Според една от легендите, свободолюбива болярка отишла при турския султан,

Според една от легендите, свободолюбива болярка отишла при турския султан, с цел да желае правдини за новосъздаденото населено място. Впечатлен от смелостта и хубостта й, султанът издава ферман, съгласно който новото му име е Авраталан. Прибирайки се в него, болярката била наречена от нейните съграждани султанка, по тази причина един от най-старите родове в Копривщица е Султанековият. Това описа в предаването “Туризмът на Фокус " с Ася Александрова , Кунка Неделева - шеф на Музеите в Копривщица. 

“Един от най-красивите градове на България е ситуиран в най-високите елементи на същинска Средна гора. В непосредственост, като че да я пазят като стражи, са двата първенеца на планината - връх Богдан и Буная. Местоположението на градчето е в долина, а надморската височина на обитаемото място е 1060 м, в най-ниската му част, на равнището на река Тополница. Планинският терен не разрешава развиването на земеделие, само че пък благоприятства развиването на  градчето като скотовъден център. Имената на  огромна част от местностите към Копривщица имат латински корен: Азан, Крецул, Урсулица и доста други ". 

“Няколко са версиите, които дефинират топонимията на името Копривщица, едното е от куп речици, защото в обитаемото място има доста рекички. Всеки регион от градчето е обособен от другия чрез дребна вада. И от там евентуално откривателите считат, че името се трансформира от куп речици, в куп речица до днешното Копривщица. 

Другото, най-тривиалното е от копривата, която вирее добре в планинските терени освен на Средна гора, само че и в другите планини на България. И съгласно мен, може би най-вярното е от гръцката дума копрос, което в превод значи торище, защото Копривщица поражда в действителност като скотовъден център. И тъкмо едно торище, откакто спре да бъде такова, на това място порастват и най-хубавите рози ", описа тя.

“Според едни от последните изследвания и превод на турски документи, градът поражда в интервала на XVI-XVII век. В данъчния указател на Османската империя от 1525 година, обитаемото място се загатва и турското име на селището -  Авраталан, което в превод значи " женска поляна ". 

“Любимата ми легенда, обвързвана с името на Копривщица е тази с болярката от с. Рила. Легендата приказва, че свободолюбивата болярка отишла при турския султан и поискала правдини за новосъздаденото населено място. Впечатлен от смелостта и хубостта й, султанът издава ферман за новото населено място и в този ферман султанът дава името на Копривщица - Авраталан, както споделих и доскоро, женска поляна. Прибирайки се тук, болярката била наречена от нейните съграждани султанка, а един от най-старите родове в Копривщица е Султанековият ", добави тя.

“Всички музеи на територията на Копривщица работят. И да, в действителност, Копривщица е красива през всички сезони. Тук феновете на историята могат да се допрян до духа и да посетят родните домове на едни от най-великите ни българи Любен и Петко Каравелови, Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Димчо Дебелянов. Да се възхитят от впечатляващата архитектура на Лютовата къща, да прегледат Музея на просвещението. Така също не трябва да пропущат и Старото учебно заведение, това е първото класно учебно заведение, учредено от различен копривщенец Найден Геров през 1846 година Тук могат да видят моста на “Първата пушка ", величествения монумент на Георги Бенковски над Копривщица ", описа Кунка Неделева.

Още за най-високо разположеният град в България до 1964 година ще научите от звуковия файл.