Звярът е този, до когото спиш
Според организацията " Български фонд за дамите ", на всеки две седмици една българка е убивана. Зловещата статистика трансформира България в гробище за съпруги, монумент на майки и олтар на умряли дами. Предадени от съпрузите или приятелите си, българските дами се трансформират в една черна хроника от ликвидиране, садизъм и редица непрочетени или незадействани тъжби в полицията. Десетки почернени фамилии търсят виновника, злосторника за гибелта на дъщерите си, а той се оказва точно индивидът, който те са избрали. Звярът и техният главорез се оказва индивида, който спи до тях. Този, който ги убива е и този, който им споделя „ положително утро”. Само че утрото никак не е положително.
29 октомври 2018 година. Столичният квартал „ Надежда” е блокиран от служители на реда, криминалисти и публицисти, откакто се получава сигнал на телефон 112 за убийството на 23-годишната Дарина. Намерена от родителите си, обезпокоени, че щерка им не дава отговор. Убиецът се оказва приятелят ѝ и татко на детето ѝ - Викторио Александров. Дарина е убита с револвер. Брутално, внезапно и с предумисъл. Впоследствие Викторио взима едногодишното им, преди малко проходило момиченце Никол, потегля с него, изоставяйки мъртвата му майка. По-късно Никол също е убита. От ръцете на своя татко и от оръжието, с което майка ѝ намира гибелта си. Викторио твърди, че не помни да е убивал щерка си. За сметка на това твърди, че е подавал тъжба за душевен тормоз против жена си. Приятелки на убитата Дарина пък споделят, че той постоянно чупел телефоните ѝ.
Случаят безусловно разтресе България, само че и докара до доста въпроси. Защо една жена, която е споделяла с околните и фамилията си, че не е щастлива, е останала с мъжа си? Защо не е имала храброст да го остави вечно и чувствала ли се е задоволително предпазена, с цел да го направи? Случаят на Дарина и щерка ѝ, заровени в булчинската рокля на майка ѝ, която тя по този начин и не облича, води след себе си въпросът: обичат ли дамите мъжете, които ги плашат? Оказва се, от време на време да. В името на фамилията, в името на детето, в името на общото бъдеще, някой различен строшен телефон или фамилен скандал е нищо. Докато абсурдът не прерасне в пердах, а боят в ликвидиране. Накрая остават счупените телефони и детските играчки, които в никакъв случай повече няма да радват едно момиченце.
Повече от година по-рано, на 18 август 2017 година, 42-годишната Елена е екзекутирана с четири патрона в огромно заведение в столичния квартал „ Лагера” от брачна половинка си. Четирите тъжби, които Елена подавала за тормоз против мъжа си Венцислав Василев, не могли да я спасят. Редицата позвънявания на телефон 112 за това, че той нарушава ограничаващата заповед да не я приближава, също не могат да върнат живота ѝ. Последната ѝ тъжба, часове преди убийството ѝ, стои в черния лист на Министерство на вътрешните работи като доказателство, че е трябвало да се направи нещо, само че то не е станало. Впоследствие Елена се трансформира в знак на дамите, които са се борили против своя принудител. Борбата е била законова: тъжби, преписки, позвънявания, ограничаваща заповед. Но това не я е избавило, в противен случай, даже не ѝ е помогнало.
Месец по-рано, на 23 юли 29-годишната Виола е бита с железен стик, душена и наръгана от своя другар Стефан, който взел екстази, преди да стигне до убийството ѝ. Часове наред никой не идва в жилището, където са минали последните минути на Виола. Ревност - настояват криминалисти като причина за убийството. Звяр - твърди фамилията на Виола за Стефан. Последните вести към шумното дело за Виола са, че килърът ѝ желал понижаване на своята присъда. Дали ще го получи, ще реши съдът.
Преди ден пък се разбра за страшното ликвидиране на 40-годишна жена в Горна Оряховица. Умряла след ваучър. Тя изгубила живота си, до момента в който взела участие в празненство с още трима мъже, а обвиненият Николай най-вероятно е я умъртвил с ритници от... ревнивост. Музика, алкохол, храна и един живот по-малко, установили криминолозите, часове след последния ваучър на Мария.
Случаите на убийства на дами за безчет. Едни – убити от хората, които обичат. Други, убити от мъжете, които презират. Трети, намерили гибелта си от тези, от които ни минимум не се страхували. Оказва се, че никой не може да помогне. В някои от случаите дамите, ставали жертва на домашно принуждение, не оповестяват в полицията на случаите на побой, други оповестяват, само че отново не намират протекция. Едно е ясно обаче, гибелта има доста лица. Някои са красиви, други плашещи, само че когато и да са се изправили пред нея тези дами не са и подозирали, че ще се стигне до там.
Затова законът в България би трябвало да бъде изменен. Насилниците на дами би трябвало да бъдат наказвани по-жестоко, жалбите против тях не трябва да бъдат претупвани, а принудител не би трябвало да бъде синоним на мъж. Ако желаеме да забележим дъщерите си щастливи, а децата им пораснали, и в случай че не желаеме следващо семейство напълно скоро да бъде почернено още веднъж. Именно от индивида, който минимум подозират.
Автор: Костадин Костов
29 октомври 2018 година. Столичният квартал „ Надежда” е блокиран от служители на реда, криминалисти и публицисти, откакто се получава сигнал на телефон 112 за убийството на 23-годишната Дарина. Намерена от родителите си, обезпокоени, че щерка им не дава отговор. Убиецът се оказва приятелят ѝ и татко на детето ѝ - Викторио Александров. Дарина е убита с револвер. Брутално, внезапно и с предумисъл. Впоследствие Викторио взима едногодишното им, преди малко проходило момиченце Никол, потегля с него, изоставяйки мъртвата му майка. По-късно Никол също е убита. От ръцете на своя татко и от оръжието, с което майка ѝ намира гибелта си. Викторио твърди, че не помни да е убивал щерка си. За сметка на това твърди, че е подавал тъжба за душевен тормоз против жена си. Приятелки на убитата Дарина пък споделят, че той постоянно чупел телефоните ѝ.
Случаят безусловно разтресе България, само че и докара до доста въпроси. Защо една жена, която е споделяла с околните и фамилията си, че не е щастлива, е останала с мъжа си? Защо не е имала храброст да го остави вечно и чувствала ли се е задоволително предпазена, с цел да го направи? Случаят на Дарина и щерка ѝ, заровени в булчинската рокля на майка ѝ, която тя по този начин и не облича, води след себе си въпросът: обичат ли дамите мъжете, които ги плашат? Оказва се, от време на време да. В името на фамилията, в името на детето, в името на общото бъдеще, някой различен строшен телефон или фамилен скандал е нищо. Докато абсурдът не прерасне в пердах, а боят в ликвидиране. Накрая остават счупените телефони и детските играчки, които в никакъв случай повече няма да радват едно момиченце.
Повече от година по-рано, на 18 август 2017 година, 42-годишната Елена е екзекутирана с четири патрона в огромно заведение в столичния квартал „ Лагера” от брачна половинка си. Четирите тъжби, които Елена подавала за тормоз против мъжа си Венцислав Василев, не могли да я спасят. Редицата позвънявания на телефон 112 за това, че той нарушава ограничаващата заповед да не я приближава, също не могат да върнат живота ѝ. Последната ѝ тъжба, часове преди убийството ѝ, стои в черния лист на Министерство на вътрешните работи като доказателство, че е трябвало да се направи нещо, само че то не е станало. Впоследствие Елена се трансформира в знак на дамите, които са се борили против своя принудител. Борбата е била законова: тъжби, преписки, позвънявания, ограничаваща заповед. Но това не я е избавило, в противен случай, даже не ѝ е помогнало.
Месец по-рано, на 23 юли 29-годишната Виола е бита с железен стик, душена и наръгана от своя другар Стефан, който взел екстази, преди да стигне до убийството ѝ. Часове наред никой не идва в жилището, където са минали последните минути на Виола. Ревност - настояват криминалисти като причина за убийството. Звяр - твърди фамилията на Виола за Стефан. Последните вести към шумното дело за Виола са, че килърът ѝ желал понижаване на своята присъда. Дали ще го получи, ще реши съдът.
Преди ден пък се разбра за страшното ликвидиране на 40-годишна жена в Горна Оряховица. Умряла след ваучър. Тя изгубила живота си, до момента в който взела участие в празненство с още трима мъже, а обвиненият Николай най-вероятно е я умъртвил с ритници от... ревнивост. Музика, алкохол, храна и един живот по-малко, установили криминолозите, часове след последния ваучър на Мария.
Случаите на убийства на дами за безчет. Едни – убити от хората, които обичат. Други, убити от мъжете, които презират. Трети, намерили гибелта си от тези, от които ни минимум не се страхували. Оказва се, че никой не може да помогне. В някои от случаите дамите, ставали жертва на домашно принуждение, не оповестяват в полицията на случаите на побой, други оповестяват, само че отново не намират протекция. Едно е ясно обаче, гибелта има доста лица. Някои са красиви, други плашещи, само че когато и да са се изправили пред нея тези дами не са и подозирали, че ще се стигне до там.
Затова законът в България би трябвало да бъде изменен. Насилниците на дами би трябвало да бъдат наказвани по-жестоко, жалбите против тях не трябва да бъдат претупвани, а принудител не би трябвало да бъде синоним на мъж. Ако желаеме да забележим дъщерите си щастливи, а децата им пораснали, и в случай че не желаеме следващо семейство напълно скоро да бъде почернено още веднъж. Именно от индивида, който минимум подозират.
Автор: Костадин Костов
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ