Започват Вълчите празници или Мратинските дни: ето какво не бива да правим
Според националната традиция след Архангеловден (8 ноември) стартират Вълчите празници (Вучляци, Дзверини дни), които се означават за помиряване на вълците.
На другите места в странта те се честват по 3, 5, 7 или 9 дни.
Почитането на вълка има старинна митологична основа. Народната религия го свързва с антично провидение на гората и отвъдния свят. Вълк е бил тотемно животно за прабългарите (включително на ханския жанр Дуло) и за някои славянски племена.
Късни християнски митове го свързват с дявола, а кучето - с Бога. Най-ярък представител измежду вълчото царство е Куцалан, Кривият вълк, който води глутницата. Една легенда споделя, че Архангел Михаил навързал вълците и ги повел след себе си. Затова вълчите дни са прикрепени към неговия празник.
На края останал единствено Куцият вълк, който се уважава на осмия ден (16 ноември), прочут като Вълча Богородица. Нейната тържественост се дефинира от митологичния облик и действителната опасност от вълка за стопаните и: тяхната стока.
На този ден дамите строго съблюдават избрани забрани: думата вълк не се произнася; не работят с вълна, не кроят и шият облекла, тъй като имат вяра, че човек, облечен с дреха, направена през тези дни, ще бъде атакуван от вълци; не похващат остри предмети - игли, ножици, гребен, дарак, с цел да не ги стигнат зъбите на вълка; не перат, с цел да не се пенят на вълците устата.
Thinkstock
В навечерието на Вълчата Богородица ножиците се връзват с червен конец - да не се отварят устата на вълците, а дамите мажат с тиня огнището, с цел да залепят устата и очите на вълка.
Edna предлага Перфектната женственост, която обилно омагьосва!
Друга възбрана, която се е спазвала, е да не се излиза отвън дома след залез слънце и да не се изхвърля пепел от огнището на двора.
Ако въпреки всичко мъжът излезе отвън дома, дамата вдява след него 3 пъти червен конец.
Българите имат вяра, че вълчият писък вещае болест, апетит или гибел. Сънуването на вълк също е неприятно предвещание. Ако вълк гони някого насън, счита се, че го чакат беди, сторени му от огромен душманин.
На места в Западна България на 14 ноември се означават Мратинци, Мратиньок - останали от езическата ера, обредно-магически практики.
Thinkstock
Мратински дни или Вълчи празници се назовават дните след Архангеловден до 21 ноември. В предишното се изпълнявали ритуали за предотвратяване от вълци по време на тези дни. В националните показа нощите от 14 до 21 ноември са доста по-лоши от Мръсните дни, тъй като през тях човек може да се разболее от разнообразни заболявания.
Според вярванията, в този интервал от време, по земята бродел злобен дух "Мратиняк " - черен на цвят с перушина и огромни зелени очи - по този начин си представяли демона, който морял кокошките.
Най-старата жена рано заран взимала жертвеното животно - черна кокошка или петел - Мратинче и го поставяла на прага с главата към вътрешността на къщата. Опирала ножа до врата на пилето, а по-младата питала: "Какво колиш? ".
Thinkstock
По-възрастната отговаряла: "Коля мратиняк " и го заколва с думите: "Не те колим ние, коли те Мратиняка ". Главата и краката стопанката връзвала с червен конец, в човката слагала живо въгленче и ги закачала до огнището. Пилето се сготвяло. Така считали, че омилостивяват духа и защищават къщата и домочадието от уроки, духове и таласъми. Воденичката, жлъчката и перушината запазвали - тъй като считали, че имат разнообразни целебни сили.
Последният ден ( 21 ноември) народът считал за най-страшен. Предците ни почитали на този ден Куцуклан (така е кръстен и самия ден) с цел да го омилостивят и да спасят хората и стадата от вълците. Празникът тук-там е именуван и Вълча Богородица, най-вероятно тъй като съответствува с християнския празник Въведение Богородично, който също означаваме на 21 ноември.
За още потребни и практични публикации харесайте страницата ни във Фейсбук ТУК.
>>> За още потребни публикации изтеглете нашето мобилно приложение ТУК >>>
На другите места в странта те се честват по 3, 5, 7 или 9 дни.
Почитането на вълка има старинна митологична основа. Народната религия го свързва с антично провидение на гората и отвъдния свят. Вълк е бил тотемно животно за прабългарите (включително на ханския жанр Дуло) и за някои славянски племена.
Късни християнски митове го свързват с дявола, а кучето - с Бога. Най-ярък представител измежду вълчото царство е Куцалан, Кривият вълк, който води глутницата. Една легенда споделя, че Архангел Михаил навързал вълците и ги повел след себе си. Затова вълчите дни са прикрепени към неговия празник.
На края останал единствено Куцият вълк, който се уважава на осмия ден (16 ноември), прочут като Вълча Богородица. Нейната тържественост се дефинира от митологичния облик и действителната опасност от вълка за стопаните и: тяхната стока.
На този ден дамите строго съблюдават избрани забрани: думата вълк не се произнася; не работят с вълна, не кроят и шият облекла, тъй като имат вяра, че човек, облечен с дреха, направена през тези дни, ще бъде атакуван от вълци; не похващат остри предмети - игли, ножици, гребен, дарак, с цел да не ги стигнат зъбите на вълка; не перат, с цел да не се пенят на вълците устата.
Thinkstock В навечерието на Вълчата Богородица ножиците се връзват с червен конец - да не се отварят устата на вълците, а дамите мажат с тиня огнището, с цел да залепят устата и очите на вълка.
Edna предлага Перфектната женственост, която обилно омагьосва! Друга възбрана, която се е спазвала, е да не се излиза отвън дома след залез слънце и да не се изхвърля пепел от огнището на двора.
Ако въпреки всичко мъжът излезе отвън дома, дамата вдява след него 3 пъти червен конец.
Българите имат вяра, че вълчият писък вещае болест, апетит или гибел. Сънуването на вълк също е неприятно предвещание. Ако вълк гони някого насън, счита се, че го чакат беди, сторени му от огромен душманин.
На места в Западна България на 14 ноември се означават Мратинци, Мратиньок - останали от езическата ера, обредно-магически практики.
Thinkstock Мратински дни или Вълчи празници се назовават дните след Архангеловден до 21 ноември. В предишното се изпълнявали ритуали за предотвратяване от вълци по време на тези дни. В националните показа нощите от 14 до 21 ноември са доста по-лоши от Мръсните дни, тъй като през тях човек може да се разболее от разнообразни заболявания.
Според вярванията, в този интервал от време, по земята бродел злобен дух "Мратиняк " - черен на цвят с перушина и огромни зелени очи - по този начин си представяли демона, който морял кокошките.
Най-старата жена рано заран взимала жертвеното животно - черна кокошка или петел - Мратинче и го поставяла на прага с главата към вътрешността на къщата. Опирала ножа до врата на пилето, а по-младата питала: "Какво колиш? ".
Thinkstock По-възрастната отговаряла: "Коля мратиняк " и го заколва с думите: "Не те колим ние, коли те Мратиняка ". Главата и краката стопанката връзвала с червен конец, в човката слагала живо въгленче и ги закачала до огнището. Пилето се сготвяло. Така считали, че омилостивяват духа и защищават къщата и домочадието от уроки, духове и таласъми. Воденичката, жлъчката и перушината запазвали - тъй като считали, че имат разнообразни целебни сили.
Последният ден ( 21 ноември) народът считал за най-страшен. Предците ни почитали на този ден Куцуклан (така е кръстен и самия ден) с цел да го омилостивят и да спасят хората и стадата от вълците. Празникът тук-там е именуван и Вълча Богородица, най-вероятно тъй като съответствува с християнския празник Въведение Богородично, който също означаваме на 21 ноември.
За още потребни и практични публикации харесайте страницата ни във Фейсбук ТУК.
>>> За още потребни публикации изтеглете нашето мобилно приложение ТУК >>>
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ