Петровден е
Според източноправославния календар 29 юни е отдаден на светите апостоли Петър и Павел, само че в българската традиция този ден е предназначен единствено на св. Петър. Празникът се предшества от двуседмичните Петрови заговезни.
Петър бил наследник на безпаричен риболовец и един от първите възпитаници на Христос и негов най-предан почитател. Светецът умира страдалчески, разпнат на кръст в Рим през 67 година, по време на император Нерон. Тъй като се считал неподобаващ да повтори гибелта на Спасителя, помолил да го разпънат с главата надолу. В същия ден на гибел е наказан и сподвижникът му - деятел Павел. Българската традиция е отредила на него неканонично честване на 30 юни.
В българските национални предания и в песните Петър и Павел са показани като братя близнаци. Те имали и сестра - св. Елена или “огнена Марина”. От двамата братя светци
Петър е по-малкият брат и е притежател на ярко и положително начало
Затова и празникът му се приема за по-голям. Св. Петър разрешавал на хората да работят на полето. Съобразно с локалния климат Петровден бележи началото или средата на жетвата. По-възрастният брат Павел бил неприятен и постоянно ядосан и въплъщава злото стихийно начало. Затова на неговия празник - Павловден, никой не би трябвало да работи на полето, с цел да не го разсърди и да не пусне светецът огън и жупел от небето, да не изпрати светкавици и гръмотевици и да възпламени снопите на жетварите. Народът споделя, че “Павльовден е доста тежък празник”, “лош”, “хаталия”, “лих” ден. Стопаните не палят огън в домашното огнище, с цел да няма пожари. Не се мият и не се къпят, с цел да не ги хване тресчица и “огненица”.
По остаряла национална традиция на Петровден във всяка къща се коли тазгодишно “петровско пиле” като жертва за светеца. С него се отговява от постите.
Жените носят в черквата колаци и ябълки “петровки”, с цел да ги опее свещеникът. После ги раздават из махалата за здраве. Майките, които имат умряли деца, не трябва да ядат ябълки до Петровден. На празника те раздават от осветените плодове на близки и родственици с вярата, че на “оня свят” децата им ще има какво да ядат. В националните показа и вярвания св. Петър е стопанин на райската градина и държи ключовете от райските врати. Той е основен съдник на човешките грехове и дефинира коя душа е праведна и коя не и кой ще влезе в парадайса.
Практиката да се раздават ябълки на Петровден е обвързвана с националните показа за райската градина, в средата на която пораства огромно ябълково дърво, цялото от злато. Под дървото във тип на мушици и пчели кръжали душите на умрелите деца. Щом майките им раздадат на земята ябълките, тогава св. Петър им разрешава да късат от плодовете на райското дърво.
На празника се подготвя обичайно ястие, известно като “бял мъж”
То съставлява бито прясно сирене, пържено в тиган, дружно с брашно. На Петровден се извършват някои обреди, свързани с новия обществен статус на младите булки. На празника тържествено се събличат връхните облекла на невестите.
Петър бил наследник на безпаричен риболовец и един от първите възпитаници на Христос и негов най-предан почитател. Светецът умира страдалчески, разпнат на кръст в Рим през 67 година, по време на император Нерон. Тъй като се считал неподобаващ да повтори гибелта на Спасителя, помолил да го разпънат с главата надолу. В същия ден на гибел е наказан и сподвижникът му - деятел Павел. Българската традиция е отредила на него неканонично честване на 30 юни.
В българските национални предания и в песните Петър и Павел са показани като братя близнаци. Те имали и сестра - св. Елена или “огнена Марина”. От двамата братя светци
Петър е по-малкият брат и е притежател на ярко и положително начало
Затова и празникът му се приема за по-голям. Св. Петър разрешавал на хората да работят на полето. Съобразно с локалния климат Петровден бележи началото или средата на жетвата. По-възрастният брат Павел бил неприятен и постоянно ядосан и въплъщава злото стихийно начало. Затова на неговия празник - Павловден, никой не би трябвало да работи на полето, с цел да не го разсърди и да не пусне светецът огън и жупел от небето, да не изпрати светкавици и гръмотевици и да възпламени снопите на жетварите. Народът споделя, че “Павльовден е доста тежък празник”, “лош”, “хаталия”, “лих” ден. Стопаните не палят огън в домашното огнище, с цел да няма пожари. Не се мият и не се къпят, с цел да не ги хване тресчица и “огненица”.
По остаряла национална традиция на Петровден във всяка къща се коли тазгодишно “петровско пиле” като жертва за светеца. С него се отговява от постите.
Жените носят в черквата колаци и ябълки “петровки”, с цел да ги опее свещеникът. После ги раздават из махалата за здраве. Майките, които имат умряли деца, не трябва да ядат ябълки до Петровден. На празника те раздават от осветените плодове на близки и родственици с вярата, че на “оня свят” децата им ще има какво да ядат. В националните показа и вярвания св. Петър е стопанин на райската градина и държи ключовете от райските врати. Той е основен съдник на човешките грехове и дефинира коя душа е праведна и коя не и кой ще влезе в парадайса.
Практиката да се раздават ябълки на Петровден е обвързвана с националните показа за райската градина, в средата на която пораства огромно ябълково дърво, цялото от злато. Под дървото във тип на мушици и пчели кръжали душите на умрелите деца. Щом майките им раздадат на земята ябълките, тогава св. Петър им разрешава да късат от плодовете на райското дърво.
На празника се подготвя обичайно ястие, известно като “бял мъж”
То съставлява бито прясно сирене, пържено в тиган, дружно с брашно. На Петровден се извършват някои обреди, свързани с новия обществен статус на младите булки. На празника тържествено се събличат връхните облекла на невестите.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ