Динозаврите може да са причината да остаряваме
Според ново изследване е допустимо бозайниците да залиняват с напредването на възрастта по метод, по който доста влечуги и земноводни не го вършат, като непряк резултат от тактиката на нашите предшественици да не бъдат изядени от хищници.
Имаме да обясняваме доста неща, по тази причина дано се върнем малко обратно. Гренландската акула живее към 400 години. Което е много, само че все пак тя си има компания, най-много от влечуги – има, да вземем за пример, живи костенурки през днешния ден, които може да са срещали Дарвин.
Повечето влечуги, да не приказваме за земноводните, населяват територия, която е доста по-богата на хищници от отдалечените острови, на които тези костенурки израстват. Следователно малко от тях съумяват да доближат такива екстравагантни години. Въпреки това доста влечуги имат способността да живеят доста по-дълго от своите събратя бозайници и го вършат в зоологически градини или на други безвредни места, с помощта на относително слабото си изцяло намаляване, обвързвано с възрастта.
Професор Жоао Педро де Магалаеш от Университета в Бирмингам, Англия, задава един доста прекрасен въпрос по тематиката. От позиция на бозайниците стареенето е обикновено и по тази причина интуитивно се чудим по какъв начин някои влечуги съумяват да го забавят толкоз добре. Способността на доста земноводни да се възвръщат от пострадвания, за които на нашите космати братя ще им би трябвало болница, наподобява напряко чудотворна. Какво, в случай че ранното стареене е изключение, а не норма, т.е. присъща линия на бозайниците като козината или производството на мляко?
Ако това е по този начин, допуска професора, може би стареенето се е появило вследствие на милиони години битка за оцеляване на планета, на която свирепите хищници са били постоянно по петите ни.
Магалаеш назовава тази концепция „ догадка за дълголетието “ и с две думи тя гласи, че бозайниците са развили метода „ живей бързо – умри млад “ някъде през юрата и кредата и към момента не са го отхвърлили изцяло.
„ Ние сме в групата с най-дълго живеещите животни, само че измежду нас има доста влечуги и други, които имат доста по-бавен развой на стареене и демонстрират минимални признаци на залиняване с възрастта през живота си “, споделя Магалаеш в изказване за медиите. „ Някои от най-ранните бозайници са били принудени да живеят в долната част на хранителната верига и евентуално са прекарали 100 милиона години през епохата на динозаврите в еволюция, с цел да оцелеят посредством бързо размножаване. “
С други думи, в случай че ще ви изяжда някой спинозавър, най-добре е да се концентрирайте върху размножаването при първа опция, а не да разчитате, че на 50 години към момента ще сте здрави и плодовити. Като се замислим, остаряването може би не е единствената линия, която хората са наследили от тези времена.
„ В животинския свят виждаме образци за в действителност удивително възобновяване и регенериране “, продължава той. „ Тази генетична информация обаче би била ненужна за ранните бозайници, които са имали шанса да не се окажат храна. Макар че в този момент имаме голям брой животни, в това число хора, китове и слонове, които стават огромни и живеят дълго, ние и те живеем с генетичните задръжки от мезозойската епоха и остаряваме изненадващо по-бързо от доста влечуги. “
Спинозаври
Ако Магалаеш е прав, може би с напредването на възрастта поносим последствия допълнително връзки, в сравнение с в намаляването на репродуктивния си потенциал или скоростта на тичане. Идеята може да вземем за пример да даде визия за това за какво хората наподобяват по-предразположени към рак от множеството други животни.
Макар че признава, че доста влечуги, риби и птици също остаряват бързо, той акцентира, че при доста от тях това не е по този начин – до момента в който при бозайниците бързото остаряване по отношение на размера е универсално.
Той предлага системата за отбрана на ДНК с фотолиаза като образец за генетичен извор на младост, за който се знае, че е загубен при безторбестите бозайници през ерата на динозаврите. Първите относително едри бозайници, които се развиват след края на господството на динозаврите – пантодонтите – са имали озадачаващо за палеонтолозите къс живот, отбелязва Магалаеш. Постепенно някои бозайници са се отървали от някои ограничавания, наложени от това минало, счита той, само че никой не е съумял да ги избегне изцяло.
Идеята остава по-скоро догадка, в сравнение с одобрена доктрина. Тя може да се окаже сложна за координиране с едно неотдавнашно умозаключение, че самите динозаври са живели по-кратко, в сравнение с сме предполагали до момента, само че Магалаеш счита, че има способи да я ревизира.
