Според САЩ Индия подрива глобалните усилия за изолирането на Русия.

Според Съединени американски щати Индия подрива световните старания за изолирането на Русия. Но Делхи не прави нищо по-различно от Запада: просто преследва персоналните си ползи, написа в коментара си Ашутош Пандей.

Индия внася преференциално нефт от Русия

Историята няма да бъде благосклонна към Индия поради подкопаването на напъните за изолирането на Москва. Това предизвестие насочи предходната седмица говорителката на Белия дом Джен Псаки в отговор на въпрос за желанията на Делхи да купува нефт с отстъпка от Москва.

Американският президент Джо Байдън пък окачестви държанието на Индия като " ненапълно нерешително ". А Псаки добави и това: " Помислете си къде желаете да застанете, когато се пишат учебниците по история в този миг. Подкрепата за съветското управление е поддръжка за една опустошителна инвазия. "

Не разкош, а нужда

Очевидно обаче Индия има по-належащи грижи от тази какво място ще заеме в западните учебници.
Редакцията предлага
За Индия обезпечаването на на ниска цена нефт не е разкош, а нужда. Страната покрива с импорт на горива 85% от потребностите си. Тази висока взаимозависимост значи, че когато цените на суровия нефт се покачат, както се случва в този момент, това се трансформира в непостижимо финансово задължение за страната и съвсем постоянно постанова актуализация на бюджета.

Възможно е индийската стопанска система да преживее сериозен потрес, в случай че цената на суровия нефт се задържи над 80 $ (72,50 евро) за барел в продължение на месеци. Това ще усили инфлацията в страната и ще навреди на икономическото възобновяване когато раните от пандемията към момента стоят отворени.

При цена от над 110 $ за барел недопечен нефт от вида " Брент " индийската стопанска система се задъхва. И Делхи показва здравомислие, когато търси по-евтини други възможности. Една от тях се оказва точно съветският нефт, който Индия получава с отстъпка от 20-25 $.

По стъпките на Европа и Съединени американски щати

За Индия личните ѝ ползи са приоритет. По същия метод и Европейският съюз продължава да купува, а Съединени американски щати се въздържат да забранят вноса на съветски уран за атомните си централи. Или пък когато съюзничката на Вашингтон в Близкия Изток Саудитска Арабия, в този момент интензивно заета да цялостни хазната си с щатски долари, не желае да усили добива на течно злато и по този начин да помогне за поевтиняването на суровината.

Европейски Съюз, чийто 27 страни членки са енергийно подвластни от Русия, до момента се противопоставяше на налагането на ембарго за съветския нефт и газ – главен източник на доходи за Москва. Аргументите на Брюксел: една възбрана би означавала европейските жители да мръзнат през зимата, а десетки хиляди от тях да останат и без работа, защото високите цени ще принудят енергоемките браншове, като производството на алуминий, да спрат работа.

За разлика от европейските държавни управления, стремящи се да поемат огромна част от тежестта на по-високите цени на силата, включително с неуместни отстъпки от цената на горивата, няма доста финансови варианти за маневриране. Тя прави това, което е по силите ѝ: търси на ниска цена нефт.

Държа да отбележа, че макар последните покупки на недопечен нефт от Русия, Москва остава нищожен състезател на индийския пазар: съветският нефт съставлява под 1 % от целия импорт на тази суровина в Индия. Това значи, че даже в случай че петролните покупко-продажби на Делхи косвено финансират военната машина на Москва, сумата е напълно дребна част от милиардите, които Европейски Съюз продължава да отпуска за съветския нефт и газ.

Едностранните наказания

Индия се намира в сложна обстановка, заклещена сред обичаен съдружник в лицето на Москва, с която има дългогодишни политически връзки и такива в областта на сигурността, и Съединени американски щати, с които построи мощни контакти в последните години. Делхи, разчитащ в огромна степен на съветски оръжия и муниции на фона на напрежението със съседите Китай и Пакистан, се въздържа от гласоподаване против Русия в Организация на обединените нации.

Макар че може да бъде подложена на критика за отхвърли си да осъди, соченето на Индия с пръст поради покупките на съветски нефт наподобява несвоевременно и двулично. Или в случай че не друго, то най-малко методът, по който глобите се одобряват едностранно от най-богатите и могъщи страни, следва да бъде охулен.

Твърде дълго време на държавни управления, без да се съветват с стопански по-слабите си съдружници. Както и без да проучат резултата им върху други страни. Западът би трябвало да предложи по какъв начин тежестта на глобите върху другите може да бъде лимитирана, с цел да имат и те тласък да се причислят към тях.

Санкциите в поддръжка на една страна нямат необикновен смисъл, в случай че водят до компликации за други. Това виждаме в Египет, където хората се борят да сложат самун на масата си. Това става и в Индия. Там експортьорите чакат да получат заплащания за над 500 млн. $ от съветските си клиенти, които не могат да употребяват системата за разплащания SWIFT.