон. Всички се вслушват в тези „ мъдри ” думи /не инцидентно Ахмед Доган ще бъде изучаван в учебните заведения – елементарни ни, Господи!/. И всички стартират да си построяват обръчи от компании, да се състезават по корупция, цинизъм и грубост. Всички без изключение, като че ли са си оповестили съревнование по крадене.
Ние сме в Европа, само че Европа не е в нас, там се краде с мярка и угризения. В нас е Турция, в нас е Ориентът. Опитват се да ни баламосват, че всички тези „ взаимни отстъпки ” към Доган и Движение за права и свободи били в името на запазването на етническия мир у нас. Добре знаем, че даже по времето на огромните „ екскурзии ” при Живков, елементарните българи и турци, не се настроиха един против различен, продължиха да живеят по комшийски. Всички знаем, че етническата карта е блъф, на който никой не има вяра.
Аферим, господин Чърчил! Вашият Великобритански Брекзит е реакция точно на нежеланието ви да останете в една компания със страни като България, само че не поради шкембе чорбата. Нея я харесват и британските туристи.
…
Автор: Калин Илиев
Азбучник на българския безпорядък ” съставлява поредност от мнения, чиито наименования следват последователността на буквите в българската писменост. Подобен метод има упоритостта да очертае оптимално необятен кръг от тематики, като открие техните връзки сред буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.
Браво, Уинстън, аферим, само че шкембе чорбата си е кефска работа, в случай че ще и да сме отвън Европа, съгласно вашите думи.
Пак съгласно Чърчил българите са едни нещастни хора, които си честитят банята. Браво Уинстън, ашколсун, само че българите са имали бани преди англичаните и не са изхвърляли фекалиите си по сокаците на Лондон.
Дотук със закачките.
Ироничното отношение към България на този другояче грамаден политик несъмнено е подбудено от потресаващата загуба на англичаните през Първата международна война при Дойран. Затова през Втората международна война и по-точно през 1942 година той прави всичко допустимо да подтикне Турция към война с България, да ни завладее и още веднъж да станем част от състава на империята в тогавашния й тип, да станем още веднъж васал на тогавашната ни поробителка. По стичане на редица условия това не се е случило и в този момент ние сме част от Европа, а Турция не е.
Дотук с историята.
Днес, господин Чърчил, ние сме в Европа и по едно и също време сме съседи на Турция. Би трябвало да сме изцяло удовлетворени, щастливи и задоволени. Но не сме. Не единствено тъй като петстотингодишното иго ни е трансформирало като народ потресаващо надълбоко. Не единствено тъй като тази мощна страна безочливо и безогледно се меси в нашите вътрешни работи; да не приказваме, че може, в случай че й хрумне, да ни превземе за броени часове, само че защо й е, тя го прави стопански.
Нашето злощастие е, че ориенталско-ченгеджийският нрав напълно е превзел българската политическа върхушка. И това не е инцидентно. Защото моделът, в който съществени играчи са Ахмед Доган и Делян Пеевски, е скърпен при започване на по този начин наречения Преход с дейното присъединяване на Сокола и неговите кукловоди от Държавна сигурност.
И този модел на корупция, примитивизъм и безвластие се възпроизвежда до през днешния ден. Наглецът Доган даже изрича обществено: ”Аз съм инструментът на властта, който разпределя порциите на компаниите в страната. Искам да сте доста наясно по този въпрос. ”
Политиката е като съревнование по маратон. Всички се вслушват в тези „ мъдри ” думи /не инцидентно Ахмед Доган ще бъде изучаван в учебните заведения – елементарни ни, Господи!/. И всички стартират да си построяват обръчи от компании, да се състезават по корупция, цинизъм и грубост. Всички без изключение, като че ли са си оповестили съревнование по крадене.
Ние сме в Европа, само че Европа не е в нас, там се краде с мярка и угризения. В нас е Турция, в нас е Ориентът. Опитват се да ни баламосват, че всички тези „ взаимни отстъпки ” към Доган и Движение за права и свободи били в името на запазването на етническия мир у нас. Добре знаем, че даже по времето на огромните „ екскурзии ” при Живков, елементарните българи и турци, не се настроиха един против различен, продължиха да живеят по комшийски. Всички знаем, че етническата карта е блъф, на който никой не има вяра.
Аферим, господин Чърчил! Вашият Великобритански Брекзит е реакция точно на нежеланието ви да останете в една компания със страни като България, само че не поради шкембе чорбата. Нея я харесват и британските туристи.
…
Автор: Калин Илиев
Азбучник на българския безпорядък ” съставлява поредност от мнения, чиито наименования следват последователността на буквите в българската писменост. Подобен метод има упоритостта да очертае оптимално необятен кръг от тематики, като открие техните връзки сред буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ