51% от хората не разбират информацията от новините и случващото се около тях
Според световното проучване на Института на Reuters 62% са хората, които се стремят да са настоящо осведомени. 51% не схващат протичащото се към тях, научавайки вести от дневния информативен поток, който доближава до тях.
Това са данните, които породиха най-вече въпроси и впечатлиха още първоначално участниците в Шестия международен конгрес на осведомителните организации, който започва през днешния ден в София. Конгресът стартира с забавни презентации за международните трендове и бъдещето на осведомителните организации. Форумът събира на едно място над 100 представители от разнообразни страни, които в границите на три дни ще дискутират по тематиката „ Бъдещето на новините “. Домакин на проявата е Българската телеграфна организация, която се е погрижили, както за положителната организация на събитието, по този начин и присъединяване в него да имат забавни лектори и водачи в международната медийна промишленост. Форумът от българска страна бе открит от генералния шеф на Българска телеграфна агенция Максим Минчев и президента на България Румен Радев.
Изказването на Радев стана мотив доста от лекторите да цитират по късно думите му и да се връщат към образеца, с който той онагледи значимостта на новините, дешифрирайки израза „ ситуационна убеденост “, която би трябвало да има един водач. Вярната и точна информацията би трябвало да дава опция, когато е належащо да се вземат решения, да се реагира съответно, вярно и в точния момент. Информацията, която е нужна за вярната оценка на обстановката е най-важното изискване за взимане на решения, които могат да са на живот и гибел, уточни Радев.
Първият преподавател – Петер Кропш, изпълнителен шеф на ДПА-Германия и президент на EANA, който уточни, че единствената роля на страната би трябвало да бъде основаването на среда за свободни медии. Нашата работа като осведомителни организации е да представяме всички гледни точки без значение дали сме съгласни с тях или не; да осигуряваме на обществото осведомителния инструментариум, въз основата на който то да вземе верните решения. Според него обаче постоянно през днешния ден медиите са под блокада. Институциите непрекъснато се пробват да прескочат медиите като употребяват обществените платформи. Собственици на медии стават хора, които са мощно обвързани политически или стопански. Влиянията влизат през задната врата, означи шефът на ДПА. Така съгласно него се разместват лицата, които заемат управителни позиции в медиите. Прави се опит да се въздейства на медиите и това става всекидневно. Новини, които отразяват власт имащите по отрицателен метод, биват заклеймявани като подправени вести, сподели Кропш.
Държавата не би трябвало да се намесва и да споделя за кое е вярно да се приказва и за кое не. Директорът на ДПА е на мнение, че ролята на страната е по-всеобхватна, а точно да сътвори удобна среда за развиване на самостоятелната публицистика и да сътвори удобна законодателна среда за това. Държавата би трябвало да сътвори благоприятни условия за равнопоставеност на националните медии с огромните платформи като Google, Facebook и така нататък медии, да одобри закони, гарантиращи лоялната конкуренция. Икономическото положение на медиите е от основно значение също. Медиите, които могат да съществуват без дотации са в действителност самостоятелни, счита Кропш.
Расмус Нилсен, шеф на Института на Reuters за изследване на публицистиката, и преподавател по " Политически връзки " в Оксфордския университет показа неотдавна оповестения отчет за използването на онлайн осведомителните потоци.
Основните изводи в отчета, който обгръща 38 пазара, показват, че в следствие от рецесията с подправените вести и дезинформация, хората разчитат от ден на ден на по-известните марки с добър имидж, показа Нилсен. Освен това доверието в новините и отразяването продължава да се намалява. Хората считат, че има и отрицателно оформяне на онлайн новините. Все по-малко хора прекарват време във Facebook и други обществени мрежи. Оформя се ново пространство към потреблението на Podcast, изключително измежду по-младите консуматори, а желанието за онлайн абонамент е лимитирано до избрани страни и марки, добави Нилсен.
Той уточни, че съгласно данните на Института на Reuters 66 % от интервюираните консуматори употребяват най-вече смарттелефон, с цел да реализират достъп до онлайн наличие и осведомителните потоци, а не таблети или преносими компютри. 28 % от потребителите ревизират новините заран точно посредством своя смарттелефон, а 54 % реализират достъп освен до вести, само че и до всякакво осведомително наличие. Достъпът до вести и информация през последните години е привързан с използването на нови по тип приложения. Наблюдава се спад на използването на Туитър, Facebook и Инстаграм.
Нилсен уточни още, че се покачва % на хората, които се тормозят от подправените вести. 26% от потребителите да вземем за пример са притесняват от дезионформация, което ги кара да търсят такава в международни организации като БиБиСи или Гардиан. Все повече хора стопират да популяризират наличие тъй като не са сигурни в достоверността му.
35% са хората във Англия се пробват да заобикалят новинарска информация, тъй като съгласно тях това ги депресира и затормозява.
По думите му напъните на осведомителните организации би трябвало да се насочат към това да се убедят хората, че посредством журналистическата работа може да им се помогне да схващат протичащото се към тях.
„ Социалните медии развиват токсична среда “, съобщи при започване на своята презентация Ърл Уилкинсън – изпълнителен шеф на Международната асоциация осведомителните медии (International News Media Association – INMA). „ Ситуационната убеденост на водача, за която приказва президента Радев важи и за нашия отрасъл. Журналистиката има значение и хората заплащат за тази ситуационна убеденост “, добави той.
Уилкинсън уточни някои от трендовете в международен мащаб като стартира с нещо, за което към момента не се приказва доста – освобождението на публицисти, които нямат цифрови умения. Като значима посока, по която всички си дават сметка, че би трябвало да се работи е привличането и задържането на гении и непрекъснатото учене. „ Може би бъдещето е на анализаторите на данни, само че може и да е на хората, които знаят по какъв начин да употребяват тези данни “, сподели още той.
По думите му от ден на ден навлиза персонализирането на известията. През 2021-2022 година персоналните известия ще станат норма, предвижда Уилкинсън.
Данните демонстрират, че Facebook има сериозен проблем с доверието. В Колумбия 70% от цифровия трафик на организациите е във Facebook, само че това е прекалено много. Необходима е тактика, която ще докара хората при нас през централния вход, а не през страничния, разяснява още специалистът. Според него формулата на триумфа е не да си по-добър, а да си неповторим и друг.
Клайв Маршъл – изпълнителен шеф на Press Association, Англия и Президент на Световния съвет на осведомителните организации разяснява за Фрог Нюз 111-тото място на България в класацията за независимост на медиите, което подрежда страната ни последна измежду страните в Европейски Съюз и балканските ни съседи.
„ Може би международните осведомителни организации обръщат внимание на мястото в класацията по независимост на словото, само че не и на аргументите за това, тъй като България е единствено една от 180 страни, които вземат участие в тази ранглиста. Моето чувство е, че като страна-член на Европейския съюз България има своята отговорност да усъвършенства обстановката. Мисля, че е неприемливо да бъдете 111 –ти в света, тъкмо за това повдигнах и този въпрос през днешния ден. Единственият метод да се промени това е да се обърне внимание на същността на казуса, тъй като публицистите, качествената публицистика, би трябвало да има опцията да работи свободно - това е част от демократичното общество. “, сподели Маршъл.
Това са данните, които породиха най-вече въпроси и впечатлиха още първоначално участниците в Шестия международен конгрес на осведомителните организации, който започва през днешния ден в София. Конгресът стартира с забавни презентации за международните трендове и бъдещето на осведомителните организации. Форумът събира на едно място над 100 представители от разнообразни страни, които в границите на три дни ще дискутират по тематиката „ Бъдещето на новините “. Домакин на проявата е Българската телеграфна организация, която се е погрижили, както за положителната организация на събитието, по този начин и присъединяване в него да имат забавни лектори и водачи в международната медийна промишленост. Форумът от българска страна бе открит от генералния шеф на Българска телеграфна агенция Максим Минчев и президента на България Румен Радев.
Изказването на Радев стана мотив доста от лекторите да цитират по късно думите му и да се връщат към образеца, с който той онагледи значимостта на новините, дешифрирайки израза „ ситуационна убеденост “, която би трябвало да има един водач. Вярната и точна информацията би трябвало да дава опция, когато е належащо да се вземат решения, да се реагира съответно, вярно и в точния момент. Информацията, която е нужна за вярната оценка на обстановката е най-важното изискване за взимане на решения, които могат да са на живот и гибел, уточни Радев.
Първият преподавател – Петер Кропш, изпълнителен шеф на ДПА-Германия и президент на EANA, който уточни, че единствената роля на страната би трябвало да бъде основаването на среда за свободни медии. Нашата работа като осведомителни организации е да представяме всички гледни точки без значение дали сме съгласни с тях или не; да осигуряваме на обществото осведомителния инструментариум, въз основата на който то да вземе верните решения. Според него обаче постоянно през днешния ден медиите са под блокада. Институциите непрекъснато се пробват да прескочат медиите като употребяват обществените платформи. Собственици на медии стават хора, които са мощно обвързани политически или стопански. Влиянията влизат през задната врата, означи шефът на ДПА. Така съгласно него се разместват лицата, които заемат управителни позиции в медиите. Прави се опит да се въздейства на медиите и това става всекидневно. Новини, които отразяват власт имащите по отрицателен метод, биват заклеймявани като подправени вести, сподели Кропш.
Държавата не би трябвало да се намесва и да споделя за кое е вярно да се приказва и за кое не. Директорът на ДПА е на мнение, че ролята на страната е по-всеобхватна, а точно да сътвори удобна среда за развиване на самостоятелната публицистика и да сътвори удобна законодателна среда за това. Държавата би трябвало да сътвори благоприятни условия за равнопоставеност на националните медии с огромните платформи като Google, Facebook и така нататък медии, да одобри закони, гарантиращи лоялната конкуренция. Икономическото положение на медиите е от основно значение също. Медиите, които могат да съществуват без дотации са в действителност самостоятелни, счита Кропш.
Расмус Нилсен, шеф на Института на Reuters за изследване на публицистиката, и преподавател по " Политически връзки " в Оксфордския университет показа неотдавна оповестения отчет за използването на онлайн осведомителните потоци.
Основните изводи в отчета, който обгръща 38 пазара, показват, че в следствие от рецесията с подправените вести и дезинформация, хората разчитат от ден на ден на по-известните марки с добър имидж, показа Нилсен. Освен това доверието в новините и отразяването продължава да се намалява. Хората считат, че има и отрицателно оформяне на онлайн новините. Все по-малко хора прекарват време във Facebook и други обществени мрежи. Оформя се ново пространство към потреблението на Podcast, изключително измежду по-младите консуматори, а желанието за онлайн абонамент е лимитирано до избрани страни и марки, добави Нилсен.
Той уточни, че съгласно данните на Института на Reuters 66 % от интервюираните консуматори употребяват най-вече смарттелефон, с цел да реализират достъп до онлайн наличие и осведомителните потоци, а не таблети или преносими компютри. 28 % от потребителите ревизират новините заран точно посредством своя смарттелефон, а 54 % реализират достъп освен до вести, само че и до всякакво осведомително наличие. Достъпът до вести и информация през последните години е привързан с използването на нови по тип приложения. Наблюдава се спад на използването на Туитър, Facebook и Инстаграм.
Нилсен уточни още, че се покачва % на хората, които се тормозят от подправените вести. 26% от потребителите да вземем за пример са притесняват от дезионформация, което ги кара да търсят такава в международни организации като БиБиСи или Гардиан. Все повече хора стопират да популяризират наличие тъй като не са сигурни в достоверността му.
35% са хората във Англия се пробват да заобикалят новинарска информация, тъй като съгласно тях това ги депресира и затормозява.
По думите му напъните на осведомителните организации би трябвало да се насочат към това да се убедят хората, че посредством журналистическата работа може да им се помогне да схващат протичащото се към тях.
„ Социалните медии развиват токсична среда “, съобщи при започване на своята презентация Ърл Уилкинсън – изпълнителен шеф на Международната асоциация осведомителните медии (International News Media Association – INMA). „ Ситуационната убеденост на водача, за която приказва президента Радев важи и за нашия отрасъл. Журналистиката има значение и хората заплащат за тази ситуационна убеденост “, добави той.
Уилкинсън уточни някои от трендовете в международен мащаб като стартира с нещо, за което към момента не се приказва доста – освобождението на публицисти, които нямат цифрови умения. Като значима посока, по която всички си дават сметка, че би трябвало да се работи е привличането и задържането на гении и непрекъснатото учене. „ Може би бъдещето е на анализаторите на данни, само че може и да е на хората, които знаят по какъв начин да употребяват тези данни “, сподели още той.
По думите му от ден на ден навлиза персонализирането на известията. През 2021-2022 година персоналните известия ще станат норма, предвижда Уилкинсън.
Данните демонстрират, че Facebook има сериозен проблем с доверието. В Колумбия 70% от цифровия трафик на организациите е във Facebook, само че това е прекалено много. Необходима е тактика, която ще докара хората при нас през централния вход, а не през страничния, разяснява още специалистът. Според него формулата на триумфа е не да си по-добър, а да си неповторим и друг.
Клайв Маршъл – изпълнителен шеф на Press Association, Англия и Президент на Световния съвет на осведомителните организации разяснява за Фрог Нюз 111-тото място на България в класацията за независимост на медиите, което подрежда страната ни последна измежду страните в Европейски Съюз и балканските ни съседи.
„ Може би международните осведомителни организации обръщат внимание на мястото в класацията по независимост на словото, само че не и на аргументите за това, тъй като България е единствено една от 180 страни, които вземат участие в тази ранглиста. Моето чувство е, че като страна-член на Европейския съюз България има своята отговорност да усъвършенства обстановката. Мисля, че е неприемливо да бъдете 111 –ти в света, тъкмо за това повдигнах и този въпрос през днешния ден. Единственият метод да се промени това е да се обърне внимание на същността на казуса, тъй като публицистите, качествената публицистика, би трябвало да има опцията да работи свободно - това е част от демократичното общество. “, сподели Маршъл.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ