Хелпкарма атакува Би Ти Ви без грам покаяние за мегазаплатите
Според притежателя на платформата 80 000 лева от парите на донорите, платени на чиновник, било " възнаграждение на интелектуален труд "
Създателят на платформата за набиране на дарения " Хелпкарма " Константин Кръстев разгласява позиция, в която упрекна Мария Цънцарова и Би Ти Ви в предумишлено дискредитиране. В същото време обаче в пространното си ревю Кръстев усърдно заобикаля да загатва и разяснява съответните данни за галактическите заплати и съмнителни разноски, на които Цънцарова даде публичност в следствието си. " С репортажите на Би Ти Ви от 6, 7 и 8 ноември Фондация Хелп Карма получи тежък и неправдив медиен удар ", стартира ревюто на шефа на " Хелпкарма ".
Според Кръстев той и сътрудниците му не са били подготвени да дават отговор на въпросите на Би Ти Ви, защото в началото оповестената тематика била за COVID-кампаниите на " Хелпкарма ". " Бяхме поканени от утринния блок на Би Ти Ви да приказваме за КОВИД акциите ни. Вместо това Мария Цънцарова съвсем не засегна тази тематика, а стартира с персонални въпроси към нашия чиновник и изиска незабавна информация за активността на фондацията. Ние, признаваме, бяхме изцяло неподготвени да ѝ дадем незабавно писмено подкрепени отговори ", написа в известието на Кръстев. Той продължава обстойно и нашироко да изяснява какъв брой отворени за връзка са били представителите на фондацията и по какъв начин журналистката ги заблудила в желанията си. " Поставихме се напълно на нейно разположение, бяхме изцяло отворени за един прям разговор. Тогава ние към момента нямахме подозрение в нейната доброжелателност. Приехме по дифолт, че тя съблюдава най-хубавите журналистически практики ", оплаква се Кръстев. Според него резултатът е бил " тесногръд, лекомислен и манипулативен репортаж, съединен от обособени фрагменти, с явната цел да бъде изцяло дискредитирана фондация " Хелпкарма ".
От фондацията натъртват, че тя не би могла да съществува, в случай че не разполага със средства за прехрана. Кръстев обаче по никакъв метод не взима отношение обикновено ли е чиновник на дарителска платформа да получава по 80 000, 60 000 и 40 000 лева месечно, както и редно ли той да получава пари на донори в заем за закупуването на апармамент. " В репортажа на Би Ти Ви от 6 ноември централно внимание бе ориентирано върху размера на „ заплатата " на водещия IT експерт и получения от него заем. Това стана съществена тематика на мнения в медиите - по какъв начин е допустимо човек в България да получава такава „ заплата "?
Според Кръстев това не било заплата, а " възнаграждение за интелектуален труд ". " Обект на изключително внимание е на първо място екипът от IT експерти и изключително неговият водач, които основават и развиват софтуера - сърцето на фондацията. Възнаграждението им не трябва да се преглежда като „ заплата ", а като придобиване във времето на изключително скъп и безценен интелектуален артикул, върху който е основана цялата дарителска платформа (затова сумите са доста разнообразни от месец до месец). Именно този артикул обезпечава нашата успеваемост. Поради това водещият IT експерт Славчо Славчев има основна роля във фондацията. Това изяснява и дадения му заем - публикувана процедура като инструмент за опазване на скъп чиновник. Към днешна дата този заем е напълно изплатен, а лихвата по заема ще послужи за развиване на Фондация Хелп Карма.
Както " Сега " писа, в серия репортажи Мария Цънцарова изнесе шокиращи данни какви заплати получават чиновниците в " Хелпкарма ". Собственикът Константин Кръстев твърди, че работи безплатно. На въпрос за какво тогава в персоналната му банкова сметка известно време са попадали над 300 000 лева от парите на фондацията, той дава отговор, че това е неточност. Рaypal, през който се превеждат даренията, по неточност превел сумата вместо в сметката на фондацията в неговата персонална. " Оправихме нещата. След известно време върнах парите на " Хелпкарма ", споделя Кръстев.
Споменатият Славчо Славчев получавал по 80 000, 60 000, 40 000 лв. месечно, стана ясно от информация, предоставена на Цънцарова от неин източник. Първоначално Славчев и Константин Кръстев обявиха, че не си спомнят да са изплащани такива суми. След това ги потвърдиха, като обясниха, че Славчев е огромен експерт, който си заслужава тази висока заплата. Славчев е взел и заем от 54 000 лв. от фондацията, с цел да си купи апартамент. Кръстев му услужил с парите на донорите, " тъй като е доста скъп кадър ". И съобщи, че никой различен нямал и няма да има сходна привилегия, тъй като фондацията не се занимава със заеми. В последна сметка Славчев не си купил апартамент, а до излъчването на материала Кръстев погасил заема от негово име.
Според " Хелпкарма " обективното отразяване на тематиката за разноските на фондацията е налагало в репортажите да се отдели особено внимание на това, че тя работи доста по-бързо и дейно спрямо други такива платформи. " Репортажите не обръщат внимание върху положението на цялостния дарителски подтекст в България, с цел да изяснят по какъв начин се ситуира " Хелпкарма " в него. Каква е степента на нейната експедитивност и успеваемост спрямо всички други дарителски начинания? Мисля, че този въпрос чака една същинска и справедлива публицистика, която работи за публичния интерес ", написа в мнението на Константин Кръстев.
Създателят на платформата за набиране на дарения " Хелпкарма " Константин Кръстев разгласява позиция, в която упрекна Мария Цънцарова и Би Ти Ви в предумишлено дискредитиране. В същото време обаче в пространното си ревю Кръстев усърдно заобикаля да загатва и разяснява съответните данни за галактическите заплати и съмнителни разноски, на които Цънцарова даде публичност в следствието си. " С репортажите на Би Ти Ви от 6, 7 и 8 ноември Фондация Хелп Карма получи тежък и неправдив медиен удар ", стартира ревюто на шефа на " Хелпкарма ".
Според Кръстев той и сътрудниците му не са били подготвени да дават отговор на въпросите на Би Ти Ви, защото в началото оповестената тематика била за COVID-кампаниите на " Хелпкарма ". " Бяхме поканени от утринния блок на Би Ти Ви да приказваме за КОВИД акциите ни. Вместо това Мария Цънцарова съвсем не засегна тази тематика, а стартира с персонални въпроси към нашия чиновник и изиска незабавна информация за активността на фондацията. Ние, признаваме, бяхме изцяло неподготвени да ѝ дадем незабавно писмено подкрепени отговори ", написа в известието на Кръстев. Той продължава обстойно и нашироко да изяснява какъв брой отворени за връзка са били представителите на фондацията и по какъв начин журналистката ги заблудила в желанията си. " Поставихме се напълно на нейно разположение, бяхме изцяло отворени за един прям разговор. Тогава ние към момента нямахме подозрение в нейната доброжелателност. Приехме по дифолт, че тя съблюдава най-хубавите журналистически практики ", оплаква се Кръстев. Според него резултатът е бил " тесногръд, лекомислен и манипулативен репортаж, съединен от обособени фрагменти, с явната цел да бъде изцяло дискредитирана фондация " Хелпкарма ".
От фондацията натъртват, че тя не би могла да съществува, в случай че не разполага със средства за прехрана. Кръстев обаче по никакъв метод не взима отношение обикновено ли е чиновник на дарителска платформа да получава по 80 000, 60 000 и 40 000 лева месечно, както и редно ли той да получава пари на донори в заем за закупуването на апармамент. " В репортажа на Би Ти Ви от 6 ноември централно внимание бе ориентирано върху размера на „ заплатата " на водещия IT експерт и получения от него заем. Това стана съществена тематика на мнения в медиите - по какъв начин е допустимо човек в България да получава такава „ заплата "?
Според Кръстев това не било заплата, а " възнаграждение за интелектуален труд ". " Обект на изключително внимание е на първо място екипът от IT експерти и изключително неговият водач, които основават и развиват софтуера - сърцето на фондацията. Възнаграждението им не трябва да се преглежда като „ заплата ", а като придобиване във времето на изключително скъп и безценен интелектуален артикул, върху който е основана цялата дарителска платформа (затова сумите са доста разнообразни от месец до месец). Именно този артикул обезпечава нашата успеваемост. Поради това водещият IT експерт Славчо Славчев има основна роля във фондацията. Това изяснява и дадения му заем - публикувана процедура като инструмент за опазване на скъп чиновник. Към днешна дата този заем е напълно изплатен, а лихвата по заема ще послужи за развиване на Фондация Хелп Карма.
Както " Сега " писа, в серия репортажи Мария Цънцарова изнесе шокиращи данни какви заплати получават чиновниците в " Хелпкарма ". Собственикът Константин Кръстев твърди, че работи безплатно. На въпрос за какво тогава в персоналната му банкова сметка известно време са попадали над 300 000 лева от парите на фондацията, той дава отговор, че това е неточност. Рaypal, през който се превеждат даренията, по неточност превел сумата вместо в сметката на фондацията в неговата персонална. " Оправихме нещата. След известно време върнах парите на " Хелпкарма ", споделя Кръстев.
Споменатият Славчо Славчев получавал по 80 000, 60 000, 40 000 лв. месечно, стана ясно от информация, предоставена на Цънцарова от неин източник. Първоначално Славчев и Константин Кръстев обявиха, че не си спомнят да са изплащани такива суми. След това ги потвърдиха, като обясниха, че Славчев е огромен експерт, който си заслужава тази висока заплата. Славчев е взел и заем от 54 000 лв. от фондацията, с цел да си купи апартамент. Кръстев му услужил с парите на донорите, " тъй като е доста скъп кадър ". И съобщи, че никой различен нямал и няма да има сходна привилегия, тъй като фондацията не се занимава със заеми. В последна сметка Славчев не си купил апартамент, а до излъчването на материала Кръстев погасил заема от негово име.
Според " Хелпкарма " обективното отразяване на тематиката за разноските на фондацията е налагало в репортажите да се отдели особено внимание на това, че тя работи доста по-бързо и дейно спрямо други такива платформи. " Репортажите не обръщат внимание върху положението на цялостния дарителски подтекст в България, с цел да изяснят по какъв начин се ситуира " Хелпкарма " в него. Каква е степента на нейната експедитивност и успеваемост спрямо всички други дарителски начинания? Мисля, че този въпрос чака една същинска и справедлива публицистика, която работи за публичния интерес ", написа в мнението на Константин Кръстев.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ