Аспаруховият вал във Варна – част от отбраната на българите
Според официлната историография, след българо-византийската война от 680-681 година Аспаруховите българи трайно се откриват във византийската провинция Долна Мизия или днешните североизточни български земи. Скоро по-късно те стартират построяването на единна отбранителна система от землени валове, изкопи и лагери, опасващи границите на новата Българска страна.
Валовете са типична отбранителна система за Първото българско царство. Представляват земен насип, който загражда достъпа до две стратегически точки. Състои се от вал, трап, берма и вероятно от палисада (дървена преграда). Тъй като се построяват бързо, относително евтини са и ефикасни валове са изграждани по границата на Българската страна, като ни дават много ясна и точна визия за границите на България до началото на IX век. Всички непокътнати валове в актуалните български земи са построени след последната четвърт на VII век.
Не прави изключение и построения вал във Варна, който служи и за доказателство, че античния Одесос и „ така наречен Варна “ са включени в рамките на Дунавска България още от нейното учредяване. Валът преграждал необятната песъчлива тереса сред скатовете на Авренското и Фрагенското плато, която отделя Варненското езеро от морето. Днес на територията на актуалния квартал „ Аспарухово “ е открита част от отбранителното оборудване на Варна, по-известно като Аспарухов вал.
Първи ген. Хелмут декор Молтке обръща внимание на средновековното оборудване. В своя карта от 1829 година изобразява редица от дребни могили, насочени на север. Тя стартира от Галатското нагорнище и доближава до шосето за Бургас. Оттам се насочва към отток на езерото.
Първите подробни изследвания на вала вършат братя Шкорпил още при започване на XX век. В редица свои изявления те изследват вала и неговото значение. Братята първи допускат, че той е прабългарски, строен в първите години след 680 година. Днес валът е съвсем напълно погубен. Единствено е непокътната южната му част в квартал „ Аспарухово ”. Дължината му е била към 3,5 км, само че през днешния ден са запаени едвам 1300 м. Започвал е от северния скат на м. Карантината в Авренското плато и е достигал до м. Бял бряг (в непосредственост до жп гарата). В най-добре непокътнатите сектори височината на вала доближава до 3 м. В основата си е необятен 10-15 м, а ширината на гребена доближава до 2 м.
При прокопаването на новия мореходен канал през 1974 година се вършат разкопки на укреплението. Скоро по-късно Рашев разгласява наблюденията си от тях. Неговите обхождания на терена демонстрират, че укреплението е издигнато върху „ естествения едва повдигнат борд, който се образува по края на всички незаливни крайбрежни тераси. ” Рашев установи и обстоятелството, че устройството на вала не е единно, а има четири вида градежи.
Това се дължи на терена, наличния строителен материал, както и на строителния опит. За първия вид структура е особено потреблението на тухли, покриващи чистия песъчлив насип. Те са датирани от IV-VI век. Във втория вид е употребен най-разнороден строителен материал и е построен от два пясъчни пласта. Долният е подправен с най-различни фрагменти от антични скулптури, архитектурни елементи и ломени камъни. Горният слой е подправен с огромно количество хоросан, елементи от тухли и ломени камъни. Значителното количество хоросан в горния слой образува нещо като „ защитна шапка ”, облицована с части тухли и дребни камъни. Вторият и третият строеж се разграничават само по това, че в третия, долният слой е построен от покрит с глина пясък, разбъркан с дребни камъни и тухли. Тези три вида структури се срещат в разнообразни сектори на вала. За четвъртия обаче има единствено един образец.
Под централната част на построения от хоросан и корав покрит с глина пясък горен пласт е открит дувар от ломени камъни без заварка. Той съставлява куртина висока 1,5 м и необятна почти 2 м. За разлика от елементарните крепостни стени, откритата тук няма суперструкция. Според Р. Рашев горният й край оставал открит под гребена на вала и е служила като устойчиво ядро, върху което се насипва „ неустойчивата песъчлива маса ”. Тази куртина лежи напряко върху терена, без основи и най-вероятно предотвратява свличането на голямата пясъчна маса.
Различните строителни материали и техники навеждат на мисълта, че може би валът е строен в друго време. Напротив, съгласно Рашев укреплението е градено по едно и също време, само че от разнообразни групи строители. Независимо от разликите четирите вида градежи са свързани между тях. Начинът на разработване на вала основава усещане за едно „ неумело, примитивно строителство ”, само че той елементарно може да бъде пояснен с типа на терена и наличните материали. Песъчливата почва е изключително несъответствуваща за построяването на сходни землени укрепления. Точно това постанова и използването на „ втърдяващи ” материали. Изоставеният още при започване на VII в. Одесос изобилства от сходни руини, които в последна сметка намират приложение в градежа на вала.
Датировката на вала също е забавна. Поради другите изкопни работи по него през годините строителните пластове са мощно разместени. На разкопките от 1974 година е намерено внушително количество фрагменти от Античността. Намерени са архитектурни елементи от храмовете в Одесос и покрайнините, елементи от надгробни и оброчни плочи, части от скулптури на гръцки богове. Най-важни за датировката на вала са находките, датирани след VI век, а най-интересни и обилни са откритите късноантични колони, тъй като върху тях са врязани рунически знаци, които непроменяемо свързват вала с българите.
Издълбаните знаци са доста присъщи за Първото българско царство и са постоянно срещани в най-ранните български селища – Плиска и Мадара. На огромната колона е изписан известният знак „ IYI “, а на дребната е врязан V-образен знак с хоризонтална линия изпод „ V ”. Подобни елементи от антични колони с български рунически надписи са открити и в насипа на вала сред Бяла и Обзор. Това съвсем без подозрение потвърждава, че Варненският вал е част от единна отбранителна система, построена от българите по цялото Северночерноморско крайбрежие и той е един от най-ранните.
Разбира се, има историци, които не споделят мнението на Р.Рашев по отношение на вала и отхвърлят истинността на проучванията му, както и тези на братя Шкорпил. П. Георгиев счита, че валът е граден по време на ръководството на император Юстиниан I (527-565) за отбрана от приливни талази. Георгиев се уповава на описаната от Теофан, Анастасий Библиотекар и Кедрин приливна вълна, „ нахлула “ през 544-545 година. Тази доктрина се оборва от строителните материали, от които е построен валът. При ръководството на Юстиниан I Одесос е в подем, само че в края на VI – началото на VII век е опустошен от славянски и аварски нашествия. Когато българите идват тук, заварват огромно количество строителен материал, получен от унищожаването на града, и в последна сметка е преизползван.
Въпреки другите хипотези, археологическите и сравнителните разбори недвусмислено потвърждават българският генезис на вала. Той е част от единна отбранителна, противодесантна система. Дългият Аспарухов вал е единственото барикада, защитаващо „ така наречен Варна, покрай Одесос “, която без подозрение е част от българската страна още от основаването ѝ. /bulgarianhistory.org/
Валовете са типична отбранителна система за Първото българско царство. Представляват земен насип, който загражда достъпа до две стратегически точки. Състои се от вал, трап, берма и вероятно от палисада (дървена преграда). Тъй като се построяват бързо, относително евтини са и ефикасни валове са изграждани по границата на Българската страна, като ни дават много ясна и точна визия за границите на България до началото на IX век. Всички непокътнати валове в актуалните български земи са построени след последната четвърт на VII век.
Не прави изключение и построения вал във Варна, който служи и за доказателство, че античния Одесос и „ така наречен Варна “ са включени в рамките на Дунавска България още от нейното учредяване. Валът преграждал необятната песъчлива тереса сред скатовете на Авренското и Фрагенското плато, която отделя Варненското езеро от морето. Днес на територията на актуалния квартал „ Аспарухово “ е открита част от отбранителното оборудване на Варна, по-известно като Аспарухов вал.
Първи ген. Хелмут декор Молтке обръща внимание на средновековното оборудване. В своя карта от 1829 година изобразява редица от дребни могили, насочени на север. Тя стартира от Галатското нагорнище и доближава до шосето за Бургас. Оттам се насочва към отток на езерото.
Първите подробни изследвания на вала вършат братя Шкорпил още при започване на XX век. В редица свои изявления те изследват вала и неговото значение. Братята първи допускат, че той е прабългарски, строен в първите години след 680 година. Днес валът е съвсем напълно погубен. Единствено е непокътната южната му част в квартал „ Аспарухово ”. Дължината му е била към 3,5 км, само че през днешния ден са запаени едвам 1300 м. Започвал е от северния скат на м. Карантината в Авренското плато и е достигал до м. Бял бряг (в непосредственост до жп гарата). В най-добре непокътнатите сектори височината на вала доближава до 3 м. В основата си е необятен 10-15 м, а ширината на гребена доближава до 2 м.
При прокопаването на новия мореходен канал през 1974 година се вършат разкопки на укреплението. Скоро по-късно Рашев разгласява наблюденията си от тях. Неговите обхождания на терена демонстрират, че укреплението е издигнато върху „ естествения едва повдигнат борд, който се образува по края на всички незаливни крайбрежни тераси. ” Рашев установи и обстоятелството, че устройството на вала не е единно, а има четири вида градежи.
Това се дължи на терена, наличния строителен материал, както и на строителния опит. За първия вид структура е особено потреблението на тухли, покриващи чистия песъчлив насип. Те са датирани от IV-VI век. Във втория вид е употребен най-разнороден строителен материал и е построен от два пясъчни пласта. Долният е подправен с най-различни фрагменти от антични скулптури, архитектурни елементи и ломени камъни. Горният слой е подправен с огромно количество хоросан, елементи от тухли и ломени камъни. Значителното количество хоросан в горния слой образува нещо като „ защитна шапка ”, облицована с части тухли и дребни камъни. Вторият и третият строеж се разграничават само по това, че в третия, долният слой е построен от покрит с глина пясък, разбъркан с дребни камъни и тухли. Тези три вида структури се срещат в разнообразни сектори на вала. За четвъртия обаче има единствено един образец.
Под централната част на построения от хоросан и корав покрит с глина пясък горен пласт е открит дувар от ломени камъни без заварка. Той съставлява куртина висока 1,5 м и необятна почти 2 м. За разлика от елементарните крепостни стени, откритата тук няма суперструкция. Според Р. Рашев горният й край оставал открит под гребена на вала и е служила като устойчиво ядро, върху което се насипва „ неустойчивата песъчлива маса ”. Тази куртина лежи напряко върху терена, без основи и най-вероятно предотвратява свличането на голямата пясъчна маса.
Различните строителни материали и техники навеждат на мисълта, че може би валът е строен в друго време. Напротив, съгласно Рашев укреплението е градено по едно и също време, само че от разнообразни групи строители. Независимо от разликите четирите вида градежи са свързани между тях. Начинът на разработване на вала основава усещане за едно „ неумело, примитивно строителство ”, само че той елементарно може да бъде пояснен с типа на терена и наличните материали. Песъчливата почва е изключително несъответствуваща за построяването на сходни землени укрепления. Точно това постанова и използването на „ втърдяващи ” материали. Изоставеният още при започване на VII в. Одесос изобилства от сходни руини, които в последна сметка намират приложение в градежа на вала.
Датировката на вала също е забавна. Поради другите изкопни работи по него през годините строителните пластове са мощно разместени. На разкопките от 1974 година е намерено внушително количество фрагменти от Античността. Намерени са архитектурни елементи от храмовете в Одесос и покрайнините, елементи от надгробни и оброчни плочи, части от скулптури на гръцки богове. Най-важни за датировката на вала са находките, датирани след VI век, а най-интересни и обилни са откритите късноантични колони, тъй като върху тях са врязани рунически знаци, които непроменяемо свързват вала с българите.
Издълбаните знаци са доста присъщи за Първото българско царство и са постоянно срещани в най-ранните български селища – Плиска и Мадара. На огромната колона е изписан известният знак „ IYI “, а на дребната е врязан V-образен знак с хоризонтална линия изпод „ V ”. Подобни елементи от антични колони с български рунически надписи са открити и в насипа на вала сред Бяла и Обзор. Това съвсем без подозрение потвърждава, че Варненският вал е част от единна отбранителна система, построена от българите по цялото Северночерноморско крайбрежие и той е един от най-ранните.
Разбира се, има историци, които не споделят мнението на Р.Рашев по отношение на вала и отхвърлят истинността на проучванията му, както и тези на братя Шкорпил. П. Георгиев счита, че валът е граден по време на ръководството на император Юстиниан I (527-565) за отбрана от приливни талази. Георгиев се уповава на описаната от Теофан, Анастасий Библиотекар и Кедрин приливна вълна, „ нахлула “ през 544-545 година. Тази доктрина се оборва от строителните материали, от които е построен валът. При ръководството на Юстиниан I Одесос е в подем, само че в края на VI – началото на VII век е опустошен от славянски и аварски нашествия. Когато българите идват тук, заварват огромно количество строителен материал, получен от унищожаването на града, и в последна сметка е преизползван.
Въпреки другите хипотези, археологическите и сравнителните разбори недвусмислено потвърждават българският генезис на вала. Той е част от единна отбранителна, противодесантна система. Дългият Аспарухов вал е единственото барикада, защитаващо „ така наречен Варна, покрай Одесос “, която без подозрение е част от българската страна още от основаването ѝ. /bulgarianhistory.org/
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ