Кралиците на Изтока
Според публикуваната визия мюсюлманката е омотана в хиджаб жена, която даже да е привилегирована по рождение, е съвсем или изцяло безправна. Това не е тъкмо по този начин, тъй като има дами, родени в мюсюлмански страни, които са постигнали и популярност, и триумф, и самопризнание. Една от тях е Рания ал-Абдула, кралица на Йордания.
Младостта на Рания, минава в благоденствие, само че от дете мечтае да направи кариера и да преуспее. Родителите на момичето (баща й бил педиатър) принадлежали към състоятелната йорданска буржоазия и живеели на Западния бряг на река Йордан. След Шестдневната война, когато тези земи минават под контрола на Израел, се наложило фамилията да се реалокира в чужбина. Рания приключва английско учебно заведение в Кувейт, а по-късно когато фамилията напуща и тази страна по политически аргументи, постъпва в Американския университет в Кайро и се дипломира като IT-специалист.
Именно положителното обучение разрешава на младата емигрантка да се запознае с бъдещия си брачен партньор. Двамата се срещат инцидентно на нейното работно място - офисът на Citibank в Аман. Принц Абдала (сегашният крал на Йордания Абдала Втори ибн Хусейн ал-Хашими) се влюбва незабавно и сред запознанството и сватбата минават единствено няколко месеца. По-нататъшният живот на двойката демонстрира, че любовта от пръв взор може да бъде здрава и плодотворна. Съпрузите има двама сина и две дъщери, а образованата и дейна кралица оказва помощ на мъжа си в държавните каузи. Абдала Втори е сложил жена си отпред на организацията за поддръжка на фамилиите на военните. Наред с това Рания се занимава с щедрост и със отбрана на правата на дамите и децата в Йордания.
Кралицата се облича по европейски и настойчиво се стреми поданиците от нежния пол да се усещат свободни в избора на облекло. Абдала Втори насърчава жена си в устрема й към европеизиране на стила на жителките на Йордания, и това надали е за чудене поради обстоятелството, че майка му е англичанка. През 2003 година списание Hello! присъди на Рания купата "Кралица на елегантността ". Тя поръчва луксозните си публични тоалети от Elie Saab, а всекидневните облекла и коктейлните си рокли купува от Dior и Giorgio Armani. Самият Армани нееднократно е наричал обществено кралицата своя муза и обичана клиентка.
В средата на 2000 година всички лъскави списания описаха за обувките на кралицата, украсени с диаманти и топази. Но те не са единствените скъпоценности, принадлежащи на Рания. Според локалните закони тиарите и колиетата на кралицата не са част от монаршеската хазна, а нейна персонална благосъстоятелност. Една от най-забележителните тиари на Рания - "Арабски свитък " - е направена от бижутерската къща Fred през 2005-а по поръчка на Абдала Втори. Върху украшението, напомнящо венец, блестят 1300 брилянта.
Рания употребява интензивно обществени мрежи, от които поданиците може да се осведомят за формалните мероприятия с нейно присъединяване, както и за значимите, и забавни събития в персоналния й живот. Кралицата гостува постоянно на страниците на гланцовите списания и на уеб страниците, отдадени на светския живот на известните персони и на представителите на монархическите фамилии.
Дина ал-Джухани Абдулазиз от Саудитска Арабия е несъмнено най-стилната от всички арабски принцеси. Тя облича хиджаб единствено за обичайни публични мероприятия или за фотоси за арабски фешън списания. Впрочем Дина е първият основен редактор на списание Vogue Arabia. Тя заема поста през 2016-а, само че се отдръпва след по-малко от година "заради непреодолими несъгласия със западното управление на издателството ". В свободното си от протоколни занимания време, живеещата сред Близкия Изток, Европа и Съединени американски щати принцеса, носи релативно къси поли, необятни панталони, якета от тафта и опитва с прическата си.
За разлика от Рания, Дина не се съгласява незабавно с предлагането за брак на принц Султан ибн Фахд ибн Насер ибн Абдул-Азиз Ал Сауд. Двамата се срещат през 1996-а в Лондон (бъдещата принцеса е родена и израснала в фамилията на икономиста, учител в американския университет и някогашен министър на известията на Саудитска Арабия - Али ал-Джухани). Женят се през 1998-а, когато бъдещата принцеса е на 23 години. Дина поръчва сватбената си рокля при моделиера Язеддин Алая, създател на стилната къща Azzedine Alaïa. Съпрузите имат щерка и двама синове-близнаци.
В 2006-а Дина трансформира модата в своя специалност, като открива с финансовата поддръжка на татко си концептуалния fashion-бутик D’NA изначало в Рияд, по-късно в Доха, а след известно време основава и интернет магазин. За разлика от Рания, предпочитаща строгия жанр на Giorgio Armani, и саудитските принцеси, които купуват сбирките на Dolce & Gabbana, Дина носи и предлага на клиентките си, модели на настоящите, а от време на време и провокативни дизайнери Джейсън Ву, Ердем Моралиоглу, Мери Катранзу, Хайдер Акерман, Роксанда Илинчич.
Принцесата посещава седмиците на модата в разнообразни кътчета на света, с цел да подбере персонално облекла за бутиците си, и е измежду обичаните модели на уличните фотографи. Дина съчетава с непогрешим нюх неща от настоящи марки Rodarte и Maison Margiela с сбити модели на Prada и Hermès. Професионалното издание The Business of Fashion означи бизнес триумфите на нейно височество, като включи Дина две следващи години в така наречен BoF 500 - ранглиста на 500-те най-влиятелни хора в стилната промишленост. Тя е и един от основателите за основаване на организацията Dubai Design and Fashion Council, подкрепяща млади дизайнери от Обединените Арабски Емирства и други страни от района.
Младостта на Рания, минава в благоденствие, само че от дете мечтае да направи кариера и да преуспее. Родителите на момичето (баща й бил педиатър) принадлежали към състоятелната йорданска буржоазия и живеели на Западния бряг на река Йордан. След Шестдневната война, когато тези земи минават под контрола на Израел, се наложило фамилията да се реалокира в чужбина. Рания приключва английско учебно заведение в Кувейт, а по-късно когато фамилията напуща и тази страна по политически аргументи, постъпва в Американския университет в Кайро и се дипломира като IT-специалист.
Именно положителното обучение разрешава на младата емигрантка да се запознае с бъдещия си брачен партньор. Двамата се срещат инцидентно на нейното работно място - офисът на Citibank в Аман. Принц Абдала (сегашният крал на Йордания Абдала Втори ибн Хусейн ал-Хашими) се влюбва незабавно и сред запознанството и сватбата минават единствено няколко месеца. По-нататъшният живот на двойката демонстрира, че любовта от пръв взор може да бъде здрава и плодотворна. Съпрузите има двама сина и две дъщери, а образованата и дейна кралица оказва помощ на мъжа си в държавните каузи. Абдала Втори е сложил жена си отпред на организацията за поддръжка на фамилиите на военните. Наред с това Рания се занимава с щедрост и със отбрана на правата на дамите и децата в Йордания.
Кралицата се облича по европейски и настойчиво се стреми поданиците от нежния пол да се усещат свободни в избора на облекло. Абдала Втори насърчава жена си в устрема й към европеизиране на стила на жителките на Йордания, и това надали е за чудене поради обстоятелството, че майка му е англичанка. През 2003 година списание Hello! присъди на Рания купата "Кралица на елегантността ". Тя поръчва луксозните си публични тоалети от Elie Saab, а всекидневните облекла и коктейлните си рокли купува от Dior и Giorgio Armani. Самият Армани нееднократно е наричал обществено кралицата своя муза и обичана клиентка.
В средата на 2000 година всички лъскави списания описаха за обувките на кралицата, украсени с диаманти и топази. Но те не са единствените скъпоценности, принадлежащи на Рания. Според локалните закони тиарите и колиетата на кралицата не са част от монаршеската хазна, а нейна персонална благосъстоятелност. Една от най-забележителните тиари на Рания - "Арабски свитък " - е направена от бижутерската къща Fred през 2005-а по поръчка на Абдала Втори. Върху украшението, напомнящо венец, блестят 1300 брилянта.
Рания употребява интензивно обществени мрежи, от които поданиците може да се осведомят за формалните мероприятия с нейно присъединяване, както и за значимите, и забавни събития в персоналния й живот. Кралицата гостува постоянно на страниците на гланцовите списания и на уеб страниците, отдадени на светския живот на известните персони и на представителите на монархическите фамилии.
Дина ал-Джухани Абдулазиз от Саудитска Арабия е несъмнено най-стилната от всички арабски принцеси. Тя облича хиджаб единствено за обичайни публични мероприятия или за фотоси за арабски фешън списания. Впрочем Дина е първият основен редактор на списание Vogue Arabia. Тя заема поста през 2016-а, само че се отдръпва след по-малко от година "заради непреодолими несъгласия със западното управление на издателството ". В свободното си от протоколни занимания време, живеещата сред Близкия Изток, Европа и Съединени американски щати принцеса, носи релативно къси поли, необятни панталони, якета от тафта и опитва с прическата си.
За разлика от Рания, Дина не се съгласява незабавно с предлагането за брак на принц Султан ибн Фахд ибн Насер ибн Абдул-Азиз Ал Сауд. Двамата се срещат през 1996-а в Лондон (бъдещата принцеса е родена и израснала в фамилията на икономиста, учител в американския университет и някогашен министър на известията на Саудитска Арабия - Али ал-Джухани). Женят се през 1998-а, когато бъдещата принцеса е на 23 години. Дина поръчва сватбената си рокля при моделиера Язеддин Алая, създател на стилната къща Azzedine Alaïa. Съпрузите имат щерка и двама синове-близнаци.
В 2006-а Дина трансформира модата в своя специалност, като открива с финансовата поддръжка на татко си концептуалния fashion-бутик D’NA изначало в Рияд, по-късно в Доха, а след известно време основава и интернет магазин. За разлика от Рания, предпочитаща строгия жанр на Giorgio Armani, и саудитските принцеси, които купуват сбирките на Dolce & Gabbana, Дина носи и предлага на клиентките си, модели на настоящите, а от време на време и провокативни дизайнери Джейсън Ву, Ердем Моралиоглу, Мери Катранзу, Хайдер Акерман, Роксанда Илинчич.
Принцесата посещава седмиците на модата в разнообразни кътчета на света, с цел да подбере персонално облекла за бутиците си, и е измежду обичаните модели на уличните фотографи. Дина съчетава с непогрешим нюх неща от настоящи марки Rodarte и Maison Margiela с сбити модели на Prada и Hermès. Професионалното издание The Business of Fashion означи бизнес триумфите на нейно височество, като включи Дина две следващи години в така наречен BoF 500 - ранглиста на 500-те най-влиятелни хора в стилната промишленост. Тя е и един от основателите за основаване на организацията Dubai Design and Fashion Council, подкрепяща млади дизайнери от Обединените Арабски Емирства и други страни от района.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ