Според мен няма опасност за фиксирания курс на лева и

Според мен няма заплаха за закрепения курс на лв. и мисля, че мандатът и на централната банка, и на българското държавно управление е явен, като той е явен още отпреди България да стане член на Европейски Съюз и е препотвърждаван от всички политически партии, а и от институцията на централната банка. Националният интерес и позицията на България е, че би трябвало да влезе в този механизъм при този закрепен курс на лв.. Това сподели в коментар за Агенция „ Фокус “ икономистът Лъчезар Богданов във връзка напрежението към импортираните от Менда Стоянова промени в Закона за Българска народна банка.
По думите му никой няма интерес да трансформира разпоредбите на валутния ръб и курса на лв..
„ Това, което е значимо е, че националният интерес на цялото общество, и това се удостоверява близо 23 години, е да запазим и съхраним една от най-важните промени, които са създали в последните 30 години и то добре работеща промяна и смяна, която фундаментално промени разпоредбите на играта в страната и за финансовия бранш, и за семействата и сигурността на техните спестявания, както и за предвидимостта на цените. Няма индикации, че някой желае да трансформира нещо, което работи и то работи добре “, изясни Богданов.
Според него главното напрежение е пристигнало най-много от обстоятелството, че измененията са били импортирани тихомълком, вместо както е редно – с обособен законопроект на Министерски съвет. По думите на Богданов, неналичието на разискване е основало чувството, че с измененията се прави нещо скрито от обществото.
„ Както се вижда в българската народна власт, въпреки всичко хората наблюдават какво прави Народното събрание и незабавно има публичен спор. Според мен всичко се корени във обстоятелството, че България е единствената страна, която си е записала курса на валутата в националното законодателство, а в същото време процедурата за присъединение на съответната валута към валутно-обменния механизъм ERM II, е основана още през 1997 година, когато даже в България още не беше основан валутният ръб и вероятностите за участие изглеждаха по-скоро в някакво далечно бъдеще. Тогава е решено, че валутата се причислява по курс, който се договаря взаимно от държавните управления на страните-членки и Европейската централна банка, надлежно несъмнено и държавното управление на съответната страна, която причислява валутата си и нейната централна банка. Понеже е такава процедурата, би трябвало да има опция за договаряния. Това, което и Българска народна банка, и поредност държавни управления са заявявали, е, че те имат намерение да отидат на тези договаряния с явен мандат за опазване на съществуващия механизъм на Паричния съвет при съществуващия и настоящ валутен курс. В писмото, изпратено 2018 г, е изписано, че българското държавно управление и Българска народна банка имат намерение да аплайват и да започват този развой при опазване на съществуващия режим на Паричния, съвет. Това се е случило и в Естония и Литва, които имат валутен ръб, основан със закон “, изясни той.
Богданов уточни, че основно за България ще бъде да убеди страните от еврозоната, Дания и Европейската централна банка, че е подготвена за участие и, че страната ни е устойчива в макроикономически проект. А в случай че не успее да го направи, то по-добре би било да преосмислим готовността си за крачки в тази посока.
„ Има процедури, които допускат взаимно взимане на решения и в този смисъл българската позиция е да даде ясни индикации, че това е нашият народен интерес и това е политиката на българското държавно управление. И второ: да убеди всички останали, че валутният ръб в България функционира добре и макроикономическата картина е устойчива и запазването на курса е най-хубавото решение, както това беше направено в Естония и Литва. Ние желаеме да запазим нашия валутен ръб с нашия закрепен валутен курс, само че за задачата би трябвало да убедим всички сътрудници в еврозоната, плюс Дания и ЕЦБ, че това в действителност е уместно и стабилно. Ако не ги убедим, те първо няма да ни позволен, въпреки това, в случай че ние не ги убедим, може би в действителност не би трябвало да влизаме. В този смисъл механизмът допуска единодушие. Няма по какъв начин България със закон да задължи други страни и Европейската централна банка да им предпоставим и да ги сложим пред приключен факт “, добави той.
Той напомни, че още от 2003 година Европейската банка има позиция, в която ясно се показва, че страните с настоящ валутен ръб не се освобождават от уговорката си да престоят във валутно-обменния механизъм ERM II, прочут още като „ чакалнята “ на еврозоната.
„ Второто нещо, което е казано, е, че има опция всяка страна като едностранен ангажимент в границите на валутно-обменния механизъм да резервира съществуващия валутен ръб при съществуващия валутен курс, само че това би трябвало да стане при взаимно единодушие. Това е основното и сякаш убягва на дебата в България. Това, което можем да създадем, е да представим нашата позиция. Съответно би трябвало те също да бъдат уверени и да се стигне до единодушие. Това се е случило и в Литва, Естония, Латвия, която също резервира валутния си курс, макар че там нямаха валутен ръб. Имаха различен тип фиксиране на курса. Успяха в най-тежката икономическа рецесия за последните може би 30 години в Източна Европа на процедура да запазят и без смяна да продължат “, изясни икономистът.