Рибата луна – единствената топлокръвна риба
Според общоприетото разбиране, само бозайниците и птиците са топлокръвни – способни са независимо да поддържат непрекъсната телесна температура. Но в този момент учените от Национално ръководство на океанските и атмосферни проучвания в Съединени американски щати са разпознали един нов, непредвиден претендент: рибата луна. Откритието съставлява първият и единствен прочут случай на топлокръвна риба.
Опахата, наричана още риба луна, е огромна, хищна риба с овална форма, която населява дълбоките океански води. Нейната необикновена форма може да ви заблуди, че не е изключително добър плувец, само че в действителност тя е извънредно бърза и може да се съревновава с рекордьори като рибата звук и рибата меч. Споменатите обаче имат потребност да контролират вътрешната си телесна температура като плуват от топли в студени води и противоположното, до момента в който рибата луна може без проблем да си стои в мразовитото надълбоко.
Как тъкмо рибата луна съумява да поддържа температурата си в толкоз студени води от дълго време озадачаваше учените. Обикновено морските животни в студени води са много по-бавни и неподвижни, с цел да пестят топлината си.
Преди се е считало, че рибата луна е мудна, също като множеството други на тази дълбочина. Но тъй като тя може да поддържа телесната си температура, в действителност се оказва много деен див звяр, кадърен да преследва плячка като сепия и да мигрира на огромни дистанции.
Учените за първи път заподозрели нещо подозрително, когато почнали да учат хрилете на рибата луна. Те разкрили, че някои кръвоносни съдове там – тези, които придвижват топлата кръв през тялото – са увити към кръвоносни съдове, пренасящи студена кръв от хрилете. Тази топлообменна система рециклира топлината, генерирана от придвижването на рибата.
В резултат на тази удивителна еволюция, рибата луна може да поддържа сама телесната си температура. Това е много по-различно от процесите, които разрешават на някои риби, да вземем за пример акулите, краткотрайно да затоплят елементи от тялото си при придвижване. Рибата-луна може да поддържа по-висока телесна температура, даже към вътрешните си органи. Способна е да поддържа очите и мозъка си с 2°C по-топли от останалата част на тялото – феномен, който се открива още при някои акули, марлини и риба звук. Това разрешава на очите и мозъка да действат обикновено при дълбоки гмуркания във води с температура под 4°C. Като цяло поддържа непрекъсната телесна температура с 5°C по-висок от околната си среда.
Макар рибата луна все по-често да попада в мрежите на риболовците и да се трансформира в известно ядене по заведенията за хранене – изключително в Хаваи – доста малко е известно за нея и навиците й. Няма публични данни за размера на популацията й, въпреки някои учени да подозират, че в действителност броя пораства, евентуално заради свръхулова на риба звук и други риби, които се явяват конкуренция за плячката й.
Смята се, че прекарва целия си живот в дълбокия океан, на дълбочина сред 50 и 500м. Води видимо монашески метод на живот, само че риби от типа са забелязвани и дружно с риби звук, скумрия и херинга.
Онези, които си поръчват риба луна в ресторанта обаче би трябвало да внимават. В нея й се съдържа доста огромна централизация живак, а е известно също, че рибата придвижва и тропически морски токсин, който предизвиква сигуатера – сериозна болест, за която няма лек.
