Според последния годишен евродоклад за качеството на водите за къпане

Според последния годишен евродоклад за качеството на водите за къпане малко над 85% от следените през предходната година места на Стария континент са отговаряли на най-високите и най-строгите стандарти на Европейския съюз за „ чудесно “ качество във връзка с чистотата на водата. По този индикатор България се подрежда на предпоследно място, след нас е единствено Полша.
Замърсяването на водите с фекални бактерии продължава да съставлява риск за човешкото здраве, изключително когато такова замърсяване се среща в местата за къпане, написа още в отчета. Основните източници на замърсяване са отпадните води и водите, оттичащи се от стопанства и аграрни земи. Това замърсяване се усилва по време на проливни дъждове и наводнения заради препълване на канализационната мрежа и отмиване на нечистите отпадни води в реките и моретата.
Всички страни членки на Евросъюза реализират наблюдаване на местата си за къпане в сходство с наредбите на Директивата на Съюза по отношение на водите за къпане, сочи още отчетът, коментиран от БНР. 
Често се приказва за презастрояване, за нарушение на целостта на дюните, за нерегламентирано къмпиране, само че не по този начин постоянно се визира тематиката за вредата, която индивидът нанася на черноморската вода.
80% от отпадъците в морето са с наземен генезис
„ Антропогенният резултат, който сътворяваме ние, хората, е казусът. Отпадъците в морето са 80% с наземен генезис ". Това сподели в изявление за предаването „ Нощен Хоризонт " Мирослава Робинсън, шеф на отдел „ Опазване на морските води и акватории " в Басейновата дирекция „ Черноморския регион ". По думите ѝ морските води най-често се замърсяват от действия по брега – хората изхвърлят свободно отпадъците си, изключително пластмаса, заведенията също не пазят непорочност, хотелите и атракционите също оставят своята диря.
„ Отпадъците влизат по друг метод в морската среда, в това число от атракционите, от туристите по плажовете. Големият % са пластмасовите боклуци. Националният мониторинг за морски боклуци по плажните линии демонстрира – намаляваща наклонност на количествата боклуци – за 2017 година съвсем 73 000 броя боклуци са събрани по десетте плажни линии от Дуранкулак до устието на Велека, а за 2018 година – 50 000 броя… Качеството на водата по крайбрежието се усъвършенства поради извеждането на заустяванията на канализационните системи отвън зоните за къпане и реконструкцията и модернизацията на пречиствателните станции “.
Подобрение в положението на Черно море  
Първата от общо шест експедиции, планувани за тази година в границите на мониторинга за чистотата на Черно море, е завършила. Тази година фокусът е върху положението и концентрацията на характерни замърсители и предпочитани субстанции, наложителни детайли от рамковата инструкция. Според проф. доктор Снежана Мончева, шеф на Института по океанология, и съгласно резултатите от пробите параметрите се усъвършенстват:
„ Определено има усъвършенстване в положението на Черно море. Това е с помощта на европейските наставления главно във връзка с река Дунав и на ограниченията, взети по осъвременяване и изграждане на нови пречиствателни станции. Нещата не са идеални, има още проблеми. Концентрацията на биогенните детайли е доста по-ниска, само че казусът с морските боклуци свети в алено - пластмасата “.
Моряците виждат все по-мръсно море
Любчо Панайотов е старши асистент капитан на изследователския транспортен съд „ Академик " на Института по океанология. Корабът се върна от първата за сезона експедиция, отдадена на чистотата на водата в Черно море. Днес, 3 август, отпътува на втора експедиция за взимане на проби от водата. 
„ По-мръсно става морето. Плават хладилници… в моята процедура виждам за повторно такова знамение. Корабите са най-големите замърсители, по този начин се води, не че и бреговите не са… На кораба има разнообразни съдове за разделно събиране на отпадъците… Смятам, че има смяна в дисциплината и в съзнанието – дали да хвърля в морето “.
Черно море е уязвим воден басейн  
Димитър Попов от съдружие „ Зелени Балкани “ взе участие в най-мащабното изследване на Черно море за морски бозайници. Проучването е част от план за използването на рамковата инструкция за морска тактика в Черно море посредством основаване на районна система за мониторинг на китоподобните и мониторинг на шума за реализиране на положително екологично положение. Два екипа с осем участници от четири черноморски страни прелетяха над 7 000 км трансекти на височина 180 метра.
„ В последно време се обръща все по-голямо внимание на шума, защото в морска среда той оказва въздействие върху организмите, които я населяват. Черно море е с много характерни типове, някои от тях са ендемични, най-много растителните. То е уязвимо море и има потребност от грижи “, показа Попов. По думите му водата в южното ни Черноморие е по-мръсна, което се дължи на обстоятелството, че в тази част по крайбрежната линия има повече застроени места. Според Попов резултатите от отчета на Европейската организация по околна среда са директно разследване от презастрояването по морето ни.
„ Имахме трансекти, в които не видяхме китоподнобни, само че нямаше трансекти, в който да не забележим морски боклуци. Пластмасовите са най-дълготрайни, само че има железни, дървени. Голям е приносът на индивида. Отпадните води се изливат в морето. Има и съществени проблеми, провокирани косвено от индивида – най-много от корабоплаването и преместването на непознати видове… Измяната на биологичния потенциал на Черно море е резултат от човешката активност и не е допустимо нещата да се възстановят. В последните 7-8 години имаше взрив на създаване на пречиствателни станции, само че презастрояването изпревари доста построяването на инфраструктурата. Още по време на проектирането ѝ, пречиствателната станция си губи актуалността. Това е въпрос на регулации. Ако не се спре лавинообразното застрояване и пречиствателните станции няма да решат проблемите “.
Според Димитър Попов има осъзнаване на хората и в случай че желаеме да съществуваме на тази планета по-дълго време, би трябвало да знаем, че не е изобилен източник на запаси.