Изгубени в превода
Според тълковния речник българската дума " почитание " е със значение: възприятие и отношение, учредено върху висока оценка, признание на достолепията, качествата на някого или нещо; респект. Чуждата дума " търпелив " пък значи: който търпи и зачита непознатото мнение, вяра и др.; толерантен, благосклонен, радушен.
Повод да разтворя речниците е „ Енциклопедия „ Манга “ в комикси “, с подзаглавие „ Защо? Пубертет и пол “, от която в целия свят са продадени 40 милиона екземпляра. На български излиза преди към пет години (Издателска къща „ Световна библиотека “). Темите са доста: Психически и физически промени през пубертета при девойките и момчетата (Защо имам менструация?, Порасна ми пишката!, мокрите сънища, самозадоволяването, зараждането на живот, венерическите заболявания, половото принуждение и др.).
@ins_sub:Комиксите за един " малко комплициран въпрос "
В главата „ Хомосексуализъм “ две деца си изясняват кои са гейове, лесбийки и травестити. Главната героиня - Иглика, твърди: „ когато двама души от един и същи пол се обичат, би следвало да почитаме тяхното решение “ и прибавя: „ още повече че в наши дни техният брой се усилва неимоверно (Представяте ли си какво знае това дете?) и към този момент не е нещо неизмеримо (?) “. А когато момиче споделя, че в никакъв случай не би желала да се трансформира в момче, тя решително му дава отговор: „ Това е малко комплициран въпрос. По-важното е, че би трябвало да почитаме и травеститите “. И тук ли преводът е отговорен? В предговора, с изключение на упоменатото от мен, е посочено, че в книгата децата ще прочетат и какъв брой значимо е да бъдат виновни и толерантни (а не уважителни и незабавно се сещам за двама души, които оценявам не поради ексцентричната им ориентировка - единия - прочут книжовен критик, другия - превъзходен академик. Не ми се е наложило да бъда търпелив с тях.). В това отношение в никакъв случай не съм се тормозил за децата си. Не единствено тъй като живяхме известно време в Ню Йорк, където нещата са доста по-различни. (Баща ми беше необятно скроен, само че избягваше да приказва с нас по въпросите на пола. Носеше ни книжки. За сметка на това, още когато синът ми беше петгодишен и стартира да ни нападна с „ неуместни “ въпроси, му обясних всичко - от „ А “ до „ Я “. Не че тогава нямаше хубави (френски) книжки с подобаващи илюстрации!)
@ins_sub:Между " неработоспособен " и " операция "
Ах, този превод! Ами непознатата дума " неработоспособен "? В едно учебно заведение работи 10 години преподавател по български език и литература, който всяка година, на първата родителска среща, заявяваше на втрещените хора, че не ревизира писмени работи, тъй като е кьорав. Когато експертката му съобщаваше, че ще го посети, излизаше в болнични. Така най-малко децата не се оплакваха от заетост. Идваше на работа с колата си всеки ден, служеше си интензивно с компютър, хвалеше се какъв брой туби ракия създава и какъв брой изпива. Получаваше цялостна заплата и пенсия. Да се чудиш - да уважаваш ли, или да си търпелив с този самоубиец?!
Преносният смисъл на думата " операция " (дошла от френски или немски) е: влияние върху човек посредством машинация, илюзия, за реализиране на користна цел. Напоследък с нейна помощ най-много по „ тънката “ тематика - конвенцията - Истанбулската ли, Европейската ли, към този момент се обърках, някои вършат вратове. Разковничето е в законите и възпитанието, а не в пропагандирането на непознати нам неща: джендър идеология, джендър педагогика... Пари, доста пари, с цел да станем наложително „ европейци “. Била основно за насилието! А другото, „ по-незастъпеното “, което всеки разяснява, за подминаване ли е? Не че съм срещу правата на който и да било. Оказа се, че към този момент 5 - 6 години, по отношение на това, „ второстепенното “, у нас към този момент има „ структури “, издава се литература. Преди дни по малкия екран приказва шефката на една такава фондация (На човек не приличаше!). Въртеше в изненада очи - по какъв начин по този начин да ни смущава понятието „ джендър “. Против съм всякакво принуждение и общо взето съм търпелив, само че извратеното налагане на „ отговорности “ не ми е по усета - то също е принуждение.
@ins_sub:Правото на лична " камбанария "
Моят взводен в казармата споделяше: „ Човек разсъждава съгласно местоположението си “. Понеже си тежеше на мястото, макар очевидно консервативните му възгледи, го уважавах. Не си падам по такива крайни умозаключения, само че операциите и грубите неистини, къпането с хладка вода, по отношение на документа, за който иде тирада, ме накараха да си спомня тези думи. На запад от нас - в Съединени американски щати, Канада, в действителност е по-различно - не в смисъл, че е по-добре или по-зле. Икономически са доста напреднали, други са традициите, хората, мисленето им - авангардно, толерантно. (Макар че в последно време се вършат мнения от напреднали другари „ отвъд “, че приносът им в тази област не е доста за хвалене - май, май са прекалили с привилегиите!) А когато излъчиха от Народния спектакъл церемонията по отношение на откриването на нашето европредседателство и изслушах алабализмите на високомерните ни евроначалници, си споделих: “Не всичко е изгубено. Има някои простички неща, с които сме по-напред от тях: скромни сме, не обичаме да поучаваме, в случай че не са ни помолили за това; любознателни сме - и към нашите, и към непознатите културни и други завоевания... без да се перчим (като тях) с това; мощно обичан: красивото, стойностното, изконното - традициите, нашето си; ненавиждаме зависимостта (робството - моралното ли, физическото ли, е без значение)... И популярност богу, че сме ги съхранили “. Не сме чак толкоз изостанали! (А гостите ни, с държанието и приказките си, навръх това наблягаха и го правеха толкоз очевидно, че ми се дощя да не съм европеец!) Кой приблизително образован българин не знае, че всички са хора - и „ естествените “ и „ ненормалните “, само че и че не би трябвало да се прави реклама на едните... за сметка на другите (С това, последното, май Конвенцията се разминава)?!
@ins_sub:Момчето от Дания си отиде
Наскоро гледах сериозен, същински разтърсващ скандинавски филм: „ Момчето от Дания “: в фамилна двойка мъжът имаше фантазия да е жена, направи си интервенция и се почувства доста благополучен. Грижовната брачна половинка стартира да се обръща към довчерашния си сътрудник с женското име. Последва наложителна втора намеса, след която героят (героинята) се почувства още по-щастлив/а, само че се получиха затруднения... и умря. Не бих повторил този филм! Гледа ми се още веднъж „ Отнесени от вихъра “ с Кларк Гейбъл и Вивиан Лий, не поради „ хепиенда “... А за какво не - съветският „ Всяка вечер в 11 “ - за една „ отнесена “ телефонна обич, или много по-съвременният „ Есен в Ню Йорк “ с Ричард Гиър, в който щастливо влюбената жена, уви, след несполучлива сърдечна интервенция напусна този свят...
Снимки от Борислав Наумов
Повод да разтворя речниците е „ Енциклопедия „ Манга “ в комикси “, с подзаглавие „ Защо? Пубертет и пол “, от която в целия свят са продадени 40 милиона екземпляра. На български излиза преди към пет години (Издателска къща „ Световна библиотека “). Темите са доста: Психически и физически промени през пубертета при девойките и момчетата (Защо имам менструация?, Порасна ми пишката!, мокрите сънища, самозадоволяването, зараждането на живот, венерическите заболявания, половото принуждение и др.).
@ins_sub:Комиксите за един " малко комплициран въпрос "
В главата „ Хомосексуализъм “ две деца си изясняват кои са гейове, лесбийки и травестити. Главната героиня - Иглика, твърди: „ когато двама души от един и същи пол се обичат, би следвало да почитаме тяхното решение “ и прибавя: „ още повече че в наши дни техният брой се усилва неимоверно (Представяте ли си какво знае това дете?) и към този момент не е нещо неизмеримо (?) “. А когато момиче споделя, че в никакъв случай не би желала да се трансформира в момче, тя решително му дава отговор: „ Това е малко комплициран въпрос. По-важното е, че би трябвало да почитаме и травеститите “. И тук ли преводът е отговорен? В предговора, с изключение на упоменатото от мен, е посочено, че в книгата децата ще прочетат и какъв брой значимо е да бъдат виновни и толерантни (а не уважителни и незабавно се сещам за двама души, които оценявам не поради ексцентричната им ориентировка - единия - прочут книжовен критик, другия - превъзходен академик. Не ми се е наложило да бъда търпелив с тях.). В това отношение в никакъв случай не съм се тормозил за децата си. Не единствено тъй като живяхме известно време в Ню Йорк, където нещата са доста по-различни. (Баща ми беше необятно скроен, само че избягваше да приказва с нас по въпросите на пола. Носеше ни книжки. За сметка на това, още когато синът ми беше петгодишен и стартира да ни нападна с „ неуместни “ въпроси, му обясних всичко - от „ А “ до „ Я “. Не че тогава нямаше хубави (френски) книжки с подобаващи илюстрации!)
@ins_sub:Между " неработоспособен " и " операция "
Ах, този превод! Ами непознатата дума " неработоспособен "? В едно учебно заведение работи 10 години преподавател по български език и литература, който всяка година, на първата родителска среща, заявяваше на втрещените хора, че не ревизира писмени работи, тъй като е кьорав. Когато експертката му съобщаваше, че ще го посети, излизаше в болнични. Така най-малко децата не се оплакваха от заетост. Идваше на работа с колата си всеки ден, служеше си интензивно с компютър, хвалеше се какъв брой туби ракия създава и какъв брой изпива. Получаваше цялостна заплата и пенсия. Да се чудиш - да уважаваш ли, или да си търпелив с този самоубиец?!
Преносният смисъл на думата " операция " (дошла от френски или немски) е: влияние върху човек посредством машинация, илюзия, за реализиране на користна цел. Напоследък с нейна помощ най-много по „ тънката “ тематика - конвенцията - Истанбулската ли, Европейската ли, към този момент се обърках, някои вършат вратове. Разковничето е в законите и възпитанието, а не в пропагандирането на непознати нам неща: джендър идеология, джендър педагогика... Пари, доста пари, с цел да станем наложително „ европейци “. Била основно за насилието! А другото, „ по-незастъпеното “, което всеки разяснява, за подминаване ли е? Не че съм срещу правата на който и да било. Оказа се, че към този момент 5 - 6 години, по отношение на това, „ второстепенното “, у нас към този момент има „ структури “, издава се литература. Преди дни по малкия екран приказва шефката на една такава фондация (На човек не приличаше!). Въртеше в изненада очи - по какъв начин по този начин да ни смущава понятието „ джендър “. Против съм всякакво принуждение и общо взето съм търпелив, само че извратеното налагане на „ отговорности “ не ми е по усета - то също е принуждение.
@ins_sub:Правото на лична " камбанария "
Моят взводен в казармата споделяше: „ Човек разсъждава съгласно местоположението си “. Понеже си тежеше на мястото, макар очевидно консервативните му възгледи, го уважавах. Не си падам по такива крайни умозаключения, само че операциите и грубите неистини, къпането с хладка вода, по отношение на документа, за който иде тирада, ме накараха да си спомня тези думи. На запад от нас - в Съединени американски щати, Канада, в действителност е по-различно - не в смисъл, че е по-добре или по-зле. Икономически са доста напреднали, други са традициите, хората, мисленето им - авангардно, толерантно. (Макар че в последно време се вършат мнения от напреднали другари „ отвъд “, че приносът им в тази област не е доста за хвалене - май, май са прекалили с привилегиите!) А когато излъчиха от Народния спектакъл церемонията по отношение на откриването на нашето европредседателство и изслушах алабализмите на високомерните ни евроначалници, си споделих: “Не всичко е изгубено. Има някои простички неща, с които сме по-напред от тях: скромни сме, не обичаме да поучаваме, в случай че не са ни помолили за това; любознателни сме - и към нашите, и към непознатите културни и други завоевания... без да се перчим (като тях) с това; мощно обичан: красивото, стойностното, изконното - традициите, нашето си; ненавиждаме зависимостта (робството - моралното ли, физическото ли, е без значение)... И популярност богу, че сме ги съхранили “. Не сме чак толкоз изостанали! (А гостите ни, с държанието и приказките си, навръх това наблягаха и го правеха толкоз очевидно, че ми се дощя да не съм европеец!) Кой приблизително образован българин не знае, че всички са хора - и „ естествените “ и „ ненормалните “, само че и че не би трябвало да се прави реклама на едните... за сметка на другите (С това, последното, май Конвенцията се разминава)?!
@ins_sub:Момчето от Дания си отиде
Наскоро гледах сериозен, същински разтърсващ скандинавски филм: „ Момчето от Дания “: в фамилна двойка мъжът имаше фантазия да е жена, направи си интервенция и се почувства доста благополучен. Грижовната брачна половинка стартира да се обръща към довчерашния си сътрудник с женското име. Последва наложителна втора намеса, след която героят (героинята) се почувства още по-щастлив/а, само че се получиха затруднения... и умря. Не бих повторил този филм! Гледа ми се още веднъж „ Отнесени от вихъра “ с Кларк Гейбъл и Вивиан Лий, не поради „ хепиенда “... А за какво не - съветският „ Всяка вечер в 11 “ - за една „ отнесена “ телефонна обич, или много по-съвременният „ Есен в Ню Йорк “ с Ричард Гиър, в който щастливо влюбената жена, уви, след несполучлива сърдечна интервенция напусна този свят...
Снимки от Борислав Наумов
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ