България няма да влезе в Банковия съюз и чакалнята на еврото в петък. Защо?
Според формалните документи на българското държавно управление нашата страна в петък или най-късно в понеделник, 1 юли, трябваше да е влезнала в Европейския банков съюз и в така наречен чакалня на Еврозоната, а директният отговорник е финансовият министър. „ 19 минути “ не можа да получи информация има ли въобще действителна дата за това нито от Министерския съвет, нито от Българска народна банка. Направи ни усещане, че в държавното управление тази тематика не е настояща.
От централната банка подсетиха, че това е политически въпрос и се управлява от държавното управление в лицето на финансовия министър. Припомняме, че на 22 август 2018 година държавното управление Борисов 3 утвърди План за деяние, включващ съответни ограничения за присъединение към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз до юни 2019 година. Месец юни изтича работно вдругиден – в петък, а календарно – в неделя.
Като създадем обзор на ограниченията, които са планувани в проекта, незабавно вършат усещане неизпълнените. Финансови са.
2 от тях бяха „ усилване на рамката на надзора в банковия сектор”, както и усилване на битката против прането на пари. Не медии, а службите на Съединени американски щати, Германия, Австрия – последните две са част от 19-те в Еврозоната, извадиха нескрито прикривани от българските институции случаи на интернационално пране на пари, за което подозират, а извадиха и документи, че става в една и съща българска банка, та се прочухме и в международните медии.
Същата банка, от своя страна, е една от 6-те, включени в стрес тестванията, които организира този път не Българска народна банка, а Европейската централна банка. На вътрешните стрес проби преди 3 години същата банка беше единствената, която не покри критериите, а по-късно се забави и с осъществяването на спомагателните рекомендации на Българска народна банка.
Това няма по какъв начин да е убягнало на Европейската централна банка, където сигурно са осведомени даже единствено с кореспонденцията по тази тематика сред 19 минути и Българска народна банка, от чиито плахи мнения през годините се схваща всичко.
Още една неизпълнена мярка е усилване на надзора върху небанковия финансов бранш. Властта наложи ново управление на КФН, което е надалеч от професионалните стандарти, като някои от ръководителите са с най-меко казано със противоречива известност. Не е пропуснат и казусът от предишното лято, когато с цел да не признае казуса на доста огромен, след един към този момент банкрутирал осигурител, и да не му отнеме лиценза, КФН се освободи от отрасловия си заместител в бранша. Това сигурно прави неприятно усещане, защото от опита си в Румъния, Европейски Съюз знае всичко по тематиката, каквото и замазване да вършим.
Не са изпълнени ограниченията нито по законодателството, обвързвано с несъстоятелността, нито финансовите с бързите заеми, където задлъжнялостта на жителите лавинообразно нараства, както оповести преди дни националният омбудсман Мая Манолова.
Няма и „ модернизиране на рамката за ръководство на държавните предприятия”, които дават все по-лоши финансови резултати, а около „ Апартаментгейт “ още веднъж се схванаха случаи на настаняване на управителни позиции в тях на неквалифицирани фрагменти.
Правителството даже не е планувало една мярка, която има както обществен, по този начин и значим институционален резултат по критериите на Европейския съюз и изключително на 19-те от Еврогрупата. България има голям проблем с инфлацията, защото тя съвсем двойно надвиши през 2018 година оторизации от страните с единна валута оптимален предел.
Иначе кабинетът се надяваше, че „ с осъществяването на тези ограничения ще се обезпечи спазването на поетите задължения в региона на политиката, които са от огромно значение за плавния преход към "чакалнята " на Еврозоната и към Банковия съюз до юли 2019 година. Крайният резултат - да се вкара еврото след осъществяване на всички критерии за конвергенция, в сходство с член 140 от Договора за действието на Европейския съюз.
Документът е направен в резултат на изпратеното на 29 юни 2018 година публично писмо от министъра на финансите и шефа на Българска национална банка за присъединяване страната ни в Единния контролен механизъм (ЕНМ) посредством определяне на тясно съдействие с Европейската централна и за желанията на страната за кандидатстване във Валутния механизъм II, което получи и политическата поддръжка на Еврогрупата.
"Считам, че срокът от една година за присъединение към ЕРМ II и банковия съюз е реален ", сподели през лятото на 2018 година отрасловият еврокомисар Домбровскис. От изказването на Беноа Кьоре, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, стана ясно, че има няколко стъпки, преди страната да се причисли към механизма за тясно съдействие. "Очакваме този развой да бъде приключен в границите на една година. Подробната оценка (на активите – бел. ред.) може да докара до потребност от следващи ограничения от страна на България. Щом ги извърши, пътят ще бъде свободен за позитивна оценка от ЕЦБ и България ще влезе в близко съдействие и в ERM II ", съобщи Кьоре. И позна, тъй като една година не ни стигна.
От централната банка подсетиха, че това е политически въпрос и се управлява от държавното управление в лицето на финансовия министър. Припомняме, че на 22 август 2018 година държавното управление Борисов 3 утвърди План за деяние, включващ съответни ограничения за присъединение към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз до юни 2019 година. Месец юни изтича работно вдругиден – в петък, а календарно – в неделя.
Като създадем обзор на ограниченията, които са планувани в проекта, незабавно вършат усещане неизпълнените. Финансови са.
2 от тях бяха „ усилване на рамката на надзора в банковия сектор”, както и усилване на битката против прането на пари. Не медии, а службите на Съединени американски щати, Германия, Австрия – последните две са част от 19-те в Еврозоната, извадиха нескрито прикривани от българските институции случаи на интернационално пране на пари, за което подозират, а извадиха и документи, че става в една и съща българска банка, та се прочухме и в международните медии.
Същата банка, от своя страна, е една от 6-те, включени в стрес тестванията, които организира този път не Българска народна банка, а Европейската централна банка. На вътрешните стрес проби преди 3 години същата банка беше единствената, която не покри критериите, а по-късно се забави и с осъществяването на спомагателните рекомендации на Българска народна банка.
Това няма по какъв начин да е убягнало на Европейската централна банка, където сигурно са осведомени даже единствено с кореспонденцията по тази тематика сред 19 минути и Българска народна банка, от чиито плахи мнения през годините се схваща всичко.
Още една неизпълнена мярка е усилване на надзора върху небанковия финансов бранш. Властта наложи ново управление на КФН, което е надалеч от професионалните стандарти, като някои от ръководителите са с най-меко казано със противоречива известност. Не е пропуснат и казусът от предишното лято, когато с цел да не признае казуса на доста огромен, след един към този момент банкрутирал осигурител, и да не му отнеме лиценза, КФН се освободи от отрасловия си заместител в бранша. Това сигурно прави неприятно усещане, защото от опита си в Румъния, Европейски Съюз знае всичко по тематиката, каквото и замазване да вършим.
Не са изпълнени ограниченията нито по законодателството, обвързвано с несъстоятелността, нито финансовите с бързите заеми, където задлъжнялостта на жителите лавинообразно нараства, както оповести преди дни националният омбудсман Мая Манолова.
Няма и „ модернизиране на рамката за ръководство на държавните предприятия”, които дават все по-лоши финансови резултати, а около „ Апартаментгейт “ още веднъж се схванаха случаи на настаняване на управителни позиции в тях на неквалифицирани фрагменти.
Правителството даже не е планувало една мярка, която има както обществен, по този начин и значим институционален резултат по критериите на Европейския съюз и изключително на 19-те от Еврогрупата. България има голям проблем с инфлацията, защото тя съвсем двойно надвиши през 2018 година оторизации от страните с единна валута оптимален предел.
Иначе кабинетът се надяваше, че „ с осъществяването на тези ограничения ще се обезпечи спазването на поетите задължения в региона на политиката, които са от огромно значение за плавния преход към "чакалнята " на Еврозоната и към Банковия съюз до юли 2019 година. Крайният резултат - да се вкара еврото след осъществяване на всички критерии за конвергенция, в сходство с член 140 от Договора за действието на Европейския съюз.
Документът е направен в резултат на изпратеното на 29 юни 2018 година публично писмо от министъра на финансите и шефа на Българска национална банка за присъединяване страната ни в Единния контролен механизъм (ЕНМ) посредством определяне на тясно съдействие с Европейската централна и за желанията на страната за кандидатстване във Валутния механизъм II, което получи и политическата поддръжка на Еврогрупата.
"Считам, че срокът от една година за присъединение към ЕРМ II и банковия съюз е реален ", сподели през лятото на 2018 година отрасловият еврокомисар Домбровскис. От изказването на Беноа Кьоре, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, стана ясно, че има няколко стъпки, преди страната да се причисли към механизма за тясно съдействие. "Очакваме този развой да бъде приключен в границите на една година. Подробната оценка (на активите – бел. ред.) може да докара до потребност от следващи ограничения от страна на България. Щом ги извърши, пътят ще бъде свободен за позитивна оценка от ЕЦБ и България ще влезе в близко съдействие и в ERM II ", съобщи Кьоре. И позна, тъй като една година не ни стигна.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ