14.4.1943 г. Наистина ли синът на Сталин е застрелян в лагера Заксенхаузен?
Според формалната руска историография плененият майор Яков Йосифов Джугашвили на 14 април 1943 година е умрял в концентрационния лагер Заксенхаусен, хвърляйки се върху оградата от бодлива тел, намираща се под високо напрежение. Като допълнение часовият го прострелял с карабината си от към 60 м. Яков Джугашвили е роден на 18 март 1907 година в Баку в фамилията на Йосиф Джугашвили (Сталин) и Екатерина Сванидзе – умряла неотдавна след раждането му. Прекарва детските си години в Тбилиси. Завършва Висше техническо учебно заведение в Москва със компетентност електроинженер, а по-късно артилерийска академия.
През 1936 година се дами за балерината Юлия Мелцер. Среща я в ресторант, където по-късно става скандал сред него и втория й брачен партньор – помощник-началника на московското ръководство на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) Николай Бесараб. През 1938 година им се ражда щерка Галина.
Яков Джугашвили води война на фронта във Втората международна война от 24 юни 1941 година През юли неговата част попада в обкъжение край Витебск. На 7 юли за присъединяване в пердах е показан за държавна премия дружно с други бойци.
На 16 юли той е покорен край Лиозно. Неговият ординарец А. Ковальов доживява до дълбоки старини и свидетелства по кое време за финален път вижда Яков. Командирът на батареята получил заповед да изтегли подразделението си по-близо до фронтовата линия на нова огнева позиция. Обаче колоната е бомбардирана от немската авиация. От гърмежа на една близко взривена бомба паднал освен Яков, само че и впрегнатите за оръдието два коня.
Първите разпити са документирани след няколко дни. На тях Яков незабавно самичък признал, че е наследник на Сталин от първия му брак.
На 20 юли 1941 година немците оповестяват по радиото, че са заловили в плен сина на Сталин. Отначало Яков Джугашвили е изпратен в лагер за военопленници край Просткен, Източна Прусия. Неведнъж са правени опити да го склонят да сътрудничи със службите на Третия райх.
Единственото, което се удава на нацистите, е скрито да запишат диалог с него и откакто го обработват и инсталират на плоча, стартират да го употребяват за своята агитация. След това Яков Джугашвили изобщо спрял да беседва с тях. Скоро е изместен в централния затвор на гестапо, където отново е склоняван да сътрудничи.
Убедили се в безполезността на напъните си, гестаповците го реалокират в концлагера Хамелсбург. През април 1942 година той още веднъж е изпратен в централния затвор на гестапо, а през февруари 1943 година по напътствие на Химлер е изпратен в лагера Заксенхаузен.
Там Джугашвили е настанен в затворнически блок, където към този момент имало четирима английски военнопленници. Единият от тях - Томас Кучин бил родственик на английския министър председател Уинстън Чърчил. По-късно в прилежаща килия е настанен В. Кокорин, представящ се за племенник на външния министър Вячеслав Молотов. (След войната е открито, че е внедрен немски сътрудник и е разстрелян.)
Лагерният шеф заповядал британците всеки ден да мият пода в килията на руснаците за да предизвика спор сред високопоставените пленници. Скоро англичаните почнали да сипят закани по адрес на съдружниците си.
Джугашвили постоянно бил навестяван от инспектора в престъпния отдел на имперската сигурност Щрук. Той не водил разпити, а единствено се интересувал дали руснакът има недоволства от лагерното шефство.
От Яков Джугашвили се интересувал персонално Химлер и това било общоизвестно. Той давал тип, че желае да употребява синът на Сталин при сепаративни договаряния със Съюз на съветските социалистически републики или за замяна на пленени от руснаците видни нацисти и военоначалници.
В протокола от разпита на пленника Привалов на 26.5.1945 година е записано: „ Немският военнослужещ Ото Мюлер разказваше, че за да се предизвика спор сред Съюз на съветските социалистически републики и Англия немците решили да убият Джугашвили и Кокорин. На пленените британски бойци сложили задача да стартират сборичкване, по време на което да унищожават руснаците. След случая гьобелсовата агитация щяла да вдигне шумотевица, обвинявайки племенника на Чърчил, и да се реализира раздор в връзките сред Съюз на съветските социалистически републики и Англия.”
Кокорин след това дал показания, че Яков изразил желание да се хвърли на телената ограда, вместо да бъде погубен от англичаните. Вечерта на 16 април 1943 година Кокорин чул вика на часовия и пушечен изстрел.
Плененият пълководец на бригада Бессонов обяснил гибелта на Яков по по-различен метод. Той бил разговарял с Томас Кучин през юли 1943 година Англичанинът разказал, че в априлската вечер чул изстрели и видял немци, които свалили от телените заграждения мъртвец, завили го в одеало и го отнесли в караулното помещение. По-късно началникът на караула споделил на Кучин, че е погубен синът на Сталин. По незнайни аргументи той изкочил през прозореца на стаята си по долно долни дрехи на открито и се хвърлил на бодливата тел. Часовият помислил, че той желае да избяга и го прострелял.
Съвсем друга версия Бессонов чул от ефрейтор Фишер от защитата на Заксенхаузен. Късно вечерта, когато Яков към този момент си бил лежащ, в стаята му нахлули англичани с ножове в ръце. Той скочил през прозореца с крясъци „ Унтер офицер! Унтер офицер!” и се доближил до оградата. Намиращият се на към 60 м караул с първия изстрел ранил пленника в краката, а с втория го прострелял в главата.
Във връзка с случая е назначено следствие от Главното ръководство на имперската сигурност. В своя отчет до Химлер тримата специалисти установили гибелта на Я. Джугашвили не от патрони, а от тока с високо напрежение. Според тях часовият дал изстрел откакто токът към този момент умъртвил Яков. Така че в действителност той се е самоубил. После трупът е кремиран, а урната с праха му е откарана в Берлин, където следите й се губят. Лагерното дело с акта за гибелта е съхраняван в касата на коменданта, само че при евакуацията е унищожено с другите документи.
През последните години обаче в рускоезични медии излязоха добре стимулирани изявления, че Яков Джугашвили в никакъв случай не вземан жив в плен и всичко това е игра на управлението на Третия райх.
Според тях няма нито един достоверен документ, че Яков Джугашвили се е намирал в плен. Твърди се, че съгласно криминалистичната експертиза всички фотографии и текстове от ръката на Яков Джугашвили са фалшифицирани. Снимките са размити, ту са правени в тил, ту в профил. Ако нацистите са заловили същинския наследник на Сталин, те са щели да снимат купища киноленти и да ги демонстрират в кинохрониките си. Вестниците са щели да разгласяват фотоси в наедрял проект на лицето. Нищо от това го няма на бял свят.
Според историка Сергей Девятов „ Съществуват към 10 фотографии на Яков в плен, които са доста добър фотомонтаж. Отначало са употребявани фотоси, открити у починалия Яков. После стартират монтажите. Например при една от фотосите е позволена груба неточност, давайки огледално изображение – на нея закопчаването на униформата е от другата страна, т.е. копчетата са отляво. "
Прави усещане, че целият персонален състав на 14-и гаубичен полк от 14-а танкова дивизия (1500 души) е избит съвсем до последния човек и единственият заложник е Яков Джугашвили. С други думи няма очевидци по какъв начин е изглеждал той преди пленяването. Всички героичен паднали в багра и само синът на Сталин се е предал!
Преди няколко години Държавният департамент на Съединени американски щати дал на Нина Джугашвили, дъщерята на Яков, документи от Националния списък във Вашингтон: копия от разпитите на Яков от нацистите, подписана от Хайнрих Химлер информация за гибелта му, показания от защитата и от лагерния доктор.
При осъществения първичен разпит от служителя в немското разузнаване В. Ройшле е воден протокол, в който е записано признанието на Яков, че не се е предал, а е покорен при опозиция. Но пленникът не можал да каже нито длъжността си (командир на батарея), нито в кой полк служи.
Интересно за какво Държавният департамент не запомнил да даде заключението за гибелта на немския медицински специалист. Случайно обаче с него се срещнал руският историк Йона Андронов, който бил позволен до този списък още през 70-те години. На него е обърнато внимание и от немското списание „ Щерн”.
В заключението не са посочени изгаряния от електрически ток. Отбелязано е обаче, че патронът го улучил в главата откъм гърба или в профил и е затънал в мозъка. От отдалеченост 60 м пушечният патрон би излязъл от другата страна на черепа. Следователно е стреляно с револвер. И още: патронът е влезнал в посока изпод – нагоре, което дава отговор на елементарната поза на ръката с револвер, когато се прострелва човек в главата. Натрапва се догатката, че псевдо-Яков е премахнат целеустремено.
Интересно е още събитието, че по тялото на Яков не са разказани присъщи белези. А е реалност, че през 1926 година той е направил опит за самоубийство, като се е прострелял в региона на сърцето. От интервенцията за изваждане на патрона на гърдите на Яков е останал огромен белег. Но явно нацистите не са знаели това.
И въпреки всичко за какво им е бил на нацистите целият този спектакъл с мнимия заложник Яков Джугашвили. Вероятно на първи проект да разколебават руските бойци и да ги подготвят да не се бият до финален патрон. Щом синът на Сталин носи позора да е в плен, за какво да не могат и те да оцелеят като вдигнат ръце. (По това време предаването в плен на червеноармейците е строго неразрешено.)
Друга цел на нацистите евентуално е да предизвикат Сталин да стартира договаряния за замяна на сина си с пленени висши немски военоначалници, а по-късно да оповестят на целия свят и на първо място на руските бойци за тайните преговори. Дори опитът за замяна би провокирал отрицателна реакция, както в тила, по този начин и на фронта, би дискредитирала престижа на Върховния главнокомандващ Йосиф Сталин в страната и по света.
А когато случката с обмена на „ Яков Джугашвили” се оказала пред неуспех, германците просто са простреляли „ дубльора”, тъй като е станал рисков да не направи някакви разкрития.
Ганчо КАМЕНАРСКИ
През 1936 година се дами за балерината Юлия Мелцер. Среща я в ресторант, където по-късно става скандал сред него и втория й брачен партньор – помощник-началника на московското ръководство на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) Николай Бесараб. През 1938 година им се ражда щерка Галина.
Яков Джугашвили води война на фронта във Втората международна война от 24 юни 1941 година През юли неговата част попада в обкъжение край Витебск. На 7 юли за присъединяване в пердах е показан за държавна премия дружно с други бойци.
На 16 юли той е покорен край Лиозно. Неговият ординарец А. Ковальов доживява до дълбоки старини и свидетелства по кое време за финален път вижда Яков. Командирът на батареята получил заповед да изтегли подразделението си по-близо до фронтовата линия на нова огнева позиция. Обаче колоната е бомбардирана от немската авиация. От гърмежа на една близко взривена бомба паднал освен Яков, само че и впрегнатите за оръдието два коня.
Първите разпити са документирани след няколко дни. На тях Яков незабавно самичък признал, че е наследник на Сталин от първия му брак.
На 20 юли 1941 година немците оповестяват по радиото, че са заловили в плен сина на Сталин. Отначало Яков Джугашвили е изпратен в лагер за военопленници край Просткен, Източна Прусия. Неведнъж са правени опити да го склонят да сътрудничи със службите на Третия райх.
Единственото, което се удава на нацистите, е скрито да запишат диалог с него и откакто го обработват и инсталират на плоча, стартират да го употребяват за своята агитация. След това Яков Джугашвили изобщо спрял да беседва с тях. Скоро е изместен в централния затвор на гестапо, където отново е склоняван да сътрудничи.
Убедили се в безполезността на напъните си, гестаповците го реалокират в концлагера Хамелсбург. През април 1942 година той още веднъж е изпратен в централния затвор на гестапо, а през февруари 1943 година по напътствие на Химлер е изпратен в лагера Заксенхаузен.
Там Джугашвили е настанен в затворнически блок, където към този момент имало четирима английски военнопленници. Единият от тях - Томас Кучин бил родственик на английския министър председател Уинстън Чърчил. По-късно в прилежаща килия е настанен В. Кокорин, представящ се за племенник на външния министър Вячеслав Молотов. (След войната е открито, че е внедрен немски сътрудник и е разстрелян.)
Лагерният шеф заповядал британците всеки ден да мият пода в килията на руснаците за да предизвика спор сред високопоставените пленници. Скоро англичаните почнали да сипят закани по адрес на съдружниците си.
Джугашвили постоянно бил навестяван от инспектора в престъпния отдел на имперската сигурност Щрук. Той не водил разпити, а единствено се интересувал дали руснакът има недоволства от лагерното шефство.
От Яков Джугашвили се интересувал персонално Химлер и това било общоизвестно. Той давал тип, че желае да употребява синът на Сталин при сепаративни договаряния със Съюз на съветските социалистически републики или за замяна на пленени от руснаците видни нацисти и военоначалници.
В протокола от разпита на пленника Привалов на 26.5.1945 година е записано: „ Немският военнослужещ Ото Мюлер разказваше, че за да се предизвика спор сред Съюз на съветските социалистически републики и Англия немците решили да убият Джугашвили и Кокорин. На пленените британски бойци сложили задача да стартират сборичкване, по време на което да унищожават руснаците. След случая гьобелсовата агитация щяла да вдигне шумотевица, обвинявайки племенника на Чърчил, и да се реализира раздор в връзките сред Съюз на съветските социалистически републики и Англия.”
Кокорин след това дал показания, че Яков изразил желание да се хвърли на телената ограда, вместо да бъде погубен от англичаните. Вечерта на 16 април 1943 година Кокорин чул вика на часовия и пушечен изстрел.
Плененият пълководец на бригада Бессонов обяснил гибелта на Яков по по-различен метод. Той бил разговарял с Томас Кучин през юли 1943 година Англичанинът разказал, че в априлската вечер чул изстрели и видял немци, които свалили от телените заграждения мъртвец, завили го в одеало и го отнесли в караулното помещение. По-късно началникът на караула споделил на Кучин, че е погубен синът на Сталин. По незнайни аргументи той изкочил през прозореца на стаята си по долно долни дрехи на открито и се хвърлил на бодливата тел. Часовият помислил, че той желае да избяга и го прострелял.
Съвсем друга версия Бессонов чул от ефрейтор Фишер от защитата на Заксенхаузен. Късно вечерта, когато Яков към този момент си бил лежащ, в стаята му нахлули англичани с ножове в ръце. Той скочил през прозореца с крясъци „ Унтер офицер! Унтер офицер!” и се доближил до оградата. Намиращият се на към 60 м караул с първия изстрел ранил пленника в краката, а с втория го прострелял в главата.
Във връзка с случая е назначено следствие от Главното ръководство на имперската сигурност. В своя отчет до Химлер тримата специалисти установили гибелта на Я. Джугашвили не от патрони, а от тока с високо напрежение. Според тях часовият дал изстрел откакто токът към този момент умъртвил Яков. Така че в действителност той се е самоубил. После трупът е кремиран, а урната с праха му е откарана в Берлин, където следите й се губят. Лагерното дело с акта за гибелта е съхраняван в касата на коменданта, само че при евакуацията е унищожено с другите документи.
През последните години обаче в рускоезични медии излязоха добре стимулирани изявления, че Яков Джугашвили в никакъв случай не вземан жив в плен и всичко това е игра на управлението на Третия райх.
Според тях няма нито един достоверен документ, че Яков Джугашвили се е намирал в плен. Твърди се, че съгласно криминалистичната експертиза всички фотографии и текстове от ръката на Яков Джугашвили са фалшифицирани. Снимките са размити, ту са правени в тил, ту в профил. Ако нацистите са заловили същинския наследник на Сталин, те са щели да снимат купища киноленти и да ги демонстрират в кинохрониките си. Вестниците са щели да разгласяват фотоси в наедрял проект на лицето. Нищо от това го няма на бял свят.
Според историка Сергей Девятов „ Съществуват към 10 фотографии на Яков в плен, които са доста добър фотомонтаж. Отначало са употребявани фотоси, открити у починалия Яков. После стартират монтажите. Например при една от фотосите е позволена груба неточност, давайки огледално изображение – на нея закопчаването на униформата е от другата страна, т.е. копчетата са отляво. "
Прави усещане, че целият персонален състав на 14-и гаубичен полк от 14-а танкова дивизия (1500 души) е избит съвсем до последния човек и единственият заложник е Яков Джугашвили. С други думи няма очевидци по какъв начин е изглеждал той преди пленяването. Всички героичен паднали в багра и само синът на Сталин се е предал!
Преди няколко години Държавният департамент на Съединени американски щати дал на Нина Джугашвили, дъщерята на Яков, документи от Националния списък във Вашингтон: копия от разпитите на Яков от нацистите, подписана от Хайнрих Химлер информация за гибелта му, показания от защитата и от лагерния доктор.
При осъществения първичен разпит от служителя в немското разузнаване В. Ройшле е воден протокол, в който е записано признанието на Яков, че не се е предал, а е покорен при опозиция. Но пленникът не можал да каже нито длъжността си (командир на батарея), нито в кой полк служи.
Интересно за какво Държавният департамент не запомнил да даде заключението за гибелта на немския медицински специалист. Случайно обаче с него се срещнал руският историк Йона Андронов, който бил позволен до този списък още през 70-те години. На него е обърнато внимание и от немското списание „ Щерн”.
В заключението не са посочени изгаряния от електрически ток. Отбелязано е обаче, че патронът го улучил в главата откъм гърба или в профил и е затънал в мозъка. От отдалеченост 60 м пушечният патрон би излязъл от другата страна на черепа. Следователно е стреляно с револвер. И още: патронът е влезнал в посока изпод – нагоре, което дава отговор на елементарната поза на ръката с револвер, когато се прострелва човек в главата. Натрапва се догатката, че псевдо-Яков е премахнат целеустремено.
Интересно е още събитието, че по тялото на Яков не са разказани присъщи белези. А е реалност, че през 1926 година той е направил опит за самоубийство, като се е прострелял в региона на сърцето. От интервенцията за изваждане на патрона на гърдите на Яков е останал огромен белег. Но явно нацистите не са знаели това.
И въпреки всичко за какво им е бил на нацистите целият този спектакъл с мнимия заложник Яков Джугашвили. Вероятно на първи проект да разколебават руските бойци и да ги подготвят да не се бият до финален патрон. Щом синът на Сталин носи позора да е в плен, за какво да не могат и те да оцелеят като вдигнат ръце. (По това време предаването в плен на червеноармейците е строго неразрешено.)
Друга цел на нацистите евентуално е да предизвикат Сталин да стартира договаряния за замяна на сина си с пленени висши немски военоначалници, а по-късно да оповестят на целия свят и на първо място на руските бойци за тайните преговори. Дори опитът за замяна би провокирал отрицателна реакция, както в тила, по този начин и на фронта, би дискредитирала престижа на Върховния главнокомандващ Йосиф Сталин в страната и по света.
А когато случката с обмена на „ Яков Джугашвили” се оказала пред неуспех, германците просто са простреляли „ дубльора”, тъй като е станал рисков да не направи някакви разкрития.
Ганчо КАМЕНАРСКИ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ