Какво печелим и губим от плоския данък
Според съперниците му усилва бедността
Типично за есенния сезон подготовката на бюджета за идната година провокира полемика по отношение на данъчната система в страната. Предложенията са свързани най-много с облагането на приходите на физическите лица и налога върху добавената стойност. От 2008 година в България се ползва симетричен (плосък) налог върху приходите на физическите лица. Синдикатите са обичайният съперник на така наречен плосък налог, като непрекъснато приканват за анулацията му. В групата се включват и политици, най-много представители на социалистическия набор.
Малко доктрина за налозите
Данъците съставляват наложително, наложително и безплатно заплащане от данъчно задълженото лице към страната. В този смисъл няма и не може да има обективен налог. В подобен случай стремежът при образуването на данъчната система би трябвало да бъде тя да основава минимални изкривявания при избора на хората сред труд и свободно време, сред икономисване и ползване на приходите или за вдишване на предприемачески риск, като администрирането й е при ниски разноски. Тоест налозите би трябвало да бъдат по-малко несправедливи. Това се реализира, когато те са ниски и пропорционални.
Основното предопределение на налозите е да обезпечават доходи в държавния бюджет, които по-късно да се употребяват финансиране на разноските. Най-важната функционалност, която в действителност е причина за възникването на страните, е отбраната на живота и собствеността на жителите както от вътрешни, по този начин и от външни за страната закани. Тази функционалност е належащо да се извършва и на общодържавно, и на локално равнище. С течение на времето обаче политиците съумяват да усилят властта си и да ръководят от ден на ден запаси, като употребяват за опрощение така наречен “социална ” страна.
Допълнителните функционалности обаче костват скъпо и изискват по-високи данъчни доходи, с цел да се финансират. Това предопределя наклонността за по-високи данъчни ставки и по-голямо преразпределение на приходите през държавния бюджет. Идеята за плоски и ниски налози в действителност е обвързвана с по-слабо въздействие на политиците върху живота и приходите на хората. Тоест областите, в които страната не се оправя добре като производител и снабдител на богатства, да бъдат оставени да работят на пазарен принцип, до момента в който държавните органи да обезпечават спазването на разпоредбите.
Данъците основават два съществени резултата – от една страна те понижават разполагаемия приход. За да компенсират загубата на покупателна дарба, е допустимо някои хора да работят повече. От друга страна обаче налозите въздействат върху избора сред работа или свободно време. Колкото повече работи един човек, толкоз по-ценно става за него свободното време. При високи ставки полезността на спомагателния приход става по-малка от тази на свободното време. Така поради несъответствуващи налози вместо да се основава стойност в стопанската система, тя се губи. Това значи по-малко създадени артикули и услуги, по-малко работни места, по-малко вложения и повече небогати.
Смисълът на пропорционалния налог е, че всички облагаеми приходи, без значение от размера им, се таксуват с една и съща ставка от 10%. Това значи, че няма необлагаем най-малко. Заедно с това в България са въведени релативно дребен брой данъчни облекчения. По този метод данъкът е оптимално банален от позиция на използване и администриране. Така даже човек без икономическо обучение е кадърен самичък да попълни данъчната си декларация и не е належащо да употребява услугите на консултанти.
Практически изгоди от пропорционалния налог
Хора със свободни специалности или със мощно вариращо трудово заплащане е допустимо през някои месеци да не получат въобще приходи, до момента в който през други месеци те да са високи. При симетричен налог сборът от сумите, които се заплащат месечно е равна на годишното обвързване. При напредничав налог първо се заплащат месечните отговорности, след края на годината се пресмята годишното обвързване и най-после се открива разликата, като е допустимо лицето да е платило повече. Така то на процедура е кредитирало страната и ще би трябвало да изчака да му се възвърне надплатеното.
Например, при данъчната канара, посочена в таблицата, при еднократен приход през годината (с изключение на месец декември) в размер на 30 000 лева ще би трябвало да се внесат настоящо 4 325 лева съгласно облагането на месечните приходи. Годишното данъчно обвързване обаче е 3 000 лева Тоест данъкоплатецът ще би трябвало да изчака, откакто е подал годишната си данъчна декларация да му бъдат възобновени 1 325 лева През този интервал той не може да употребява парите си и страната не му дължи рента. При симетричен налог със ставка 10% и месечен приход, съвпадащ с годишния, в размер на 30 000 лева, данъчното обвързване е 3 000 лева без нужда от годишно равнене.
Този мотив е годен и когато се приложи за по-дългосрочен интервал. Тогава обаче при напредничав налог сумата, която се внася в бюджета, няма да бъде възобновена на данъкоплатеца. Така при еднакъв общ приход за интервала, който обаче варира през годините, той ще заплати повече, в сравнение с при идентичен приход всяка година. Например, в случай че данъкоплатецът има приход 10 000 лева, 20 000 лева и 60 000 лева за три поредни години, общият налог, който ще заплати при посочената канара, е 10 000 лева Ако той получи по 30 000 лева през всяка от тези три години (общата сума още веднъж е 90 000 лева.), тогава данъчното обвързване е 9 000 лева Тоест поради съществуването на изкривявания в следствие от прогресивната канара данъкоплатецът ще е ощетен с 1 000 лева
Аргументи срещу плоския налог
Един от главните причини против плоския налог е, че той усилва неравенството на приходите. Пропорционалната данъчна ставка резервира съотношението сред приходите на хората преди и след облагането. Ако облагаемият приход е 500 лева, данъчното обвързване е 50 лева, а чистият приход след облагане е 450 лева Ако приходът е 2 000 лева, данъкът е 200 лева, а чистият приход е 1 800 лева Така съотношението преди облагане е 1:4 (500/2000), тъкмо толкоз колкото е след облагане (450/1 800). Следователно факторът, който в действителност дефинира неравенството в тази ситуация, е не размерът на налога, а приходът преди облагане. Този приход зависи най-много от продуктивността на труда.
Основните принадлежности във връзка с понижаване на неравенството на приходите са разходни, а не данъчни. Принципът на данъчната система не би трябвало да бъде да направи всички еднообразно небогати. Трансферите, които прави страната, са средствата за справяне с бедността. Тези прехвърляния обаче би трябвало да се отпускат на фактически нуждаещите се от тях. Ако на някого не му се работи и липсват справедливи спънки да го прави (физически или умствени увреждания), системата за подкрепяне не би трябвало да възнаграждава сходно държание. Заради сходни хора средствата разполагаем за фактически нуждаещите се не доближават и помощите за тях не са задоволителни, с цел да им обезпечат излизане от клопката на бедността. Пример за такива проблеми в системата са несъразмерният брой инвалидни пенсии и надлежно разноските за тях.
Друг мотив е, че плоският налог усилва бедността. Фактът, че всеки спомагателен лев, който изкарват хората, се полза с една и съща ставка, значи, че по този метод страната не се пробва да ги дестимулира да работят повече. Наличието на прогресивно облагане (по-високи ставки при по-високи доходи) въздейства върху решенията да се работи или да се почива. Колкото по-висока е данъчната ставка, с която се полза всеки в допълнение направен лев, толкоз по-малка част от него остава за индивида. По този метод тласъкът да се работи и създава повече понижава. Бедността е резултат, не от налога, а от ниската база, върху която е натрапен.
Следващият мотив против плоския налог е, че той е въведен, с цел да притегля вложения, а това не се случва. Всъщност капиталовата интензивност не зависи единствено от един фактор, а от положението на цялостната среда за бизнес. Ниският симетричен налог обаче е значим за дейностите, в които разноските за труд са най-същественият съставен елемент в общите разноски. Пример за това е развиването на аутсорсинга през последните няколко години. Поради това в региона на софтуерното инженерство, финансите и човешките запаси се основават работни места, които изискват висока продуктивност, само че обезпечават съответстващи приходи. Разбира се, още веднъж факторът тук е съществуването на подготовка и умения, които да дават отговор на условията за съответните позиции.
Необходимостта от промени за възстановяване на средата за бизнес в България е ясна. Това, което работи добре обаче, не е належащо да се трансформира. Пропорционалният налог от 10% върху персоналните приходи е образец за една от най-хубавите практики в това отношение. Той лишава идентичен % от всички приходи, като по този метод подтиква повишението на квалификацията и уменията, полагането на повече труд, реализирането на по-високи приходи и повишение на благосъстоянието на хората. Възможностите на хората да генерират приходи не са идентични, а пазарите възнаграждават високо нововъведенията и предприемачеството. Неравенството е разумно следствие, а инструментите на страната са свързани с ефикасна и вярно ориентирана политика по обществените разноски. Социалната роля на страната обаче не би трябвало да се схваща като преразпределяне на средства, а най-много в обезпечаването на подобаващи условия за основаването на повече работни места и вложения от частния бранш, посредством което да се усили търсенето на труд и да се покачат приходите.
Типично за есенния сезон подготовката на бюджета за идната година провокира полемика по отношение на данъчната система в страната. Предложенията са свързани най-много с облагането на приходите на физическите лица и налога върху добавената стойност. От 2008 година в България се ползва симетричен (плосък) налог върху приходите на физическите лица. Синдикатите са обичайният съперник на така наречен плосък налог, като непрекъснато приканват за анулацията му. В групата се включват и политици, най-много представители на социалистическия набор.
Малко доктрина за налозите
Данъците съставляват наложително, наложително и безплатно заплащане от данъчно задълженото лице към страната. В този смисъл няма и не може да има обективен налог. В подобен случай стремежът при образуването на данъчната система би трябвало да бъде тя да основава минимални изкривявания при избора на хората сред труд и свободно време, сред икономисване и ползване на приходите или за вдишване на предприемачески риск, като администрирането й е при ниски разноски. Тоест налозите би трябвало да бъдат по-малко несправедливи. Това се реализира, когато те са ниски и пропорционални.
Основното предопределение на налозите е да обезпечават доходи в държавния бюджет, които по-късно да се употребяват финансиране на разноските. Най-важната функционалност, която в действителност е причина за възникването на страните, е отбраната на живота и собствеността на жителите както от вътрешни, по този начин и от външни за страната закани. Тази функционалност е належащо да се извършва и на общодържавно, и на локално равнище. С течение на времето обаче политиците съумяват да усилят властта си и да ръководят от ден на ден запаси, като употребяват за опрощение така наречен “социална ” страна.
Допълнителните функционалности обаче костват скъпо и изискват по-високи данъчни доходи, с цел да се финансират. Това предопределя наклонността за по-високи данъчни ставки и по-голямо преразпределение на приходите през държавния бюджет. Идеята за плоски и ниски налози в действителност е обвързвана с по-слабо въздействие на политиците върху живота и приходите на хората. Тоест областите, в които страната не се оправя добре като производител и снабдител на богатства, да бъдат оставени да работят на пазарен принцип, до момента в който държавните органи да обезпечават спазването на разпоредбите.
Данъците основават два съществени резултата – от една страна те понижават разполагаемия приход. За да компенсират загубата на покупателна дарба, е допустимо някои хора да работят повече. От друга страна обаче налозите въздействат върху избора сред работа или свободно време. Колкото повече работи един човек, толкоз по-ценно става за него свободното време. При високи ставки полезността на спомагателния приход става по-малка от тази на свободното време. Така поради несъответствуващи налози вместо да се основава стойност в стопанската система, тя се губи. Това значи по-малко създадени артикули и услуги, по-малко работни места, по-малко вложения и повече небогати.
Смисълът на пропорционалния налог е, че всички облагаеми приходи, без значение от размера им, се таксуват с една и съща ставка от 10%. Това значи, че няма необлагаем най-малко. Заедно с това в България са въведени релативно дребен брой данъчни облекчения. По този метод данъкът е оптимално банален от позиция на използване и администриране. Така даже човек без икономическо обучение е кадърен самичък да попълни данъчната си декларация и не е належащо да употребява услугите на консултанти.
Практически изгоди от пропорционалния налог
Хора със свободни специалности или със мощно вариращо трудово заплащане е допустимо през някои месеци да не получат въобще приходи, до момента в който през други месеци те да са високи. При симетричен налог сборът от сумите, които се заплащат месечно е равна на годишното обвързване. При напредничав налог първо се заплащат месечните отговорности, след края на годината се пресмята годишното обвързване и най-после се открива разликата, като е допустимо лицето да е платило повече. Така то на процедура е кредитирало страната и ще би трябвало да изчака да му се възвърне надплатеното. Например, при данъчната канара, посочена в таблицата, при еднократен приход през годината (с изключение на месец декември) в размер на 30 000 лева ще би трябвало да се внесат настоящо 4 325 лева съгласно облагането на месечните приходи. Годишното данъчно обвързване обаче е 3 000 лева Тоест данъкоплатецът ще би трябвало да изчака, откакто е подал годишната си данъчна декларация да му бъдат възобновени 1 325 лева През този интервал той не може да употребява парите си и страната не му дължи рента. При симетричен налог със ставка 10% и месечен приход, съвпадащ с годишния, в размер на 30 000 лева, данъчното обвързване е 3 000 лева без нужда от годишно равнене.
Този мотив е годен и когато се приложи за по-дългосрочен интервал. Тогава обаче при напредничав налог сумата, която се внася в бюджета, няма да бъде възобновена на данъкоплатеца. Така при еднакъв общ приход за интервала, който обаче варира през годините, той ще заплати повече, в сравнение с при идентичен приход всяка година. Например, в случай че данъкоплатецът има приход 10 000 лева, 20 000 лева и 60 000 лева за три поредни години, общият налог, който ще заплати при посочената канара, е 10 000 лева Ако той получи по 30 000 лева през всяка от тези три години (общата сума още веднъж е 90 000 лева.), тогава данъчното обвързване е 9 000 лева Тоест поради съществуването на изкривявания в следствие от прогресивната канара данъкоплатецът ще е ощетен с 1 000 лева
Аргументи срещу плоския налог
Един от главните причини против плоския налог е, че той усилва неравенството на приходите. Пропорционалната данъчна ставка резервира съотношението сред приходите на хората преди и след облагането. Ако облагаемият приход е 500 лева, данъчното обвързване е 50 лева, а чистият приход след облагане е 450 лева Ако приходът е 2 000 лева, данъкът е 200 лева, а чистият приход е 1 800 лева Така съотношението преди облагане е 1:4 (500/2000), тъкмо толкоз колкото е след облагане (450/1 800). Следователно факторът, който в действителност дефинира неравенството в тази ситуация, е не размерът на налога, а приходът преди облагане. Този приход зависи най-много от продуктивността на труда.
Основните принадлежности във връзка с понижаване на неравенството на приходите са разходни, а не данъчни. Принципът на данъчната система не би трябвало да бъде да направи всички еднообразно небогати. Трансферите, които прави страната, са средствата за справяне с бедността. Тези прехвърляния обаче би трябвало да се отпускат на фактически нуждаещите се от тях. Ако на някого не му се работи и липсват справедливи спънки да го прави (физически или умствени увреждания), системата за подкрепяне не би трябвало да възнаграждава сходно държание. Заради сходни хора средствата разполагаем за фактически нуждаещите се не доближават и помощите за тях не са задоволителни, с цел да им обезпечат излизане от клопката на бедността. Пример за такива проблеми в системата са несъразмерният брой инвалидни пенсии и надлежно разноските за тях.
Друг мотив е, че плоският налог усилва бедността. Фактът, че всеки спомагателен лев, който изкарват хората, се полза с една и съща ставка, значи, че по този метод страната не се пробва да ги дестимулира да работят повече. Наличието на прогресивно облагане (по-високи ставки при по-високи доходи) въздейства върху решенията да се работи или да се почива. Колкото по-висока е данъчната ставка, с която се полза всеки в допълнение направен лев, толкоз по-малка част от него остава за индивида. По този метод тласъкът да се работи и създава повече понижава. Бедността е резултат, не от налога, а от ниската база, върху която е натрапен.
Следващият мотив против плоския налог е, че той е въведен, с цел да притегля вложения, а това не се случва. Всъщност капиталовата интензивност не зависи единствено от един фактор, а от положението на цялостната среда за бизнес. Ниският симетричен налог обаче е значим за дейностите, в които разноските за труд са най-същественият съставен елемент в общите разноски. Пример за това е развиването на аутсорсинга през последните няколко години. Поради това в региона на софтуерното инженерство, финансите и човешките запаси се основават работни места, които изискват висока продуктивност, само че обезпечават съответстващи приходи. Разбира се, още веднъж факторът тук е съществуването на подготовка и умения, които да дават отговор на условията за съответните позиции.
Необходимостта от промени за възстановяване на средата за бизнес в България е ясна. Това, което работи добре обаче, не е належащо да се трансформира. Пропорционалният налог от 10% върху персоналните приходи е образец за една от най-хубавите практики в това отношение. Той лишава идентичен % от всички приходи, като по този метод подтиква повишението на квалификацията и уменията, полагането на повече труд, реализирането на по-високи приходи и повишение на благосъстоянието на хората. Възможностите на хората да генерират приходи не са идентични, а пазарите възнаграждават високо нововъведенията и предприемачеството. Неравенството е разумно следствие, а инструментите на страната са свързани с ефикасна и вярно ориентирана политика по обществените разноски. Социалната роля на страната обаче не би трябвало да се схваща като преразпределяне на средства, а най-много в обезпечаването на подобаващи условия за основаването на повече работни места и вложения от частния бранш, посредством което да се усили търсенето на труд и да се покачат приходите.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ