Азбучник на българския хаос: Бабаит
Според Марко Семов бабаитлъкът и властта са „ дупе и гащи ”. Бабаитът има потребност от властта, с цел да изрази в оптималната степен себе си. Властта пък носи перверзната природа да бъде обладавана от сходни персонажи - пехливани и самохвалковци, подготвени на пердах и най-много хора с диво и безотговорно его. Според друго известно определение бабаитлъкът е противоположното на цивилизационността и нормалността.
Така или другояче сходна примитивна взаимозависимост при ръководството на обществата е присъща още за шимпанзетата. Когато двамата самци кандидати са грухтели нечленоразделно, очите им святкали кърваво алено и са се тупали по гърдите, преди да се сбият, преди единият да победи и стане алфа лидер на стадото.
Тази взаимозависимост е в огромна степен типична за всички времена и географски ширини. С развиването на цивилизациите обаче бабаитлъкът, въпреки всичко, въпреки и мъчно, въпреки и последователно, популярност богу стартира да отстъпва пред хуманността и нормалността. Начело на страните все по-често застават хора с морал и визия, с почит пред закона и нормите на обществото. Поне през днешния ден, изключително в развитите страни, е по този начин. Няма потребност да даваме противоположните образци като Венецуела, Северна Корея и някои по-близки, за които се досещате.
Как се случва тази промяна у нас?
До този миг общо мандатите на министър-председателите /в тази статистика ще изключа царете и президентите, доколкото тяхната власт е повече представителна/ на свободна България от Освобождението през 1878 година до през днешния ден са 50. Една трета от тях са били такива повече от веднъж.
Колкото и да е необичайно, само че в първите години, когато хората са били надалеч по-необразовани и първоначални, отпред на властта са заставали в по-голяма степен персони, почтени за почитание и подражателство. За доста от тях през днешния ден можем единствено да мечтаем. Такива като Бурмов, Петко Каравелов, Драган Цяанков, Митрополит Климент Търновски.
За страдание с развиването на държавността и обществото, тези хора ставата все по-малко, за сметка на бабаитите. Може да се каже, че в известна степен публичните нрави регресират, вместо да става противоположното. Ще дам образец с трима министър-председатели от три разнообразни интервала на развиването на страната ни. Александър Стамболийски – управлявал от 1919 до 1923 година. Вълко Червенков – министър-председател и заместител министър ръководител на страната от 1950 до 1961 година. Бойко Борисов – на върха на страната през последните 10 години, с дребни спирания.
И тримата си наподобяват антропологично. Едри, енергични, мускулести, с внушителни осанки, имат мощен инстинкт и динамична селска ловкост за оцеляване, нападателни и безскрупулни. И тримата са демагози, и тримата могат да си трансформират мнението и да лъжат виртуозно. При нужда могат да бъдат и жестоки.
И до през днешния ден се помнят Оранжевата армия и сопите на Стамболийски и неговите безчинства над почтени хора. По времето на Червенков е осъществен бруталния разгром над българското село, хиляди хора са попаднали под лапите на органите на държавна сигурност. При Бойко Борисов всички помним неразкритите убийства на фигури от сенчестия бизнес, показните арести на политически съперници и конкуренти/прекият реализатор Цветанов през днешния ден е в немилост/, убийствата на Мишо Бирата, жена му, Чакъра и ред други.
Бабаитът естествено се обкръжава от бабаити и сега те ръководят страната.
Обикновено на финала се насочва някакъв апел. Аз ще замълча – всичко е ясно.
Автор: Калин Илиев
__
Азбучник на българския безпорядък ” съставлява поредност от мнения, чиито наименования следват последователността на буквите в българската писменост. Подобен метод има упоритостта да очертае оптимално необятен кръг от тематики, като открие техните връзки сред буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.
Така или другояче сходна примитивна взаимозависимост при ръководството на обществата е присъща още за шимпанзетата. Когато двамата самци кандидати са грухтели нечленоразделно, очите им святкали кърваво алено и са се тупали по гърдите, преди да се сбият, преди единият да победи и стане алфа лидер на стадото.
Тази взаимозависимост е в огромна степен типична за всички времена и географски ширини. С развиването на цивилизациите обаче бабаитлъкът, въпреки всичко, въпреки и мъчно, въпреки и последователно, популярност богу стартира да отстъпва пред хуманността и нормалността. Начело на страните все по-често застават хора с морал и визия, с почит пред закона и нормите на обществото. Поне през днешния ден, изключително в развитите страни, е по този начин. Няма потребност да даваме противоположните образци като Венецуела, Северна Корея и някои по-близки, за които се досещате.
Как се случва тази промяна у нас?
До този миг общо мандатите на министър-председателите /в тази статистика ще изключа царете и президентите, доколкото тяхната власт е повече представителна/ на свободна България от Освобождението през 1878 година до през днешния ден са 50. Една трета от тях са били такива повече от веднъж.
Колкото и да е необичайно, само че в първите години, когато хората са били надалеч по-необразовани и първоначални, отпред на властта са заставали в по-голяма степен персони, почтени за почитание и подражателство. За доста от тях през днешния ден можем единствено да мечтаем. Такива като Бурмов, Петко Каравелов, Драган Цяанков, Митрополит Климент Търновски.
За страдание с развиването на държавността и обществото, тези хора ставата все по-малко, за сметка на бабаитите. Може да се каже, че в известна степен публичните нрави регресират, вместо да става противоположното. Ще дам образец с трима министър-председатели от три разнообразни интервала на развиването на страната ни. Александър Стамболийски – управлявал от 1919 до 1923 година. Вълко Червенков – министър-председател и заместител министър ръководител на страната от 1950 до 1961 година. Бойко Борисов – на върха на страната през последните 10 години, с дребни спирания.
И тримата си наподобяват антропологично. Едри, енергични, мускулести, с внушителни осанки, имат мощен инстинкт и динамична селска ловкост за оцеляване, нападателни и безскрупулни. И тримата са демагози, и тримата могат да си трансформират мнението и да лъжат виртуозно. При нужда могат да бъдат и жестоки.
И до през днешния ден се помнят Оранжевата армия и сопите на Стамболийски и неговите безчинства над почтени хора. По времето на Червенков е осъществен бруталния разгром над българското село, хиляди хора са попаднали под лапите на органите на държавна сигурност. При Бойко Борисов всички помним неразкритите убийства на фигури от сенчестия бизнес, показните арести на политически съперници и конкуренти/прекият реализатор Цветанов през днешния ден е в немилост/, убийствата на Мишо Бирата, жена му, Чакъра и ред други.
Бабаитът естествено се обкръжава от бабаити и сега те ръководят страната.
Обикновено на финала се насочва някакъв апел. Аз ще замълча – всичко е ясно.
Автор: Калин Илиев
__
Азбучник на българския безпорядък ” съставлява поредност от мнения, чиито наименования следват последователността на буквите в българската писменост. Подобен метод има упоритостта да очертае оптимално необятен кръг от тематики, като открие техните връзки сред буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ