Според Евростат близо 300 000 от българите са работещи, но

Според Евростат близо 300 000 от българите са работещи, само че небогати, или " работещи небогати ". Това значи, че въпреки и тези хора да работят, нямат задоволително средства, с цел да задоволят съществени потребности - храна, отопление и други обществени разноски. Това декларират от Тръста за обществена опция в своя публична позиция.
Те предвиждат, че точно тези " работещи небогати " първи ще изгубят работните си места поради рецесията.
" Освен тези хора в страната има и други " невидими " българи. Това са тези отвън обществената система и стратегиите за поддръжка. Подминаваме ги всеки ден край кофите за отпадък, в парковете или на улиците. Работят и живеят без сигурен месечен приход, без достъп до вода и ток, и вероятност за развиване. Прехранват се главно от припечеленото в границите на деня. Не могат да изискат нищо от институциите, тъй като за тях тези хора не съществуват ", припомнят от Тръста.
Те показват, че проблем за тези хора в изискванията на изключително състояние е неналичието на адрес, а от време на време и на персонални документи.
Румен Радев: Мизерията не е избавление от вируса
" Къде би трябвало да обитава един жител, в случай че няма дом или адрес? Улицата ли е неговият дом? Явно всеки може да го санкции с 5 000 лева за това, че е безприютен и никой не му е дал покрив над главата? ", недоумяват от Тръста.
Те упорстват страната да сътвори идея по какъв начин да окаже поддръжка на тази немалка група от своето население.
В обстановка на изключително състояние изключването на цели групи от обществото от държавните системи води до нападателна неправда, безапелационни са от Тръста. Според тях България към момента има ресурса да потвърди, че всички са от голяма важност за бъдещето й.
Те припомнят и че в изискванията на изключително състояние учебните заведения са затворени, а това значи, че хиляди възпитаници нямат топъл обяд, който до неотдавна им е осигурявал учебният стол.
Те показват, че в същото време парите за тази храна са планувани в общинските бюджети и е належащо решение на общинските препоръки за смяна на наредбата, с която се правят доставките на храна.
След като учениците могат да учат онлайн и съвсем целият свят комуникира през интернет, даже и европейските институции, няма спънка такова решение да се вземе отдалечено, считат от Тръста.
Лицемерие и(ли) нелепост - гладът или коронавирусът убиват повече хора?
Те са безапелационни, че би трябвало да се откри метод да се достави тази храна, която към този момент е контрактувана, до тези, които имат потребност от нея.
Нито едно дете не би трябвало да гладува, тъй като страната е решила да наложи всеобща карантина, отсичат от Тръста.
Като вид те оферират учебните рейсове да разнасят тази храна по домовете. Напомнят и че има онлайн платформи за доставка на храна, обществен патронаж към общините, както и доброволци, които биха се присъединили в такава задача.
От Тръста показват и че би трябвало да се намерения по какъв начин услугата за снабдяване на храна да не обваща единствено възрастни и самотни хора, а да се разшири и към тези в най-уязвимо състояние.
Те оферират за тази цел да се вкарат ваучери за храна за хората в потребност, които да важат до края карантината или изключителното състояние.
Според тях са нужни и спомагателни ограничения в поддръжка на неправителствения бранш. " В изискванията на изключително състояние неправителствения бранш съумява да активизира забележителен финансов, човешки и механически запас в поддръжка на най-уязвимите български жители, които явно са забравени или неглижирани от страната. Доброволци и дарения подкрепят и тези, които са на първа линия - медиците, тези, от които зависи нашия живот сега ", показва се в позицията.
От Тръста акцентират, че неправителствените организации, работещи на терен в непосредствена връзка с семейства, нормално са отвън обсега на всяка държавна услуга.