Според поета Недялко Йорданов България ще клекне пред исканията на

Според поета Недялко Йорданов България ще клекне пред настояванията на районен съд Македония. Той също по този начин дава образец с една от най-безсрамните фалшификации в Скопие, която цели да насажда ненавист към българите:

Позволявам си да напиша това малко изказване, тъй като съм мощно угрижен от политиката на настоящето българско държавно управление, отпред с Кирил Петков. Съвсем ясно е към този момент, че той желае да ни приготви да клекнем пред македонистите, които фалшифицират нахално нашата история към този момент толкоз време и които са напълнили учебниците на дребните македончета с непрекъсната антибългарска агитация.

Не желая да се спирам на стотиците неистини и фалшификации, които с отвращение съм чел по македонските вестници и списания.

Ще покажа единствено един образец, който е задоволително сладкодумен.

Още като студент по българска лингвистика пазех една безпределно скъпа за мене книга, купена от антикварната книжарница на площад " Славейков “. Тя се споделя " Български национални песни събрани от братя Миладиновци “. Абсолютна библиографска необичайност.

Ето по какъв начин са я издали през днешния ден македонските шовинисти. Абсолютно осквернение е да смениш корицата на сборника и да го наречеш " фототипно издание ".

Това безочливо унищожаване на думата " Български “ е толкоз обикновено и вулгарно, както цялата днешна политика към българската ни история.

На 8 март 1912 година племенникът на братята – Климент Миладинов изпраща писмо-декларация до Стружкото учителско сдружение, с което подарява къщата на Миладиновци на Стружката община. Под въздействие на писмото на сдружението от 15 февруари той написа: " То ми дава хубавия случай да видя, че съгражданите на великите мои чичовци са въодушевени от мисълта да дадат един действителен израз на оная респект, която ние българите изискуем за увековечаване паметта на двамата борци за българско съзнание “.

Събитията, които последват, довеждат до откъсването на Вардарска Македония от България и заграбваното ѝ от Сърбия. През 1925 година на 26 юли (5 август, нов стил) домът на братя Миладинови инцидентно изгаря до основи.

В последния туристически македонски указател се демонстрира новопостроената къща музей " Братя Миладинови “ като надали не тяхна родна къща. А ето по какъв начин е изглеждала тя.

Не ми се приказва за вулгарното издание на македонски език на " Илинден “ на Димитър Талев, или за фалшификациите с Гоце Делчев и Яне Сандански.

​Бях в Македония преди 25 години на литературна вечер във Велес. Срещах се с елементарни жители, които с трогателна обич говореха за България и за българските си сънародници. Така беше и преди 20 години в Охрид.

Днес разбирам, че това към този момент не е по този начин. За тези години в по този начин наречената Северна Македония публично се насажда ненавист към България и българите.

Това не може да се не помни и да се оставя на времето, което да взема решение, а ние да вкараме Северна Македония в Европейския съюз по американско разпореждане.

" Киро “ и " Димитър “ през вчерашния ден демонстрираха махленска непосредственост, с цел да приготвят наивниците, че в края на краищата всичко ще се оправи щом към този момент бъдем дружно в Съюза.

Трябва да се промени радикално отношението на нашите сънародници към България и българската история и единствено тогава те да получат нашата поддръжка.

Преди няколко години написах едно стихотворение и ми се желае да ви го покажа.

МАКЕДОНИЯ

Както и да се наричаш, блага моя, вироглава...

Аз безпределно те обичам – необичайно... точно такава...

Ти – капризната сестричка... Ти – положителната ни вяра...

Същият език... И няма потребност да ни се превежда...

Бяхме си едно семейство... Всички дружно събрани.

Колко празници... И песни... Колко борби... Колко рани...

Още ни боли... И помним ослепените ни войни...

Робството... И какъв брой века... Тежки... Трудни... Неспокойни...

И ти, свидната сестричка, в никакъв случай не се боеше.

Бой... Въстания... Погроми... Храбро пушката държеше.

Носехме със теб на смени новото свободно знаме...

Ти, родилката на Гоце и кърмилката на Даме...

Ето, случи се... Порасна... Някой се почувства задължен...

Доброволно ли?.. Не зная... Пожела да те омъжи.

Може и да е обикновено... Мисия... Но толкова късна...

И от нашето семейство най-внезапно те откъсна.

Някой доста му се желае свойте братя да забравиш...

И наивно още счита, че с това ще се прославиш.

Кой бе този Някой... Никой не го помни към този момент кой е.

Нищо... Правото на избор си е абсолютно твое...

Все отново желая да запомниш... В сложни дни... И без да питаш...

Пак на своето семейство... Бивше... Можеш да разчиташ...