Световните лидери на COP28 се чудят как да спасят планетата, коят...
Според Саманта Бърджис, шеф на службата по изменение на климата на Европейския съюз, предварителните данни сочат, че 2023 година ще завоюва " противоречивата чест " да се трансформира в най-горещата година в историята. Тя добави, че " чувството за неотложност на амбициозните дейности в региона на климата в никакъв случай не е било по-критично ", написа " Politico ".
Въпреки това излъчванията на парникови газове се усилват, което допуска, че през идващите години евентуално ще бъдат счупени още климатични антирекорди.
Европейски Съюз, дружно с няколко огромни исторически замърсители като Съединени американски щати и Обединеното кралство, се опълчва на международната наклонност, като е понижил излъчванията на парникови газове с към една трета от 1990 година насам. Но Европейски Съюз към момента е надалеч от постигането на задачата си да стане безпристрастен във връзка с климата до 2050 година - огромната цел на европейската зелена договорка.
Макар да регистрира напредъка, реализиран в битката с климатичната рецесия, отчетът на Програмата на Организация на обединените нации за околната среда за разликите в излъчванията, оповестен по-рано този месец, показва, че актуалните задължения на страните (отново) са незадоволителни.
Все отново генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш изрази вяра, като съобщи, че " към момента е допустимо да превърнем границата от 1,5 градуса по Целзий в действителност. За задачата е належащо да се изтръгне отровният корен на климатичната рецесия: изкопаемите горива. И изисква обективен и пълноправен преход към възобновими енергийни източници ".
2023 Г. ВЕРОЯТНО ЩЕ СЧУПИ ТЕМПЕРАТУРНИТЕ РЕКОРДИ
Учените предвиждат, че 2023 година съвсем несъмнено ще се запише като най-горещата година в историята. Температурите през първите 10 месеца на годината са били с 1,7 градуса по Целзий по-високи от междинните за прединдустриалната ера, надминавайки с 0,1 градуса сегашния връх - 2016 година
Температурите на океана през тази година също са извънредно високи - събитие, което учените изясняват с развиващия се Ел Ниньо - климатичен модел, причиняващ извънредно стопляне на Тихия океан. Има огромна възможност тази наклонност да продължи и да се ускори през зимата и по-късно.
Морският лед, който покрива океана към Южния полюс, понижава бързо от 2016 година насам заради стоплянето на океаните. Тази година той доближи нов най-малко - надалеч под цената за 2022 година, която е сегашният рекорден най-малко. Учените се притесняват, че това е началото на дълготраен спад на антарктическия морски лед.
НЕ ПОСТИГАМЕ ЦЕЛИТЕ ЗА КЛИМАТА
На фона на рекордно високите температури напъните на страните за понижаване на излъчванията наподобяват изцяло незадоволителни, съгласно последния отчет на Организация на обединените нации за разликите в излъчванията. Проучването откри, че страните би трябвало да понижат излъчванията на парникови газове с 42%, с цел да лимитират световното стопляне до 1,5°C до края на века.
Заедно с други богати страни и огромни исторически замърсители Европейски Съюз е понижил излъчванията от 1990 година насам, само че този прогрес е бил обезщетен от големия растеж на излъчванията в новоиндустриализирани страни като Китай, Индия и Бразилия.
Макар че напъните на Европейски Съюз са в вярната посока, той към момента не е постигнал екологичните си цели. Европейската организация за околната среда пресмята, че поради темповете, следени през последните 10 години, средногодишният ритъм на понижаване на излъчванията би трябвало да се усили повече от три пъти, с цел да се реализира задачата за 2030 година
БЕЗДЕЙСТВИЕТО В ОБЛАСТТА НА КЛИМАТА ИМА СВОЯТА ЦЕНА
Цели общности в Европа и отвън нея изпитаха на личен тил трагичните последствия от рисковите метеорологични феномени, които стават все по-вероятни заради стоплянето на планетата. Все повече изследвания се пробват да дефинират цената на тези последствия - сензитивна тематика за държавните управления, които се договарят за евентуални финансови обезщетения за по-бедните страни, наранени от изменението на климата.
Ето някои оценки на Световната метеорологична организация:
4,3 трилиона $ са вредите, породени от рискови метеорологични, климатични и водни феномени в международен мащаб сред 1970 и 2021 година
2,1 милиона са смъртните случаи, докладвани по отношение на тези събития през същия интервал.
91% от тези смъртни случаи са настъпили в по-бедните страни.
В Европейски Съюз финансовите вреди от рискови метеорологични и климатични феномени възлизат на 650 милиарда евро (над 710 милиарда $ по настоящи цени) в интервала 1980-2022 година, като през последните години се следи наклонност към утежняване.
Установено е, че най-вредното събитие са наводненията, следвани от бурите и горещите талази.
Публикация на " Politico ", предовът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз. Използвани са научни данни от Института за климатични промени към Университета на Мейн, Националния център за данни за снега и леда, Световната метеорологична организация, Доклада на Организация на обединените нации за разликата в излъчванията до 2023 година, Европейската организация по околна среда, JRC/IEA.
Въпреки това излъчванията на парникови газове се усилват, което допуска, че през идващите години евентуално ще бъдат счупени още климатични антирекорди.
Европейски Съюз, дружно с няколко огромни исторически замърсители като Съединени американски щати и Обединеното кралство, се опълчва на международната наклонност, като е понижил излъчванията на парникови газове с към една трета от 1990 година насам. Но Европейски Съюз към момента е надалеч от постигането на задачата си да стане безпристрастен във връзка с климата до 2050 година - огромната цел на европейската зелена договорка.
Макар да регистрира напредъка, реализиран в битката с климатичната рецесия, отчетът на Програмата на Организация на обединените нации за околната среда за разликите в излъчванията, оповестен по-рано този месец, показва, че актуалните задължения на страните (отново) са незадоволителни.
Все отново генералният секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш изрази вяра, като съобщи, че " към момента е допустимо да превърнем границата от 1,5 градуса по Целзий в действителност. За задачата е належащо да се изтръгне отровният корен на климатичната рецесия: изкопаемите горива. И изисква обективен и пълноправен преход към възобновими енергийни източници ".
2023 Г. ВЕРОЯТНО ЩЕ СЧУПИ ТЕМПЕРАТУРНИТЕ РЕКОРДИ
Учените предвиждат, че 2023 година съвсем несъмнено ще се запише като най-горещата година в историята. Температурите през първите 10 месеца на годината са били с 1,7 градуса по Целзий по-високи от междинните за прединдустриалната ера, надминавайки с 0,1 градуса сегашния връх - 2016 година
Температурите на океана през тази година също са извънредно високи - събитие, което учените изясняват с развиващия се Ел Ниньо - климатичен модел, причиняващ извънредно стопляне на Тихия океан. Има огромна възможност тази наклонност да продължи и да се ускори през зимата и по-късно.
Морският лед, който покрива океана към Южния полюс, понижава бързо от 2016 година насам заради стоплянето на океаните. Тази година той доближи нов най-малко - надалеч под цената за 2022 година, която е сегашният рекорден най-малко. Учените се притесняват, че това е началото на дълготраен спад на антарктическия морски лед.
НЕ ПОСТИГАМЕ ЦЕЛИТЕ ЗА КЛИМАТА
На фона на рекордно високите температури напъните на страните за понижаване на излъчванията наподобяват изцяло незадоволителни, съгласно последния отчет на Организация на обединените нации за разликите в излъчванията. Проучването откри, че страните би трябвало да понижат излъчванията на парникови газове с 42%, с цел да лимитират световното стопляне до 1,5°C до края на века.
Заедно с други богати страни и огромни исторически замърсители Европейски Съюз е понижил излъчванията от 1990 година насам, само че този прогрес е бил обезщетен от големия растеж на излъчванията в новоиндустриализирани страни като Китай, Индия и Бразилия.
Макар че напъните на Европейски Съюз са в вярната посока, той към момента не е постигнал екологичните си цели. Европейската организация за околната среда пресмята, че поради темповете, следени през последните 10 години, средногодишният ритъм на понижаване на излъчванията би трябвало да се усили повече от три пъти, с цел да се реализира задачата за 2030 година
БЕЗДЕЙСТВИЕТО В ОБЛАСТТА НА КЛИМАТА ИМА СВОЯТА ЦЕНА
Цели общности в Европа и отвън нея изпитаха на личен тил трагичните последствия от рисковите метеорологични феномени, които стават все по-вероятни заради стоплянето на планетата. Все повече изследвания се пробват да дефинират цената на тези последствия - сензитивна тематика за държавните управления, които се договарят за евентуални финансови обезщетения за по-бедните страни, наранени от изменението на климата.
Ето някои оценки на Световната метеорологична организация:
4,3 трилиона $ са вредите, породени от рискови метеорологични, климатични и водни феномени в международен мащаб сред 1970 и 2021 година
2,1 милиона са смъртните случаи, докладвани по отношение на тези събития през същия интервал.
91% от тези смъртни случаи са настъпили в по-бедните страни.
В Европейски Съюз финансовите вреди от рискови метеорологични и климатични феномени възлизат на 650 милиарда евро (над 710 милиарда $ по настоящи цени) в интервала 1980-2022 година, като през последните години се следи наклонност към утежняване.
Установено е, че най-вредното събитие са наводненията, следвани от бурите и горещите талази.
Публикация на " Politico ", предовът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз. Използвани са научни данни от Института за климатични промени към Университета на Мейн, Националния център за данни за снега и леда, Световната метеорологична организация, Доклада на Организация на обединените нации за разликата в излъчванията до 2023 година, Европейската организация по околна среда, JRC/IEA.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ