Ноцебо ефектът или как тестването за COVID-19 може да ни „разболее“
Според изследвания най-малко 6% от хората ще изпитат голословна угриженост и даже маниакален боязън за личното здраве един път през живота си, написа по информация от.
Въпреки че към момента няма настояща статистика, този % може да се е нараснал от началото на пандемията поради непрекъснатия цикъл от вести, наблягащ върху признаците и заплахите от ковид. Дори тестването за COVID-19 може да накара някои хора да се усещат зле.
„ Подозирам, че тревогата от заболяване се е нараснала доста по време на пандемията, тъй като хората имат повече време да размишляват и да обмислят признаците си “, споделя Питър Тайърър, професор по психиатрия в Имперския лицей в Лондон.
В доста обстановки безпокойството за нашето здраве е способно да сътвори появяването на признаци – самоизпълняващо се знамение , което като че ли удостоверява страховете ни - в това се показва и така наречен „ ноцебо резултат “ (от лат. ноцебо – „ нанасям щета “).
Нашите упования могат даже да доведат до физиологични промени, като да вземем за пример освобождението на молекули, които предизвикват главоболие.
„ Важно е да се подчертае, че нелекуваната тревога от заболяване е освен нездравословна за психическото здраве, само че и за физическото ни “, споделя Питър Тайърър. Професорът показва едно 12-годишно изследване на 7000 участници в Норвегия. След като регистрират други евентуални рискови фактори, откривателите откриват, че високите равнища на тревога от заболяване покачват риска от коронарна болест на сърцето със 70% .
С повишаването на интереса към тревогата от заболяване набъбнаха и проучванията за евентуални интервенции. Една от най-добре изпитаните интервенции е приспособена форма на когнитивно-поведенческа терапия , която оказва помощ за спиране на отрицателните мисловни цикли.
Според Питър и Хелън Тайърър едно от най-големите провокации е пациентът да разпознае тревогата като проблем , а не да я вижда като рационална оценка на възприемания риск.
Въпреки че към момента няма настояща статистика, този % може да се е нараснал от началото на пандемията поради непрекъснатия цикъл от вести, наблягащ върху признаците и заплахите от ковид. Дори тестването за COVID-19 може да накара някои хора да се усещат зле.
„ Подозирам, че тревогата от заболяване се е нараснала доста по време на пандемията, тъй като хората имат повече време да размишляват и да обмислят признаците си “, споделя Питър Тайърър, професор по психиатрия в Имперския лицей в Лондон.
В доста обстановки безпокойството за нашето здраве е способно да сътвори появяването на признаци – самоизпълняващо се знамение , което като че ли удостоверява страховете ни - в това се показва и така наречен „ ноцебо резултат “ (от лат. ноцебо – „ нанасям щета “).
Нашите упования могат даже да доведат до физиологични промени, като да вземем за пример освобождението на молекули, които предизвикват главоболие.
„ Важно е да се подчертае, че нелекуваната тревога от заболяване е освен нездравословна за психическото здраве, само че и за физическото ни “, споделя Питър Тайърър. Професорът показва едно 12-годишно изследване на 7000 участници в Норвегия. След като регистрират други евентуални рискови фактори, откривателите откриват, че високите равнища на тревога от заболяване покачват риска от коронарна болест на сърцето със 70% .
С повишаването на интереса към тревогата от заболяване набъбнаха и проучванията за евентуални интервенции. Една от най-добре изпитаните интервенции е приспособена форма на когнитивно-поведенческа терапия , която оказва помощ за спиране на отрицателните мисловни цикли.
Според Питър и Хелън Тайърър едно от най-големите провокации е пациентът да разпознае тревогата като проблем , а не да я вижда като рационална оценка на възприемания риск.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ