Бутилираната вода е до 100 пъти по-лоша, отколкото се смяташе
Според ново изследване, оповестено в Proceedings of the National Academy of Sciences, бутилираната вода е до 100 пъти по-лоша, в сравнение с се смяташе до момента, що се отнася до броя на дребните пластмасови късчета, които съдържа.
С помощта на неотдавна изобретена техника учените преброяват приблизително 240 000 откриваеми фрагмента пластмаса на литър вода в известни марки - сред 10 и 100 пъти повече от предходните оценки, което поражда евентуални опасения за здравето, които изискват по-нататъшно изследване.
" Ако хората са загрижени за нанопластмасата в бутилираната вода, рационално е да се намерения за други възможности като чешмяната вода ",
съобщи пред Агенция Франс Прес доцентът по геохимия в Колумбийския университет и съавтор на публикацията Бейжан Ян.
" Не съветваме да не се пие бутилирана вода, когато е належащо, защото рискът от дехидратация може да надвиши евентуалните въздействия от излагането на нанопластмаси ", добави той.
През последните години в международен мащаб нараства вниманието към микропластмасата, която се откъсва от по-големи източници на пластмаса и в този момент се среща навсякъде - от полярните ледени шапки до планинските върхове,
като се популяризира в екосистемите и попада в питейната вода и храната.
Докато микропластмасата е с размер под 5 милиметра, нанопластмасата се дефинира като частици с размер под 1 микрометър или милиардна част от метъра - толкоз дребни, че могат да преминат през храносмилателната система и белите дробове,
да попаднат непосредствено в кръвния поток и оттова в органите, в това число мозъка и сърцето.
Те могат също по този начин да преминат през плацентата и да попаднат в организма на неродените бебета. Проучванията за въздействието им върху екосистемите и човешкото здраве са лимитирани, макар че някои ранни лабораторни проучвания ги свързват с
токсични резултати, в това число репродуктивни аномалии и стомашни проблеми.
За да изследва наночастиците в бутилираната вода, екипът употребява техника, наречена микроскопия на подтикваното раманово разсейване (SRS), която неотдавна беше изобретена от един от съавторите на публикацията и работи посредством проучване на пробите с два лазера, настроени по този начин, че да накарат избрани молекули да резонират, разкривайки какво съставляват те за компютърен логаритъм.
С помощта на неотдавна изобретена техника учените преброяват приблизително 240 000 откриваеми фрагмента пластмаса на литър вода в известни марки - сред 10 и 100 пъти повече от предходните оценки, което поражда евентуални опасения за здравето, които изискват по-нататъшно изследване.
" Ако хората са загрижени за нанопластмасата в бутилираната вода, рационално е да се намерения за други възможности като чешмяната вода ",
съобщи пред Агенция Франс Прес доцентът по геохимия в Колумбийския университет и съавтор на публикацията Бейжан Ян.
" Не съветваме да не се пие бутилирана вода, когато е належащо, защото рискът от дехидратация може да надвиши евентуалните въздействия от излагането на нанопластмаси ", добави той.
През последните години в международен мащаб нараства вниманието към микропластмасата, която се откъсва от по-големи източници на пластмаса и в този момент се среща навсякъде - от полярните ледени шапки до планинските върхове,
като се популяризира в екосистемите и попада в питейната вода и храната.
Докато микропластмасата е с размер под 5 милиметра, нанопластмасата се дефинира като частици с размер под 1 микрометър или милиардна част от метъра - толкоз дребни, че могат да преминат през храносмилателната система и белите дробове,
да попаднат непосредствено в кръвния поток и оттова в органите, в това число мозъка и сърцето.
Те могат също по този начин да преминат през плацентата и да попаднат в организма на неродените бебета. Проучванията за въздействието им върху екосистемите и човешкото здраве са лимитирани, макар че някои ранни лабораторни проучвания ги свързват с
токсични резултати, в това число репродуктивни аномалии и стомашни проблеми.
За да изследва наночастиците в бутилираната вода, екипът употребява техника, наречена микроскопия на подтикваното раманово разсейване (SRS), която неотдавна беше изобретена от един от съавторите на публикацията и работи посредством проучване на пробите с два лазера, настроени по този начин, че да накарат избрани молекули да резонират, разкривайки какво съставляват те за компютърен логаритъм.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ