Гръцките власти крият информация от бащата на чаровната Лили, издъхнала при мистериозни обстоятелства на о-в Кефалония
Според легендите на гръцкия остров Кефалония в Йонийско море, Свети Франциск от Асизи основава манастир, който и през днешния ден съществува, въпреки и към този момент да е православен. Сред най-известните митове за живота на настойника на бедните, неоправданите, птиците и животните е тази за бодливия шубрак: един път, когато дяволът подлага на прелъщение монаха, той скача върху един трънак, а храстът се трансформира в рози. На този остров едно българско момиче и нейният другар не съумяват да избягат от дявола. Лили Ботушева и Торстен Фоман. Според всички информации, произлизащи от гръцката полиция и медии, двамата са починали в жесток обред в чест на Сатаната. Най-вероятно гибелта не е в резултат на самоубийство, а на вживяване в функциите на плебеи на Луцифер. Има доста следи, които приказват за това. Най-вероятно и Лили се е увлякла или по-скоро вплетена в този мрачна фракция, тъй като нищо преди заминаването й в Германия, където е учила не е говорило за сходни увлечения. В средата на юни 2017-а татко й – Христо Ботушев се свърза с редакцията на “Труд” с молба да помогнем. Дъщеря му беше изчезнала. Тя учи в Ерфурт. Дни преди този момент е разговаряла с другари, с брат си Мартин и нищо, по никакъв метод не е подсказвало, че тя има някакви проблеми или каквото и да е било. Единственото, което знаят околните е, че тя е споделила на своята съквартирантка, че стартира нова работа в Лайпциг. Това се случва на 8 юни.
Колежка от остарялата й работа се обажда на брат й, че не я е чувала от края на май и че на 13-ти юни е трябвало да бъде на работа (след отпуск), той се пробва да се свърже, не съумява. Мартин звъни на другари – никой не я е чувал от седмица. Уведомява полицията в Потсдам. Веднага отива в Ерфурт, с цел да ревизира какво се случва. В квартирата й намира двата й телефона, преносимия компютър. От портативния компютър са изтрити всички данни. Изпразнила е банковите си сметки, а дебитните карти е оставил в квартирата. Единствено липсват персоналните документи.
Полицията на Ерфурт прави оглед на място. Качват името на Лили в шенгенския лист на търсени лица. Процедурата е спазена. Някъде в същото време – преди или по време на пътуването й до Лайпциг се случва контактът с хора от фракция, която най-общо е отдадена на практики, наричани демонски. Христо Ботушев написа на доста медии. Повечето реагират и пускат известие, само че толкоз. Германската полиция си свършва работата, както може и да се чака. По някое време, в случай че сме точни на 8 август 2017-а, проверяващият съумява да откри контакт с момичето на телефон, регистриран на нейно име. Тук детайлностите не са значими, само че съгласно него Лили и Торстен са дружно, наподобяват влюбени и щастливи, и не намират в това закононарушение.
Полицията завършват случая, информирайки и околните. Според гръцките медии Лили и Торстен отпътуват по някое време в Атина. Те наемат квартира и живеят там известно време. След като напущат мястото, парцелът е за цялостен ремонт. Така се стига до Коледа и Нова година. Това, което се споделя за сатанинските секти е, че обичат да се гаврят с християнските празници, тъй като както се споделя Светлината е врагът. Двамата наемат къща в Кефалония. Остават там дни наред затворени. Хазяйката, бременна, ги намира мъртви. Това е. Следствието до момента е съобщило малко. Знае се, че двамата са се опитвали да доближат до ръба, без да желаят да се самоубиват или убиват. Просто са прекрачили границата.
Лили е била с разрязани ръце и Торстен не е съумял да спре кръвотечението. Явно и различен път са правили нещо сходно и той се е опитвал да се оправи самичък. Не е съумял и вместо да повика помощ е станал очевидец на гибелта на Лили. След това той отива в банята, свива се в ембрионална поза и по този начин е открит – с нож в себе си. Истината занапред ще се обяснява. Никоя фракция, с сходна философия не е безобидна, само че е допустима за властта. Поне търпима – нали не се бърка в политиката. Когато бащата – Христо Ботушев ми писа във фейсбук преди шест месеца, той приключи със следните думи. “Чувал съм, че в тежки случаи изпращат за децата самолети. Само, че за моето дете “Спартан” няма да има.”
Пуста орис. Сега Лили е в Гърция. Само тялото й. Душата й от дълго време първо е била открадната, а в този момент е на небето. Надявам се не в плен на падналия ангел. Бащата и фамилията са в плен на бюрокрацията. Не единствено, че няма “Спартан”, което не е и нужно. Просто няма никаква информация, няма никакво подпомагане, няма никаква помощ. Германското момче към този момент е разпознато и за тялото му немските управляващи са се погрижили. Първите дни от Външно, от полицията не знаеха нищо за случая. Караха я по протокол, не даваха инструкции. Нещо в сорта “Когато имаме информация, ще ви кажем. Идете в полицията, с цел да покажете документ, че се родственик.”
Можете да видите точното известие в профила на бащата. Сатанинското безсърдечие и беззащитност очевидно господства. Даже не става въпрос за правила и административни практики, които по традиция у нас са на равнище “вие – ние”, тоест ние елементарните хора сме екселска таблица. Какво се случва, когато виждаш, че детето ти е в плен на мафия, на фракция? Доброволен избор? Стотици родители у нас са търсили помощ от властта, с цел да им оказват помощ в борбата да отвоюват назад децата си от мрачни секти, от неприятни банди. Тук постоянно се изважда картата – те са пълнолетни, не можем да им кажем какво да вършат. И е много необичайно по какъв начин когато крещиш за помощ, администрацията е безсилна, полицията – също. Медиите оказват помощ с едно известие, а когато Сатаната победи, администрацията изисква, управляващите вадят кочаните с такси, а медии оферират посрещане, настаняване и юридическа помощ единствено против едно изявление. Точно това би трябвало на един родител, нали? Когато е късно да протягаш ръка. С “Ислямска държава” беше същото. В началото изглеждаше просто арабска екзотика. Но там нещата са фрапантни и току виж тук ти оказват помощ. Как пазиме децата си? Как се борим да ги върнем назад в светлината, когато са били помрачени до степен на неизбежност?
Едно е несъмнено за мен. В днешно време никакво фамилно образование не може да те избави, когато попаднеш в рискова, нападателна, свръхактивна среда. А тези, на които би трябвало да разчиташ показват едно сатанинско изтощение, мъртвешко безсърдечие. Затова в този момент бащата е изключил телефона си и не ще да чуе никого. Пази в загадка даже по кое време ще се елементарни с детето си, тъй като е ясно, че ще има най-малко глутница от гладни за въпроса “Как се чувствате?” Сатаната има доста имена и сектата, към която причисляват и Лили е единствено едно от проявленията му. А има още толкоз доста.
Коментар на Емил Спахийски, в. " Труд "
Колежка от остарялата й работа се обажда на брат й, че не я е чувала от края на май и че на 13-ти юни е трябвало да бъде на работа (след отпуск), той се пробва да се свърже, не съумява. Мартин звъни на другари – никой не я е чувал от седмица. Уведомява полицията в Потсдам. Веднага отива в Ерфурт, с цел да ревизира какво се случва. В квартирата й намира двата й телефона, преносимия компютър. От портативния компютър са изтрити всички данни. Изпразнила е банковите си сметки, а дебитните карти е оставил в квартирата. Единствено липсват персоналните документи.
Полицията на Ерфурт прави оглед на място. Качват името на Лили в шенгенския лист на търсени лица. Процедурата е спазена. Някъде в същото време – преди или по време на пътуването й до Лайпциг се случва контактът с хора от фракция, която най-общо е отдадена на практики, наричани демонски. Христо Ботушев написа на доста медии. Повечето реагират и пускат известие, само че толкоз. Германската полиция си свършва работата, както може и да се чака. По някое време, в случай че сме точни на 8 август 2017-а, проверяващият съумява да откри контакт с момичето на телефон, регистриран на нейно име. Тук детайлностите не са значими, само че съгласно него Лили и Торстен са дружно, наподобяват влюбени и щастливи, и не намират в това закононарушение.
Полицията завършват случая, информирайки и околните. Според гръцките медии Лили и Торстен отпътуват по някое време в Атина. Те наемат квартира и живеят там известно време. След като напущат мястото, парцелът е за цялостен ремонт. Така се стига до Коледа и Нова година. Това, което се споделя за сатанинските секти е, че обичат да се гаврят с християнските празници, тъй като както се споделя Светлината е врагът. Двамата наемат къща в Кефалония. Остават там дни наред затворени. Хазяйката, бременна, ги намира мъртви. Това е. Следствието до момента е съобщило малко. Знае се, че двамата са се опитвали да доближат до ръба, без да желаят да се самоубиват или убиват. Просто са прекрачили границата.
Лили е била с разрязани ръце и Торстен не е съумял да спре кръвотечението. Явно и различен път са правили нещо сходно и той се е опитвал да се оправи самичък. Не е съумял и вместо да повика помощ е станал очевидец на гибелта на Лили. След това той отива в банята, свива се в ембрионална поза и по този начин е открит – с нож в себе си. Истината занапред ще се обяснява. Никоя фракция, с сходна философия не е безобидна, само че е допустима за властта. Поне търпима – нали не се бърка в политиката. Когато бащата – Христо Ботушев ми писа във фейсбук преди шест месеца, той приключи със следните думи. “Чувал съм, че в тежки случаи изпращат за децата самолети. Само, че за моето дете “Спартан” няма да има.”
Пуста орис. Сега Лили е в Гърция. Само тялото й. Душата й от дълго време първо е била открадната, а в този момент е на небето. Надявам се не в плен на падналия ангел. Бащата и фамилията са в плен на бюрокрацията. Не единствено, че няма “Спартан”, което не е и нужно. Просто няма никаква информация, няма никакво подпомагане, няма никаква помощ. Германското момче към този момент е разпознато и за тялото му немските управляващи са се погрижили. Първите дни от Външно, от полицията не знаеха нищо за случая. Караха я по протокол, не даваха инструкции. Нещо в сорта “Когато имаме информация, ще ви кажем. Идете в полицията, с цел да покажете документ, че се родственик.”
Можете да видите точното известие в профила на бащата. Сатанинското безсърдечие и беззащитност очевидно господства. Даже не става въпрос за правила и административни практики, които по традиция у нас са на равнище “вие – ние”, тоест ние елементарните хора сме екселска таблица. Какво се случва, когато виждаш, че детето ти е в плен на мафия, на фракция? Доброволен избор? Стотици родители у нас са търсили помощ от властта, с цел да им оказват помощ в борбата да отвоюват назад децата си от мрачни секти, от неприятни банди. Тук постоянно се изважда картата – те са пълнолетни, не можем да им кажем какво да вършат. И е много необичайно по какъв начин когато крещиш за помощ, администрацията е безсилна, полицията – също. Медиите оказват помощ с едно известие, а когато Сатаната победи, администрацията изисква, управляващите вадят кочаните с такси, а медии оферират посрещане, настаняване и юридическа помощ единствено против едно изявление. Точно това би трябвало на един родител, нали? Когато е късно да протягаш ръка. С “Ислямска държава” беше същото. В началото изглеждаше просто арабска екзотика. Но там нещата са фрапантни и току виж тук ти оказват помощ. Как пазиме децата си? Как се борим да ги върнем назад в светлината, когато са били помрачени до степен на неизбежност?
Едно е несъмнено за мен. В днешно време никакво фамилно образование не може да те избави, когато попаднеш в рискова, нападателна, свръхактивна среда. А тези, на които би трябвало да разчиташ показват едно сатанинско изтощение, мъртвешко безсърдечие. Затова в този момент бащата е изключил телефона си и не ще да чуе никого. Пази в загадка даже по кое време ще се елементарни с детето си, тъй като е ясно, че ще има най-малко глутница от гладни за въпроса “Как се чувствате?” Сатаната има доста имена и сектата, към която причисляват и Лили е единствено едно от проявленията му. А има още толкоз доста.
Коментар на Емил Спахийски, в. " Труд "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ